Присъда по дело №2674/2019 на Софийски градски съд

    П Р И С Ъ Д А

 

         ............................

 

    Гр.София, 20.02.2020г.

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 5-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Н.Ч.

                    2. М.Д.

                

при участието на съдебния секретар Красимира Динева и прокурора Ив.Кучиев като разгледа докладваното от Председателя Н.О.Х.Д.№2674 по описа за 2019 година въз основа на закона и събраните по делото доказателства

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия А.И.Б. - роден на ***г. в гр.Шумен, българин, български и турски гражданин, с постоянен адрес:***, с висше образование, неженен, безработен, с ЕГН:**********, неосъждан /освобождаван от наказателна отговорност/ за ВИНОВЕН в това, че на 31.12.2018г. около 11.30 часа в гр.София, в магазин „Дени маркет”, находящ се на бул.„*****направил опит умишлено да умъртви Б.Е.Д. - замахнал с нож и нанесъл удар по посока на лявата част на врата му като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини - Б.Е.Д. приклекнал и направил крачка назад като с острието на ножа е нанесена порезна рана в областта на лявата скулна област на Д. - престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.303, ал.2 от НПК, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, вр. чл.58, б.“а“, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК го ОСЪЖДА на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.

 

ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3 /ТРИ/ да бъде изтърпяно при първоначален „ОБЩ” РЕЖИМ на изтърпяване.

 

ПРИСПАДА на осн. чл.59, ал.2, вр. ал.1 от НК времето, през което подсъдимият А.И.Б. /със снета самоличност/ е бил фактически задържан с Постановление на СГП от 06.01.2019г. и с МНО „Задържане под стража“ от 08.01.2019г.

ПОСТАНОВЯВА на осн. чл.40, ал.4 от НК по време на изтърпяване на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” от подсъдимия А.И.Б. /със снета самоличност/ да се полагат съответни медицински грижи.

 

ОСЪЖДА на осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия А.И.Б. /със снета самоличност/ да заплати в полза на бюджета на МВР разноските в досъдебното производство в размер на 522,43лв. /петстотин двадесесет и два лева и четиридесет и три стотинки/, в полза на бюджета на съда по сметка СГС разноските в съдебното производство в размер на 4201,51лв. /четири хиляди двеста и един лева и петдесет и една стотинка/, както и на осн. чл.190, ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК - държавна такса в размер на по 5,00лв. /пет лева/ за служебно издаване на всеки изпълнителен лист.

 

Веществените доказателства:

1. Оптичен носител марка „Sony“, счупен на две, запечатан с картон серия А 0385836 и СП 602 НЕКД СДВР, находящ се на л.54 от досъдебното производство - да се унищожи;

2. Оптичен носител марка „Verbatim“, запечатан с картон серия А 0372050 и СП 602 НЕКД СДВР, приложен в съдебното производство - да остане по делото.

 

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от датата на постановяването й пред Софийски апелативен съд по реда на гл.21 от НПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:...............................

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:   1……………...........

 

                                                                   2………….........…...

Мотиви по Н.О.Х.Д.№2674/2019г. по описа на СГС, НО, 5-ти с-в

 

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №ЗМ 3469/2019г. по описа на 06 РУ СДВР (пр.пр.№75/2019г. по описа на СГП) срещу А.И.Б. за извършено престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК.

Срещу подсъдимия А.И.Б. е повдигнато обвинение за това, че на 31.12.2018г. около 11.30 часа в гр.София, в магазин „Дени маркет”, находящ се на бул.„*****направил опит умишлено да умъртви Б.Е.Д. - замахнал с нож и нанесъл удар по посока на лявата част на врата му като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини - Б.Е.Д. приклекнал и направил крачка назад като с острието на ножа е нанесена порезна рана в областта на лявата скулна област на Д..

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение със същата фактическа обстановка и правна квалификация като изложените в обвинителния акт. СГП счита, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, доказателствени средства и способи за проверка, които изброява. Обвинителната си теза, СГП базира на показанията на пострадалия, които приема за кореспондиращи с тези на неговата майка и вуйчо му - св.Е.Д. и св.Г.Д., протоколите за разпознаване на подсъдимия Б., видео-техническа експертиза и показанията на полицейските служители, разпитани в хода на съдебното следствие. Обвинителят анализира мотива, довел до извършване на деянието - предходно престъпно поведение на част.обивинител спрямо Б.. Прокурорът подкрепя доказателствената стойност на заявеното от пострадалия относно средството на извършване на нападението /нож/ с корелиращото твърдение на неговите роднини и св.П.В., видео-техническа експертиза и прегледаните видеозаписи и най-вече със заключението по съдебно-медицинската експертиза относно причиненото му нараняване.

От субективна страна, СГП приема деянието на Б. да представлява именно опит за убийство като съобразява проследяването на пострадалия до мястото на нападението, средството на нападението /нож/, насоката на удара /жизнено-важна част от човешкото тяло/ и последващото поведение на подсъдимия, продължил да гони Д., след като не е успял да постигне първоначалната си цел.  Като се базира на заключението на съдебно-медицинската експертиза, прокуратурата приема, че обективно деятелността на подсъдимия е могла да доведе до смъртта на пострадалия, като единствено поради инстинктивната му реакция, деянието е останало недовършено. За категоричен възприема и извода, обоснован и с няколко съдебно-психиатрични и психологични експертизи, че подсъдимият е вменяем, разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си и поради това е годен да носи наказателна отговорност субект.

При индивидуализиране наказателната отговорност на Б., предвид чистото му съдебно минало и причинената лека телесна повреда на св.Д., за справедливо СГП намира наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7 /седем/ години при условията на чл.58, б.„а“, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, търпимо при първоначален „строг“ режим.

Повереникът на част. обвинител - адв.П. се солидаризира с доводите на СГП. Също аргументира несъмнена установеност на авторството и механизма на инкриминираното деяние, подкрепен от показанията на всички разпитани по делото свидетели. Според частното обвинение, спор относно виновността на подсъдимия няма, още повече предвид констатациите по съдебно-психиатричните експертизи. Повереникът приема, че Б. следва да понесе максимална отговорност за стореното. Моли за постановяване на присъда, съобразена с доказателствата по делото.

Част. обвинител поддържа изложеното от процесуалния си представител.

Служебно назначения защитник на подсъдимия - адв.К. – САК в заключителната си реч отрича подсъдимият да е извършил вменото му престъпление, поради липса на доказателства. В просторната си реч оспорва качеството на пострадал на част. обвинител, доколкото обвинението се базира само на показанията му. Приема изложеното от св.Б.Д. за изначално недостоверно, тъй като е мнокократно осъждан, вкл. за престъпление над доверителя му, че е материално заинтересован от изхода на делото, въпреки отхвърлянето на гражданската му претенция. Обръща внимание на съществените противоречия в показанията на част.обвинител в частта дали и кога е разпознал нападателя си. Изразява доверие към твърденията на роднините на пострадалия, удостоверяващи наличие на кръв по лицето му, доколкото такава не се вижда на видеозаписите. Дискредитира доказателствената стойност на протоколите за разпознаване, при все че св.Д. не е разпознала подсъдимия, а тя и св.Г. Д.са дали общи и несъответни на белезите на подсъдимия описания – в частност за възрастта му. Акцентира на вероятността разпознаващите да са влезли в контакт помежду си, предвид краткия промеждутък на извършване на трите разпознавания. Оспорва категоричността на майката и вуючото на част. обвинител в с.з., че нападателят над пострадалия е именно Б., при все че двамата са присъствали преди разпита им в съдебната фаза. 

Касателно видео-занемането в търговския обект, онагледило в експертиза случилото се, адв.К. настоява да е извършено в противоречие на Конституцията на страната, доколкото само св.В. потвърждава, че на входа на магазина е имало обозначение за извършвано видеозаснемане. Набляга на възможността визираните видеозаписи да съдържат манипулирана информация. Алтернативно, дори и съдът да приеме записите за годно доказателствено средство, защитата обръща внимание на невъзможността за осъществяване на лицево индетифициране нито на нападателя, нито на използваното от него оръжие. Оспорва се идентичността и на привнесения в хода на съдебното следствие копие на записа, свален от охранителните камери в магазина, с автентичния. От показанията на дошлите на място полицейски органи, защитникът извлича обстановката да не е насочвала към извършено престъпление. Още повече, че и св.В. не е била очевидец на каквото и да било.

Касателно средството за извършване на престъплението, адв.К. настоява да не е установено по еднозначен начин, че се касае за нож. Този извод защитата прави на база обективираното от пострадалия в досъдебното производство, че не е видял дъжината на острието, въпреки че в съдебната фаза уточнява идентичен размер с посочения от неговите роднини. Това според тази страна в процеса насочва към съгласуване показанията на пострадалия и неговите роднини. В пледоарията си, процесуалният представител на подсъдимия, на база на заявеното от в.л. Г., извежда и хипотеза нараняването да е предизвикано и с друг остър предмет. Поради липса на установени следи от кръв, вкл. проведено доказателствено тяхно изследване, защитникът насочва и към възможност св.В. да е измила разлята течност с червен цвят, а не кръв.

Обсъждайки субективния елемент на извършеното престъпление, защитата цитира пасажи от теоретични трудове /на проф.А.Г.и проф.А.С./, според които, ведно със задължителната съдебна практика, за умисъла следва да се съди от областта на нараняването, средството, с което е нанесено, силата на удара, интензитета на нараняване, разстоянието между жертвата и извършителя и др. Вниманието на съдебния състав се насочва към действително причинената на част. обвинител лека телесна повреда, липсата на мотив у подсъдимия да го убие.

Акцент в плеодарията си, адв.К. поставя и на трите съдебно-психиатрични и психологически експертизи на подсъдимия Б., последната от които установила параноидно психично разстройство, съчетано с негативни емоции към пострадалия, породени от противоправното нападение от последния над него. Поради това и защитата моли обясненията на подзащитния му в преобладаващата им част да не бъдат кредитирани като достоверни.

Алтернативно, в случай, че съдът прецени Б. да е реализирал противоправно деяние, пледира за определяне на наказание при многобройност на смекчаващите вината обстоятелства, част от които посочени и от СРП, но също и безмотивността на извършеното нападение от страна на част. обвинител над подсъдимия.

Подсъдимият А.Б. се възползва от правото си по чл.115, ал.3, вр. чл.55, ал.1 от НПК и дава обяснения по повдигнатото срещу него обвинение в едно от съдебните заседания. Отказва да отговаря на въпроси на страните. Акцентира на нападението от страна на част. обвинител и нетови приятели над него, което определя като много по-сериозно от неговото. Подчертава, че не е имал възможност да участва като пострадал в производството, водено срещу Б.Д. за извършеното престъпление. Приема наличие на намеса от страна на служители в 06 РУ СДВР, без да уточнява под каква форма и спрямо кое дело.

В правото си на лична защита, подсъдимият Б. не добавя аргументи към изложеното от защитника си. В последната си дума по чл.297, ал.1 от НПК моли за постановяването на по-лека присъда.

 

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият А.И.Б. е роден на ***г. в гр.Шумен, българин, български и турски гражданин, с постоянен адрес:***, с висше образование, неженен, безработен, с ЕГН:**********, неосъждан /освобождаван от наказателна отговорност/.

Съгласно заключението на тройната комплексна съдебно-психиатричната и психологична експертиза, изготвена след настаняване на осн. чл.70 от НПК в СБАЛЛС към Затвора – Ловеч, подсъдимият Б. страда от параноидно личностново разстройство. Според вещите лица към 31.12.2018г. подсъдимият Б. се е намирал в състояние на лека степен на обикновено алкохолно опиване, като не са отчели при изследването, поведението му по време на инкриминираното да е афектно обусловено, но може да се характеризира като афективно, без данни за изпадане от медицинска гледна точка във физиологичен афект. Тримата експерти по-насетне са посочили, в отговор на поставените въпроси, че подсъдимият е с нормално развитие на интелекта, при липса на основания от медицинска гледна точка, обуславящи психическа дезорганизация, което да бъде приравнено на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. Психологът и психиатрите, изследвали Б. в стационарни условия са категорични, че при него не се наблюдава недоразвие на паметовите способности или интелектуален дефицит, препятстващи съхранение и възпроизвеждане на определени събития, в частност инкриминираното от 31.12.2018г. и да дава обяснения за тях, вкл. може пълноценно да участва в наказателния процес и да разбира извършваните спрямо него действия, вкл. и при ангажиране на наказателната му отговорност. В обобщение, експертите са счели, че подсъдимият Б. към момента на изследването му е без качествени разстройства в базисни сфери на психичната дейност, които да нарушават основните му психични способности, т.е е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Въз основа на одобрено споразумение по НОХД№4974/2018г. по описа на СГС, НО, 34-ти с-в, в сила от 18.12.2018г., св.Б.Д. бил осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за престъпление по чл.199, ал.1, т.3, пр.2, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че на 11.09.2018г. в съучастие с друго лице отнел чужди движими вещи от владението на подсъдимия А.Б. като употребил за това сила – издърпал чантичката и нанесъл удари в областта на лицето и тялото на Б. и грабежа е придружен със средна телесна повреда, изразяваща се в счупване ъгъла на долната челюст без разместване на костните фрагменти на Б..***, подсъдимият Б. видял св.Б.Д. и го разпознал като лицето, което го нападнало и ограбило през м. септември 2018г. Подсъдимият носил черна шапка, като бил облечен с тъмно яке и тъмен панталон.

Повлиян от употребено неустановено по делото количество алкохол, подсъдимият Б. решил да проследи св.Б.Д. и да му отмъсти за стореното му. Св.Д. бил с тъмна шапка с периферия на главата си, облечен с тъмно яке и тъмни панталони. Пострадалият се качил в трамвай, пътуващ по линия №5 в посока от пл.“Руски паметник“ към кв.“Княжево“, придружаван от вуйчо си - св.Г.Д. като се връщал от сградата на 06 РУ СДВР, където подновил личната си карта. Подсъдимият Б. също се качил в превозното средство наколко спирки след пострадалия и докато пътували постоянно съзерцавал св.Б.Д.. Св.Б.Д. и св.Г.Д. слезли на спирка на градския транспорт в кв.„Княжево“, насочили се към магазин „Дени маркет“, находящ се на бул.„*****, където работила майката на св.Б.Д. - св.Е.Д. като продавач-консултант. Двамата роднини изчакали да преминат пътното платно на зелен сигнал на светофарната уредба, в който момент част. обвинител отново забелязал, че подсъдимият стои в близост до тях и ги наблюдава като ги и последвал. На входната врата на магазина имало поставена табела, че обектът е под видеонаблюдение.

Малко преди 11.30 часа в посочения търговски обект влезли част. обвинител и вуючо му - св.Г.Д.. Първият се заговорил с майка си като й показал новата си лична карта. Пострадалият решил да си вземе бутилка вода и се насочил към хладилна витрина, находяща се на един от редовете в магазина.

Около 11.30 часа в магазина влязъл и подсъдимият Б.. Подсъдимият видял св.Б.Д. в близост до посочената хладилна витрина и тръгнал срещу него.

Докато се разминавали на съвсем близко разстояние, подсъдимият Б. извадил сгъваем нож с разгънато острие дълго около 10 см., захванал пострадалия през врата, с дясната си ръка замахнал с ножа по посока на лявата част на врата на св.Б.Д.. Последният, за да се предпази, инстинктивно се свил, опитвайки се да се отскубне от захвата на подсъдимия, приклекнал и направил крачка назад, но Б. успял да го нарани с ножа, като му нанесъл порезна рана в областта на лявата скулна област. В този момент св.Б.Д. разпознал в подсъдимия лицето, спрямо което по-рано през годината бил извършил престъпление. Пострадалият успял да се отскубне и побягнал към вътрешността на магазина, където се намирали св.Г.Д. и св.Е.Д.. Подсъдимият Б. го подгонил, държейки ножа в ръката си вдигнат нагоре с острието. Като видял св.Г.Д. и св.Е.Д., подсъдимият Б. побягнал към изхода на магазина. Незабавно след него тръгнала св.Е.Д. като успяла да го настигне, хванала го за якето, попитала защо посяга на сина й с нож, но подсъдимият успял да се отскубне и избягал.

По това време св.В., привлечена от шума на падащи стоки от стелажите, била уведомена от неустановена по делото клиентка в магазина, че мъж тича с нож из магазина.

Тъй като от раната на св.Б.Д. течало много кръв, майка му тичайки се върнала обратно в магазина и уведомила колежката си – св.П.В., че отива в в УМБАЛСМ „Пирогов“ заедно с брат си - св.Г.Д.. В болничното заведение пострадалият бил прегледан за времето от 11,59 часа до 12,30 на 31.12.2018г. в спешен кабинет по неврохирургия, където раната му била зашита. Бил му издаден лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичен блок при Спешно отделение №236840/31.12.2018г.

Малко след излизането на колежката си, св.П.В. видяла, че по пода на магазина, в близост до хладилната витрина има кръв, измила я с парцал и подредила падналите стоки от сборичкването между подсъдимия и пострадалия и гонитбата между регалите. В този момент, неустановен по делото клиент в магазина посочил, че пред вратата на търговския обект има локва кръв, която малко по-късно св.В. също измила.

Магазинът бил затворен по указания на св.Б.Г. и св.А.Б.  - служители на 06 РУ СДВР, дошли на място по повод подадения сигнал да намушкано с нож лице. Двамата служители на реда забранили достъпа на други лица до пристигане на разследващи. Св.Г. прегледал съдържанието на видеозаписите с оглед установяване на извършителя, като по видими външни белези разпознал като подсъдимия Б., който бил виждал по-рано през годината във връзка с извършеното спрямо него престъпление от св.Д..

Бил извършен оглед на местопроизшествието за времето от 12,35 часа до 12,45 часа, при който не били иззети веществени доказателства, не били установени и следи от кръв.

В резултат на проведените оперативно-издирвателни мероприятия било установено, че извършител на нападението над Б.Д. е подсъдимият Б.. Същият не би установен на адресите, за които имало данни да живее в гр.София и с.Чернолик, поради което и с телеграма от 31.12.2019г. бил обявявен за общодържавно издирване. Подсъдимият бил задържан при опит да напусне пределите на страната през ГКПП „Русе – Дунав мост“ като бил конвоиран до гр.София, 06 РУ СДВР въз основа на Заповед №5403з-1/04.01.2019г.

На 03.01.2019г. св.О.М. и св.Д.Г. – служители в група „Престъпления против личността“ към 06 РУ-СДВР посетили магазин „Дени маркет”, прегледали видеозаписите от охранителните камери, след което същите били предадени с протокол за доброволно предаване на св.Д.Г..

В хода на досъдебното производство на 06.01.2019г. за времето от 10,40часа до 10,50часа било извършено разпознаване от пострадалия по снимки /след отказ на подсъдимия да участва в разпознаване на живо/, при което св.Б.Д. категорично посочил А.Б. като лицето, което се опитало да го наръга с нож в кв.“Княжево“ на 31.12.2018г.

На същата дата за времето от 10,55часа до 11,00часа разпознаване по снимки било извършено и от св.Е.Д., която уточнявайки, че е видяла нападателя на сина си за съвсем кратко, посочила снимката на лицето под №1 /К. М./.

За времето от 11,05 часа до 11,10 часа като разпознаващ бил въведен св.Г.Д., който разпознал лицето на снимка №4 /подсъдимия Б./ като това, което се е опитало да нападне племенника му и е държало нож в едната си ръка.

И трите разпознавания били извършени в присъствие на поемните лица – св.В.Т. и св.О.К., случайно намерени от разследващите, докато разхождали кучетата си в парка.

Видно от заключението на изготвената спрямо пострадалия Б.Д. съдебно-медицинска експертиза, при инцидента са му били причинени мекотъканни травми: порезна рана и охлузвания в областта на лявата скулна област, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Съдебният лекар е приел, че порезната рана е с травматичен характер като се дължи на действие на предмет с остър, режещ ръб, възможно и с остър връх, какъвто е всеки нож – едностранно или двустранно заточен, но при действие само на едната режеща повърхност /при тангенциално й и едновременно постъпателно действие/, а охлузванията на скулата се дължат на действие на твърд тъп или тъпоръбест предмет по механизма на удари и/или едновременно тангенциално /косо/ действие с или върху такъв предмет. Според обективираното в заключението, констатираните охлузвания, въпреки че не са описани морфологично, следва да заздравеят в порядъка на 7-10 дни от датата на получаването им, а хирургически обработената рана на скулата, при липса на усложнения, за около 15 или повече дни в зависимост от определени фактори, като от нея ще остане постоянен раневи белег.

В заключението в отговор на поставения въпрос относно хипотетичните усложнения от причиненото нараняване, д-р В. е приел, че освен възможността за възникване на инфекция на раната, получаване на преходни неврологични и съдови симптоми, при насочване на острие на нож към лицето и шията, за което има данни по делото, е било възможно сериозно нараняване на зрителния анализатор или нараняване /прерязване/ на магистрални кръвоносни съдове на шията с неблагоприятна прогноза, както и нараняване на шийни органи.

При разпита си по повод защитата на заключението, в.л. Г. допълва, че в областта на шията са разположени горната куха вена – югуларна вена и малко по-дълбоко - кръговидните артерии като при евентуално нараняване на тези големи съдове е възможен неблагоприятен, вкл. летален изход. Доколкото в случая е установен тангенциален, допирателен удар, от значение е силата на натиска, с която се нанася, тъй като, ако е по по-голяма, се нараняват по-дълбоко разположени слоеве под кожата, вкл. и магистралните съдове в областта на шията.

Според съдържанието на видео-техническата експертиза, на обследвания оптичен носител марка „Sony“, предаден с протокол за доброволно предаване от 03.01.2019г., се съдържа един файл, представляващ цифров презапис от оргинални файлове, записани върху твърдия диск на компютърна видео-охранителна система с отразено време от „12:30:33 до 12::40ч“ на 31.12.2018г.“ като вещото лице не е констатирало следи от манипулация или намеса.

В обсега на заснемащото устройство са обективирани части от вътрешността на търговския обект, вкл. хладилна витрина, заредена с напитки, а в средата – стелажи с различни видове стоки, след което се наблюдава с гръб към камерата да преминава между витрините и стелажите лице от видим мъжки пол с тъмна шапка с периферия, облечено с тъмно яке и тъмни панталони, условно обозначено като „Л1“, а срещу камерата с лице се наблюдава да приближава към витрините и стелажите също лице от видим мъжки пол с поставена черна шапка, облечено с тъмно яке и тъмен панталон, обозначено като „Л2“. Според отразеното в експертизата, двете лица се засичат до витрините като при разминаването, лицето, обозначено като „Л2“, което върви с лице към камерата, замахва с дясната си ръка към „Л1“, видимо нанася удари по тялото му, след което двете лица видимо се сборичкват и тръгват да тичат едно след друго с лица към камерата като при преминаването се вижда в дясната си ръка, „Л2“ да държи продълговат предмет, тъмен на цвят, който не може да бъде конкретизиран, поради ниската резолюция на заснемащото устройство, след което двете лица излизат от обсега на заснемащото устройство.

 

По доказателствата:

Така изяснената фактическа обстановка, съдът прие за несъмнено установена въз основа на гласните доказателства, събрани посредством показанията на пострадалия Б.Д., св.Е.Д., св.Г.Д., св.П.В., поемните лица – св.В.Т. и св.О.К., полицейските служители - св.О.М., св.Д.Г., св.Б.Г. и св.А.Б., разпитани устно и непосредствено пред съда. Съдържанието на част от тях, дали показания и в предварителната фаза на процеса, беше приобщено на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 или т.2, пр.2 от НПК /св.Б.Д., св.Г.Д., св.В.Т., св.О.К. и св.П.В./.

На първо място, настоящият съд подложи на доказателствена преценка свидетелските показанията на единствения свидетел-очевидец, но и пострадал, конституиран в процеса като част. обвинител – Б.Д.. При оценката за достоверност показанията на св.Б.Д., съдът съобрази процесуалната му позиция на страна в процеса, целяща благоприятен за нея изход на делото. Възможността на един пострадал да реализира правата си като гр.ищец, в случаите, когато е претърпял неимуществени вреди от деликт, е законовоуредена /чл.52, вр. чл.45 от ЗЗД/. Дали това субективно право ще бъде реализирано във висящ наказателен процес или отделно, е въпрос на преценка както на пострадалия, така и на съда /чл.88, ал.2 от НПК/, но в никакъв случай не би могло да се счете, както настоява защитата, че даването на показания от пострадалия изначално е насочено към получаване на материална изгода. Следва да се подчертае, че независимо от качеството на част. обвинител и/или гр.ищец /страна в процеса/, НПК не допуска автоматично показанията му да се характеризират като пристрастни, тенденциозни или направо - недостоверни /р.№463 от 04.02.2011г. по н.д. №443/2010г., н.к., ІІІ н.о. на ВКС, р.№289 от 13.07.2011г. по н.д. №71/2011г., н.к., ІІІ н.о. на ВКС/. Пострадалият е и свидетел, който носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, за разлика от подсъдимия например. Поради това и според този съдебен състав показанията на св.Б.Д. не биха могли да се игнорират само с оглед хипотетичната възможност да получи обезщетение за претърпени вреди в рамките на бъдещ гр.процес.

Съдът обаче отчете и факта, че се касае за непосредствен свидетел-очевидец, който освен пострадал от престъплението, е и такъв, възприел, и то от най-близко разстояние, действията на нападателя си. Преценявайки в този смисъл показанията на св.Б.Д., СГС ги приема за действителна реализация на стеклите се събития, и то не само поради последователността в разказа му в съществените му части и при двата разпита – от съдебната фаза и от досъдебното производство, но и тъй като липсват каквито и да било същностни вътрешни противоречия и нелогичност. Известните пропуски, непълноти и несъответствия, които първият съд установи, констатирани и от защитата, които ще бъдат обект на обследване по-долу, са обясними с изтеклия период от време и неблагоприятния характер на събитието в живота на част. обвинител. Съдът отчете и състоянието, в което се е намирал Д. към датата на снемане на показанията в досъдебното производство /на 31.12.2018г./. Това налага, преценката за достоверност показанията на пострадалия част. обвинител да е изключително задълбочена и резултат от съпоставка с други доказателствени материали и като се отчете процесуалната насоченост на всеки един свидетел /на неговата майка и вуючо/. Това обаче са единствените параметри, в рамките на които съдът може да ограничи проверката за достоверност.

Съдебната практика и теорията са категорични, че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила /чл.14, ал.2 от НПК/. Поради това, обстоятелството, че пострадалият е осъждан, вкл. и при опасен рецидив, че подадената от подсъдимия жалба за извършеното спрямо него престъпление е първопричината за осъждането на Б.Д., не могат да бъдат основание за изначално дискредитиране показанията на дадено лице.

Настоящият съдебен състав се довери на показанията на пострадалия в частта относно причината двамата с вуючо му да се връщат от 06 РУ СДВР /вж. в тази насока и показанията на св.Г.Д. и св.Е.Д./, а също и че познава подсъдимия по повод извършено от него спрямо Б. престъпление. Последното, беше онагледено във фактологията, изложена по-горе на база на служебно изисканата за пострадалия справка съдимост. Какви са причините, довели до извършване на престъплението от страна на Д. спрямо Б., и дали са толкова безмотивни, както твърди в показанията си пред СГС, е въпрос, който няма как да бъде решен в настоящия процес, насочен към установяване или не участието на подсъдимия в деяние срещу личността на св.Б.Д..

Съдът, за разлика от защитата, не намира да са налице толкова съществени противоречия в показанията на пострадалия, до степен да бъдат изначално игнорирани. Всъщност, за пръв път в хода на съдебното дирене, св.Б.Д. уточнява момента, в който е разпознал, че подсъдимият всъщност е лицето, което по-рано той е наранил с действията си – когато са се разминавали в магазина и е извършено нападението над него. Не е вярно, че пострадалият е уточнил пред съда, че е разпознал Б. още в трамвая. Видно от съдебния протокол от с.з., проведено на 28.11.2019г., част. обвинител е заявил тъкмо обратното: „В трамвая все още не го разпознах“. Това, че в началото на разпита си, пострадалият наименова подсъдимия, не може да промени този извод. Вярно е, че според обективираното в досъдебното производство, част. обвинител изобщо отрича да е познавал Б. или да го е виждал по-рано. Отново следва да се подчертае, че тези показания са дадени в един изключително емоционален момент, много близо до случилото се /само три часа по-късно/, когато според съда е било напълно възможно Д. да не е успял да се възстанови психически от преживения шок. Важното според този съд е, че пострадалият е категоричен, че именно лицето, което е видял първоначално в трамвая, впоследствие в близост до светофара, и най-накрая в магазина по време на разминаването си, и което всъщност го е нападнало с нож, е едно и също. Нещо повече, това лице е и разпознал няколко дни по-късно. И противоречие в тази им част между показанията на Б.Д. от предварителната и основната фази на процеса, няма. Дали подсъдимият е гледал „странно“ или не, което е обект на субективна преценка, в случая е ирелевантно. Безспорно обаче, Б. целенасочено е следвал пострадалия и неговия вуючо две-три спирки преди тази, на която са слезли двамата, продължил е да ги следва и по целия път до магазина, влизайки доброволно в охранявания с видеонаблюдение търговски обект, за да реализира намеренията си. Тази версия на пострадалия намира косвена подкрепа в показанията на неговата майка и неговия вуючо, на които е разказал случилото се по-късно.

СГС установи пълен унисон между отразеното като последователност от действия на пострадалия и при двата му разпита след влизането му в магазина до бягството му извън него, съпоставяйки ги не само с другите гласни доказателства, но най-вече със заключението на видео-техническата и съдебно-медицинската експертизи и извършения оглед на видеофайловете от видеонаблюдението от магазина в съдебна зала. Съвпадение е налице както относно мястото, към което се е насочил част. обвинител, така и относно това, на което се е разминал с подсъдимия, конкретните действия по защита на живота си, които е предприел като ответна реакция на внезапното нападение, близкото разстояние, на което са се разминавали двамата мъже, оръжието, с което е бил нападнат, приблизителната големина на острието, ръката, в която Б. е държал ножа, частта от тялото, към която подсъдимият е насочил оръжието и тази, която в крайна сметка е била поразена.

Важен нов нюанс в изложеното от пострадалия свидетел, което не се съдържа в разпита му пред разследващ орган е, че в съдебната фаза същият твърди подсъдимият да му е заявил след като го е нападнал: „Ти ме наръга, сега е мой ред“. Съдът няма как да съпостави това изречение с възприятия на други лица или други доказателствени източници. Видеозсанемането е без звук, а очевидци на нападението – няма. Поради това единствените доказателствени възможности са за съпоставяне показанията на пострадалия от съдебната и досъдебната фаза. Съдът в настоящия му състав прие, че изложеното от пострадалия в първоначалните му показания, приобщени на осн. чл.281, ал.4 от НПК, няма как да не разкрива и отправени думи от страна на подсъдимия, ако това е било факт. Безспорно шока и бил голям, нападението – внезапно, а разпита като свидетел – почти непосредствено след случилото се. И ако момента, в който пострадалият е разпознал подсъдимия като лицето, което по-рано самият той е нападнал, би могъл да варира, според СГС неприемливо е да се счете, че в съзнанието на пострадалия не е останал спомен за каквито и да било думи, който обаче се възвръща година по-късно. Най-малкото според този съдебен състав, евентуално това щеше да бъде препредадено като твърдения на неговата майка и или вуйчо, с които част. обвинител е споделил основните детайли по случилото се. Не може да убегне на съда и че всъщност самото нападение е толкова бързо реализирано, че едва ли се е достигнало до вербална комуникация.

Тук е мястото да се отговори на защитата, оспорваща, че в случая се касае за нападение с нож над пострадалия. Съдебно-медицинската експертиза говори за предмет с остър, режещ ръб, възможно и с остър връх, какъвто е ножа, при действие само на едната режеща повърхност. Дори да е налице противоречие в точните см на дължината на острието на оръжието, с което е бил нападнат Д., както настоява защитата, макар че съдът не констатира такова в показанията на св.Б.Д. /и от двете фази/, св.Д. и св.Г.Д., че именно оръжието е нож, говори не само съдебно-медицинската експертиза. Категорични са показанията на пострадалия пред съда: „Наръга ме с нож“, „опита се да забие ножа в лицето ми и ме поряза“, „Нарани ме с някаква част от повърхността на ножа. Ножът просто се плъзна по лицето ми.“. Следва да се отбележи, че по думите на св.Д., достоверността на които не е оспорена по акуратен начин, същата не само е видяла ножа в дясната ръка на бягащия нападател, но и уплашена за живота на сина си, се е опитала да го избута. Т.е е имала възможност от най-близко разстояние да възприеме вещта в ръцете на Б.. Косвена подкрепа показанията на цитираните по-горе свидетели, съдът видя и в показанията на св.В. /“Една клиентка ми каза, че някакъв мъж тича с нож“/, в тези на св.Г., гледал видеозаписите от охранителната камера, св.Г., препредаващ сведения от други присъстващи лица и т.н.

Вярно, че с оглед качеството на видеозаписа, в действителност не би могло да си възприеме какво точно държи подсъдимия в ръката си, нито дали има кръв по лицето си част. обвинител, но в останалата част – че подсъдимият захваща пострадалия, че насочва предмет към горната му част с дясната си ръка, че има боричкане и последващо преследване, този съдебен състав видя пълен унисон с показанията на свидетеля-очевидец /Б.Д./. Поради това и няма как да не му се довери и в частта, оспорвана от защитата, че нападението е осъществено с нож. Да неговорим, че видео-техническата експертиза говори и за продълговат предмет, тъмен на цвят, каквато форма има ножа. Показанията на част. обвинител, част от които цитирани по-горе, че ножа се приплъзнал по лицето му, напълно се подкрепят от механизма на причиняване на по-сериозната му телесна увреда /при тангенциално й и едновременно постъпателно действие с една режеща повърхност напредмет с остър връх и режещ ръб/, заявен от две вещи лица – д-р В. и д-р Г. в с.з. Следва да се отбележи, че пак според съдържанието на съдебно-медицинската експертиза, на пострадалия Д. са приченени и охлузванията на скулата, резултат от действие на твърд тъп или тъпоръбест предмет по механизма на удари и/или едновременно тангенциално /косо/ действие с или върху такъв предмет, което според този състав добре се съотнася с възприетото и от съда при прегледа на видеозаписа сериозно захващане на пострадалия, макар и за кратко, опит на Д. да се отскубне и т.н. Не може да се игнорира и съдържанието на документа, издаден от УМБАЛСМ „Пирогов“. Не вярно, че в.л. д-р В. се е бизирал на медицински картон според защитата, издаден от УМБАЛСМ „Пирогов“, който не фигурира по делото. Единственото писмено доказателство, което е споменато в съдебно-медицинската експертиза е лист за преглед на пациент в КДБ при Спешно отделение №236840 от 31.12.2018г. за времето от 11:59 часа до 12:30 часа /стр.3 от експертизата/, находящ се на л.12 от досъдебното производство. Касае се за документ, издаден от лекар, удостоверил състоянието на пострадалия към 11,59 часа, т.е непосредствено след приключване на нападението върху него, за което преобладаващата част от свидетелите посочват да е около 11,30 часа.

Че именно кръв е течността, която се съдържа преобладаващо в човешкото тяло и че именно такава е потекла при нараняването по скулата на част. обвинител в следствие допирателното приплъзгващо действия на ножа на подсъдимия, следва от нормалната житейска логика. Правилата на справедливия процес по отношение на всяка от страните при обсъждане на отделните версии за случилото се в обективната действителност не само не изключват, но и предполагат съобразяване с нормалната житейска логика и натрупания социален опит /р.№431 от 16.06.2003г. по н.д.№206/2003г., II н.о. на ВКС/. Кръв по лицето на сина си е видяла св.Д., св.Г.Д.. Стеклата се от скулата на пострадалия по пода кръв е видяла и св.В. /вж. показанията й от двете фази на процеса/. Нещо повече, последната е категорична, че е измила пода в търговския обект и ерията пред магазина именно заради наличието на кръв, и то непосредствено след случилото се. Това, че на камерите не се вижда кръв по лицето на пострадалия не може да се противопостави на горните доказателства, тъй като на 100% потвърждават логичния разказ на пострадалия. Независимо от причините, поради които разпитаната В. е счела, че следва да измие следите от кръв вътре и пред магазина, кръв на посочените места, а и по лицето на пострадалия, е имало. Това не може да се противопостави на субективните предположения на което и да било лице в процеса относно това какво престъпление е извършено и как следва да бъдат запазени следите от него. Именно поради липсата на такива веществени доказателства /вж. протокола за оглед и показанията на св.В., св.Б. и св.Г./, няма как и не е изготвена биологична експертиза, а поради липса на средството за извършване на престъплението – и дактилоскопна експертиза. Това обаче не прави наличието на нож или на кръв недоказано. Доказателственото право допуска установяването на определени факти да бъде с повече от един вид доказателствено средство или способ за доказване, а в случая са налице синхронизирана верига от гласни и писмени доказателствени средства, способи на доказване, чиято съвместна достоверност, съдът няма основания за дискредитира.

От показанията на пострадалия, ведно с тези на св.Т. и св.К., вкл. приобщени и от предварителната фаза на процеса, съдът изведе и процесуалната годност на извършеното непосредствено след деянието разпознаване (л.25, л.29-30 от досъдебното производство), поради което и няма как да се игонорира категоричността на Б.Д., че лицето, което е разпознал по снимки е нападателят му. Съдът не съзря каквато и да било заинтересованост в показанията на напълно случайно намерените поемни лица. Съблюдавано е правилото на чл.137, ал.2 от НПК /“Поемните лица се избират от органа, извършващ съответното действие по разследването, между лица, които нямат друго процесуално качество и не са заинтересовани от изхода на делото/. Разпознаването е извършено в близък времеви порядък след случилото се, но не непосредствено след преживения емоционален шок от Д., което според този съд е още една гаранция за достоверност. При разпознаването са спазени условията и процедурата за провеждането му, установени в чл.169 и сл. от НПК. На осн. чл.170 от НПК непосредствено преди самото разпознаване е извършен разпит на основния за процеса свидетел, по време на който е посочил извършителя на престъплението спрямо нея по идентични с тези на Б. признаци. В действителност, касае се за лица, които са се виждали и по-рано, но въпреки всичко, пострадалият е имал възможност да възприеме отблизо, и то за сравнително дълъг промеждутък от време, лицево-индетификационните особености на нападателя си, за да удостовери, че е именно Б.. Подсъдимият, по думите на част. обвинител ги е следвал за достатъчен период от време при пътуването им в травмая и достигането до магазина, за да има категоричност у Д., че именно Б. е лицето, което го е наръгало с нож, независимо дали е разбрал, че преследващото ги лице е Б. още в трамвая или в момента на нападението.

Разпознаването е извършено в присъствието и на двете поемни лица, които са удостоверили с подписите си законосъобразното провеждане и резултатите от това процесуално-следствено действие, които потвърдиха и пред съда. Тази инстанция констатира и изискуемото от НПК сходство между представените за съпоставяне по снимки /по приблизителна възраст, прическа, охраненост, очи, форма на лицето и др./. Липсват основания за предварителна насоченост вниманието на пострадалия към снимката на подсъдимия /вж. показанията на двете поемни лица/,  които на свой ред са единодушни, че пострадалият е била категоричен в твърдението си, че именно разпознатото лице е нападателят му. Двамата свидетели, разпитани на осн. чл.118, ал.1, т.3 от НПК като поемни лица освен това са единодушни и че разпознаванията са извършено именно в последователността, отразена в двата протокола, удостоверяващи ги /първо пострадалия, след това неговата майка и вуючо/, че лицата не са влизали в контакт помежду си пред тях. Доколкото поемните лица са били вътре в стаята за разпознаване, няма как и да отговорят на защитата дали излизащите и влизащи за разпознаване са влезли в контакт помежду си извън стаята. Гаранция за обратното според съда е именно извършването на разпознаването от всеки един от тях непосредствено един след друг, тъй като именно сериозния промеждутък от време би дал основа за разсъждение касателно увеличаване на възможността лицата да контактуват помежду си. Всъщност, важно нещо, което забравя защитата е, че св.Д. не е разпознала Б., което би било трудно мислимо в обратния случай. Поради това, този съдебен състав не споделя аргументите в насока опровергаване доказателствената стойност на извършените в досъдебното производства разпознавания и в частност тези от св.Б. и Г. Д..

Вярно е, че показанията на св.К. пред съда са по-бедни откъм факти, но съдът си обяснява това не само с изтеклия период от време, възрастови особености, но и с различната способност на различните лица да възпроизвеждат запаметени по-рано от тях възприяти. Налице е обаче изискуемата от НПК корелация между заявеното от св.К. пред разследващ орган в досъдебното производство /приобщено на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК/ и отразеното от св.Т. и от двете фази на делото.

Важен детайл в показанията и на двамата свидетели е, че пострадалият е бил с лепенка на бузата си при въвеждането си за разпознаване /вж. показанията на св.Т. и св.К. на л.35 и л.36 от досъдебното производство/, което като обективен факт намира акуратност в показанията на св.Б.Д., съдебно-медицинската експертиза, листа за преглед от „Пирогов“ и др.

Не може да се игнорира и категоричността на пострадалия в съдебна зала относно идентичността на Б. с лицето, което го е нападнало и което е разпознало по снимки няколко дни след 31.12.2018г. и това не може да се противопостави на обстоятелството, че Д. е част. обвинител, страна и присъстващ поради това основание в съдебната зала преди разпита му като свидетел.

Съдът, за разлика от защитата, не съзря противопоставяне като факти между изложените от пострадалия и неговите майка и вуючо. С уговорката, че не се очевидци на случилото се, показанията им разкриват такива детайли, намиращи препотвърждение в сериозен брой други доказателства, доказателствени средства и способи за доказаване и за това са с достатъчна доза достоверност за процеса. Всеки от тях е възприел отделни фрагменти от инкриминирания инцидент, които обаче сглобени, ведно с показанията на пострадалия, дават според този съд действителната картина на случилото се.

Св.Д. не само е видяла тичащия след сина й Б. с нож в ръката, но и подтикната от майчински чувства, се е опитала да го защити като избие ножа от ръката, видяла е и стичащата се кръв от лицето на сина си, причина да го отведе незабавно в болнично заведение. Тук е мястото да се отбележи, че подобно на пострадалия, и св.Д. настоява подсъдимият да е държал ножа в дясната си ръка, корелиращо със заключението по видео-техническата експертиза и със съдържанието на прегледаните от съда и страните в с.з. видеофайлове, предмет на тази експертиза. Макар и кратък, времевия период на близко съпрокосновение с Б. според съда, независимо от състоянието, в което се е намирала Д., й е дал възможност, да възприеме определени белези на нападателя на сина си. Прав е защитникът, че св.Д. е посочила в разпита си преди разпознаването далеч по-млада възраст на лицето, което е възприела. Възрастта е признак на човек, който може да бъде интерпретиран по различен начин от околните. За сметка на това, останалите особености, които е възприела Д. - височина, телосложение цвят на кожата, не би могло да се приеме, че не отличават един човек от друг. Вярно е още, че св.Д. не е разпознала в Б. лицето, което е задържала в досъдебното производство, но твърдението й в съдебно заседание пред СГС, че именно подсъдимият е нападателя на сина й, не може да се отхвърли голословно само поради местоположението на подсъдимия в близост до защитника или тъй като Д. е присъствала в с.з. преди даване ход на делото, макар че такива данни по делото няма. За идентичност именно на Б. с лицето, наранило пострадалия, говорят всички останали доказателства, и то непротиворечиво. Св.Д. носи наказателна отговорност като свидетел, независимо от качеството си на майка на пострадалия - частен обвинител. Въпреки това, дори и без процесното разпознаване от предварителната фаза на процеса, съдът не намира недоказано присъствието на подсъдимия на инкриминираната дата и място, както настоява защитата му.

По-насетне, разказът на св.Г.Д. пред СГС е ясен, последователен и съотносим с цитираните по-горе показания на неговите роднини, а също и с тези на св.Д.Г. и св.О.М., изготвените по делото експертизи, а касателно акуратността на проведеното разпознаване - и с показанията на двете поемни лица. И  този свидетел дава сведения от първа ръка за тичащия след племенника му подсъдим, държащ в дясната си ръка нагоре насочен нож с острие около 10см и не на последно място за кръвта по скулата му. Липсата на спомен относно точната дата и приблизителен част на случилото се, съдът попълни възползвайки се от процесуалните си възможности по чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК. Първостепенният съд обаче дискредитира показанията му в частта, в която свидетеля настоява и той да е участвал в задържането на Б.: „Тя хвана едната ръка, а аз другата“. Такива данни не се навеждат от който и да било друг от присъстващите по време на случилото се. Напротив св.Д. е категорична, че именно тя е застанала между сина си и подсъдимия, че е хванала последния за якето и че в крайна сметка, Б. я е избутал и е избягъл. В такъв смисъл са и показанията на пострадалия.

Съдът, в този му състав не намери основания да се дистанцира от показанията на полицейските служители – св.Д.Г. и св.О.М.. Липсват основания за преценка на заинтересованост, предвид качеството им на полицейски служители, или поради факта, че поради изпълняваните от тях длъжности, са били запознати и със случилото се между пострадалия и подсъдимия през м.септември 2018г. /вж. показанията на св.Г./. Не е налице процесуална пречка за разпит на посочените лица, тъй като не попадат сред тези, за които важат ограниченията в чл.118, ал.2 от НПК. Потвърдено и от показанията им двете лица не са извършвали каквито и да било действия по разследване. Обстоятелстото, че св.Д.Г. е приел с протокол доброволно предадения от служител в магазина оптичен насител от охранителните камери, не компрометира горния извод, тъй като не се касае до действие по разследване. В такава насока е ориентирана и съдебната практика. На същата плоскост стои и тезата на съда по отношение на това, че двамата свидетели са видели първи съдържанието на видеофайловете от охранителните камери. Може само да се отбележи, че възприетото от св.Г. и св.М. е не само идентично, но и е дало ценни насоки на разследването, при все че въпреки лошото качество на записа, св.Г. е разпознал по определени външни белези именно Б. като лицето, което напада св.Б.Д., а св.М. настоява да е гледал записа поне 10-15 пъти. Не може да не се съпостави и почти идентичната хронология на събитията, видяна от св.Г. и св.М. при прегледа на видеозаписите с показанията на всички намиращи се в магазина лица, станали свидетели на случилото се или на част от него, а също и почти пълното припокриване с онагледеното във видео-техническата експертиза и лично възприетото от съда при прегледа на видеозаписите. Показанията на двамата полицаи препотвърждават близкото преминаване между Б. и Д., обстоятелството, че и двамата са били с шапки, захващането с лявата ръка от лицето с плетената шапка през врата на другия преминаващ, последващата гонитба, наличието на предмет в дясната ръка на нападателя, бягството му извън магазина и последването му от жена и т.н. Поради това, съдът прие показанията на цитираните полицейски органи за ценен, макар и косвен източник на доказателства, който обаче стои изключително близо до първични доказателства и потвърждава тяхната стойност за установяване на обстоятелствата от предмета на делото. По думите на св.М., посещението от тяхна страна на магазина е станало след празниците /на 02.01-03.01.2019г./, и по-точно на 03.01.2019г., за което говори съставеният протокол за доброволно предаване на св.Д.Г. от същата дата. Поради това и преки впечатления у тези две лица относно състоянието на местопрестъплението на 31.12.2018г., същите няма как да дадат.

Съдът намира за относими към предмета на делото, а отделно от това и достоверни и показанията на св.Г. и св.Б., разпитани по давление на съда. Същите са пристигнали почти непосредствено след приключване на инцидента на място, поради което и логично са възприели първи последиците от случилото се в най-близкия до действителния им порядък. За да кредитира изложеното от двамата полицаи, тази инстанция отчете и пълната им еднопосочност. От друга страна, служителите на реда се разпитват за пръв път пред съда, и то над година след случилото се, което логично води до забравяне или примесване на факти /вж. заявеното в началото на разпита от св.Г./, но и до невъзможност за съпоставка със собствени твърдения от по-рано. Показанията на св.Г. и св.Б. служат като контролни и за преценката за достоверност на изложеното от св.В., която твърди /същото се отразява и на видеозаписити/, че е почистила почти непосредствено след случилото се кръвта по пода. Поради това и няма как да се изисква в случая да бъде установена кръв, падане на стоки. Кръвта просто е била почистена, а падналите стоки – подредени – от св.В..

В основни линии обаче показанията на св.Г.,  също възприел съдържанието на видеофайловете, дава още една гаранция за достоверност показанията на пострадалия и неговите роднини. Особено ценно за съда и за направения от него краен извод за виновността на подсъдимия Б., беше и твърдението на св.Г. относно насока на удара от страна на нападателя спрямо пострадалия, която е била в горната част на тялото /вж. и заключението на съдебно-медицинската експертиза/.

Изключително трудно беше за настоящия съдебен състав да извлече каквито и да било факти, още повече с доказателствена стойност от обясненията на подсъдимото лице, дадени в с.з. на 11.02.2020г. Основният акцент в тях е извършеното нападение над Б. от част. обвинител и вероятно негови приятели, невъзможността му да участва като свидетел по делото срещу Д., твърденията за „намеса“ на органите на 06 РУ СДВР, компрометиране на извършени разпознавания и т.н.

Че подсъдимият е бил обект на престъпление, извършено от пострадалия Д., спор по делото няма. Това не само се признава от част. обвинител, но е обективирано и в писмено доказателство, съставено, за да удостовери това обстоятелство – справка съдимост. Съобразно изисканата по делото такава, пострадалият Д. е осъден въз основа на влязъл в сила съдебен акт по НОХД№4974/2018г. по описа на СГС, НО, 34-ти състав на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 /три/ години.

В случая правният ефект на осъждането му е въз основа на одобрено след приключване на досъдебното производство споразумение по реда на чл.381 от НПК. Ал.6 на чл.381 от НПК посочва, че споразумението се подписва от прокурора и защитника, а обвиняемият подписва споразумението, ако е съгласен с него, след като декларира, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред. Т.е законодателят така е уредил този специфичен и по-бърз начин за приключване на досъдебното производство, че по дефиниция да не участва пострадалия, претърпял неимуществени вреди, тъй като същият успешно би могъл да защити правата си по общия исков ред. Така съобразно чл.382, ал.10 от НПК за определението за одобряване на споразумение се съобщава на пострадалия с указание, че може да предяви граждански иск за неимуществени вреди пред гражданския съд. Поради това, не би могло да се говори за накърняване правата на подсъдимия в производството във връзка с одобряване споразумението по повод извършеното срещу него престъпление, както настоява в обясненията си, или поне в тази част, от която може да се изведат определени сведения, а дори това да е така, нито морала, нито правото допускат саморазправа чрез опит за лишаване от живот на св.Б.Д..

Видно от предоставения за нуждите на производството протокол за разпознаване по делото, по което пострадалият е осъден /НОХД№4974/2018г. по описа на СГС, НО, 34-ти с-в/, поемните лица, присъствали при разпознаването, извършено на 20.09.2018г. от подсъдимия са С.П.П.и Б.И.Д., а не тези, удостоверили годността на разпознаването от пострадалия и неговите роднини спрямо подсъдимия Б. в настоящето производство. Дори и поемните лица да бяха едни и същи, а именно св.Т. и св.К. и по двете дела, това по никакъв начин не би довело до опорочаване на коментирания в настоящето производство протокол за разпознаване, тъй като НПК не е поставил изискване за присъствие на различни поемни лица по различните производства. Още повече, предвид трудността на разследващите органи да намерят граждани, съгласни да участват в разпознаване като поемни лица с оглед възможността да бъдат разпитвани впоследствие като свидетели и призовавани за нуждите на производството години наред. В потвърждение на горното са и думите на св.Т. и св.К..

В заключение, съдът не констатира твърдяната от Б. преднамерена „намеса“ на полицейските органи от 06 РУ СДВР, различна от изпълнение на служебните им задължения. По настоящето дело бяха разпитани поне четирима служители на 06 РУ СДВР, показанията на които говорят за стриктно съблюдаване на процесуалния закон, при липса на данни за познанства или по-близки контакти с пострадалия, или негови роднини. Обстоятелствата, наведени от подсъдимия, че в затвора са в съседни помещения с пострадалия, който търпи наказание „Лишаване от свобода“, също не могат да се коментират по различен начин от случайност.

Единственото изречение според този съдебен състав, което следва да бъде подложено на доказателствен коментар от обясненията на подсъдимото лице е: „Тяхното нападение беше много по-сериозно отколкото моето“. Вярно е, че защитата, базирайки се на последната съдебно-психолого психиатрична експертиза, предлага на съда да не кредитира „изявленията“ на подзащитния му. Вярно е обаче, че не само комплексната експертиза, но и тази от досъдебното производство са категорични, че Б. не страда от психично заболяване в същинския смисъл на думата, още повече такова, което го лишава от способността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, вкл. и дава, ако желае, обяснения за случилото се. В обобщение, изключени са както медицинския критерий, а така също и юридическия, за да се прецени нещо различно от това, че подсъдимият е вменяем, съднаващ действията и постъпките си, а също и „изявленията“ си субект. Констатираното параноидно личностново разстройство, вероятно отражение на което са и част от обясненията на подсъдимото лице, според този съд, не може изначално да направи оценката за достоверност отрицателна. Съдебната практика е категорична, че обясненията на подсъдимия са както средство за защита, а така също имат и доказателствена стойност на основно гласно доказателствено средство, поради което и преценката им за достоверност следва да е най-прецизна и в никакъв случай не биха могли да бъдат игнорирани a priori.

На тази база, съотнасяйки ги с почти всички приобщени по делото доказателства, съдът намира, че обясненията на подсъдимия в цитираната част са достоворен източник на факти. В пространната си защитна реч, адв.К. развива теза за неприсъствие на подсъдимия на процесното място, дата и час, а още повече за извършване на каквито и да било действия от негова страна спрямо пострадалия. Това виждане според първостепенния съд е категорично опровергано от показанията на пострадалия, неговия родител, неговия вуючо, а също и от заключението на видео-техническата експертиза, огледа на видео-файлове от съдебния състав, заключението на съдебно-медицинската експертиза, протоколите за извършено разпознаване от част. обвинител и св.Г.Д., а не на последно място и от заявеното от св.Д.Г. и св.О.М.. Поради това и признанието на подсъдимия Б., че е извършил нападение, което като интензитет е било по-леко от предходното такова от пострадалия, е само допълнителен елемент към цялата доказателствена верига, насочваща към виновността на подсъдимия. В никакъв случай не би могло да се обективира нарушение на принципа на чл.116, ал.1 от НПК, още повече, че беше изпълнена в пълна степен и повелята в чл.116, ал.2 от с.к. Макар и да се ползва с известно процесуално предимство, изводимо от чл.16 от НПК, не се доказа по делото друга деятелност на подсъдимия Б., различна от описаната в обвинителния акт.

За гореизложените фактически изводи послужиха и писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени по делото, сред които: протокол за оглед на местопроизшествие (л.4-5 от досъдебното производство), заверено копие на лист за преглед на пострадалия Д. в спешен кабинет по неврохирургия №236840/31.12.2018г. (л.12 от досъдебното производство), телеграма да обявяване за общодържавно издирване на подсъдимия (л.18 от досъдебното производство), заповед №5403з-1/04.01.2019г. за конвоиране на подсъдимия от ОДМВР – Русе (л.20 от досъдебното производство), протокол за доброволно предаване на магнитен носител от 03.01.2019г. (л.45 от досъдебното производство) и приобщените в хода на съдебното дирене: писмо от ОДМВР – Русе за липса на данни за задържане на подсъдимия по ЗМВР (л.287 от съдебното производство), справка за съдимост на част. обвинител Б.Д. (л.256-259 от съдебното производство), протокол за разпознаване на лица от 20.09.2018г. по протокол за разпознаване с разпознаващ подсъдимия Б. по НОХД№4974/2018г. по описа на СГС, НО, 34-ти с-в (л.340 от съдебното производство) и писмо от 06 РУ СДВР, с което е изпратен 1 бр. оптичен носител марка „Verbatim“, поставен в полиетиленов плик и запечатан с картон серия А 0372050 и СП 602 НЕКД СДВР, съдържащ запис от охранителна камера в магазин, съхранен по повод извършена видео-техническа експертиза по досъдебно производство №3469/2018г. описа на 06 РУ СДВР (л.369 от съдебното производство).

Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото са и останалите приобщени писмени доказателства и доказателствени средства. При служебната проверка на изброените по-горе такива, съдът не откри да са допуснати процесуални нарушения, още повече съществени при събирането на същите, които да обосновават изключването им от доказателствения материал по делото. В хода на доказателствения анализ на съда те бяха съпоставени, както помежду си, така и със свидетелските показания и заключенията на експертизите, като в резултат на описаната доказателствена проверка се затвърдиха изводите досежно стеклите се събития.

Констатация за необремененото съдебно минало на подсъдимия А.Б. към датата на деянието, съдът направи въз основа на приложените и приети по делото като писмени доказателства - справка за съдимост (л.22-24 от съдебното производство), а също и приобщената в хода на досъдебното производство (л.80 от досъдебното производство).

СГС се позова в преобладаващата му част на заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза спрямо подсъдимия Б., изготвена от вещите лица д-р К. и психолог Г. (л.83-88 от досъдебното производство), което също удостоверява, подобно на становището на експертите от гр.Ловеч, че Б. не страда от психично заболяване. По-насетне и тези вещи лица са счели, че по време на инкриминираните събития подсъдимият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване в лека степен, което не му е попречило да осмисли и ръководи постъпките си, при липса на данни за протичане на интензивна реакция на силно раздразнение и неадекватно възприемане на ситуацията, т.е не е било налице афектно отреагиране, но вероятно Б. е действал в улесняващо импулсивното реагиране състояние, предвид предходната негативна емоция. В тази им част, изводите на двете вещи лица от досъдебното производство, потвърдени при разпита им на осн. чл.282, ал.1 от НПК, напълно корелират със становището на колетиге им от гр.Ловеч, които предвид по-дългия период, в който са обследвали психичното и психиатрично състояние на подсъдимия, безспорно дават и допълнителни детайли относно наличието на параноидно личностново разстройство. Последното според съда следва да бъде отчетено при определяне на справедливо наказание на подсъдимия и обосноваване причините, довели до извършване на престъплението, както и отражението му върху постигане целите на наказанието.

Първата инстанция обърна специален акцент върху заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза спрямо подсъдимия Б. на д-р К. и психолог З. (л.72-80 от съдебното производство), което кредитира, тъй като даде основание за прилагане от съда на процедурата по чл.70 от НПК спрямо подсъдимия. Според двамата водещи специалисти в областта на психиатрията и психологията, при проведеното интервю с подсъдимия, същият е обективирал параноидни идеи за отношение, преследване, подслушване, които вещите лица са свързали и с параноидното личностново разстройство, каквото в действителност е констатирано при по-продължителното изследване на подсъдимия Б. в СБАЛЛС – Ловеч.

Поради това и като най-ценно за настоящия процес, съдът възприе заключението по тройната комплексна съдебна-психолого психиатрична експертиза, изготвена от в.л. д-р Т., д-р Г. и психолог А. *** (л.112-143 от съдебното производство), удостоверяваща, че подсъдимият Б. е с  параноидно личностново разстройство. И според тези вещи лица към 31.12.2018г., подсъдимият Б. се е намирал в състояние на лека степен на обикновено алкохолно опиване, каквото е заключението и по останалите две експертизи, поради което и съдът няма основания да не кредитира този извод. Подобно на колегите си, обследвали психичното състояние на подсъдимия от досъдебното производство, и тези експерти са отчели, че поведението на Б. по време на инкриминираното не би могло да се приеме за афектно обусловено, но може да се характеризира като афективно. Напълно съотнасяйки се с данните по делото и заключенията по предходните две съдебно-психиатрични и психологични експертизи, съдът даде кредит на доверие на тази последна експертиза и в частта, удостоверяваща, че подсъдимият е с нормално развитие на интелекта, без недоразвие на паметовите способности при липса на основания от медицинска гледна точка, обуславящи психическа дезорганизация, което да бъде приравнено на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. В обобщение и тримата експерти, обследвали Б. в станционарни условия са категорични, че същият е в състояние да дава обяснения за случилото се, ако желае, вкл. може пълноценно да участва в наказателния процес и да разбира извършваните спрямо него действия, вкл. и при ангажиране на наказателната му отговорност, тъй като липсват качествени разстройства в базисни сфери на психичната дейност.

На база на обезпечеността на този наказателен процес с описаните по-горе три съдебно психиатрични и психологични експертизи, съдът счете, че въпреки констатираните особености на психиката на Б., същите не са се отразили върху правилното сформиране на психичните процеси, вземането на решения и възможност за понасяне на последиците от собственото, в случая противоправно поведение. По делото не са налични данни подсъдимият да страда от умствена недоразвитост, а също и от такъв вид разстройство – продължително или краткотрайно, които да са изключили способността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си /чл.33, ал.1 от НК/. Липсват и основания от медицински характер с оглед продължителното изследване на подсъдимия в стационарни условия за наказателна неотговорност на подсъдимия към датата на постановяване на присъда от съдебния състав /чл.33, ал.2 от НК/.

На основа на цитираните заключения, които са изготвени от експерти със сериозен опит в областта на психиатрията и психологията, СГС възприе и тезата си, че подсъдимият е употребил алкохол като е бил повлиян от същия, но към инкриминирания момент се е намирал в състояние на обикновено /просто/ алкохолно опиване от лека степен, което, макар и незначително да затормозява психичните процеси, не води промяна на горните изводи за категорична възможност да взема адекватни решения и да контролира постъпките си.

Въпреки твърденията на експертите по първата и третата съдебно-психиатрични и психологични експертизи за „улесняващо импулсивното реагиране състояние“ /вж. заключението по съдебно-психиатричната и психологична експертиза на в.л. д-р К. и психолог Г./ и „афективно обусловено поведение“ /заключението по съдебно-психолого психиатричната експертиза на в.л. д-р Т., д-р Г. и психолог А./, предвид предходната негативна емоция, породена от действия на св.Б.Д., липсват данни за физиологичен афект. По делото, на база на наличните по делото доказателства, липсват основания за припознаване в поведението на подсъдимия Б. на силно раздразнение /чл.118 от НК/, уплаха или смущение /чл.12, ал.4 от НК/, съображения за което ще бъдат изложени по-долу при обследване правната страна на вмененото на подсъдимия престъпление.

Съдът в този му състав се довери и на заключението на изготвената спрямо Б.Д. съдебно-медицинска експертиза по писмени данни от в.л. д-р В. (л.38-43 от досъдебното производство), защитено в съдебно заседание от в.л. Г., според съдържанието на която при инцидента, на пострадалия са били причинени мекотъканни травми: порезна рана и охлузвания в областта на лявата скулна област, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като с оглед и времето на заздравяването им, обективното нараняване изпълва медико-биологичните характеристики на леката телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

В случая според градския съд от значение е не само реално причиненото нараняване на пострадалия, но и множество други фактори, подробно обсъдени и от в.л. Г., при представяне на заключението на в.л. В.. Безспорно установено по делото на база показанията на свидетелите /пострадалият, св.Д., св.Г.Д., видео-техническата експертиза и извършения оглед на видео-файловете от съдебния състав/ е, че порезната рана на лявата скула на част. обвинител, се дължи на действие на предмет с остър, режещ ръб, възможно и с остър връх - нож, при действие само на едната режеща повърхност /при тангенциално й и едновременно постъпателно действие/, а охлузванията на скулата - на действие на твърд тъп или тъпоръбест предмет по механизма на удари и/или едновременно тангенциално /косо/ действие с или върху такъв предмет. Житейски логично е, че насочване на острие на нож към лицето и шията, може да засегне не само зрителния анализатор, но и да доведе до нараняване на шийни органи, а също и до прерязване на магистрални кръвоносни съдове на шията с летален изход в кратък времеви диапазон /вж. заключението по съдебно-медицинската експертиза на в.л. В./.

Предвид липсата на специални знания, съдът няма как да не се довери и на препотвърденото от в.л. Г. в съдебно заседание, че в областта на шията са разположени горната куха вена – югуларна вена и малко по-дълбоко - кръговидните артерии като при евентуално нараняване на тези големи съдове е възможен, вкл. летален изход. Въпреки че в случая е установен тангенциален /допирателен/ удар, вещото лице Г. набляга на важността на обследване на силата на натиска, с която се нанася, тъй като, ако е по-голяма, се нараняват по-дълбоко разположени слоеве под кожата, вкл. и магистралните съдове в областта на шията. 

На база на обективираното в обсъдената експертиза и отговорите на в.л. Г. в съдебно заседание, настоящият съдебен състав прие, че в случая опасността за живота на пострадалия е била действителна, реална, както и че предвид локализацията на част от нараняванията в области, където са разположени важни органи и магистрални съдове, при по-сериозен натиск на ножа или при нанасяне на удар с острия режещ ръб, смъртният изход е бил един от възможните варианти. Вярно е, че очевидци на извършване на деянието, освен пострадалия, липсват, които да са категорични, че насочването на оръжието е именно към главата /лицето/ и шията на Д.. Констатираните по пострадалия наранявания обаче, ведно с хронологически подредените му показания и от двете фази на процеса добре се съотнасят с наличния по делото медицински документ /лист за преглед на пациент №236840/31.12.2018г./, частично с обясненията на подсъдимия, който не отрича да го е наранил, а също и със заключението на видео-техническата експертиза, и не на последно място с извършения в с.з. оглед на видео-файла, предмет на тази експертиза, категорично потвърждаващ версията на част. обвинител. Всички тези доказателства в съвкупност правят изводите на вещите лица В. и Г. не само хипотетични, но и логически стоящи най-близко до стеклата се ситуация и възможния най-неблагоприятен вариант за приключването й.

В заключение, съдът се позова при доказателствените си изводи и на съдържанието на видео-техническата експертиза по протокол №9/31.01.2017г. (л.48-53 от досъдебното производство) на вещото лице Ж., обективирано по-горе, онагледяващо съдържанието на файл, записан върху твърдия диск на компютърна видео-охранителна система с отразено време от „12:30:33 до 12::40ч“ на 31.12.2018г.“, без следи от манипулация или намеса.

На първо място, следва да се възрази срещу становището на защитата, че записа е с час 12:30 часа, а според отразеното в обвинителния акт и твърденията на свидетелите, се касае за извършено нападение час по-рано, което компрометира съдържанието му, а оттам и заключението на в.л. Ж.. Напълно възможно е часовете на камерата в търговския обект да не са били синхронизирани с действителното часово време, което да обективира разликата, и вероятно такава е налице точно с около един час, при все че всички свидетели, в това число и напълно незаинтересованите от изхода на делото /св.П.В./ говорят инцидента да е настъпил около 11,30 часа.

Няма данни за манипулиране съдържанието на записа, както твърди защитата. Това е не само обективирано в заключението на вещото лице, но и беше потвърдено пред настоящия съд. Според СГС липсват основания, при все че записа е предаден много скоро след случилото се, да се допусне целенасочено манипулиране от служител в магазина, управител на дружеството, полицейски орган и т.н с цел умишлено да бъде насочено разследването към личността на Б.. Записът е предаден по акуратен ред – с нарочен протокол, след което е бил представен за изследване на експерт, назначен по съответния ред.

От съдържанието на обсъжданата експертиза по категоричен начин се потвърждава мястото на извършване на престъплението - в близост до хладилна витрина и стелажи със стоки. На същото основание не може да не се даде кредит на доверие на видео-техническа експертиза и в частта, обективираща близкото преминаване на двете лица с шапки, от видимо мъжки пол, при което лицето с визия към камерата, обозначено като „Л2“, замахва с дясната си ръка към „Л1“, видимо нанася удари по тялото му, след което двете лица се сборичкват и тръгват да тичат едно след друго с лица към камерата като при преминаването се вижда в дясната си ръка, „Л2“ да държи продълговат предмет, тъмен на цвят, който не може да бъде конкретизиран, поради ниската резолюция на заснемащото устройство. Възпроизведеното от в.л. насочва към достоверност показанията на св.Б.Д., намиращи косвена подкрепа и в обективираното от неговите роднини – св.Г.Д. и св.Е.Д., св.П.В., св.Г., св.Г., заключението на съдебно-медицинската експертиза, листа за преглед на пациент в неврохирургия №236840/31.12.2018г. и др.

Отделно от това, съдържанието на видео-файловете беше непосредствено възпроизведено пред съда, като по този начин беше установена пълна съотносимост със снимково онагледеното в коментирата по-горе видео-техническа експертиза. Съдът в този му състав не споделя и довода на защитата за недостоверност на съдържанието на привнесения в съдебната фаза оптичен носител марка „Verbatim“, запечатан с картон серия А 0372050 и СП 602 НЕКД СДВР. Същият беше внесен в процеса с нарочно писмо от същото вещо лице, изготвило видео-техническата експертиза, което е уточнило, че приложения оптичен носител съдържа запис от охранителна камера в магазин, който запис е бил съхранен във връзка с изготвената по досъдебно производство №3469/2018г. описа на 06 РУ СДВР експертиза. Обективната невъзможност за възпроизвеждане съдържанието на оптичния носител, съдържащ се в кориците на досъдебното производство, необходимостта от непосредствено възприемане случилото се на 31.12.2018г., вкл. и направено искане в такава насока от защитата, мотивира съда да изиска, ако се съхранява копие на видео-записа, предаден с протокол за доброволно предаване от 03.01.2019г. Че се касае за идентичен като съдържание запис беше потвърдено и от проведения разпит на вещото лице. Поради това и съдът не намира, че възпроизведения в заключителното съдебно заседание запис е различен от предадения от служител в магазина, най-малкото като се съпостави с писмената част и откопираните кадри в експертното заключение /л.52-52 от досъдебното производство/, с показанията на пострадалия останалите безспорни доказателства по делото.

Следва да се подчертае, че поради липса на звукови файлове, не става ясно, дали и какви точно думи е отправял подсъдимия спрямо пострадалия, както твърди последния. Видими са обаче сериозната агресивност и сила, с които е нападнат част. обвинител, силовият захват от страна на подсъдимия, близкото разстояние, на което са се разминавали двамата мъже, насочеността на дясната ръка на Б. към горната част на тялото на Д. и в частност към лицето и шията му, преследването от подсъдимия на Д. след опита да бъде наранен, излизането и проследяването на извършителя от св.Д.. Касае се за контролни факти, които препотвърждават доверието, което съдът даде както на показанията на пострадалия, така и на останалите лица, присътвали на място или имащи отношение към случая, поради служебното си качество.

Неоспорим е довода на защитата, че годността на записа не позволява лицева индетификация. Невъзможността от такава обаче не прави съдържанието на видео-техническата експертиза неспомагащо за установяване на обективната истина. Напротив. Както беше многократно подчертано и по-горе, онагледеното от в.л. Ж. в експертизата напълно се съотнася като хронология с показанията не на част, а на всички свидетели, съответства напълно с възприетото от съда при огледа на предоставеното от експерта копие на диск, и в крайна сметка изключва какъвто и да било друг извод, освен за присъствие на подсъдимия на посоченото място и опит за убийство с нож на пострадалия. В подкрепа на този извод говори и съдебно-медицинската екпертиза, листа за извършен преглед в „Пирогов“ и т.н. Всъщност, тезата на защитата е противоречива, при все че в част от пледоарията си се позовава на съдържанието на видеозаписите /че липсва възможност за лицева индетификация, че не се вижда кръв, нож и т.н./, а в друга – че записа е манипулиран, негоден, създаден в нарушение на общоважими правила, залегнали в основния закон на страната.

Съдът не споделя извода на защитата, че извършеното видео-заснемане на подсъдимия, ако се приеме, че е той, е в нарушение на чл.32, ал.2 от Конституцията на РБългария. Съгласно посочената норма, част и от европейското пряко приложимо право, никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. Съобразно §1, т.3 от ДР на ЗЧОД “видеонаблюдението” е техническа форма на обработка и съхранение в предвидения в закона срок на лични данни, извършвани при спазване на изискванията за защита на личните данни и на разпоредбите и на този закон, включваща заснемане на лица в охраняван обект и запис на получените данни. От своя страна разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗЧОД посочва, че охраната на имущество допуска и извършване на видеонаблюдение.

Видеозаписът е изготвен във връзка с охрана на търговски обект, в който се намират стоки за продажба на определена стойност с оглед защитата на посегателства върху които е допустимо според закона извършване на пропусквателен контрол, вкл. и с видео-заснемане. Подсъдимият Б. напълно съзнателно е влязъл в търговския обект, мълчаливо съгласявайки се, че е заснеман /вж. показанията на св.В./, при все че пряката му цел е била да отмъсти на св.Д., който по това време се е намирал вече във вътрешността на магазина. Самият запис представлява електронно преобразуван сигнал на физически явления и като такъв може да бъде използван за възпроизвеждането им, а именно като веществено доказателство по чл.109 от НПК. След като не е бил изготвен преднамерено, за да бъде ползван за доказателство в съда за заснетите обстоятелства, а целта е друга, а именно е охрана на търговския обект. Неправилно защитата смесва случайно създаденият видеозапис, който отразява и съдържа информация за обстоятелства, които са включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК със съответните веществени доказателствени средства, визирани в нормата на чл.125, ал.1 от НПК. В посочения смисъл е налице и произнасяне от касационната инстанция /р. №390/02.10.2009г., по н.д. №393/2009г. II н.о/. Съдът споделя тълкуването, дадено в р.№602 от 20.02.2012г. по к. н. д. №2736/2011г., н. к., ІІІ н. о. на ВКС, съгласно което “видеозапис, направен с предварително поставена на обществено място камера може да бъде доказателство в наказателния процес. В тези случаи е налице т. нар. „случаен запис“ и доколкото той съдържа информация, относима към основния факт на доказване в производството тя може и трябва да бъде ценена“. В същата насока на мисли са и р.№3 от 27.03.2012г. по н.д. №2777/2011г., н.к., ІІІ н.о. на ВКС, р.№132 от 17.03.2009г. по н.д. №93/2009г., н.к., ІІІ н.о. на ВКС, р.№185 от 10.04.2012г. по н.д. №499/2012г., н.к., ІІІ н.о. на ВКС, р. №310 от 14.07.2011г. по н.д. №1587/2011г., н.к., ІІ н.о. на ВКС и др.

Настоящият съдебен състав, базирайки се на показанията на св.В., намира, че стриктно е съблюдаван Закона за частната охранителна дейност, доколкото на входната врата на магазина е имало поставена указателна табела, че обектът е под видео наблюдение. От друга страна, дори и да се приеме обратното, наказателно-правната защита на пострадалия и обществото в случаите, когато е извършено престъпление, е по-съществена от засягането в неприкосновеността на личността на извършителя на престъплението. В залючение, следва да се подчертае, че не видеозаснемането или изготвената върху негова база експертиза са основата, на които съдът постанови осъдителния си извод, доколкото по делото са налице и множество други напълно непротиворечиви доказателства.

 

На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Подсъдимият А.И.  Б. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, тъй като на 31.12.2018г. около 11.30 часа в гр.София, в магазин „Дени маркет”, находящ се на бул.„*****е направил опит умишлено да умъртви Б.Е.Д. – като е замахнал с нож и нанесъл удар по посока на лявата част на врата му, но деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини - Б.Е.Д. е приклекнал и направил крачка назад като с острието на ножа е нанесена порезна рана в областта на лявата скулна област на Д..

Непосредствен обект на престъплението по чл.115 от НК са обществените отношения, свързани с неприкосновеността на човешкия живот и без които той не може да съществува. Убийството е противоправно лишаване от живот на другиго. То е резултатно престъпление, като резултатът е настъпването на биологичната смърт на жертвата.

Съдът намира, че подсъдимият Б. е реализирал в цялост изпълнителното деяние на вмененото му най-тежко престъпление срещу личността - по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК, макар и останало в стадия на опита. Категорично вида на използваното хладно оръжие - нож е от такова естество, че да засегне жизнено-важни органи, в каквато насока е съдържанието на съдебно-медицинската експертиза спрямо пострадалия Д., показанията на последния, неговите ближни и др. Подробно в доказателствения анализ, съдът обоснова защо категорично прие, че именно това е средството за извършване на престъпление, а не стъкло или друг предмет с режещ ръб /вж. и заключението на видео-техническата експертиза относно вида на предмета, който държи „Л2“/. Само за отбелязване е, че подобни предмети също е възможно да доведат до причиняване на нараняване с летален изход с оглед насоката и силата на удара, която е възприел подсъдимият Б. и близостта до пострадалия.

Налице е пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия Б. и получените телесни увреждания при пострадалия Д.. Права е защитата, че същите не са били несъвместими с живота, доколкото обективно като резултат са довели до причиняване на лека телесна повреда. Важно е обаче да се оцени правилно възприетото от съда заключение на съдебно-медицинския експерт - д-р В., представено от в.л. д-р Г. относно механизма на причиняване на нараняванията. Нанесеният удар с посочения предмет /нож/, макар и завършил само с порезна рана, е към жизненоважни части от човешкото тяло /глава и шия/, а според онагледеното във видео-техническата експертиза и лично възприетото от съда, ведно с показанията на пострадалия, контролно проверени с тези на неговите роднини и медицинския документ от „Пирогов“, е и със сериозен интензитет.

Несъмнено е установено по делото /вж. заключението по съдебно-медицинската експретиза/, че при конкретния механизъм на нанасяне на удара, неговата локализация, сила и насоченост, използваното средство, близостта между дееца и пострадалия, смъртта на последния е била неизбежна, ако пострадалият не се е отдръпнал своевременно. Логическата последователност от действия на Б. според тази инстанция обективират не само предвиждането на смъртта като един от възможните резултати, но и прякото й желане. В такава насока, съображения ще бъдат наведени и при обсъждане субективната страна на престъплението, доколкото преценката какъв е вида на извършеното престъпление в случаи като настоящия, субективното отношение на дееца към извършеното е с водеща насока. Това обективира от своя страна осъществяването от обективна страна елементите от състава на престъплението по чл.115 от НК.

Съдът счете, че в случая не са налице основания да се обсъжда по-леко наказуемо деяние /нанасяне на телесна повреда/ или такова по чл.118 от НК /извършване на инкриминираното деяние в силно раздразнено състояние на подсъдимия/.

Вярно е, че възникналите като резултат увреждания на пострадалия – недълбока порезна рана, макар и съпроводено с обилно кървене, наложило хирургична обработка, ведно с охлузвания в лявата скулна област, не са довели до фатални за живота на жертвата последици. Това е така, тъй като целейки да се предпази от внезапното нападение на Б., пострадалият е приклекнал и е направил крачка назад, което обективно е изместило насочеността на ножа към врата и е резултирало в леко нараняване на скулната област. Обратното би довело до неминуема смърт в интервал от порядъка на минути.

Според експерта д-р Г., защитил съдебно-медицинската експертиза пред СГС, в областта на шията са разположени горната куха вена – югуларна вена и малко по-дълбоко - кръговидните артерии като при евентуално нараняване на тези големи съдове, е възможен летален изход в кратък времеви диапазон. Ирелевантно в случая е, че се касае до тангенциален /допирателен/ удар, когато от значение за вида причинени наранявания е силата на натиска, която, ако е по по-голяма, се нараняват по-дълбоко разположени слоеве под кожата, вкл. и магистралните съдове в областта на шията. Следва да се обърне внимание, че според пострадалия, ножът, който е държал подсъдимият, е бил насочен към лицето му, а след преустановяване на нападението, поради отскубване на Д., Б. е бягал след него отново с насочено нагоре острие на ножа /вж. показанията на пострадалия, св.Д., св.Г.Д. и св.В./. Това според съда не може да подкрепи версия, че целта на подсъдимия е била единствено и само да нарани повърхностно част. обвинител, още повече като се старае да стори това, насочвайки ножа до лицето му с едната ръка, захващайки го с другата ръка. За да достигне до противния извод, съдебният състав отново съобрази именно цитираните от защитата фактори – насока на удара, близост на двете разминаващи се страни, силата на удара, а и нещо допълнително – продължване преследването на пострадалия след бягството му с цел реализиране на намисленото, с правното значение на които съдът е запознат.

Няма данни към момента на деянието подсъдимият да се е намирал в силно раздразнено състояние, което да е намалило в значителна степен възможността му да взема правилни решения и да ги координира /физиологичен афект/. Това се установява по категоричен начин от изготвените по отношение него няколко комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертиза, която не са констатирали изискуемото стеснение на разсъдъчната дейност, сериозно смущение в настъпилата екстремна ситуация, бурно протичане на емоциите, преобладаващо завладяване на съзнанието от чувствата. Поради това и при липса на данни за преживян психотичен епизод, довел до качествена промяна на съзнанието му, вещите лица – психиатри и психолози, а и съда прие, че Б. е могъл правилно и в пълнота да обмисля и ръководи постъпките си.

Вярно е, че според съдебните експерти, изготвили съдебно-психиатричните и психологични експертизи, поведението на Б. може да се характеризира като афективно обусловено. Това според съда е резултат от натрупаните негативни емоции в съзнанието на подсъдимия в резултат на извършеното по-рано през годината престъпление от страна на св.Д. спрямо него, което е ескалирало след като Б. го е видял в трамвая и вероятно е било улеснено от употребено неустановено по делото количество алкохол. Разбира се, това „улесняващо импулсивното реагиране състояние“ /вж. заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза на в.л. К. и в.л. Г./, вероятно свързано и с особеностите на психиката на подсъдимия, следва и ще бъде взето предвид от съда като смекчаващо отговорността обстоятелство с цел определяне на справедливо наказание. С оглед вида и характера на развилата се ситуация, и след съвкупна преценка на приобщения доказателствен материал, настоящият съдебен състав прие, че дори и подсъдимият да се е намирал в състоянието на раздразнение, същото е обикновено, а не силно. Трябва да се обърне специално внимание на обстоятелството, че поведението на Б., независимо от причините за това, е хронологически подредено и целенасочено /р.№858 от 16.12.1973г. по н.д.№777/1972г., II н. о. на ВС/. Същият не само е преследвал пострадалия и неговия роднина определен период от време в трамвая, но и вървял след тях до достигане на крайната им цел, последвал ги е в магазина, изчакал е св.Б.Д. да приключи разговора с майка си и да се насочи към хладилната витрина, където разминавайки се с него, в момент, когато е нямало хора /вж. видео-техническата експертиза/, хладнокръвно е насочил намиращото се в него оръжие – нож към лицето /шията/ на Д. с ясното съзнание, че може да предизвика смъртта му, продължил е да гони пострадалия и е избягъл при опита да бъде задържан.

Необходимо е да се каже още, че за да е налице афект, следва да бъде установено, че у Б. е възникнало гореописаното състояние, което освен това е било предизвикано от упражненото насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие от пострадалия, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. Вярно е, че пострадалият е извършил престъпление срещу подсъдимия, и то тежко умишлено, и то такова, което обективно и вероятно с оглед психичните особености на Б., е оставило траен отпечатък в съзнанието му. В основни насоки, дадените обяснения на подсъдимия бяха досежно последствията и негативното отражение на случилото се през м.септември върху него, вкл. резултирали и в съмнения за целенасочени зловреди спрямо него действия от разследващите и правосъдни органи.

Коментираното състояние на силно раздразнение обаче възниква спонтанно, като непосредствена реакция на едно току-що извършено от пострадалия противозаконно действие. Категорично престъплението от пострадалия е противозаконно действие, насочено срещу подсъдимия, но извършено в отдалечен времеви период от реализиране физическата агресия от страна на Б. /повече от три месеца/. Нещо повече, законът не допуска самоволно саморазправяне в посочените от чл.118 от НК случаи, а само ограничава правните последици от бързо развила се негативна симптоматика в психиката на дееца до намаляване на наказанието.

Поради липса на основания за обсъждане на неизбежна отбрана в случая, няма как да бъдат предмет на разглеждане и нормите на чл.119, вр. чл.12, ал.2 от НК, уреждащи превишаване пределите на неизбежна отбрана, тъй като не беше доказано непосредствено противоправно първоначално нападение от страна на пострадалия. Анализираните по-горе обстоятелства не правят нужно обсъждане хипотезата на чл.12, ал.4 от НК.

Съгласно чл.18, ал.1 от НК опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици за това престъпление. Деянието на подсъдимия Б. е недовършено, тъй като посредством нанасянето на удара с нож, се е достигнало до порезна рана и охлузвания в областта на лявата скула, дължащо се на внезапното отместване на пострадалия назад. Съобразно кредитираното от съда становище на в.л. В. и в.л. Г. в резултат на нараняването не е изключен не само високия риск от инфекция от естество да доведе до намаляване съпротивителните сили на организма и смърт, а също и получаване на преходни неврологични и съдови симптоми, при насочване на острие на нож към лицето и шията, за което има данни по делото, е било възможно сериозно нараняване на зрителния анализатор или нараняване /прерязване/ на магистрални кръвоносни съдове на шията с неблагоприятна прогноза, както и нараняване на шийни органи. Това беше подробно обосновано и в с.з. от в.л. д-р Г..

Настъпилия вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с деянието на подсъдимия Б.. Подсъдимият не е успял да реализира докрай изпълнителното деяние, поради отдръпването на жертвата, и отскубване от захвата на подсъдимия като в противен случай е било възможно, а не хипотетично да се засегнат такива органи на жертвата /св.Б.Д./, които неминуемо са щели да доведат до смъртен резултат бързото му избягване от мястото на нападението. Именно поради тези обстоятелства, престъплението правилно е квалифицирано като опит, който е довършен спрямо пострадалия.

 

От субективна страна престъплението е извършено виновно, при форма на вината алтернативен пряк умисъл. Подсъдимият Б. е съзнавал обективните условия на деянието, а именно общественоопасния му характер - знаел е, че то е от естество да отнеме живота на пострадалото лице и отражението му върху действителността /общественоопасните последици/, с което е изпълнен интелектуалния момент от умисъла. Касае се за вменяем пълнолетен субект, който е имал съответните възможности да изведе в съзнанието си представи за последиците от противоправното си поведение, въпреки известната акцентуация в характера му и вероятно афективно обусловено му състояние, в което се е намирал. Известните особености в психиката на подсъдимия, изводими по категоричен начин отпоследната комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, не са в състояние да променят извода за целенасочено, виновно поведение от страна на Б..

Изводите за субективната страна на деянието се изграждат върху доказаните по делото реални действия на подсъдимия, които материализират формираните в съзнанието му представи, каквито теоретични постановки цитирата защитата. Обективните действия на извършителя са всъщност тези, които представляват видим израз на психическите му преживявания и обективират в случая наличието на съзнание относно постигнатия престъпен резултат. Поради това и субективното несъгласие с настъпилия по-тежък престъпен резултат не може да обективира липса на субективно виновно отношение към него.

Първостепенният съд намира, че във волеви аспект деецът пряко е целял настъпването на вредоносния резултат, като в тази връзка съобрази механизма на деянието, насочеността на удара, силата, продължителността и интензитета на въздействие върху пострадалия, локализацията на нараняванията, използваното средство, разстоянието, на което се е намирал Д.. Ударът, макар и един, и то поради съпротивата от страна на пострадалия, е бил насочен към части от тялото на пострадалия (лице, шия). Не само житейската логика, но и категоричното становище на медиците, потвърждават, че смърт може да се предизвика при засягането им /магистралните съдове в областта на шията, горната куха вена – югуларна вена, кръговидните артерии, проникване в областта на устната кухина/.

Съдът отчете не само вида на използваното оръжие /нож/, но обърна внимание и на чувствителния интензитет на силата, с която е нанесен удара, онагледено в съдържащите се видео-файлове от охранителната камера. Същите обективират силно захващане на пострадалия от страна на подсъдимия с едната ръка, съпроводено с целенасочено нанасяне на удар към горната част на тялото на Д. и опити от страна на последния да се отскубне. Въпреки че в случая е установен тангенциален /допирателен/ удар, в.л. Г. е категорично, че при по силен натиск, вероятността да се нараняват по-дълбоко разположени слоеве под кожата, вкл. и магистралните съдове в областта на шията, е по-голяма.

Съдебният състав по-насетне отчете и близкото разстояние, на което са се намирали жертва и извършител, което категорично следва да насочи вниманието на втория, че насочвайки нож към горната уязвима част на тялото /шия, лице/ на непосредствено преминаващ човек, и то лишвайки го от възможност за съпротива чрез захват, безспорно може да доведе до причиняване на наранявания от такова естество, които да доведат до неговата смърт. Както беше многократно подчертано и по-горе, независимо от параноидното личностново разстройство, констатирано у подсъдимия, същото не е от такова естество, че да ограничи способността му да даде положителен отговор на въпроса дали може да се предизвика смърт, насочвайки нож към нищо неподозиращ субект към лицето и врата му.

Не следва да бъдат игнорирани и предшестващите и последващите деянието действия на подсъдимия, обективно довели до формиране на противоправното решение у Б. да лиши Д. от живот или затвърждаващи това му единствено намерение - целенасочено следване на пострадалия, изчакването на подходящ момент за извършване на деянието, преследване из магазина на част. обвинител, държейки нож, преустановяването на което е в резултат на действия на св.Д.. Ето защо, този състав намира за несъмнено установено, че деянието на подсъдимия Б. разкрива пряка насоченост на умисъла, с който е осъществено, т.е деянието е извършено при пряк умисъл.

Дори и в случая да бъде приета за вярна тезата на подсъдимия, че не е целял настъпването на съставомерния резултат, указан в чл.115 от НК, че само е искал да нарани пострадалия, макар и само субективна и съответстваща на обективно настъпилите увреждания на подсъдимия, Б. отново следва да отговаря за опит към по-тежкия престъпен резултат /р.№24 от 05.05.1998г. по н.д.№452/1996г., I н.о. на ВКС, р.№48 от 03.02.2012г. по н.д.№3099/2011г., ІІІ н.о. на ВКС/.

В случаите на алтернативен пряк умисъл у дееца да причини телесна повреда или смърт, не се изключва съставомерността по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК. 3а тази разновидност на умисъла е характерна една неопределеност (алтернативност) на представите на дееца, като той предвижда най-общо обществената опасност на два или повече възможни резултата и иска настъпването на който и да е от тях /р.№ 32/1991г. на ВС, I н.о, р. №163 от 17.08.2016г. по н.д. № 395/2016 г., н.к., ІІІ н. о. на ВКС, р. № 369 от 20.08.1980г. по н.д. № 383/1980г., II н.о. на ВС, р. №1 от 07.02.1983г. по н.д. №643/1982г., I н.о. на ВС, р. №252 от 18.07.1989г. по н.д. №272/1989г., I н.о. на ВС, р.№32 от 11.03.1991г. по н.д. №868/1990г., I н. о. на ВС/. Известно е, че за субективната страна на всяко престъпление се съди от обективните действия на неговия извършител, подробно обсъдени по-горе, а не от обясненията за фактите, или тяхната интерпретация, който той прави впоследствие. В този смисъл практиката на ВКС е константна, непротиворечива, и е застъпена както в ППл на ВС №2/57г., изм. и допълнено с т.7 на ТП № 7/1987г. на Пл на ВС, цитирано от защитата, така и в множество други негови решения: /р.№57 от 02.10.1979г. по н.д. №47/1979г., ОСНК на ВС, р.№406 от 16.08.1979г. по н.д. №395/1979г., I н.о. на ВС, р.№72 от 18.03.1977г. по н. д. №25/1977г., II н. о. на ВС и др./. Не може да се приеме, че вменяем пълнолетен субект, при все че носи в себе си нож, няма да изведе представи, че „размахването“ му срещу лице, намиращо се в непосредствено близост срещу него, не би могло да бъде фатално за живота на това лице. Не може да се приеме, че подсъдимият е имал възможност да контролира действията си така, че да причини на пострадалия Д. само телесна повреда и не е съзнавал напълно възможността да предизвика смъртта му, което сочи, че е искал настъпването на който и да е от двата резултата.

Умисълът не е внезапен, тъй като решението за извършване на престъплението не се е формирало според този съдебен състав непосредствено преди неговото извършване. Видно от непротиворечивите доказателства по делото, деятелността на Б. е предварително обмислена, макар и не далеч във времето, но определено в съзнанието му са се формирали ясни представи за намисленото престъпление още към момента на първоначално виждане и последване на пострадалия и неговия роднино, ескалирали и реализирани при разминаването му с Д. в магазина. Макар и да не може да се отчете като предварителна подготвеност на дееца обстоятелството, че е носил в себе си нож, тъй като случайно е видял Д. в трамвая, безспорно мисълта на Б. внезапно се е променила в това да използва това оръжие именно като такова, насочено срещу живота на част. обвинител.

По изложените съображения и съгласно чл.303, ал.2 от НПК, подсъдимият А.И.Б. следва да бъде признат за виновен за извършеното от него престъплението по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК. 

Липсват основания за преценка обстоятелствата от чл.18, ал.3, б.“а“ от НК, поради липса на отказ от довършване на изпълнителното деяние по собствена подбуда, доколкото единствено самосъхранителното поведение на Д., е прекратило деятелността на Б.. При хипотезата на доброволен отказ е необходимо деецът доброволно да се е отказал от деянието, а не да се е натъкнал на пречка, която да го е принудила да се откаже /р.№57 от 02.10.1979г. по н.д. №47/1979г., ОСНК на ВС/, както е в случая. Подсъдимият е започнал изпълнението на престъплението, но не довършил изпълнителното деяние, заради отстъпването назад на пострадалия, поради което и не са настъпили исканите от дееца общественоопасни последици, предвидени и от закона.

 

По наказанието:

Както сега, така и към датата на извършване на деянието, нормата на чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от 10 /десет/ до 20 /двадесет/ години.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Б., съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото му съдебно минало към датата на извършване на обсъжданото престъпление. Видно от справката му за съдимост, същият е освободен от наказателна отговорност с влязъл в сила съдебен акт след датата на извършване на настоящето престъпление /31.05.2019г./ за деяние, извършено на 29.07.2018г., поради което и към 31.12.2018г., Б. следва да се третира като неосъждан.

С оглед преценка характеристичните данни за подсъдимия, следва да се отчете, че съобразно указанията на т.4 от ППл №7 от 04.11.1985г. по н.д.№4/1985г., въпреки отказа на държавата да наложи углавно наказание и приложението на диференцираната процедура по чл.78а от НК, се касае за извършено престъпление от общ характер от подсъдимия по чл.325, ал.1 от НК, макар и съдебният акт да е влязъл в сила след извършване на обсъжданото понастоящем престъпление. Според обективираното в справката съдимост, Б. е признат за виновен и освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание „Глоба“ за това, че 29.05.2019г. в гр.София в дентален център, е извършил хулигански действия чрез държане на нож срещу един стоматолог, ритане с крак на вратата на офиса на друг стоматолог, ритане с крак на д-р М.в областта на таза и седалището, отправяне на заплахи срещу двама стоматолози, вкл. обективирани с размахване на нож. Поради това, съобразявайки, че това поведение не е основание за определяне на по-тежко по размер наказание към 31.12.2018г., настоящият съдебен състав го отчете като последователно градираща негативна характеристика на подсъдимия, вероятно свързана и с личностновото му разстройство, но увеличаваща опасността на подсъдимия, както за самия себе си, но така също и най-вече за обществото. Това именно беше и едно от основанията за прилагане на медицински грижи за Б. по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“.

По-насетне, към снижаващите отговорността на подсъдимия фактори, този съдебен състав отчете и психичните му особености, установени в хода на съдебното следствие, а именно, че Б. е с параноидно личностново разстройство, което макар и да не може да се приравни към краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, оказва влияние върху процеса на вземане на решения, осъществяване на действия в резултат на поставени цели. С това именно съдът си обяснява и поведението на подсъдимия, насочено към отмъщение на св.Б.Д., заради негова предходна престъпна проява, изразило се в проследяване на пострадалия, продължително пътуване с него и в крайна сметка опит да бъде убит, останал недовършен не поради волята му.

Към обосноваващите по-нисък размер на наказанието „Лишаване от свобода“, СГС прие именно и извършването на тежко умишлено престъпление от пострадалия спрямо подсъдимия няколко месеца по-рано. Макар и квалифицирано като престъпление по чл.199, ал.1, т.3, пр.2, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, според показанията на св.Б.Д., нападението над Б. е било абсолютно безцелно, безмотивно, защото „..... бях прекалено пиян“. Това именно според градския съд, ведно с психичните особености на подсъдимия, отчетени по-горе, безспорно е довело до улесняване извършването на деянието от страна на Б. и следва да се отчете като фактор за определяне на по-ниско като размер, но справедливо наказание.  Не може да не се отбележи, че според съдебните експерти – психолози и психиатри, вероятно подсъдимият е бил в „улесняващо импулсивното реагиране състояние“ и поради това поведението му може да се определи като „афективно обусловено“, но не афектно.

Към отегчаващите вината обстоятелства, съдът причисли факта, че Б. се е опитал не само да избяга след извършеното, вкл. при опита да бъде задържан от майката на пострадалия, но и да напусне пределите на страната. Първостепенният съд отчете упорствато на подсъдимия да се саморазправи с пострадалия Д., преследвайки го още от трамвая, а така също и след пресичане на опита да го лиши от живот. Видно от огледа на видеозаписите и показанията на свидетелите, Б. е продължил да гони част. обвинител, размахвайки нож в ръка, независимо от присъствието на други лица. Нещо повече, касае се за общствен обект – магазин, като деянието е извършено в светлата част на денонощието на 31.12.2018г., когато е имало и други лица, подготвящи се за отпразнуване на Нова година.

С оглед правилно определяне наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента на осъществяване на намерението на извършителя и причините, поради които престъплението е останало недовършено /чл.18, ал.2 от НК/. В тази насока, не може да не се отчете, че причиненото на пострадалия телесно увреждане попада в категорията на лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от НК. Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, на Д. са причинени порезна рана и охлузвания в лявата скулна област, които е следвало да заздравеят след около петнадесет дни, въпреки че от порезната рана на скулата според вещото лице - съдебен лекар ще остане постоянен раневи белег, който обективно би загрозил лицевите особености на св.Д.. В този смисъл, характера и вида на обективно причинената на пострадалия телесна повреда, според този съдебен състав следва да бъде причислена към смекчаващите вината на Б. обстоятелства.

Що се касае до причините, довели до недовършване на деянието, безспорно не биха могли да се намерят обстоятелства, които са различни от поведението на пострадалия, успял да се наведе, за да не бъде наранен в областта на шията, поради което и престъплението е останало във фазата на опита. Ето защо и не би могло да се обсъждат форми на самоволен отказ по чл.18, ал.3 от НК или недовършването на престъплението да се приеме, че лежи в доброволни действия на подсъдимия Б..

Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, предвид относителната тежест на всяко едно и в тяхната съвкупност съдът прие, че адекватното и съобразено с посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства наказание спрямо подсъдимия А.И.Б. следва да бъде определено при приложение разпоредбите на чл.58, б.“а“ от НК, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК.

Съдът е задължен да приложи чл.55, ал.1 от НК и да определи на подсъдимия в случая по-леко наказание, когато направи фактическа констатация, че са налице изключителни по своя характер смекчаващи обстоятелства или че има многобройни смекчаващи обстоятелства, всяко от които само за себе си не може да се оцени като изключително и на следващо място - правен извод, че и най-лекото наказание, предвидено в закона, е несъразмерно тежко, защото има значително по-ниска степен на обществената опасност на деянието и дееца от типичната за този вид престъпност с оглед конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението, особеностите на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Тези две условия са дадени в закона кумулативно. Те трябва да са налице едновременно. В настоящия случай, съдът, преценявайки визираните по-горе смекчаващи вината обстоятелства, не ги квалифицира като такива, налагащи самостоятелно приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК.

Безспорно е обаче от фактите по делото, че престъплението е останало във фазата на опита, което прави задължително обсъждане приложението на чл.58, б.“а“ от НК /р. №371 от 10.07.2001г. по н.д.№322/2001г., III н.о. на ВКС/ и без да са налице изключителни по своя характер или многобройни смекчаващи вината обстоятелства. В такава насока, настоящата инстанция прецени обективирано причинените на пострадалия телесни увреди, обхванати от състава на чл.130, ал.1 от НК и най-вече престъпното срещу личността на подсъдимия поведение от страна на част. обвинител, афектирало ответно първично поведение у подсъдимия, ведно с психичните особености в личността на самия Б..

Поради изложените съображения, размерът на наказанието на подсъдимия А.И.  Б. бе определен под най-ниския предел, предвиден от законодателя и при условията на чл.58, б.“а“, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.

Предвид размера на определеното наказание и съобразявайки разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, съдът постанови първоначален „общ“ режим на изтърпяване на определеното наказание, доколкото подсъдимият не е осъждан до настоящия момент на наказание „Лишаване от свобода“.

В казуса са налице материално-правните предпоставки на чл.66, ал.1 от НК - наложеното наказание „Лишаване от свобода” не надвишава 3 /три/ години, а подсъдимият Б. е неосъждан. Според първостепенния съд обаче не е изпълнена останалата част от диспозицията на цитираната обща наказателно-правна норма, а именно: “за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието“.

Преценката за прилагане на института е заложена на индивидуалните способности и характер на дееца. Акцентът се поставя приоритетно не върху генералната превенция на наказанието, а именно върху специалната. Защото чрез наказване, на първо място, се цели поправянето на дееца, превъзпитаването му към спазването на законите и на добрите нрави и да се въздейства предупредително върху него за възможни бъдещи простъпки. Едва на второ място е поставена генералната превенция (чл.36 от НК). Значимостта на специалната превенция е изведена в текста на чл.66, ал.1 от НК чрез думите „и преди всичко за поправянето на осъдения”. В такава насока е ориентирана и съдебната практика /р.№206-68г., ІІ н.о., р.№138-71г., ІІ/, вкл. и задължителната /т.2 от ТР№2/22.12.2016г. по т.д. №2/2016г./, макар и по друг тип дела.

Преценявайки всички тези обстоятелства, настоящият съдебен състав е на категоричното становище, че единственият начин за въздействие върху този извършител е изолиране за определен период от време от обществото, където чрез използване методите и средствата, прилагане по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“, същият би бил евентуално в състояние да ревизира поведението си като бъде намален риска от рецидив и от вреди за обществото. В тази насока не би могло да не се отбележи и градацията в деятелността на Б., с уговорката, че деянието по чл.325, ал.1 от НК, за което е освободен от наказателна отговорност, е извършено преди настоящето престъпление, въпреки че е постановен съдебен акт по-късно. И двете престъпления са свързани с безконтролна употреба на нож, на публично място, срещу беззащитни и неочакващи такова поведение лица. Съдът отчете и начина на извършване на настоящето престъпление, свързано с целенасочено поведение на подсъдимия по преследване на част. обвинител с цел отмъщение и не на последно място опита за бяство на подсъдимия след извършване на деянието.

Съдът изпълни служебното си задължение и на осн. чл.59, ал.1 и ал.2 от НК приспадна времето, през което подсъдимият А.И.Б. е бил фактически задържан с Постановление на СГП - от 06.01.2019г и с МНО „Задържане под стража“ до 08.01.2019г. По делото, както стана ясно липсват доказателства подсъдимият да е задържан по реда на ЗМВР при установяването си от ОДМВР – Русе /вж. писмо в такава насока/.

Съпоставяйки нормата на осн. чл.40, ал.4 от НК със заключенията на вещите лица, изготвили комплексните съдебно-психиатрични и психологични експертиза по делото /в.л. д-р Т., д-р Г. и психолог А. и в.л. д-р К., д-р С. и психолог З./, съдът намери, че по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода” за подсъдимия А.Б. следва да се полагат съответни медицински грижи. Видно и от двете заключения, по-късното от които извършено в стационарни условия, подсъдимият е с параноидно личностново разстройство, което, макар и да не психично заболяване по смисъла на Закона за здравето и установените медицински стандарти и не влияе върху съзнанието му, обективирано от цялостното поведение на Б., вкл. и пред съдебния състав /отказ да получи документи, заявления за намеса на органите на 06 РУ в различни дела/ налага обоснован извод, че за това лице следва да се полагат съответни грижи. Такива медицински грижи определено за това лице не са полагани /вж. заключението по съдебно психиатричната и психологична експертиза на в.л. д-р К. и психолог З./ и според съда биха дали гаранция на обществото, че Б. няма да повтори поведението си.

По тези съображения, градският съд в този му състав е на становище, че именно определеното на подсъдимия А.Б. наказание по размер и начин на изтърпяване ще окаже нужния възпиращ ефект не само върху личността му, но и върху други, склонни да извършват този вид престъпления лица, в каквато насока е и основния смисъл на генералната превенция по чл.36 от НК.

 

По разноските и веществените доказателства:

С оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Б. беше осъден да заплати по сметка на МВР разноските в досъдебното производство в размер на 522,43лв. /петстотин двадесесет и два лева и четиридесет и три стотинки/, в полза на бюджета на съда по сметка СГС разноските в съдебното производство в размер на 4201,51лв. /четири хиляди двеста и един лева и петдесет и една стотинка/, включващи възнаграждения на вещи лица за изготвяне и защита на различните видове експертизи, разходи за явяване на св.В. и др.

Отделно от това, на осн. чл.190, ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия Б. да заплати държавна такса в размер на на по 5,00лв. /пет лева/ за служебно издаване на всеки изпълнителен лист за събиране на горепосочените суми.

Оптичният носител марка „Sony“, счупен на две, запечатан с картон серия А 0385836 и СП 602 НЕКД СДВР, находящ се на л.54 от досъдебното производство, съдът счете, че следва да се унищожи, като вещ без стойност, тъй като обективно не би бил използваем за нуждите на производството, а отделно от това, негово аналогично копие беше въведено в процеса от вещото лице Ж..

Оптичният носител марка „Verbatim“, запечатан с картон серия А 0372050 и СП 602 НЕКД СДВР, приложен в съдебното производство, следва да остане по делото за нуждите на производството.

      

Мотивиран от горното, СЪДЪТ постанови присъдата си с изложеното в нея съдържание.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................................