Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 10.05.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Е състав, в открито съдебно заседание
на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Яна
Владимирова в.гр.дело № 3449 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
С решение № 206590 от
30.08.2019 г. по гр.д.№ 75117/2015 г. на Софийски районен съд, I г.о., 50 състав, поправено по
реда на чл. 247 ГПК с решение № 20001662 от 5.01.2021 г., са отхвърлени искове
с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл.
110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД предявени от
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу
Р.С.З., ЕГН **********, с адрес ***, за признаване за установено, че Р.С.З.,
ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********, сумата от 1865,62 лв. за
главница, представляваща цена за
доставена топлинна енергия през периода м.10.2012г. – м. 04.2014 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „********, аб.№ *****,
ведно със законна лихва за периода от 09.09.2015 г. до изплащане на вземането,
с мораторна лихва в размер на 340,15 лв. за периода от 30.11.2012 г. до 30.07.2015
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр.д.№ 54436/2015г. по описа на СРС.
Със същото решение са
отхвърлени и исковете с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление:***, срещу К.Х.З., ЕГН **********, П.Х.З., ЕГН **********, В.Х.З.,
ЕГН **********, и С.Х.З., ЕГН **********, и четиримата с адрес ***, че всеки един дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********, сумата от 310,94
лв. за главница, представляваща цена за
доставена топлинна енергия през периода м.10.2012г.-м.04.2014 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „********, аб.№ *****,
ведно със законна лихва за периода от 09.09.2015 г. до изплащане на вземането,
с мораторна лихва в размер на 56,70 лв. за периода от 30.11.2012 г. до 30.07.2015
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр.д.№ 54436/2015г. по описа на СРС.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач „Б.Б.“ ООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Срещу
решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излагат се
съображения за неговата неправилност. Сочи се, че ищецът никога не е бил
задължен от районния съд да представи договора за покупко-продажба между
Столична община и Р.С.З. в оригинал – напротив, ответниците били задължени да
направят това. Дружеството ищец било задължено да представи в оригинал единствено
молба-декларация за откриване на партида. Неправилно първоинстанционният съд
приел, че ответниците не са клиенти на топлинна енергия. От представения по делото
договор за покупко-продажба на недвижим имот, който неправилно бил изключен от
доказателствената съвкупност по делото, се установявало, че именно ответниците
са собствениците на топлоснабдения имот и поради това имат качеството клиенти
на топлинна енергия на основание § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката,
като на основание чл. 153 ЗЕ същите са в облигационни правоотношения с ищеца.
Твърди се, че е ирелевантно на чие име е открита партидата за топлоснабдения
имот, доколкото това имало единствено вътрешносчетоводно значение. Прави се
искане да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено
решение, с което предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на въззивната жалба е подаден от ответниците. Сочи се, че доколкото
в тежест на ищеца е да докаже качеството клиенти на топлинна енергия по
отношение на ответниците, именно той следвало да представи в оригинал договорът
за покупко-продажба на недвижим имот, автентичността на който е била оспорена
от ответниците. Сочи се, че правилно районният съд е приел, че не е доказано
качеството клиенти на топлинна енергия по отношение на ответниците. Сочи се
още, че по делото било установено, че партидата за топлоснабдения имот не била
открита на името на ответницата Р.З., което водело до неоснователност на
исковете. Доколкото ищецът не представял доказателства в подкрепа на
претенцията си, първоинстанционният съд правилно отхвърлил исковете като
неоснователни. Прави се искане да бъде потвърдено обжалваното решение.
На 23.12.2021 г. е починала Р.С.З.,
като доколкото това се е случило преди даване ход на устните състезания пред
въззивната инстанция, на основание чл. 227 ГПК на нейно място с протоколно
определение от 18.02.2022 г. са конституирани наследниците ѝ – нейните
деца К.Х.З., В.Х.З., П.Х.З. и С.Х.З., които имат качеството ответници по делото
и след смъртта на Р.З. участват освен в лично качество и като нейни наследници.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт,
приема следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно
и допустимо.
Ищецът твърди, че ответниците
са собственици на следния недвижим имот: апартамент № 51, находящ се в град
София, ж.к. „********В подкрепа на твърденията си представя договор за
покупко-продажба на жилище, сключен по реда на ЗОС, между Столична община –
район „Младост“ и Р.С.З.,***– район „Младост“ е продала следния недвижим имот
на Р.З.: апартамент № 51, находящ се в гр. София, ж.к. ********Представя и
молба-декларация за откриване на партида от Р.С.З., както и списък на абонатите
на ЕС при бл. 1Б, приели фирма „Б.“. Ответницата Р.З., починала в хода на
делото пред въззивната инстанция, с писмения отговор на исковата молба е
оспорила истинността на договора за покупко-продажба на жилище, на
молба-декларация, както и на списъка на абонатите на ЕС при бл. 1Б, като
твърди, че тези документи не са подписани от нея. В проведеното по делото
открито съдебно заседание от 19.12.2016 г. съдът е задължил ищецът, който е
заявил, че ще се ползва от представените документи, да предостави оригинал на
молба-декларация за откриване на партида. Задължил е ответниците да представят
оригинал на договор за покупко-продажба, а третото лице подпомагаща страна – да
представи оригинал на списък на живущите на етажната собственост. В проведеното
по делото открито съдебно заседание на 12.06.2017 г. първоинстанционният съд е
констатирал, че оригиналът на списък на живущите в етажната собственост е
приложен по гр.д. № 2291/2014 г. на СРС, като е констатирал, че представеният
по това дело списък е идентичен с представения по разглежданото от него дело. В
открито съдебно заседание, проведено на 1.04.2019 г., първоинстанционният съд е
изключил от доказателствата по делото представените от ищеца молба-декларация
за откриване на партида, както и договорът за покупко-продажба на жилище, като
е приел, че ищецът не е изпълнил указанията му да представи тези документи в
оригинал, а същите били своевременно оспорени от ответниците, които направили и
искане по чл. 183 ГПК. От заключението на вещото лице по изслушаната пред
въззивния съд съдебно-графологическа експертиза става ясно, че подписът,
положен на списък на абонатите на ЕС при бл. 1Б не е положен от Р.С.З.. С
изключването от доказателствената съвкупност на договора за покупко-продажба на
жилище, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение.
Както сочи и ищецът, първоинстанционният съд не го е задължавал да представи в
оригинал оспорения договор за покупко-продажба на жилище, а единствено другия
оспорен документ – молба-декларация.
Пред въззивната инстанция,
предвид допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на процесуалните
правила, на ищеца е дадена възможност да се снабди с оригинала на документа. В
тази връзка Столична община е била задължена да представи заверен препис или
оригинал от оспорения договор за покупко-продажба, като в дадения от съда срок
от Столична община е бил представен заверен препис на документа.
Във връзка с направеното от
ответницата Р.З. оспорване на автентичността на документа, въззивният съд е
допуснал изслушването на съдебно-графологическа експертиза. Съгласно
заключението на вещото лице, което въззивният съд кредитира като обосновано и
компетентно изготвено, се установява, че копието на подпис за „купувач“ на
втора страница на копие на договор за покупко-продажба на жилище, сключен по
реда на ЗОС, на 1.06.1998 г. със страни Столична община – район „Младост“ и Р.С.З.,
е копие на подпис, положен от Р.С.З.. По повод възраженията на ответниците във
връзка със заключението на вещото лице, въззивният съд намира, че същото
подробно е разяснило как е формирало изводите си по поставената задача. В
откритото съдебно заседание от 18.02.2022 г. вещото лице заявява, че за
сравнителен материал е ползвало т.нар. свободни образци, които са от документи,
изготвени преди или след датата на процесния документ, но които не са свързани
по никакъв начин с него и за които може да се изведе категорично изводът, че
няма умишлено изменение на почерка и на подписите на лицето, положени в тези
документи.
С оглед гореизложеното и
доколкото по делото се установява, че подписът под договора за покупко-продажба
на жилище е положен от ответницата Р.С.З., която е посочена и като купувач по
него, следва да се приеме, че процесният топлоснабден имот е придобит от ответницата
Р.З. /починала в хода на въззивното производство/ на 1.06.1998 г. Имотът е
придобит по време на брака между нея и Х.К.З., починал на 10.10.2000 г. – в
тази връзка с исковата молба е представено удостоверение за наследници от
31.10.2000 г., издадено от Столична община, кметство район „Младост“. След
смъртта на Х.З., негови наследници и съответно собственици на имота са станали
преживялата му съпруга, както и четирите им деца. Ето защо предвид изложеното,
доказано се явява качеството клиенти на топлинна енергия по смисъла на § 1, т.
42 от ЗЕ по отношение на ответниците.
Предвид смъртта на Р.З. в хода
на въззивното производство, ответници в лично качество /придобили собственост
върху имота като наследници наХ.З., починал преди процесния период/ и
конституирани от въззивния съд по реда на чл. 227 ГПК като наследници на Р.З.,
са ответниците К.Х.З., П.Х.З., В.Х.З. и С.Х.З.. Същите са наследили Р.З. при
равни квоти – по ¼ за всеки от тях.
Предвид изложеното и доколкото
се установява качеството собственици на процесния топлоснабден имот по
отношение на ответниците, следва да се приеме, че е налице валидно възникнало
договорно правоотношение между страните за продажба и доставка на топлинна
енергия на основание чл. 149 ЗЕ. Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал.
1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
За установяване на
количеството потребена топлинна енергия за процесния период, както и за
установяване на начисляваните от ищеца суми и размера на вземането, по искане
на ищеца е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза и
съдебно-счетоводна експертиза.
В заключението си по съдебно-техническата
експертиза, което въззивният съд кредитира като компетентно изготвено и
обосновано, вещото лице сочи, че топлинната енергия за сградата се доставя в
абонатната станция и се измерва с общ топломер. Измервателното средство е за
търговски цели, като всеки от елементите му преминава задължителни проверки.
Вещото лице е констатирало, че за процесния период е проведен контрол от
лицензирани лаборатории, съгласно Наредбата от 2003 г. за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Вещото лице сочи, че
проверките са извършени от оправомощени лица, а монтаж и демонтаж на уреда е
осъществен от служители монтьори на ТР Изток. Изправността на топломера и
данните при демонтаж са документирани съгласно изискванията със свидетелства за
проведените изпитания и протоколи. Вещото лице сочи, че предвид извършваните
проверки през м.10.2012 г. и м.10.2014 г. от лицензирани лаборатории и
резултатите от тях, действащият уред е бил технически годен. Ето защо
възражението на ответниците в обратния смисъл е неоснователно.
Вещото лице сочи, че
количествата топлинна енергия са реално доставени и потребени в ЕС, като са
отчислени количества, представляващи технологични разходи и загуби в абонатната
станция.
Посочено е, че дяловото
разпределение за процесния период се е извършвало от фирма „Б.“ ООД. В
апартамента се ползвало битово горещо водоснабдяване, поради което са отчитани
редовно два водомера и са представени два броя отчета от 2013 г. и 2014 г.,
подписани от потребител. Тези документи имат характер на частни свидетелстващи
документи, съдържащи неизгодни за потребителя факти, а именно – стойността на
разхода на топла вода, и именно като частни документи, изходящи от потребителя,
установяват обема на разхода. Посочено е, че общите части в етажната
собственост не се отопляват. Изчислена е топлинна енергия за сградна
инсталация. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява,
че изчисленията са съгласно Методиката за дялово разпределение към Наредбата за
топлоснабдяването.
По делото е представен
протокол от общото събрание на етажната собственост при *******от 3.10.2008 г.,
като съгласно взетото решение, избрана да извършва услугата дялово
разпределение е фирмата „Б. България“ ЕООД /към момента с наименование „Б.“
ООД/. Ето защо възражението, че не е била избрана фирма, която да извършва
дяловото разпределение, е неоснователно.
С оглед изложеното по–горе, въззивният
съд приема, че за процесния имот е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно.
Тъй като се дължи цената на
реално потребената енергия, то при определяне на дължимата цена следва да се
вземат предвид не стойностите по фактури, представляващи стойности по прогнозен
дял, а тези, които се формират в резултат от изравняване.
От приетото по делото
заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като
компетентно изготвено и обосновано, се установява, че няма данни за извършвани
от абоната плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесния период. За
периода м.10.2012 г. – м.04.2014 г. включително, прогнозно фактурирани са суми
за топлинна енергия, начислени по партидата на абонатен № 77756, на обща
стойност 2971,83 лв. с ДДС. Осчетоводените по партидата на абоната изравнителни
сметки за отоплителните периоди по стойност с ДДС, осчетоводени в м.07.2013 г.,
м. 07.2014 г., е сума за доплащане от абоната в размер от 275,23 лв. На
8.12.2014 г. от абоната било извършено плащане по фактура №
**********/31.10.2012 г. в размер от 137,68 лв. за сметка м.10.2012 г. На
27.10.2014 г. от абоната е извършено плащане на начислени лихви по фактура №
**********/31.10.2012 г., сметка м. 10.2012 г., лихви в размер от 23,84 лв.
Според заключението на вещото лице, незаплатените суми за топлинна енергия
възлизат на 3109,38 лв. /прогнозни фактури плюс изравнителни сметки/. Законната
лихва върху всяка месечна вноска от датата на забава 1.12.2012 г. до 30.07.2015
г. възлизала на сума в размер от 566,95 лв. Съгласно таблиците, изготвени от
вещото лице след анализ на счетоводни данни и извлечения от счетоводните
регистри на ищеца, извършените плащания са били отразени от ищеца, като
претендираните от него суми са съобразени и с плащанията.
Предвид изложеното, установен
е размерът на задължението за главница – 3109,38 лв.
На следващо място, следва да се обсъди направеното с
отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на вземанията,
доколкото същото се поддържа и във въззивното производство.
Съгласно Тълкувателно решение
№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни
и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност.
Предявяването на иска прекъсва течението на давността. По
аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането по издадена
заповед за изпълнение се счита предявен от момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Заявлението е подадено в съда на 09.09.2015
г., поради което извън погасителната давност са всички вземания за доставена
топлинна енергия, претендирани по делото, доколкото процесният период обхваща
м.10.2012 г. до м.04.2014 г. Ето защо възражението за изтекла погасителна
давност е неоснователно.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на този иск
предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на
забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
В случая са били
приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“
ЕАД ***, одобрени с Решение № ОУ-001 от 7.01.2008 г. на ДКЕВР, на основание чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката, и публикувани във вестник „Дневник“ на 14.01.2008
г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а
съгласно чл. 33, ал. 2 по отношение на изравнителните сметки – в 30-дневен срок
от датата на издаване на съобщението за дължимата сума. Констатира се, че е
налице забава от страна на ответниците да изпълнят задължението. Съгласно
заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, законната
лихва върху всяка месечна вноска от датата на забава 1.12.2012 г. до 30.07.2015
г. възлизала на сума в размер от 566,95 лв. Искът е основателен до този размер.
Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно, предвид факта, че
с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, течението на
давността е било прекъснато, а към момента на подаване на заявлението не е
изтекъл 3-годишният срок за погасяване на задължението.
Предвид притежаваните от
страните квоти в съсобствеността, ответницата Р.З., починала в хода на
въззивното производство, дължи суми в размер от 1865,62 лв. – главница за топлинна
енергия за периода м.10.2012 г. – м. 04.2014 г. за процесния топлоснабден имот,
както и сумата от 340,15 лв. - мораторна лихва за периода 30.11.2012 г. –
30.07.2015 г. Същата е наследена от останалите ответници – нейни деца, при
равни квоти – по ¼ за всеки от тях. Следователно на основание чл. 227 ГПК по отношение на тях следва да се приеме за установено, че дължат посочените
суми при условията на разделна отговорност и квоти от по ¼.
Ответниците К.З., П.З., В.З. и
С.З. дължат на самостоятелно основание суми за процесния период, съобразени с
притежаваната от тях квота в съсобствеността преди смъртта на майка им Р.З., а
именно – по 1/10 за всеки от тях. Следователно всеки от тях дължи сумите от по
310,94 лв. – главница за ползваната и незаплатена топлинна енергия, както и
сумите от по 56,70 лв. – мораторна лихва за периода 30.11.2012 г. – 30.07.2015
г.
С оглед гореизложеното и
предвид несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния,
обжалваното решение следва да бъде отменено, а исковете – уважени в пълния
предявен размер.
Направено е искане за
присъждане на съдебни разноски в полза на ищеца. Списък по чл. 80 ГПК не е
представен, което не е пречка за произнасяне по искането за присъждане на
разноски /така Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/.
За първоинстанционното
производство на ищеца следва да се присъдят следните суми: 200,00 лв. – депозит
за възнаграждение на вещо лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза;
200,00 лв. – депозит за възнаграждение на вещо лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза; 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство, дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ; 73,53 лв. –
държавна такса за първоинстанционното производство.
За въззивното производство предвид направеното
искане за присъждане на разноски следва да се присъди сумата в размер от 73,52
лв. – дължимата на основание чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК държавна такса, съобразно материалния интерес. Искане
за присъждането на юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство е
направено с въззивната жалба, като размерът му съдът определя по реда на чл.
78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за
заплащането на правната помощ – в размер от 50 лв.
На основание приетото в Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, присъдените със заповедта за изпълнение разноски за
заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл.415,
ал.1 или по чл.422 ГПК, а представляват законна последиците от уважаването,
респективно отхвърлянето на иска, като това предпоставя правомощието на съда в
исковото производство да разпредели отговорността за разноските по издаване на
заповедта за изпълнение. Ето защо за заповедното производство на ищеца следва
да се присъди сумата от 73,53 лв. – държавна такса и 358,67 лв. –
възнаграждение за юрисконсулт, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК
/редакция към към ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 206590 от 30.08.2019 г. по гр.д.№
75117/2015 г. на Софийски районен съд, I г.о., 50 състав, поправено по реда на
чл. 247 ГПК с решение № 20001662 от 5.01.2021 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К.Х.З., ЕГН **********, П.Х.З., ЕГН **********, В.Х.З.,
ЕГН **********, и С.Х.З., ЕГН **********, и четиримата с адрес ***, в
качеството си на правоприемници по смисъла на чл. 227 ГПК на починалата в хода
на въззивното производство Р.С.З., ЕГН **********, дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********,
в условията на разделна отговорност при квоти ¼ за всеки от тях, сумата от 1865,62 лв. – главница,
представляваща цена за доставена топлинна енергия през периода
м.10.2012г. – м. 04.2014 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, ж.к. „********, аб.№ *****, ведно със законна лихва за периода от
09.09.2015 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 340,15 лв. за периода от 30.11.2012 г.
до 30.07.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д.№ 54436/2015г. по описа на СРС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К.Х.З., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК: ********, сумата от 310,94 лв. –
главница, представляваща цена за
доставена топлинна енергия през периода м.10.2012г. – м. 04.2014 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „********, аб.№ *****,
ведно със законна лихва за периода от 09.09.2015 г. до изплащане на вземането, както
и мораторна лихва в размер на 56,70 лв.
за периода от 30.11.2012 г. до 30.07.2015 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д.№ 54436/2015г. по
описа на СРС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П.Х.З., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК: ********, сумата от 310,94 лв. –
главница, представляваща цена за
доставена топлинна енергия през периода м.10.2012г. – м. 04.2014 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „********, аб.№ *****,
ведно със законна лихва за периода от 09.09.2015 г. до изплащане на вземането, както
и мораторна лихва в размер на 56,70 лв.
за периода от 30.11.2012 г. до 30.07.2015 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д.№ 54436/2015г. по
описа на СРС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.Х.З., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК: ********, сумата от 310,94 лв. –
главница, представляваща цена за
доставена топлинна енергия през периода м.10.2012г. – м. 04.2014 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „********, аб.№ *****,
ведно със законна лихва за периода от 09.09.2015 г. до изплащане на вземането, както
и мораторна лихва в размер на 56,70 лв.
за периода от 30.11.2012 г. до 30.07.2015 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д.№ 54436/2015г. по
описа на СРС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С.Х.З., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК: ********, сумата от 310,94 лв. –
главница, представляваща цена за
доставена топлинна енергия през периода м.10.2012г. – м. 04.2014 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „********, аб.№ *****,
ведно със законна лихва за периода от 09.09.2015 г. до изплащане на вземането, както
и мораторна лихва в размер на 56,70 лв.
за периода от 30.11.2012 г. до 30.07.2015 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д.№ 54436/2015г. по
описа на СРС.
ОСЪЖДА К.Х.З., ЕГН **********, П.Х.З., ЕГН **********, В.Х.З.,
ЕГН **********, и С.Х.З., ЕГН **********, и четиримата с адрес ***, в
качеството си на правоприемници по смисъла на чл. 227 ГПК на починалата в хода
на въззивното производство Р.С.З., да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********,
сумата в размер от 259,32 лв. –
разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 54436/2015 г. по описа на СРС,
50 състав, в условията на разделна отговорност при квоти ¼ за всеки от
тях.
ОСЪЖДА К.Х.З., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:
********, сума в размер от 43,22 лв.
– разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 54436/2015 г. по описа на
СРС, 50 състав.
ОСЪЖДА П.Х.З., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:
********, сума в размер от 43,22 лв.
– разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 54436/2015 г. по описа на
СРС, 50 състав.
ОСЪЖДА В.Х.З., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:
********, сума в размер от 43,22 лв.
– разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 54436/2015 г. по описа на
СРС, 50 състав.
ОСЪЖДА С.Х.З., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК: ********, сума в размер от 43,22 лв.
– разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 54436/2015 г. по описа на
СРС, 50 състав.
ОСЪЖДА К.Х.З., ЕГН **********, П.Х.З., ЕГН **********, В.Х.З.,
ЕГН **********, и С.Х.З., ЕГН **********, и четиримата с адрес ***, в
качеството си на правоприемници по смисъла на чл. 227 ГПК на починалата в хода
на въззивното производство Р.С.З., както и в качеството им на ответници по
предявените искове, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********, сумата в размер
от 573,53 лв. – разноски за
първоинстанционното производство, при квоти ¼ за всеки от тях.
ОСЪЖДА К.Х.З., ЕГН **********, П.Х.З., ЕГН **********, В.Х.З.,
ЕГН **********, и С.Х.З., ЕГН **********, и четиримата с адрес ***, в
качеството си на правоприемници по смисъла на чл. 227 ГПК на починалата в хода
на въззивното производство Р.С.З., както и в качеството им на ответници по
предявените искове, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********, сумата в размер
от 123,52 лв. – разноски за
въззивното производство, при квоти ¼ за всеки от тях.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач „Б.“ ООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.