Р
Е Ш Е Н И Е № 1408
04.12.2018г.,
гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІ-ти ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на двадесет и осми
септември 2018г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО
МИНЕВ
гр. дело № 6057 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
В исковата си
молба А.В.А. твърди, че по силата на сключен на 22.06.2015г. трудов договор
работил в „А С 44 ГРУП”ЕООД като „шофьор на тежкотоварен автомобил- 12 и повече
тона”, а труда си престирал в Испания. Твърди също, че от самото начало и до
26.04.2017г. не му е изплащано трудово възнаграждение, поради което предявява
иск ответното дружество да бъде осъдено му престира на това основание сумата
7 928.16лв. Счита, че тъй като във всичките тези месеци е осъществявал
курсове извън България- във вече споменатата Испания, му се дължат от
работодателя командировъчни- по 27евро на ден, но и такива не му били платени.
По тази причина претендира с решението
„А С 44 ГРУП”ЕООД да бъде осъдено да му заплати за 260дни
7 020евро, чиято левова равностойност е 13 729.92лв.
А. твърди и че
е останал неползван от него платен годишен отпуск –общо 10дни, от следващия му
се за 2016-та и 2017-та година, поради което иска ответника да бъде осъден да
му заплати обезщетение в размер на 500лв.
Всяко от трите
парични вземания търси ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба и до окончателното им изплащане.
Претендира и
деловодни разноски.
В срок ответника
депозира писмен отговор; оспорва исковете. Намира ги за неоснователни. Твърди,
че ищеца и управителката на ответното дружество са живяли, в продължение на не
малко години, в условията на фактическо съпружеско съжителство, както и че,
така да се каже, мъжа е бил на нейна издръжка. Също, че тя решила да развива
търговска дейност- автомобилни превози в чужбина и за целта регистрирала
търговското дружество- ответник в настоящото дело. Признава се, че между
ответника и ищеца е бил подписан трудов договор, но въпреки това счита, че не
дължи търсените от А. суми. В тази връзка твърди, че договора е бил сключен, но
не за да се заплаща на ищеца трудово възнаграждение, а за да му се внасят
осигурителни вноски и да придобива той трудов стаж.
Ответникът
отрича да дължи на ищеца трудово възнаграждение и с твърдението, че то му е
изплатено, даже и в по-висок от дължимия размер, а доказателство за това били
положените от ищеца подписи в разчетно –платежните ведомости за процесния
период от време.
Счита, че не
дължи и командировъчни- защото докато ищеца живял с управителката на ответното
дружество на семейни начала, двамата пребивавали за постоянно в Испания, където
мъжа преимуществено правел транспортните курсове, въпреки че през по-голяма
част от времето не е работил.
В проведените
съдебни заседания ищеца не се явява и не изпраща представител, но чрез писмени
становища от такъв поддържа претенциите си. Ответното дружество бе представлявано
първоначално от управителя му и от адвокат-пълномощник, а след това само от
последния, като поддържа възраженията си против исковете. Заявява искане за
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Ответникът
признава, /което съда изрично обяви с доклада по делото/, че е сключил с ищеца
трудов договор; че по силата на същия А. е заемал длъжността „шофьор на
камион“, както и че е извършвал курсове с камион, собственост на „А С 44
ГРУП“ЕООД в Испания.
Първите от тях
се установяват и от трудов договор № 2/ 22.06.2015г. и допълнително
споразумение към него- от 05.01.2016г., с което размера на трудовото възнаграждение е увеличен от 431лв.
на 463лв. месечно, както и от справката от ТД на НАП, Бургас.
От заключението
на съдебно-счетоводната експертиза съда приема, че през процесния период от
време ответното дружество е изплатило на ищеца следващото му се трудово
възнаграждение за месеците от юни 2015г. до август вкл. 2016г., които престации
А. е удостоверил с подписа си, както и че е останало неизплатено за месеците от
септември 2016г. до април 2017г.вкл., а то е в нетен размер 2 873.28лв. и
брутен- 4 192.02лв.
От заключението
на вещото лице съда установи и че ищеца не е ползвал от полагащия му се платен
годишен отпуск- 20дни за 2016г. и 5дни за 2017г., за което му се следва
обезщетение в брутен размер съотв. от 421лв. и 105.25лв.
Заключението
съда кредитира- тъй като няма основания да се съмнява в обективността и
компетентността на експерта, а и като неоспорено от страните по делото.
При така установената фактическа обстановка съда
прави следните правни изводи:
Предявени са, в
обективно кумулативно съединяване, три иска. Те са осъдителни и за парични
вземания. Основани са на сключен между страните трудов договор. Макар ответното
дружество да отрича наличието му, той е факт- безспорно се установи както от
писмени доказателствени средства, така и от съдебно-счетоводната експертиза- защото
от вещото лице е констатирало, че в продължение на повече от година „А С 44
ГРУП“ЕООД е изплащало на А. трудово възнаграждение. Тези действия може и следва
да се преценят като извънсъдебно признание на факта на съществуването на
трудово правоотношение. Впрочем, ответника го признава и в писмения си отговор.
Впрочем, позицията му не е съвсем ясна/последователна, защото на други,
преобладаващи места пък отрича съществуването на трудово правоотношение. Дори
обяснява наличието на трудовия договор с това, че бил сключен само, за да се
внасят на ищеца осигурителни вноски и така той да трупа трудов стаж, а не и за
да му се заплаща възнаграждение. Тук може дас е коментира, че понякога човек
сам попада в капана, който поставя другиму, което в случая ще рече, че дори и
да е вярно това твърдение, това означава, че ответника е целял да заблуди
държавата/държавно учреждение, което само по себе си е достатъчно укорим факт. Отделно
от това, неправомерното му поведение е станало основа за възникването на права-
трудови, за А..
Така също, в
отговора си ответника заявява и че трудовия договор е сключен или както се
изразява „…реално документално са
уредени тези документи…”, за да може
мъжа да работи и да помага в общия бюджет. Това безспорно представлява
признание- съдебно, на факт.
При всички тези
аргументи съда приема, че през процесния период от време между страните по
делото валидно е трудово правоотношение.
По първия иск-
той е с пр.осн.чл.124 вр. чл.128 от КТ и е основателен, макар и частично.
Съгласно тези норми, за положения от работника труд работодателя му дължи
възнаграждение. Твърдението на ищеца е, че за целия процес период от време не
му е давана заплата, но от заключението на вещото лице се установи, че всъщност
дружеството е заплащало на ищеца, а липсата на престации е само за месеците в
периода септември вкл. 2016г.- април вкл.2017г., за което му дължи общо 4
192.02лв. в брутен размер. Ето защо до последния иска е основателен и доказан,
а за разликата над него до пълния претендиран- 7 928.16лв., ще бъде отхвърлен.
Сумата се дължи- тъй като е поискано, а то-искането е основателно- защото
ответника е в забава – с подаването на исковата молба, която кани към
изпълнение, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2017г.
Вторият иск е с
правно основание чл.224 ал.1 от КТ, съгласно който за останалия неползван от
работника платен годишен отпуск, работодателя му дължи обезщетение. От
заключението на вещото лице съда установи, че А. не е ползвал от следващия му
се отпуск за 2016г.- 20дни и 5дни за 2017г., за което му се следва обезщетение
в брутен размер съотв. от 421лв. и 105.25лв., т.е. общо 526.25лв. С оглед
диспозитивното начало в гражданския процес обаче съда ще уважи иска до търсения
от ищеца размер – 500лв.
Сумата се
дължи- тъй като е поискано, а то-искането е основателно- защото ответника е в
забава – с подаването на исковата молба, която кани към изпълнение, ведно със
законната лихва, считано от 29.11.2017г.
По последния
иск- той е с пр.осн.чл.215 от КТ във вр. с Наредбата за служебните командировки
и специализации в чужбина, а съда го преценя като неоснователен и по-скоро-
недоказан. Така е, защото ищеца не ангажира /а то бе в неговата доказателствена
тежест/ доказателства за това, че е извършвал курсове с камион, в т.ч. и извън
страната /извън страната, в която е живял през процесния период от време/,
съотв. извън страната, в която ответното дружество е осъществявало основно
търговската си дейност. Така е макар ответника да признава, че ищеца е правил
курсове в Испания с камион, собственост на търговското дружество, но липсват
доказателства за техния брой, съотв.-дестинации и продължителност в дни.
По въпроса за
разноските – такива се претендират и от
двете страни, а с оглед изхода на делото им се следват - на основание ал.1,
съотв. ал.3, от чл.78 от ГПК. А. направи разноски в размер на 800лв.- заплатено
от него на пълномощника му-адвокат, възнаграждение /лист№157 от делото/.
Съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца се следва на това основание
сумата 169.40лв.
Ответникът
направи разноски в размер на 1 200лв.- заплатено от него възнаграждение на
пълномощника-адвокат /л.№ 136/. Поради това, съразмерно отхвърлената част от
исковете, му се следват разноски от 945.90лв.
Тъй като
разгледаните искове представляват трудов спор по смисъла на чл.357 от КТ, то и
на осн.чл.359 от същия нормативен акт и чл.83 ал.1, т.1 от ГПК ищеца е
освободен от заплащането на държавна такса за образуване на делото и разноски
по него. Тъй като съда уважава два от трите иска, то за размера, до който е
основателен всеки от тях, се дължи държавна такса от 4%, но е по-малко от 50лв.
– чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и
следва да се възложи върху ответника- на осн.чл.78 ал.6 от ГПК. В случая за
първия иск таксата е 167.68лв., а за втория- 50лв., т.е. общо 217.68лв. Върху
ответника следва да се възложи и част от възнаграждението на вещото лице по
делото, защото то бе заплатено от бюджетните средства на съда- в размер на
220лв. е. Поради това ответника ще трябва да заплати и 46.56лв.
Воден от
изложеното, Сливенски районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „А С 44 ГРУП” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище с.Самуилово, община Сливен и адрес на управление на дейността- ул. „Йордан
Йовков”№9 да заплати на осн.чл.124
във вр. с чл.128 от КТ и трудов договор № 02/ 22.06.2015г., на А.В.А. с ЕГН: **********
и съдебен адресат- адв. С. ***, за трудово възнаграждение в брутен размер за
периода 22.06.2015г.- 26.04.2017г., сумата 4 192.02лв. /четири хиляди сто деветдесет и два лева и две стотинки/, а
ОТХВЪРЛЯ като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата над този размер до
пълния претендиран- 7 928.16лв.
Сумата 4 192.02лв. се дължи ведно със законната
лихва, считано от 29.11.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „А С 44 ГРУП” ЕООД с ЕИК ********* да заплати на осн.чл.224 от КТ на А.В.А.
с ЕГН: **********, обезщетение за останал неползван от него платен годишен
отпуск, за 2016г. и 2017г.- 500лв.
/петстотин лева/- брутен размер, ведно
със законната лихва, считано от 29.11.2017г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като НЕДОКАЗАН
и НЕОСНОВАТАЛЕН иска на А.В.А. с ЕГН: ********** да бъде осъдено „А С 44 ГРУП”
ЕООД с ЕИК ********* да му заплати, на осн.чл.215 от КТ във вр. с Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина, командировъчни за периода
22.06.2015г.- 26.04.2017г., в размер на 13 729.92лв., представляващи левовата
равностойност на 7 020евро, която сума се претендира ведно със законната лихва,
считано от 29.11.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „А С 44 ГРУП” ЕООД с ЕИК ********* да заплати на осн.чл.78 ал.1 от ГПК на
А.В.А. с ЕГН: **********, разноски по делото, съразмерно уважената част от
исковете – 169.40лв. /сто
шестдесет и девет лева и четиридесет стотинки/.
ОСЪЖДА А.В.А. с ЕГН: ********** да заплати на осн.чл.78 ал.3 от ГПК на
„А С 44 ГРУП” ЕООД с ЕИК *********, разноски по делото, съразмерно отхвърлената
част от исковете – 945.90лв.
/деветстотин четиридесет и пет лева и
деветдесет стотинки/.
ОСЪЖДА „А С 44 ГРУП” ЕООД с ЕИК ********* да заплати на осн.чл.78 ал.6 във вр. с
чл.83 ал.1, т.1 от ГПК и чл.357 и чл.359 от КТ във вр. с чл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, на държавата, в полза
на Сливенски районен съд, за държавна такса за уважените искове, разгледани в
това дело, представляващи трудов спор, сумата 217.68лв. /двеста и седемнадесет лева и шестдесет и осем стотинки/; още 46.56лв. /четиридесет и шест лева и петдесет
и шест стотинки/- част от изплатеното от бюджетните средства на съда
възнаграждение на вещото лице по назначената по делото, по искане на ищеца,
счетоводна експертиза, както и държавна такса от 5лв., ако за принудителното
събиране на тези вземания съда служебно издаде изпълнителен лист или пък
изпълнителен лист бъде издаден за присъдените в полза на ищеца суми.
На осн.чл.242
ал.1, предл. второ от ГПК ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в
частта му за присъдените суми за трудово възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва по следния начин- пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния
съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в двуседмичен срок от
връчването му на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: