ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.София, 13.09.2017г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-3 състав в открито съдебно заседание на първи септември две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря Милена
Кюркчиева, разгледа търговско дело № 2238 по описа за 2014 г. и взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 692, ал. 2 ТЗ,
образувано по пет броя възражения, постъпили на 02.08.2017 година, 03.08.2017
година, 04.08.2017 година и 08.08.2017 година срещу изготвения от синдика
списък на приетите и неприетите вземания на кредитори на Б.П.С. ЕАД /н./,
обявен в търговския регистър на 28.07.2017г.
Синдикът подава писмено становище, в което е взел
отношение по всяко от възраженията.
1.
По възражението на Договорен Ф. К.К., организиран
и управляван от К.А.М.АД, ЕИК: *******, с вх. № 103229/02.08.2017 г.
Кредиторът иска
допълване на списъка, чрез вписване на Булстат на Договорен Ф. и
управляващото дружество, както и чрез вписване като основание на приетото
вземане – и Удостоверение на Централен депозитар АД.
Възражението
е основателно. С оглед пълна индивидуализация на кредиторите с приети
вземания и индивидуализация на последните, следва в списъка да се впишат и посочените
във възражението обстоятелства.
2.
По възражението на ВМ Ф. Г. АД, ЕИК: *******, с
вх. № 103856/03.08.2017 г.
Възразилият кредитор счита, че предявените от него
вземания в общ размер от 4 678 529,27 лева следва да бъдат включени в
списъка на приетите вземания.
Синдикът намира възражението за неоснователно.
Излага становище в писмена молба.
Възражението е частично основателно.
Съгласно чл. 685, ал. 2 ТЗ, необходимо и
достатъчно за включване на вземането в списъка на приетите вземания е предявяване
на вземането в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, индивидуализирането му по основание
и размер и представяне на писмени доказателства за вземането с противопоставима
на длъжника доказателствена сила.
2.1. По договор за предоставяне на услуги при условия на
абонамент от 01.06.2011 година и
Анекси към него от 2.1.2013 година и 30.9.2013 година и По договор за
предоставяне на административно правни услуги от 17.06.2011 година и Споразумение към него от 30.09.2013 година.
Видно от представените към молбата за предявяване
на вземане доказателства, възразилият кредитор и несъстоятелният длъжник са
били обвързани от посочените по-горе два договора. В срока на действие и на
двата договора /първият от 01.06.2011 г. до 01.01.2014 година, а вторият – от
17.06.2011 година до 01.10.2013 година/ изпълнителят /възразил кредитор/ е
следвало да предоставя при или без изрично поискване, описаните в приложенията
към двата договора видове услуги, при заплащане на месечно възнаграждение в определен
размер /чл. 2.1, вр. чл. 6 от първия договор и чл. 2.1, вр. чл. 6 от втория/. Видно
от уговореното между страните, месечните възнаграждения по договорите са
дължими за определеното в приложения към двата договора количество, като брой
часове, извършени услуги. Този извод идва при тълкуване волята на страните по
реда на чл. 20 ЗЗД и представените писмени доказателства. В приложенията към
договорите страните изрично са се съгласили за това как е формирана месечната
абонаментна цена, дължима от клиента. А тя е строго определена въз основа на
конкретен брой часове по вид услуги, които следва да бъдат предоставени в
рамките на месец. Или, в случая, възнаграждението е дължимо за реално предоставени услуги /още повече
и с оглед техния характер и изричните уточнения, направени от страните в
уводната част на двата договора/, а не за това изпълнителят да бъде поставен в
готовност за извършване на услугите. Предвид този извод, следва да са налице и
доказателства, противопоставими на ответника, за предоставяне на услугите за
всеки от процесните месеци, по всеки от двата договора.
В тази връзка, съдът намира за доказани
основанието и размера на вземанията на В.Ф.Г. АД по първия договор – в размер
общо на 70 738,14 лева – възнаграждение за м. 07.2011 г., м. 12.2012 г., за
периода м. 01.2013 година – м. 08.2013 година /вкл./ и за м. 10.2013 г. и м.
12.2013 година и по втория договор – в размер общо на 317 217,87 лева, възнаграждение
за периода м. 12.2012 г.– м. 08.2013 година /вкл./. По отношение на посочените
суми /възнаграждения по договорите/ са представени двустранно подписани фактури
/по двата договора/, както и двустранно подписани приемо-предавателни протоколи
за приемане на услугите за съответния месец /по първия договор/. Посочените
документи съдът приема, че са противопоставими на ответника относно
обстоятелствата, че договорените услуги в посочените месеци са реално извършени и приети от
възложителя. И това е така, въпреки, че по делото няма доказателства за
представителна власт на лицето, подписало фактурите и протоколите от името на „Б.П.С.” ЕАД /актуално наименование/, доколкото същите са
относими към период до 2013 година и преди датата на постановяване на решението
за откриване производството по несъстоятелност /тоест, имат случаен за
настоящия процес характер/ и предвид приложимостта на нормата на чл. 301 от ТЗ.
Тоест, е възникнало и е изискуемо задължението за заплащане на абонаментното
възнаграждение за съответните периоди.
За разликата до пълните предявени размери на
вземанията, възражението е неоснователно. Представените едностранно подписани
от изпълнителя фактури са непротивопоставими на клиента, а част от двустранно
подписани фактури – от 01.08.2013 година, от 16.09.2013 година, от 01.10.2013
година и др., както и фактурите за префактуриране, не се установява да са
издадени във връзка с договорите, нито могат да се свържат с предмета на същите
– дължими услуги по тях.
Неоснователно е възражението и по отношение на
акцесорните вземания за лихви, доколкото размера на тези вземания не се
установява от представените доказателства /съгласно изискването на чл. 685, ал.
2 ТЗ/, още повече съдът приема за основателно възражението за дължимост на главниците
само частично, а и кредиторът не е посочил края на периода за които претендира
лихви. Съдът не може да кредитира и приетите пред СГС и САС заключения по
съдебно-счетоводните експертизи, доколкото възразилият кредитор не е бил страна
в производството. Тоест, тези вземания биха могли да бъдат предмет на
разглеждане в исково производство по чл. 694 ТЗ.
2.2. По отношение на вземания за лихви по Договор за заем на парични средства от 01.07.2011 година, Договор за заем на парични средства от 16.12.2011 година и Договор за заем на парични средства от 30.08.2012 година, Договор за заем на парични средства от 06.03.2013 година, Договор за заем на парични средства от 28.11.2013 година, Договор за заем на парични средства от 05.12.2013 година.
Към молбата са представени описаните по-горе 6
броя договори за заем, със сключените към тях съответни анекси.
Не е представено доказателство, установяващо
наличието на изискуемо главно вземане по договор за заем от 24.06.2011 година
/такъв договор не е представен/, поради което синдикът правилно е включил в
списъка на неприети вземания сумата
от 17 354,28 лева – договорна лихва за забава по този договор. Същото важи
и за сумите от 915,75 лева – по договор за заем от 27.12.2011 година и за
сумата от 3124,37 лева – по договор за заем от 13.12.2012 година.
По отношение на сумата от общо 1 805 711,6
лева – договорна лихва по глава 2, чл. 5 от договорите за заем /нормата във
всички договори е с идентично съдържание/ и сумата от 879 461,93 лева –
наказателна лихва за забава/неустойка/ по глава 5, чл. 2/нормата във всички
договори е с идентично съдържание/ от всеки от договорите, възражението е
основателно. Видно от договорите за заем /всички с идентично съдържание/, е
уговорено възнаграждение за предоставения заем /по смисъла на чл. 240, ал. 2 ЗЗД/ в размер на 9.5 % годишно върху заемната сума, както и и неустойка за
забава в размер на о.о2 % за всеки просрочен ден върху заемната сума. Видно от възражението
на кредитора, неустойката се претендира за
забава от 31.12.2014 година до 31.05.2017 година по всички договори.
Вземанията за възнаградителна лихва и неустойка са изискуеми. Съдът определя
размера на дължимите суми, както следва:
По договора от 01.07.2011 година – възнаградителната лихва до 31.05.2017 година е
в размер на 385 937,50 лева /5 години х 71250 лева и 5 месеца по 5937,5 лева/,
неустойката за забава е за период от 01.01.2015 година – 31.05.2017 година – 882
дни – в размер на 132 300 лева /150 лева на ден/.
По договора от 16.12.2011 г. - възнаградителната лихва до 31.05.2017 година е
в размер над претендирания такъв, поради което съдът приема, че вземането е
основателно за сумата от 56 005,48 лева, а неустойката за забава е за период от
01.01.2015 година – 31.05.2017 година – 882 дни – в размер на 19 434,82
лева /22,03 лева на ден/.
По договора от 30.08.2012 г. - възнаградителната лихва до 31.05.2017 година е в
размер на 270 750 лева/4 години х 57 000 лева и 9 месеца по 4750 лева/, а неустойката
за забава е за период от 01.01.2015 година – 31.05.2017 година – 882 дни – в
размер на 105 840 лева /120 лева на ден/.
По договора от 06.03.2013 г. - възнаградителната лихва до 31.05.2017 година е в
размер на 998 159,73 лева/4 години х 237500 лева, 2 месеца по 19 791,67
лева и 13 дни по 659,72 лева/, а неустойката за забава е за период от 06.03.2014
година – 31.05.2017 година – 1183 дни – в размер на 591 500 лева /500 лева на
ден/.
По договора от 28.11.2013 г. - възнаградителната лихва до 31.05.2017 година е в
размер на 49875 лева/3 години х 14 250 лева и 6 месеца по 1187,50 лева/, а
неустойката за забава е за период от 01.12.2014 година – 31.05.2017 година – 913
дни – в размер на 27 390 лева /30 лева на ден/.
По договора от 05.12.2013 г. - възнаградителната лихва до 31.05.2017 година е в
размер на 992,75 лева/3 години х 285 лева и 5 месеца по 23,75 лева 24 дни по
0.79 лева/, а неустойката за забава е за период от 01.01.2015 година –
31.05.2017 година – 882 дни – в размер на 529,20 лева /0,60 лева на ден/.
Следва изрично да се посочи и че съдът не намира
за нищожна поради противоречие с добрите нрави, клаузата за неустойка по
цитираните по-горе договори. Добрите нрави предполагат добросъвестно участие в
облигационната връзка, като нарушаването им би било налице, ако неустоечна
клауза е уговорена в такъв размер, който би довел до прекъсване на
функционалната й връзка с главния дълг и би я превърнал в самостоятелен
източник на доход за кредитора. В конкретния случай, обаче, съдът намира
уговореният размер на неустойката за забава да е съответен на придадените й от
страните функции – обезпечителна и наказателна, каквато функция няма пречка да
се уговаря, особено между търговци /предвид и забраната за намаляване на
неустойката поради прекомерност/. Щом между търговци е забранено намаляването
на неустойката поради прекомерност, то това означава, че за да се допусне
изцяло отпадане на неустоечния дълг, то е необходимо размерът да не е просто
надхвърлящ нормалните размери, а извънредно голям, напълно необичаен за
съответния вид търговски отношения. Дневен размер на неустойката от 0,02 % е дори
под обичайно срещания размер на неустойките в търговските отношения, вкл. по
конкретния вид облигационни връзки. За да се достигне до извод за валидност на
неустойката, съдът следва да съобрази и критериите, дадени в ТР 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС, а именно – размер на обезпеченото с неустойка задължение; дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи; вид на
уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вид на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част. В настоящия случай,
с неустойка е скрепено неизпълнението на основното задължение– за връщане на
заема, което не е обезпечено по друг начин. Размерът на неустойката не е
извънреден спрямо стойността на обезпеченото задължение /по никой от шестте
договора/, а липсата на уговорка за краен срок за начисляване на неустойката за
забава също не е самостоятелно основание за нищожност на неустоечната клауза.
Това е така, защото времето на забавата е функция от неправомерното поведение
на длъжника /липсата на парични средства не е основание за освобождаване от
отговорност - чл. 81, ал. 2 ЗЗД/ и позоваването на големия размер на
неустоечния дълг, формиран от дългия период на забава, като основание за
нищожност би означавало длъжникът да черпи права от собственото си
противоправно поведение. Именно липсата на краен срок за начисляване на
неустойката е елемент от обезпечителната й функция, доколкото мотивира към
срочно изпълнение, а и страните сами са постигнали съгласие при сключване на
договорите за това.
3.
По възражението на Б.Ф. ЕООД, ЕИК: ********, с вх.
№ 103859/03.08.2017 г.
Възразилият кредитор счита, че предявените от него
вземания следва да бъдат включени в списъка на приетите вземания.
Синдикът намира възражението за неоснователно.
Излага становище в писмена молба.
Възражението е частично основателно.
3.1. По договора за заем от 17.12.2013 година.
Договорът за заем е реален договор. За
установяване сключването му, са необходими доказателства за това, че
договорената сума/ суми са получени от заемополучателя. Няма пречка, при наличие
на съответна уговорка, сумата да бъде получена и от трето лице /както в случая
– превод на парични суми на кредитори на заемополучателя/, но получаването
следва да бъде установено в производството с доказателства, с противопоставима
на длъжника доказателствена сила. Представеният по делото договор, съдът приема
за обещание за заем по смисъла на чл. 241 ЗЗД, с който страните са договорили и условията, при които ще се считат сключени
договорите за заем /предвид нормата на чл. 2.02/ на траншовите суми, до общия
размер от 3 000 000 лева.
От представения по делото договор, допълнителни
споразумения, споразумения за плащане, платежни нареждания, фактури и
заключения на вещите лица по съдебно-счетоводните експертизи, приети в
производството по молбата по чл. 625 ТЗ /по което и възразилият кредитор и
несъстоятелният длъжник са страни/, се установяват вземания на Б.Ф. ЕООД за
предоставени /и непогасени към 31.12.2016 година/ на длъжника заеми в общ
размер на 1 950 459,02 лева /директно получени от длъжника суми във
връзка с предоставени заеми в периода 17.12.2013 година – 31.12.2016 година,
във връзка с документа от 17.12.2013 година, както и наредени в този период от Бест
Фрутс към трети лица, съгласно и сключените споразумения/. Или, вземането за
главница по договора следва да бъде включено в списъка на приетите вземания в пълен предявен размер и за периода до
31.05.2017 година /както изрично претендира кредиторът/.
От заключенията, както и от представените писмени
доказателства се установява и размерът на общо дължимата договорна възнаградителна
лихва върху всички заети суми във връзка с обещанието за заем от 17.12.2013
година и Анекс от 02.06.2015 година за периода от 17.12.2013 година до
31.05.2017 година над претендирания
от кредитора размер, поради което и това вземане следва да се включи в списъка
на приетите вземания с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
Възражението по отношение на претендираната
неустойка, във връзка с предоставените заеми и съгласно чл. 2.04 от обещанието
за заем от 17.12.2013 година, е неоснователно. Предвид наличието на данни за
извършени прихващания, но липсата на конкретизация с кои точно суми са
извършвани прихващанията, е невъзможно изчисляване размера на дължимата
неустойка върху всяка от заемните суми, още повече за част от отпуснатите заеми
не е установен и датата на падежа, доколкото сумите са преведени след
31.03.2014 година и не е представена покана до длъжника. В тази част
възражението е неоснователно, а кредиторът би могъл да проведе пълно и главно
доказване относно визираните суми в исков процес по реда на чл. 694 ТЗ,
доколкото в настоящото междинно производство и ограничените условия на
доказване посочените вземания не се установяват като размер въз основа на
външна оценка на събраните доказателства.
Посоченото
от възразилия кредитор Споразумение от 01.03.2017 година, съдът не обсъжда,
доколкото същото не е представено по делото, каквото задължение е имал
кредитора по см. на чл. 685, ал. 2 ТЗ.
3.2. По вземанията по фактури – незаплатена цена за закупени
и доставени стоки.
По отношение на вземанията по представените по
делото и описани в молбата за предявяване фактури, възражението е изцяло
неоснователно. Действително, част от фактурите са двустранно подписани и по
изложените по-горе съображения, установяват сключени договори за продажба на
стоки между страните, както и уговорената цена. От друга страна, обаче, самият
кредитор във възражението си признава неизгодния за него факт на погасяване на
част от задълженията по фактурите чрез извършени прихващания и плащания. В тази
насока не е налице никаква конкретизация за това с кои дължими суми /по кои
фактури/ са извършени прихващания/плащания, не са представени доказателства,
установяващи фактическия състав, обуславящ настъпването на погасителния ефект. Не
става ясно и дали посочените във възражението /т. 20/ нови фактури са сред
тези, за които е предявено вземането пред синдика. Кредиторът обосновава
основателността на претенцията си и на заключението по ССЕ на в.л. Л.З., но от
представените доказателства не се установява пълна идентичност на вземанията по
фактурите, предмет на заключението и вземанията, предмет на предявяване по реда
на чл. 685 и сл. ТЗ. Тоест, при наличните доказателства, предвид и твърденията
на кредитора за частични погасявания по фактурите, не може да се установи
точния размер на вземанията, за което следва да се проведе пълно и главно
доказване в процес по реда на чл. 694 ТЗ. Отделно, част от представените
фактури не съдържат подпис и печат на длъжниковото дружество, поради което и не
установяват с противопоставима на длъжника доказателствена сила сключени
договор за търговска продажба, договорената цена. Не става ясно и дали същите
са били обект на експертиза и по отношение на тях е извършена проверка в
счетоводствата на двете дружества.
Предвид липсата на установено главно вземане по процесните
фактури, неоснователно е възражението и за акцесорно обезщетение за забава в
плащане на цената по тях.
4.
По възражение вх. № 104237/04.08.2017 година на Г.
Ф., ЕИК: ********.
Възразилият кредитор счита, че предявените от него
вземания следва да бъдат включени в списъка на приетите вземания.
Синдикът намира възражението за основателно.
Възражението е основателно.
Съгласно чл. 685, ал. 2 ТЗ, необходимо и достатъчно
за включване на вземането в списъка на приетите вземания е предявяване на
вземането в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, индивидуализирането му по основание и
размер и представяне на писмени доказателства за вземането с противопоставима
на длъжника доказателствена сила. Такива писмени доказателства са представени с
молбата за предявяване на вземането и възражението. Представени са и официални
удостоверителни документи, противопоставими на длъжника за основанието и
размера на вземанията. Или, предявените вземания от посочения кредитор следва
да бъдат включени в списъка на приетите вземания.
5.
По възражението на Национална агенция за
приходите, с вх. № 105102/08.08.2017 г.
Национална агенция за приходите възразява срещу
посочения ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ на част от
вземанията на Държавата, включени в списъка на приети вземания на кредитори на Б.П.С. ЕАД /н./, обявен в търговския регистър на 28.07.2017г.
Синдикът подава писмено становище, в което
поддържа основателност на възражението.
С процесния списък синдикът е приел публични вземания
на Държавата чрез НАП по т. 7, вкл. за сумата от 2199,30 лв. /законна лихва
върху главницата от 56 335,96 лева, считано до 31.05.2017 година /с
посочен ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ/.
Публичните вземания на
държавата и общините за данъци и такси, възникнали до датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност (в случая 31.05.2017 г.), са с
поредност по т. 6 на чл. 722, ал. 1 от ТЗ.
В тази поредност се удовлетворяват и вземанията за лихви върху тези главници,
възникнали до посочената по-горе дата.
Възражението се явява основателно, поради което и
в приложение на чл. 692, ал. 4 ТЗ списъкът следва да бъде одобрен от съда по
реда на цитираната разпоредба при изменение на реда за удовлетворяване на посочената
част от вземания на Държавата, включени в него.
Така мотивиран, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражението на ВМ Ф.
Г. АД, ЕИК: *******, с вх. № 103856/03.08.2017 г., в частта за вземанията от : 961 022,30 лева – главници по договор
за предоставяне на услуги при условия на абонамент от 01.06.2011 година и Анекси към него от 2.1.2013 година и 30.9.2013
година и по договор за предоставяне на административно- правни услуги от 17.06.2011 година и Споразумение
към него от 30.09.2013 година; от 624 018,27 лева – лихви за забава в
плащане на главниците по цитираните два договора; за вземане от 17 354,28
лева – договорна възнаградителна лихва по договор за заем от 24.06.2017
година; за вземане от 915,75 лева - договорна възнаградителна лихва по
договор за заем от 27.12.2011 година и за сумата от 3124,37 лева- договорна
възнаградителна лихва по договор за заем от 13.12.2012 година.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражението на Б.Ф. ЕООД,
ЕИК: ********, с вх. № 103859/03.08.2017 г., в частта за вземанията от : 2 136 896,53 лева – неустойка
върху главница от 1 840 565,49 лева за 1161 дни забава /период
31.03.2014 година – 04.06.2017 година/ по чл. 2.04 от Обещание за заем /наименовано
Договор за заем на парични средства от 17.12.2013 година/ и Анекс от 02.06.2015
година върху сумите по сключените договори за заем във връзка с обещанието от
17.12.2013 година за периода 17.12.2013 година – 31.05.2017 година; 653 726,71
лева – дължима сума, от която 500 851,48 лева за главница /цена на
продадени и доставени стоки/ и 152 875,23 лева лихва за забава /за период
от падежа на всяка фактура до 04.06.207 година/ по фактури, описани подробно на
стр. 2- стр. 3 от молба за предявяване на вземане с вх. № 88146/29.06.2017
година.
ОДОБРЯВА, на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ, списъка на
предявени в срока по чл. 685 ТЗ и приети вземания на кредитори, съставен от
синдика на Б.П.С. ЕАД /н./, ЕИК: ***,
обявен в търговския регистър на 28.07.2017г., КАТО прави
следните промени:
- по възражение вх. № 103229/02.08.2017 г. на Договорен Ф. К.К., ИЗМЕНЯ списъка като кредиторът
под № 14 от списъка на приетите вземания следва да се счита, че е Договорен Ф. К.К.,
БУЛСТАТ:********, чрез управляващо дружество К.А.М.АД, ЕИК: *******,
съдебен адрес:***, а към основанието за вземанията по т. 14 следва да се добави
и Удостоверение от Централен депозитар за притежавани финансови инструменти
№ 32276731С 10/06/2013, издадено на 05.07.2017 година,
- ВКЛЮЧВА, по възражение вх. № 103859/03.08.2017 година на Б.Ф.
ЕООД, ЕИК: ********, в списъка на приетите вземания на кредиторите на Б.П.С. ЕАД /н./, ЕИК: *** вземания на Б.Ф. ЕООД,
ЕИК: ********, както следва:
1. в размер на 1 404 495,06 лева – общ
размер на предоставени и непогасени до 31.05.2017 година на Б.П.С. ЕАД заеми /реално получени от Б.П.С. ЕАД суми в периода 17.12.2013 година –
31.12.2016 година, във връзка с обещание за заем от 17.12.2013 година, както и
наредени в този период от Бест Фрутс и получени от трети лица суми, в
изпълнение задължения на Б.П.С. ЕАД към
тях и сключени споразумения/ и
2. 540 004,80 лева – общо дължим
размер на договорна възнаградителна лихва върху всички заети суми във връзка с
обещание за заем от 17.12.2013 година и Анекс от 02.06.2015 година, която лихва
е дължима общо за периода от 17.12.2013 година до 31.05.2017г.,
при ред на удовлетворяване на двете вземания по
чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
- ВКЛЮЧВА, по възражение вх. № 104237/04.08.2017 година на Г.
Ф., в списъка на приетите вземания на кредиторите на Б.П.С. ЕАД /н./, ЕИК: *** вземане на „Г. Ф.“, Булстат: ********, с адрес *** за сумата 254 331,77 лв., от които: 186
955,83 лева – главница по
облигационна емисия към 14.04.2014 година, 3 342,16 лева – просрочена
купонна лихва към 14.04.2014 година, съгласно параметрите на облигационната
емисия, 1 151,19 лева – натрупана купонна лихва за периода 14.03.2014
година – 14.04.2014 година, съгласно параметрите на облигационната емисия,
61 406,73 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода
14.04.2014 г. – 04.07.2017 г., 1 097,75 лева - законна лихва за забава
върху сумата за просрочената купонна лихва към 14.03.2014 г. за периода
14.04.2014 г. – 04.07.2017 г., 378,11 лева - законна лихва за забава върху сумата
за натрупана купонна лихва за периода
14.03.2014 година – 14.04.2014 година по облигационния заем за периода
14.04.2014 г. – 04.07.2017 г., дължимо за 117 броя облигации с номинал 1000
евро по Договор от 14.09.2007 година за облигационен заем в размер на
8 000 000.00 евро, срещу която сума несъстоятелният длъжник е
емитирал 8000 броя облигации, всяка от които с номинална стойност от 1000 евро
и идентификационен код ISIN BG **********,
с ред на удовлетворяване по чл. 722,
ал. 1, т. 1 ТЗ, обезпечено с учредена договорна ипотека с нотариален
акт № 1115, том IV, рег. № 4164, дело №
553/03.10.2007 година на нотариус В.Ч.с рег. № 210,
- ИЗМЕНЯ списъка на приетите вземания, като вземането на
Държавата чрез НАП за сумата от 2199,30 лв. /законна лихва върху главницата от
56 335,96 лева, считано до 31.05.2017 година/ следва да се счита с ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ.
- ВКЛЮЧВА, по възражение вх. № 103856/04.08.2017 година на В.Ф.г.
АД, в списъка на приетите вземания на кредиторите на Б.П.С. ЕАД /н./, ЕИК: *** вземания на В.Ф.Г. АД,
ЕИК: *******, както следва:
1.
в размер на 70 738,14 лева – главница за
възнаграждение по договор за предоставяне на услуги при условия на абонамент от
01.06.2011 година и Анекси към него
от 2.1.2013 година и 30.9.2013 година, дължимо за м. 07.2011 г., м. 12.2012 г.,
за периода м. 01.2013 година – м. 08.2013 година /вкл./ и за м. 10.2013 г. и м.
12.2013 година и
2.
вземане в
размер на 317 217,87 лева - главница
за възнаграждение по договор за предоставяне на административно правни услуги от 17.06.2011 година и Споразумение
към него от 30.09.2013 година, дължимо за периода м. 12.2012 г.– м. 08.2013
година /вкл./, както и
3.
вземане в
размер на 385 937,50 лева –
възнаградителна лихва по раздел II, чл. 5 от
Договор за заем от 01.07.2011 година и анекси към него, дължима до 31.05.2017
година и вземане в размер на 132 300
лева - неустойката за забава по раздел V, чл. 2 от Договор за заем от 01.07.2011 година,
дължима за период от 01.01.2015 година – 31.05.2017 година;
4.
вземане в
размер на 56 005,48 лева –
възнаградителна лихва по раздел II, чл. 5 от
Договор за заем от 16.12.2011 година и анекси към него, дължима до 31.05.2017
година и вземане в размер на 19 434,82
лева - неустойката за забава по раздел V, чл. 2 от Договор за заем от 16.12.2011 година,
дължима за период от 01.01.2015 година – 31.05.2017 година;
5.
вземане в
размер на 270 750 лева –
възнаградителна лихва по раздел II, чл. 5 от
Договор за заем от 30.08.2012 година и анекси към него, дължима до 31.05.2017
година и вземане в размер на 105 840
лева - неустойката за забава по раздел V, чл. 2 от Договор за заем от 30.08.2012 година,
дължима за период от 01.01.2015 година – 31.05.2017 година;
6.
вземане в
размер на 998 159,73 лева –
възнаградителна лихва по раздел II, чл. 5 от
Договор за заем от 06.03.2013 година и анекси към него, дължима до 31.05.2017
година и вземане в размер на 591 500
лева - неустойката за забава по раздел V, чл. 2 от Договор за заем от 06.03.2013 година,
дължима за период от 06.03.2014 година – 31.05.2017 година;
7.
вземане в
размер на 49 875 лева –
възнаградителна лихва по раздел II, чл. 5 от
Договор за заем от 28.11.2013 година и анекси към него, дължима до 31.05.2017
година и вземане в размер на 27 390 лева
- неустойката за забава по раздел V, чл. 2 от
Договор за заем от 28.11.2013 година, дължима за период от 01.12.2014 година –
31.05.2017 година;
8.
вземане в
размер на 992,75 лева –
възнаградителна лихва по раздел II, чл. 5 от
Договор за заем от 05.12.2013 година и анекси към него, дължима до 31.05.2017
година и вземане в размер на 529,20 лева
- неустойката за забава по раздел V, чл. 2 от
Договор за заем от 05.12.2013 година, дължима за период от 01.01.2015 година –
31.05.2017 година,
при ред на удовлетворяване на всички описани
вземания по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ,
като
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражение вх. №
103856/04.08.2017 година на В.Ф.Г. АД за включване в списъка на приетите
вземания за разликите от посочените по-горе суми /по т. 3 до 8 вкл./ до пълните
предявени размери с молба вх. № 88149/29.06.2017 година на вземанията за
договорна възнаградителна лихва по раздел II, чл. 5 и неустойката за забава по раздел V, чл. 2 от Договор за заем на парични средства от
01.07.2011 година, Договор за заем
на парични средства от 16.12.2011 година
и Договор за заем на парични
средства от 30.08.2012 година,
Договор за заем на парични средства от 06.03.2013 година, Договор за заем на парични средства от 28.11.2013 година, Договор за заем на парични средства от 05.12.2013 година.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на Агенцията
по вписванията за обявяването му в Търговския регистър по реда на чл. 692, ал.
5 ТЗ.
СЪДИЯ: