№ 18474
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110124816 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Т. В. против ответника,
като СРС е констатирал, че против настоящия ответник е предявен иск и от другото лице,
което е твърдяло да е наследник по закон на *** – от ***, по което дело е образувано гр.д.№
24816/2024г., съединено за разглеждане към настоящото дело.
Ищците Т. В. и *** предявяват отрицателен установителен иск за признаване за
недължимо на вземане на ответника по фактура № **********/28.8.2023г. на стойност
3167,08 лева. Ищците твърдят, че сумата се претендира от ответника за плащане, при
твърдения, че са титуляри по партида за клиентски номер **********, открита от ответника
за имот с адрес град София, ж.к.Връбница 1, вход В, блок 530, етаж 6, ап.63 на името на
наследодателя им ***. Заявяват, че праводателят им не е бил нито собственик, нито вещен
ползвател на имота, оспорва се количеството да е реално ползвано, оспорва да е спазено
изискването за извършване на регулярен отчет, да е налице годно СТИ, счита, че сумата е
префактурирана, и съдържа вземане на ответника за предходен период, което е било в
давност, поради което е и погасено по давност.
Ответникът, в срока за отговор, е упражнил правото си на отговор и по двете дела,
като сочи, че „потребител“ по смисъла на закона са ищците, на основание §1, т.2, б.а и б ДР
ЗРВКУ, като по правоотношението, приложими са ОУ. Сочи се, че вземането по фактура
съставлява вземане за реално потребление – индивидуалният дял от общо потребление за
имота, измерено от общия / приходен водомер/, монтиран на водопроводно отклонение.
Сочи се, че през м.5.2022г. в жилището са монтирани водомери с дистанционно отчитане, в
присъствието на наследодателя. Поради липса на самоотчет, на 13.8.2023г. дистанционно са
1
снети показания на двата водомера, като по тях е изчислен разход от 11 куб.м. питейна вода.
Сочи се, че сумата по фактура е изчислена след реален отчет ,начислено по чл.22 ОУ
и 23 ОУ. Твърди се, че начисляването и разпределението и било на 3 месеца, въз основа
реални отчети на СТИ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК , обявено за доклад по делото, е отделено като
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото издаването от ответника на фактура
**********/28.8.2023г. на стойност 3167,08 лева, с която тази сума се претендира от ищците,
като ответникът ги счита за титуляри по клиентски номер **********, открита от ответника
за имот с адрес град София, ж.к.Връбница 1, вход В, блок 530, етаж 6, ап.63. Безспорно е, че
***, починал на 25.10.2021г., е оставил наследници по закон – деца Т. В. и ***.
Фактура **********/28.8.2023г. на стойност 3167,08 лева, предмет на спора, е
издадена с титуляр- ***, и същата съдържа вземане с период на фактуриране 12.7.2023г.-
13.8.2023г., като на втората страница на фактурата е посочено, че същата съдържа вземане
по два водомера – 73445343 и 73276961, отчетени дистанционно.
Представено е удостоверение за наследници, от което е видно, че *** е починал на
25.10.2011г., като е оставила наследници по закон – деца Т. В. и ***. От удостоверение за
родствени връзки на *** е видно, че *** му е дядо.
Ответникът е представил жалби. Жалба от м.12.2023г. е подадена от *** / без
посочено бащино име/, адресирана до ответното дружество, с която се оспорва
необходимостта от плащане на сумата 3167,08 лева, като се сочи, че ответникът редовно е
получавал отчети от топлинен счетоводител за двата водомера, като ответникът е приел
отчетът само на водомера с топла вода 73276961, като до издаване на спорната фактура,
отчетът на другия водомер не е съобразяван. На жалбата е отговорено, че същата е подадена
до отговорните служители. Подадена е нова жалба през 2.2024г, от *** / без посочено
бащино име/, до КЕВР, в която е отправено същото искане.
В отговор на втората жалба, ответното дружество е посочило, че за период от
8.11.2022г. до 8.6.2023г. двата водомера са отчитани чрез самоотчет, като на 13.8.2023г
липсва подаден самоотчет и двата водомера са отчетени дистанционно, като е установено
показание в пъти по – високо от самоотчета, като къщите са изравнени за периода и хо този
начин е формирано задължението по фактурата.
По делото е представено решение на КЕВР по втората жалба, в което се приема, че
възникналият спор е гражданско – правен.
На 27.9.2023г. *** е подал до ответното дружество искане за предоставяне на справка
за период 27.9.2022г.-27.9.2023г. за подавани дистанционни отчети от топлинен
счетоводител към ответника за двата водомера, като ответникът е подал справката.
От неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – техническа експертиза се
установява, че начислената сума е в съответствие с цената, одобрена от КЕВР.
От правна страна. Съгласно разпоредбата на Чл. 3. От Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, (1) Потребители на услугите В и К са:1.
(доп. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
2
на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;
3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Аналогична е и разпоредбата чл.2,ал.1 от Общите условия на ищеца.
Видно от цитираната разпоредба на Наредбата, Разпоредбата императивно установява
кой е страна по облигационното отношение с предприятието – доставчик на питейна вода,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване. По силата на вещното право върху имота, до който е налице
доставката, между доставчикът и титулярът на правото възниква облигационното
правоотношение.
По делото не са ангажирани доказателства от ответното дружество, че ищецът е
титуляр на вещно право върху имота. Съдът е дал указания на ответника, че не сочи такива
доказателства, че не сочи доказателства, че наследодателят на ищците е бил собственик или
титуляр на вещно право върху имота. Тези указания са посочени от съда в определението по
чл.140 ГПК, обявено без възражения на страните за доклад на делото.
Въпреки нарочните указания, процесуални действия от ответното дружество не са
предприети. Ето защо, искът следва да се уважи изцяло, защото ответникът, който доказа
основанието си да получи сумата по фактура, не доказа връзката на наследодателя на
ищците с този имот, нито основанието си да открие партида на този клиентски номер, с
титуляр ***.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора, право на разноски има само ответникът, поради следното.
Ответникът фактурира вземането на техния наследодател, следователно, с
откриването на обстоятелството, че титулярът по партида е починал, ответното дружество
би могло служебно да открие партиди на двамата ищци. Както се посочи по- горе,
ответникът не доказа основанието си да открие партида на ***. Следователно, искът се
уважава, и по отношение наследниците му по закон се признава, че те не дължат вземането
по конкретната фактура, защото ответникът не доказа праводателят им да е титуляр по
партидата. Същевременно, ищците не доказаха преди предявяването на иска ответникът да е
считал тях за титуляри по партида, респективно – да е претендирал сумите от тях. Първото,
посочено от съда, обуславя интереса на ищците от предявяването на иска, а второто –
уважаването му от съда, има последицата на забрана ответникът да претендира сумата по
тази фактура, издадена с действително ползвана вода за период 8.11.2022г. / първият
неправилен самоотчет/ до 13.8.2023г /дистанционният отчет, който сочи действителното
потребление/ от двамата ищци. За вземания извън този период, няма да има формирана сила
на пресъдено нещо. С предоставяне на обема на искана защита, и при съобразяване, че
очевидно фактическият ползвател на имота е техен братовчед ***, който е внук на
починалия ***, тъй като това е лицето, което е подавало жалбите срещу фактурата и най –
3
вероятно това е лицето, което ползва имота, то и ответното дружество би следвало да
прецени дали не следва да се открие партида на това лице за периода извън исковия.
Същевременно, по делото не се ангажираха никакви доказателства първо, че
ответникът претендира каквито и да е суми от наследниците по закон на ***, нито че те
двамата са собственици или титуляри на вещно право върху имота. Следователно, при
условие, че отговорността за разноски съставлява отговорност за незаконосъобразно
оспорено притезание, а ответното дружество не претендира сумите от ищците, то и не им
дължи разноски, защото не е станало повод за предявяване на иска. Ответникът, получил
жалбите от ***, не е предприел действия против ищците. Ето защо, на нито една от двете
страни не се следват разноски – на ищците, защото с уважаването на иска им, интересът им
се удовлетворява, а на ответника – защото едновременно с това, че не е станал повод за
завеждането на делото, не е признал иска.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. Д. В. ЕГН ********** с адрес
град София, ж.к.Люлин, бл.802, вход Б, етаж 8, ап.46 и *** ЕГН ********** с адрес град
София, ж.к.Люлин, блок 813, вход Д, етаж 8, ап.118 срещу „Софийска вода“ АД ЕИК
********* гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 2А иск с правно основание
чл. 124, ал.1 ГПК , че Т. Д. В. ЕГН ********** с адрес град София, ж.к.Люлин, бл.802, вход
Б, етаж 8, ап.46 и *** ЕГН ********** с адрес град София, ж.к.Люлин, блок 813, вход Д,
етаж 8, ап.118 не дължат на „Софийска вода“ АД сумата от 3167,08 лева, вземане на
ответника за питейна вода по фактура № **********/28.8.2023г. за имот с адрес град София,
ж.к-Връбница 1, блок 530, вход В, етаж 6, ап.63, партида клиентски номер ********** с
титуляр ***.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на страните за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4