Р Е Ш Е Н И Е № 260168

 

гр. Сливен, 14.05.2021 год.

 

В ИМEТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, пети наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДИМИТРОВА,

 

  при съдебен секретар НЕДЕЛИНА БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 64 по описа за 2021 год. за да се произнесе съобрази:

  Производството е по повод жалба от „Ж. 1991“ ООД, представлявано от Ж.Г.С. против НП № 553975-F584197 от 11.01.2021 год., издадено от Началник на Отдел "Оперативни дейности" - Бургас в ЦУ на НАП, с което на търговеца, за нарушение на чл. 26 ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, вр.чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

  Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представите, който поддържа жалбата.

  В с.з. административно – наказващия орган, издал обжалваното наказателно постановление, се представлява от юриск. Ж., която оспорва жалбата и моли да се потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

  Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 19.12.2020 г. около 12,00 часа служители на НАП извършили проверка на търговски обект – соларно студио, находящ се в гр. Сливен, ж.к. „***“ № **, стопанисван от „Ж. 1991“ ООД, във връзка със спазване на разпоредбите на ЗДДС и Наредба Н-18. При проверка на фискалното устройство, след разпечатване на дневен отчет „Х“ и фискален бон, проверяващите установили, че наименованието на задълженото лице  се различава от това, което е вписано в Търговския регистър. Във фискалния бон е било изписано „Ж. 1991“ ЕООД, а в ТР „Ж. 1991“ ООД.

Проверката приключила със съставянето на протокол от същата дата, в който констатациите били подробно описани. На 23.12.2020 г.  актосъставителят К., в присъствието на свидетелите Т.-Т. и А. и на упълномощено лице, съставил АУАН на дружеството за нарушение на чл.26, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, вр.  чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, доколкото разпоредбите на Наредбата предвиждат, че Фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително наименование и адрес за кореспонденция на лицето по чл. 3, а в случая е било налице разминаване в посоченото наименование.  Въз основа на съставеният АУАН е издадено процесното НП, в което е посочено, че са нарушение разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева.

  Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи :

  Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването.

  Разгледана по същество, обаче жалбата се явява неоснователна.

          От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че при извършената на 19.12.2020 г. проверка е било констатирано разминаване в наименованието на задълженото лице, като във фискалния бон е било изписано наименование „Ж. 1991“ ЕООД, а в ТР „Ж. 1991“ ООД. Доколкото наименованието е задължителен реквизит съгласно чл.26, ал.1, т.1 от Наредба Н-18, то неправилното изписване на наименованието във фискалния бон се равнява на липса на вписано наименование.

          Съдът не приема доводите на жалбоподателя за основателни. Не отговаря на разпоредбите на Търговския закон твърдението, че наименованието е само фирмата на търговеца и в него не се включва правно организационната  форма. Съгласно разпоредбите на ТЗ „фирмата“ е наименование на дейността на търговеца. „Фирма“ е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Както всяко име търговската фирма се определя от търговеца, но законът предвижда изисквания при формирането на търговската фирма (подобно на името на физическото лице). Законът предвижда за търговската фирма необходимо съдържание - всяка фирма включва елементи, които са легално определени (различни при различните търговци). Така например при едноличния търговец фирмата включва задължително личното и фамилното име на лицето или друго име, с което е известно в обществото, а във фирмата на търговските дружества се включват изрази означаващи вида на дружеството - АД, ООД и т.н. В чл. чл.77 от ТЗ е изрично регламентирано съдържанието на фирмата при събирателно дружество, в чл.101 от ТЗ е изрично регламентирано съдържанието на фирмата при командитно дружество, в чл. 116 за дружеството с ограничена отговорност и за едноличното дружество с ограничена отговорност и т.нататък. Текстът изрично предвижда, че фирмата, т.е. наименованието /аргумент от посоченото по-горе/ следва да съдържа и означението ООД или ЕООД и това е елемент от наименованието. В този смисъл неправилното посочване на правно организационната форма, която е част от наименованието означава, че е налице нарушение на Наредбата изразяващо се /както беше посочено и по-горе/ в неправилното изписване на наименованието във фискалния бон, което от своя страна се равнява на липса на вписано наименование.  

          Съдът не намира за основателно и алтернативното искане, а именно за прилагане на чл.28 от ЗАНН.  Нарушението по чл.26, ал.1, т.1 от Наредбата е от категорията на формалните нарушения или т.нар. нарушения на просто извършване. Характерно за тях е, че в техния състав не е посочен някакъв конкретен вредоносен резултат и че същите се осъществяват със самия факт на извършването им. Обществената опасност на тази категория нарушения се презюмира винаги от закона, доколкото същите винаги създават опасност от увреждане на обществени отношения. Отделно от това не може да се установи дали не е налице ощетяване на фиска, доколкото от вписване на промяната на правно организационната форма – 22.02.2019 г. до промяната във фискалното устройство, извършена след проверката, са издавани фискални бонове с несъществуващ търговец. Това неминуемо е довело до издаване на грешни финансови отчети, които задължително се изпращат в НАП, възможно е било да доведе и до увреждане на трети лица, различни от държавата / в случая ТД на НАП/ които да не са в състояние да реализират правата си по отношение на търговец, който е бил вписан във фискалните бонове, но на практика не е съществувал в търговския регистър.

  Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано допуснатото от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е допуснато.

   Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона минимален размер и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение. Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото следва на ЦУ на НАП да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80лева.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 553975-F584197 от 11.01.2021 год., издадено от Началник на Отдел "Оперативни дейности" - Бургас в ЦУ на НАП, с което на  „Ж. 1991“ ООД, представлявано от Ж.Г.С. за нарушение на чл. 26, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, вр.чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 500,00 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „Ж. 1991“ ООД, представлявано от Ж.Г.С. да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: