№ 9967
гр. София, 12.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА Гражданско
дело № 20211110154631 по описа за 2021 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ от
М. П. Т. срещу ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“
ЕАД.
В исковата си молба ищцата твърди, че на основание трудов договор
№300 от 25.05.2016 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, считано от
26.05.2016 г. заемала по срочно трудово правоотношение до завръщане на
титуляра, длъжността „Експерт, наеми и жилища“ с код по НКПД 2422-6065
клас „С“ в сектор „Наеми и жилища“, отдел „Управление на държавната
собственост и кадастър“ при Централно управление на ДП НКЖИ с място на
работа: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №110, с основна заплата в
размер на 732,00 лева. Впоследствие била преназначена на безсрочен трудов
договор на длъжност „Главен експерт, продажби I ст“ с код по НКПД 2422-
6041 с клас С в сектор „Кадастър и продажби“, отдел „Управление на
държавната собственост и кадастър“ при Централно управление на ДП
НКЖИ със срок за изпитване в размер на 6 месеца и основна заплата в размер
на 1063,00 лева. На 21.02.2019 г. било сключено Допълнително споразумение
№502 към трудов договор №300. Трудовото правоотношение на ищцата било
прекратено с Акт №2 от 17.09.2019 г. за прекратяване на трудов договор
№300 от 25.05.2016 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ. С Решение №42692 от
1
17.02.2020г. на СРС, 141 състав, постановено по гр. д. №60654/2019 г., влязло
в сила на 16.03.2021 г. съдът признал уволнението за незаконно и го отменил
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като ищцата била възстановена на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на длъжността „Главен експерт, продажби I
ст.“, клас С при Централно управление на ДП „Национална компания
железопътна инфраструктура“. Поддържа, че в периода от датата на
незаконното уволнение – 17.09.2019 г. до датата на възстановяване на работа,
работникът не полага действително труд при работодателя си поради
действия на последния, довели до незаконното уволнение. Поради тази
причина този период следва да се приравни на период на действително
полагане на труд за целите на определяне на правото на платен годишен
отпуск. Ето защо ищцата счита, че служител, който е бил уволнен
незаконосъобразно, а след това е възстановен на работа вследствие отмяна на
уволнението му, има право да поиска платен годишен отпуск в целия
полагаем размер за периода от датата на незаконното уволнение до датата на
възстановяването му на работа. Ищцата била уведомена със съобщение от
СРС, получено на 11.05.2021 г., че може да се яви и да заеме предишната си
работа в 14-дневен срок, считано от 10.05.2021 г. Трудовото й
правоотношение с ответника отново било прекратено, поради което ищцата
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
сумата в размер на 1698,94 лева, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в целия полагаем размер, равняващ се на 27 дни за
периода от датата на незаконното уволнение – 17.09.2019 г. до датата
27.01.2021 г. – започване на трудово правоотношение при нов работодател,
предхождащо възстановяването на работа, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане /след
допуснатото изменение на исковете в о.с.з., проведено на 27.06.2022 г./.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ДП „Национална компания
железопътна инфраструктура“ ЕАД е депозирал писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че след получено на
10.05.2021 г. по реда на чл. 345, ал. 1 КТ Уведомление от Софийски районен
съд, без уважителни причини ищцата не се явила в законоустановения
двуседмичен срок да заеме работата, на която била възстановена, поради
което на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда трудовият
2
договор с ответника бил прекратен. Твърди, че при отмяна на уволнението по
съдебен ред работникът може да се ползва реално от платения годишен
отпуск след заемане на длъжността по реда на чл. 345 КТ пропорционално на
времето от датата на заемане на длъжността до края на съответната
календарна година. Работникът обаче не можел да ползва платен годишен
отпуск, определен пропорционално на периода от датата на уволнението до
датата на неговата отмяна по съдебен ред. Трудово правоотношение през този
период не е съществувало, а реалното ползване на платения годишен отпуск и
правото да се получи обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ е обусловено и се
полага само за времето, през което правоотношението е съществувало. Ето
защо, моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Според разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Основателността на
предявения иск е обусловената от кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1/ да е прекратено трудовото правоотношение между страните;
2/ работникът или служителят да не е използвал полагащия му се платен
годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни
години.
В тежест на работодателя е да докаже че е платил претендираното
обезщетение.
Безспорно е по делото, че между ищцата и ответника е съществувало
валидно трудово правоотношение, което е възникнало със сключването на
трудов договор № 300 от 25.05.2016 г., че трудовото правоотношение е било
прекратено с Акт №2 от 17.09.2019 г. за прекратяване на трудов договор
№300 от 25.05.2016 г. на работодателя- ответник, че уволнението е признато
за незаконно с Решение №42692 от 17.02.2020 г. на СРС, 141 състав,
постановено по гр. д. №60654/2019 г., влязло в сила на 16.03.2021 г., както и
че ищцата не се явила в законоустановения срок да заеме работата, на която е
била възстановена с горепосоченото съдебно решение, поради което на
3
26.05.2021 г. е прекратено повторно трудовото й правоотношение на
основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ.
От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза, извършила проверка в счетоводството на
ответното дружество, в т.ч. фишове за заплати, и заповеди за ползван платен
годишен отпуск, се установява, че брутното трудово възнаграждение на
ищцата за пълен отработен месец, изчислено на база полученото
възнаграждение за м. август 2019 г. е в размер на 1384,32 лв., както и че
процесното обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от
17.09.2019 г. /датата на незаконно уволнение/ до 27.01.2021 г. /започване
трудовото правоотношение при нов работодател/ за 27 дни възлиза на 1698,94
лв. брутна сума.
През периода от време от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение до отмяната на уволнението с влязло в сила решение и
възстановяването на незаконно уволнения служител на предишната работа,
последният не е престирал реално труд по трудовото правоотношение, поради
което за този период от време за него не възниква право да ползва платен
годишен отпуск, а в случай на последвало ново уволнение за този период от
време, работодателят не дължи на работника или служителя обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск на основание чл. 224. ал. 1 КТ. Това
разбиране бе прието в старата практика на ВКС в решения, постановени по
реда на чл. 290 ГПК /напр. решение № 167 от 15.05.2011 г. по гр. д. №
1308/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 572 от 25.10.2010 г. по гр. д. №
458/2009 г. на ВКС, IV г. о. и други/.
Горецитираната съдебна практика се намира в противоречие с Решение
на Съда на Европейския съюз от 25.06.2020 г. по съединени дела С – 762/2018
г. и С37/2019 г., което решение е задължително за всички съдилища и
учреждения в Република България /чл. 633 ГПК/. Според т. 81 от Решението
на СЕС по съединени дела С-762/18 и С-37/19, член 7, параграф 1 от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04 ноември
2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да
се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, по силата
на която работник, който е уволнен незаконно, а по-късно е възстановен на
работа в съответствие с националното право вследствие на отмяната на
4
уволнението му със съдебно решение, няма право на платен годишен отпуск
за периода от датата на уволнението до датата на възстановяването му на
работа, поради това, че през този период не е полагал действително труд за
работодателя. Според т. 89 от Решението от 25.06.2020 г. по съединени дела
С-762/18 и С-37/19, член 7, параграф 2 от Директива 2003/88 трябва да се
тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, по силата на
която при последващо прекратяване на трудовото правоотношение — след
като работникът е бил уволнен незаконно, а по-късно възстановен на работа в
съответствие с националното право вследствие на отмяната на уволнението
му със съдебно решение, този работник няма право на парично обезщетение
за неизползвания платен годишен отпуск за периода от датата на незаконното
уволнение до датата на възстановяването му на работа.
В мотивите на Решението на СЕС е прието, че както настъпването на
нетрудоспособност поради болест, лишаването на работника от възможност
да работи заради уволнение, обявено впоследствие за незаконно, по принцип
е непредвидимо и не зависи от волята на този работник /т. 67/.
Обстоятелството, че в периода от датата на незаконното му уволнение до
датата на възстановяването му на работа в съответствие с националното право
вследствие на отмяната на това уволнение със съдебно решение съответният
работник не е полагал действително труд за работодателя си, се дължи на
действията на последния, довели до незаконното уволнение, без които
работникът щеше да може да работи през посочения период и да упражни
правото си на годишен отпуск/т. 68/. В хипотеза като разглежданата в
главните производства по настоящите дела периодът от датата на
незаконното уволнение до датата на възстановяването на работника на работа
в съответствие с националното право вследствие на отмяната на уволнението
със съдебно решение трябва да се приравни на период на действително
полагане на труд за целите на определянето на правото на платен годишен
отпуск /т. 69/. Следователно практиката на Съда относно правото на платен
годишен отпуск на работник, който поради болест не е бил в състояние да
упражни правото си на посочения отпуск през референтния период и/или
периода на прехвърляне, определен в националното право, е съответно
приложима към хипотеза като разглежданата в главните производства по
всяко от настоящите дела, при която работник, който е уволнен незаконно, а
по-късно е възстановен на работа в съответствие с националното право
5
вследствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение, не е полагал
действително труд за работодателя си през периода от датата на незаконното
уволнение до датата на възстановяването му на работа /т. 70/. Ако работникът
е работил на друга работа през периода от датата на незаконното уволнение
до датата на възстановяването му на първата работа, той не може да
претендира по отношение на първия си работодател право на годишен отпуск
за периода, през който е работил на друго място /т. 79/. При тази хопотеза,
работодателят би дължал обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
само в случай че уволнението е признато за незаконно и служителят е
възстановен на работа, при последващо прекратяване на трудовото
правоотношение на възстановения служител, за отпуска натрупана през
периода от предходното му незаконно уволнение до възстановяването му на
работа.
В разглеждания случай непрестирането на работна сила, е поради
незаконно уволнение, резултат от което е невъзможността на служителката да
упражнява права, свързани с това правоотношение, между които и правото на
платен годишен отпуск. Следователно и доколкото не се оспорват
правнорелевантните факти на незаконното уволнение, периода на оставане
без работа, в който служителката не е била страна по трудово или служебно
правоотношение, датата на възстановяване на работа и датата на започване на
работа при друг работодател, полагащите се дни платен годишен отпуск на
ищцата и размера на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за
процесния период съгласно заключението на съдебно – счетоводната
експертиза /неоспорено от страните/, настоящия състав приема несъмнения
извод за дължимост от страна на ответната страна на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода от датата на незаконното
уволнение до деня на започване на работа при друг работодател, а именно за
периода от 17.09.2019 г. /датата на незаконнато уволнение/ до 27.01.2021 г. /
деня на започване на работа/ в претендираният размер от 1698,94 лв., ведно
със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 21.09.2021 г.
до окончателното му плащане.
Настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 242, ал. 1 ГПК
следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.
Обезщетението по чл. 224, ал. 1 ГПК също попада в обхвата на легалното
понятие „обезщетение за работа“, тъй като то идва да възмезди работника за
6
положен труд, макар да е имал право за съответния период да не престира
такъв - вж в този смисъл Определение № 654 от 08.10.2013 г. по ч. гр. д. №
6136/2012 г., ВКС, ІV г.о.
С оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да заплати на ищцата направените в настоящото
производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
420,00 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски районен съд дължимата такса по делото в
размер на 67,96 лв.
Водим от горното Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДП„Национална компания железопътна инфраструктура“
ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 110 да
заплати на М. П. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, 1618, бул.
„Никола Петков“ № 52, ет. 1, офис 1-03, адв. И.Ч., на основание чл. 224, ал. 1
КТ сумата от 1698,94 лв. /хиляда шестстотин деветдесет и осем лева и
деветдесет и четири ст./, представляваща дължимо обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 27 дни за периода от
17.09.2019 г. до 27.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 21.09.2021г. до окончателното изплащане на
дължимата сума, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 420,00 лв.
/четиристотин и двадесет лева/, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ДП„Национална компания железопътна инфраструктура“
ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 110 да
заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на Софийски районен съд
сумата 67,96 лв. /шестдесет и седем лева и деветдесет и шест ст./– разноски
по делото.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително
изпълнение на решението, с което е присъдено обезщетение по чл. 224, ал. 1
КТ.
7
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта, с която е
допуснато предварително изпълнение – с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8