Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 27.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Е.
Александрова гр.дело № 2220 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по жалба на Н.В.Н., действащ чрез неговата майка баща и
законен представител А.Г.Д., срещу Решение № 2772/07.01.2020 г., постановено по
гр.д. № 17705/2019 г. по описа на СРС, 117-ти състав, с което е
отхвърлена молбата на Н.В.Н., подадена чрез майка му, за защита от домашно
насилие през м. март 2019 г. срещу баща му В.Н.Н.. Подробно в жалбата са
изложени съображенията. Въззивникът моли да се отмени решението в обжалваната
част и да се постанови друго, с което се уважи молбата му за защита по ЗЗДН,
като се наложат на ответника поисканите мерки. В открито съдебно заседание, проведено
на 12.10.2020 г., процесуалният представител на въззивника – адв. Д., заявява,
претенция разноски.
Въззиваемата страна В.Н.Н. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й
без уважение, както и за отмяна на издадената заповед за незабавна защита.
В открито съдебно заседание,
проведено на 12.10.2020 г., процесуалният представител на
въззиваемия – адв. М., заявява, че не претендират разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
молителя в първоинстанционното производство – Н.В.Н., имащ правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК,
във вр. с чл. 17 ЗЗДН, съдебен акт, който е валиден като цяло и допустим в
обжалваната му част.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Н.В.Н., действащ чрез неговата майка и
законен представител А.Г.Д., срещу В.Н.Н.– за защита от домашно насилие,
извършено на 08.03.2019 г. и на 15.03.2019 г., с твърдения за психически тормоз,
подробно описано в молбата от 28.03.2019 г.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за извършено от нея
насилие.
С Решение № 2772/07.01.2020 г., постановено по гр.д. № 17705/2019 г. по
описа на СРС, 117-ти състав, е отхвърлена молбата на Н.В.Н.,
подадена чрез майка му, за защита от домашно насилие през месец март 2019 г.,
срещу баща му В.Н.Н..
Доводите в жалбата касаят неправилна
преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни
изводи въз основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за
установено следното:
Настоящият съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по
делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща
към мотивите на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК).
Като допълнение към тези мотиви следва да се посочи, че декларацията,
изходяща от А.Г.Д., като майка и законен представител на молителя Н.В.Н., е
недопустимо доказателствено средство (т.е. такова, което не е предвидено в
закона) – съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН към молбата по чл. 8, т. 1 се прилага и
декларация от молителя за извършеното насилие, но в настоящия случай молителят Н.В.Н.
е малолетен, т.е. не е навършил 14-годишна възраст, и липсва законоустановена
възможност неговата майкат законен представител да декларира извършено насилие.
Също така, видно от показанията на св. М., на 08.03.2019 г. не имало конфликти
и напрежение, но майка му се намесва в разговорите. От събраните доказателства,
вкл. гласните такива, не се установява въззиваемата страна да е извършила
твърдяното насилие над малолетния Н.В.Н..
Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че раздвоението на детето
след развода, е в основата на поведението му, за което вина имат и двамата
родители – строгост на бащата, обсебващо поведение на майката, както и че
исканите мерки за защита са крайни и биха отделили необратимо детето от бащата.
Въззивният съдебен състав намира, че в случая се касае за спор между
родителите по отношение отглеждането на детето, но този спор не може да бъде
разрешен по реда на ЗЗДН – за неговото разрешаване законодателят е предвидил
друг ред.
По делото не са събрани категорични доказателства, че детето е пострадало
от твърдените за извършени през месец
март 2019 г. актове на домашно насилие.
Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи
във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не се е съобразил с всички
ангажирани доказателства.
Малолетният въззивник не е доказал
по безспорен начин твърденията си за извършени актове на домашно насилие от
страна на въззиваемия на процесните дати. Постановеното решение е съобразено с
всички ангажирани и относими към спора доказателства.
Предвид горното, решението на районния съд е правилно и законосъобразно и
следва да се остави в сила. С влизането му в сила заповедта за незабавна защита
по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН престава да действа (арг. от чл. 19 от ЗЗДН).
С оглед изхода на делото, въззивникът няма право на разноски.
Въпреки изхода на въззивното дело, въззивникът Н.В.Н. не дължи на СГС
държавна такса за въззивната си жалба, нито разноски на въззиваемата страна –
въззивникът не е навършил 18-годишна възраст, поради което държавната такса за
жалбата му трябва да остане в тежест на бюджета на съда, а разноските на
въззиваемата страна за защита срещу въззивната жалба на детето – в тежест на
въззиваемата страна (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН). Отделно от това,
въззиваемата страна не претендира разноски.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2772/07.01.2020 г., постановено по гр.д. № 17705/2019 г. по
описа на СРС, 117-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.В.Н., действащ чрез неговата майка баща и законен
представител А.Г.Д., за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.