Р
Е Ш Е Н И Е
№
28/13.1.2020г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при
секретаря Тодорка Стойнова, с участието на прокурор Стефан Янев, като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 667 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 284 и чл. 1 от ЗОДОВ.
Административен съд Пазарджик се е
произнесъл с Решение № 592/03.10.2018 г. по адм. д. № 505/2018 г., което
решение е обжалвано пред Върховен административен съд. Образувано е адм. д. №
15290/2018 г. по описа на ВАС, по което е постановено решение № 8844/12.06.2019
г., с което се отменя Решение № 592/03.10.2018 г. на Административен съд
Пазарджик по адм.д. № 505/2018г. Дадени са задължителни указания в мотивите на
съдебния акт. Делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на
административния съд.
Производството
е образувано по искова молба на А.И.В. против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
50 000 лева за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че
е бил поставен в условия, които нарушават правата му по чл. 3 от ЗИНЗС. Килиите
били пренаселени, с лоша хигиена, мухъл, студени през зимата и топли през
лятото. Сочи, че липсва достъп до санитарен възел и течаща вода. Храната е била
с лошо качество и малко количество. Всичко описано му причинило неимуществени
вреди, търпени в периода 01.01.2015г. до 31.12.2018г. – обида, огорчение,
чувство на малоценност и принуда да търпи и върши неща, противни на волята.
Ответникът
– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, представляван от юрисконсулт Т.
Ч., изразява мнение за недопустимост на исковата молба паради липса на
конкретизация на претендираните незаконосъобразни действия или бездействия, липса на доказателства за
незаконосъобразни актове, действия и бездействия. Обосновава, че не следва да
се приема, че престоя в условията на Затвора гр. Пазарджик е провокирал
неимуществени вреди, изразяващи се в малоценност, страх, незащитеност,
незачитане на човешкото достойнство и други. Възразява за изтекла петгодишна
погасителна давност по отношение на периода преди 2013г. Пледира за
отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан, претендира разноски.
Прокурор
при Окръжна прокуратура Пазарджик, като контролираща страна, дава заключение,
че исковата молба е недоказана и неоснователна. Счита, че ответникът е доказал спазване на нормативно определената
площ в помещенията, битови условия за достъп до санитарен възел и течаща вода.
Исковата молба е процесуално допустима,
тъй като са налице обуславящите я положителните процесуални предпоставки.
Съгласно чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3 от ЗИНЗС. Ищецът
твърди за причинена вреда, която е в причинна връзка с незаконосъобразни
действия и бездействия на длъжностни лица от затворническата администрацията,
като спорът за вреди от административна дейност на администрацията с оглед
настоящия адрес на ищеца в Затвора гр. Пазарджик, така предявен, е подсъден на
Административен съд Пазарджик.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, гражданите
и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица.
Съгласно чл.
204, ал. 4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се
установява от съда, пред който е предявен иска за обезщетението, поради което
са налице предпоставките за завеждане на иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и исковата претенция е процесуално
допустима.
Обезщетение
по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, се дължи за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Във фактическия състав на отговорността на държавата, се включват следните
елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт;
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по този ред.
С иска по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, ищецът
претендира обезщетение за неимуществени вреди, причинени му при престоя в
Затвора гр. Пазарджик, от бездействието на длъжностни лица, представляващи
администрацията към ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Твърдяното бездействие се изразява в неосигуряване на достатъчна жилищна площ в
спалните помещения, в които е настаняван - под 3 кв.м. разполагаемата площ на
човек, липса на естествена светлина и проветряването на помещението, топлина
през лятото и студ през зимата. Наличие на мухъл, лоша хигиена. За санитарните
условия посочва, че няма достъп до течаща вода и санитарен възел. Посочва, че
храната е с лошо качество.
В съответствие с чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС и по уважено
доказателствено искане на ищеца, съдът е задължил началника на затвора гр.
Пазарджик да представи информация от значение за правилното установяване на
фактите по делото. Видно от получената справка с изх. № 3150/01.06.2018 г. на
Началника на Затвора гр. Пазарджик, А.И.В. *** на 24.06.2016 г., преведен от
затвора гр. Пловдив за доизтърпяване на наказанието си „лишаване от свобода“.
През периода 24.06-30.06.2016 г. – 6 дни е бил настанен в приемната на затвора
– спално помещение 206, с площ от 13.5 кв.м.
общо 6 лишени от свобода. Килията не разполага със санитарен възел.
През периода 01.07-08.07.2016 г.(7 дни) е бил настанен
в килия 406, с площ от 44.01 кв.м. с 16 лишени от свобода. Килията разполага
със санитарен възел и течаща студена вода. През периода 08.07-09.12.2016 г. (5 месеца)е бил
настанен в килия 500, с площ от 26.17 кв.м. с между 7 - 13 други лишени от
свобода. Килията не разполага със санитарен възел. През периода
09.12.2016г.-18.08.2017 г.(8 месеца) е бил настанен в килия 501, с площ от
29.16 кв.м. с 6-8 други лишени от свобода. Килията разполага със санитарен
възел и течаща студена вода. През периода 18.08-12.12.2017 г. е бил настанен в килия 703, с площ от
46.13 кв.м. с 11-20 други лишени от свобода. Килията разполага със санитарен
възел и течаща студена вода. През периода след 12.12.2017г. е бил настанен в килия 702, с площ от 51.72
кв.м. За период от 01.01.2018г. до 31.05.2018г. е бил с 20 други лишени от
свобода. Килията разполага със санитарен възел и течаща студена вода.
В спалните помещения, в които е настаняван лишеният от
свобода освен тоалетните помещения и течаща вода се намира и общ санитарен
възел за отделението, който разполага със свободен достъп.
Лишеният
от свобода е бил изолиран и в наказателна килия в периода 16.01-30.01.2017 г.,
08.03-18.03.2017 г., 13.12-24.12.2017 г., 02.02.2018-05.02.2018 г. и
05.01.2018-12.01.2018, съответно в карцер 104, 103 и 101.
За исков периоди 01.01.2011г. до 24.06.2016г.
се събраха доказателства, че А.В. *** на 05.06.2015г., като е бил в помещение с
26, 47 кв.м., със санитарен възел с отваряем прозорец, като са били 6 броя
лишени от свобода. От 12.06.2015г. е
настанен в друго помещение с 26, 64 кв.м., без санитарен възел, с два отваряеми
прозореца. Санитарният възел е 2, 56 кв.м. и отваряем прозорец. На 23.11.2015г.
е освободен. А.В. е постъпил отново в Затвора на 21.03.2016г. Настанен е в
помещение от 26, 47 кв.м., без санитарен възел, и са 6 лишени от свобода. През
март, април и май 2016г. в помещение № 65, с 27, 24 кв.м. и със санитарен възел са настанени 6 броя лишени от свобода.
Със заповед от 17.05.2016г. В. е настанен в помещение № 39, с площ 47, 80 кв.м.
със санитарен възел и общо 11 броя лишени от свобода. Осигурено е легло с
размери 90х180 см, Шкафове с размери 45х50 см. На А.В. е осигурен достъп до
течаща топла вода съгласно график. Отоплението се осъществява чрез
централно-локално парно отопление.
Съгласно отчетен картон на л. 85 от
делото А.И.В. е постъпил в Затвор (по
картона не може да се установи кой е Затворът)на 15.09.06г. и освободен
09.02.2010г. От друго копие на Отчетен картон е постъпил в затвор 25.10.2010г.
и на 22.03.2011г. е преведен в Затвора гр. Пазарджик.
Съгласно справка извлечение от регистри
на ГДИН А.В. *** на 24.06.2016г. и освободен на 15.05.2019г. В Затвора гр.
Пловдив е постъпил на 21.03.2016г. и преместен на 24.06.2016г.
По
делото са представени и приложени копия на Таблици за състава на дневната дажба
и полагаеми се хранителни продукти на един лишен от свобода и заменителни
таблици за хранителни продукти. Същите са определени по грамаж и калоричност(л. 41-45;
66-67;).
От ответника
са представени писмени доказателства – сключени договори за услуги, от които е
видно, че периодично във всички помещения в Затвора се извършва дезинсекция и
дератизация против хлебарки, дървеници и други видове насекоми и гризачи, от
фирма, с която има сключен договор.
По делото са
ангажирани гласни доказателства на друг лишен от свобода – Т. Т. К.. Той
заявява, че е бил заедно в помещение с ищеца 6 месеца. Описва
килията с много лоши условия, с дървеници, храната „помия“. Казва, че лишените
от свобода се редуват на дежурства за хигиената, не дават препарати. Обяснява,
че излизат по коридорите и излизането на каре за час на ден. Казва, че е
отворено и има обща тоалетна – два броя.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите
и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди,
причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административните органи и длъжностни лица.
Съгласно
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС Държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3
от ЗИНЗС. Съгласно ал. 5 на разпоредбата в случаите по ал. 1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
В конкретния
случай, като основание за предявения иск за репарация на вреди от
незаконосъобразното бездействие на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”,
е да осигури подходящи битово-хигиенни условия в Затвора – гр. Пазарджик. В случая вредите се претендират от незаконосъобразно действие
и бездействие на администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, Затвора в гр. Пазарджик. За квалифицирането на едно бездействие
като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо
действие от страна на административен орган или длъжностно лице, като е
необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това
действие.
Установи се
по делото(отчетен картон), че ищецът е постъпил в затвор
25.10.2010г. и на 22.03.2011г. е преведен в Затвора гр. Пазарджик. Тоест от
доказателствата по делото се установява, че от 22.03.2011г. е постъпил в
Затвора гр. Пазарджик. Следващите данни за постъпване в Затвора гр. Пазарджик
са , че това е станало на 24.06.2016г. и освободен на 15.05.2019г. Данни, че е
бил в Затвора гр. Пловдив, като е постъпил на 21.03.2016г. и преместен на
24.06.2016г.
От
страна на ищеца не бяха представени доказателства за това, че е бил в Затвора в
гр. Пазарджик, така както е очертал предмета и времето на претенцията си по
исковата молба.
Същевременно
съдът е сезиран с иск за обезщетение за престоя на ищеца и лошите условия за
пребиваването му в Затвора гр. Пазарджик. С оглед на посоченото, съдът не може
да се произнася за повече от това, за което е сезиран. Ищецът задава и очертава
предмета на правния спор с исковата молба.
Липсват
на данни, че А.В. е пребивавал в Затвора гр. Пазарджик преди 24.06.2016г.
Направено
е възражение за вредите преди 2013г. Исковата молба е заведена в
Административен съд Пазарджик на 21.05.2015 г. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ,
субсидиарно приложение намира нормата на чл.110 от ЗЗД, според която с изтичане
на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Съгласно т.4 от ТР № 3/2004 г. на ВКС, за начален момент,
от който започва да тече погасителната давност, се счита преустановяването на
съответните незаконосъобразни действия или бездействия на административните
органи. Със сочения от ищеца край на пребиваване в Затвора гр. Пазарджик е
31.12.2014г. Искът за този период е предявен преди изтичането на петгодишен
давностен срок от твърдяната дата 31.12.2014г. и не може да се отхвърли поради
изтекла погасителна давност.
По
претендираните вреди от 01.01.2011г. до 24.06.2016г. не са ангажирани
доказателства, ищецът чрез процесуалния си представител не заявява
доказателствени искания и не ангажира доказателства. Поради липса на всякакви
доказателства за търпени вреди, съдът счита, че искът в тази част 01.01.2011г.
до 24.06.2016г. остана недоказан.
От данните по делото се установява, че
за пребиваването в Затвора гр. Пазарджик от 24.06.2016г. до 31.12.2018г. ,
следва да бъде разгледан до периода на датата на подаване на исковата молба
21.05.2018г., тъй като не може с исковата молба да се претендират вреди от
бъдещ момент, към датата, с която е сезирал съда за решаването на правния спор.
Исковата претенция от 22.05.2018г. до 31.12.2018г. е недопустима.
Съдът следва да установи дали са налице
твърдените вреди за периода 24.06.2016г. до 21.05.2018г., търпени в Затвора гр.
Пазарджик. С оглед събраните доказателства и направените твърдения, от така
очертания исков период, съдът изключа времето, през които е бил в Затвора гр.
Пловдив, и за което пребиваване ищецът не навежда оплаквания и твърдения в
исковата молба.
Съдът установява, че ищецът е пребивавал в
помещения, като осигурената площ му е била около и над 4 кв.м., като съгласно
справките по адм.д. № 505/2018г. и настоящото адм.д. № 667/2019г. се
установява, че само за период от
12.12.2017г. до 21.05.2018г. е бил с 20 други лишени от свобода. Тоест за 6
месеца той е бил с жилищна площ от 2, 5 кв.м.
Съгласно справката помещенията са със
санитарен възел и течаща вода. За малко периоди се очертава, че не е имало
санитарен възел и течаща вода, като обаче е осигурен достъп до такива
постоянно.
По отношение
на твърденията за пренаселеност на килиите в по-голямата си част от ищецът е с
нормативно изискуемата жилищната площ. От 12.12.2017г. до датата на завеждане
на исковата молба – 21.05.2018г. видно от справката за 6 месеца ищецът е бил с
жилищна площ от 2, 5 кв.м. Съдът установява, че за период от 12.12.2017г. до
21.05.2018г. А.В. е бил настаняван в помещение № 702, като е бил е бил лишен от
пространство, значително по – малко от 4 квадратни метра. От изложеното следва,
че се установява незаконосъобразно бездействие за периода от 12.12.2017г. до
21.05.2018г., когато не е осигурени изискуемата по закон минимална жилищна
площ.
Съгласно
практиката на Европейския съд по правата на човека неосигуряването на
достатъчно жилищна площ за продължителен период от време, е отклонение от
подходяща жизнена среда и нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС, за което държавата носи отговорност. Тези обстоятелства налагат извод,
че са налице незаконосъобразни действия на затворническата администрация за
неосигуряване на достатъчно жизнено
пространство след 12.12.2017г. За предходен на тази дата период в конкретния
казус съдът счита, че не е налице отклонение.
Видно от справката са налични санитарен
възел и течаща вода към помещенията, където е настаняван А.В.. Свидетелят по
делото не представя гласни доказателства в полза на друг извод. Той споделя, че
е осигуряван достъп, казва, че е трудно с оглед многото лишени от свобода и
трябва да се чака. По делото са представени справки, от които съдът прави
извод, че е наличен санитарен възел или достъп до такъв през целия исков
период. Не се споделят твърденията на ищеца, че за
незаконосъобразни действия, свързани с наличния достъп до общи санитарни
помещения. Въведената организация за достъп до общи санитарни помещения в
затвора, води до извод на съда, че ищецът е можел през процесния период да се
ползва от вътрешно организиран от администрацията достъп до общи санитарни
помещения. Ползването на общи санитарни помещения не е проява на унизително и
нечовешко отношение. Условията в тези помещения са съответни на хигиенните
стандарти, респ. тяхното ползване не засяга честа и достойнството на лишените
от свобода лица по начин, несъвместим с целите на наказанието.
Установи се по делото, че са осигурявани средства и е извършвана
дезинфекция, дератизация и дезинсекция, с оглед
на което не е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата
администрация относно хигиената на помещенията на лишените от свобода.
Необходима е и съпричастност от страна на
задържаните под стража, за да се поддържа хигиената в помещенията, които
обитават. Те също следва да полагат усилия за това.
От събраните писмени и гласни доказателства съдът не установи
да е налице в малко количество и лошо качество на храната, поради което
оплакванията на ищеца в тази насока съдът счита за неоснователни и не е налице
незаконосъоразно бездействие на затворническата администрация.
С оглед съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът счита, че е налице противоправно поведение на
затворническата администрация, изразяващи се в неосигуряване на минимална
жилищна площ от 4 кв.м. за периода 12.12.2017г. до 21.05.2018г. Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от тези незаконосъобразни
действия/бездействия на затворническата администрация, подчинена на ГДИН,
следва да бъде определен по реда на чл. 52 от ЗЗД. С оглед изискването на чл. 52 от ЗЗД съдът
приема, че по справедливост и на основание чл. 52 от ЗЗД,
исковата претенция за претърпени неимуществени вреди за се явява частично
доказана и следва да бъде уважена
в размер на 300лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно
бездействие от неосигуряване на минимална
жилищна площ от 4 кв.м. за периода 12.12.2017г. до 21.05.2018г.
Времето, през което са търпени вредите е 6 месеца.
За горницата над тази сума до пълния
предявен с иска размер от 50 000 лева, искът е неоснователен и трябва да
се отхвърли.
Следва
да се присъди и законна лихва върху сумата, като видно от исковата молба такава
е претендирана, считано от датата на завеждане на исковата молба 21.05.2018г.
По
изложените съображения, Административен съд Пазарджик, VI състав
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр.
с чл. 284 от ЗИНЗС,
да заплати на А.И.В. ЕГН **********, сумата в размер на 300 лева за претърпени
неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие от неосигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв.м. за периода 12.12.2017г.
до 21.05.2018г.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр.
с чл. 284 от ЗИНЗС,
да заплати на А.И.В. ЕГН **********, законна лихва върху присъдената сума,
считано от 21.05.2018г. до окончателното
й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска на А.И.В. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София за
горницата над сумата от 300 (триста) лева до предявения с иска размер от 50 000
лв. за претърпени имуществени вреди за период 01.01.2011г.-31.12.2018г. като
неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд –
Пазарджик.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ №
353 от 24.06.2020 г. по КАД № 242/ 2020 г. на Административен съд- Пазарджик,
Х- ти състав:
Оставя в сила Решение № 28/13.01.2020 г. по
административно дело № 667/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик,
едночленен състав, с което е уважен частично до размер 300 лв., предявеният от
А. И. В. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за
неимуществени вреди, отнасящ се за
периода 12.12.2017 г. до 21.05.2018 г. в който ищецът е пребивавал в Затвор –
Пазарджик, във връзка с установеното от съда незаконосъобразно бездействие на
ответника да осигури на ищеца минимална жилищна площ от 4 кв.м., като в
останалата му част, над уважения размер от 300 лв. до претендирания размер от
50 000 лв. искът е отхвърлен.
Решението е окончателно.
Особено мнение на съдия Георги Видев.