№ 1
гр. Л., 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., IX СЪСТАВ, в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20214310102344 по описа за 2021 година
Производството по делото е образува по повод подадена искова молба
от М. Ц. А. против „Н.“ ООД за прогласяване нищожност на клаузи от
договор за потребителски кредит.
С определение от 02.06.2022 г. за съвместно разглеждане са приети
заявени от „Н.“ ООД против М. Ц. А. претенции за присъждане на вземания
по главница и договорна лихва по договор за потребителски кредит
В първоначалната искова молба се твърди, че между ищеца и ответника
е постигнато съгласие и сключен договор, по силата на който ответникът се
задължил да предостави на ищеца сумата от 1 300,00 лв., която той да върне
за срок от 12 месеца, ведно с възнаграждение за ползването й, при годишен
лихвен процент от 41,20 % и ГПР от 49,94 %. Съгласно уговореното в
договора до края на деня, следващ сключването му, ищецът се задължил да
предостави гаранция в рамките на общата сума по договора – 1 608,00 лв. за
срока на договора, а при неизпълнението на това задължение дължи
неустойка в размер на 1 224,00 лв., заплащането на която е разпределено
според броя на вноските за връщане на кредита. Ищецът поддържа, че
уговорката за заплащане на неустойка е недействителна, тъй като тя
предвижда заплащането на необосновано висок размер на обезщетение при
неизпълнение на задължение за предоставяне на гаранция и прехвърля риска
1
от неизпълнение на задължението на финансовата институция за извършване
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника спрямо него и
допълнително увеличава размера на задължението.
Твърди се, че уговорката за заплащане на неустойка при
непредоставено обезпечение е нействителна, тъй като чрез нея се цели
заобикаляне на закона, въвеждащ ограничаване в размера на годишните
разходи - петкратния размер на законната лихва. Уговорката за заплащане на
неустойка се твърди, че не съответства на принципа на справедливостта,
поради което е уговорена в нарушение на добрите нрави.
Отправя се искане до съда за постанови решение, с което да прогласи
нищожност на клаузите по чл. 4, ал. 3 и 6 от Договор за потребителски кредит
№ ************, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че са
сключени при неспазване нормите на чл. 19, ал. 4, чл. 21, ал. 1 и чл. 33 ЗПК и
по чл. 143,ал. 1 ЗПК. В молбата е заявено искане за присъждане на сторените
по делото разноски.
Ответникът не оспорва, че между него и ищеца е постигнато съгласие и
сключен договор при заявените параметри в исковата молба – размер на
кредита 1 300,00 лв., срок от 12 месеца, при годишен лихвен процент от 41,20
% и ГПР от 49,94 % и общ размер на сумата, за която се дължи връщане – 1
608,00 лв. Ответникът не оспорва, че в договора е уговорено предоставянето
на обезпечение от ищеца – банкова гаранция, гаранция от небанкова
финансова институция или двама поръчители до размера на сумата от 1
608,00 лв., като и, че във връзка с неизпълнението на това задължение е
уговорено заплащането на неустойка в размер на 1 224,00 лв.
Ответникът твърди, че преди сключването на договора на ищеца е
предоставена предварителна информация относно съдържанието на договора
чрез предоставяне на стандартен европейски формуляр. В него е посочено
какви обезпечения и в какъв срок трябва да предостави потребителя, като
свободно той е приел да сключи договора при тези условия. Посочва се, че в
14-дневен срок от сключването на договора, ако прецени, че не може да се
предостави уговореното обезпечение, може да се откаже от договора, като
той не е сторил това.
Ответникът оспорва твърденията на ищеца за недействителност на
уговорката договора за заплащане на неустойка поради уговарянето на
2
необосновано висок размер на обезщетение, поради заобикаляне на
правилото, лимитиращо размера на разходите по кредита, поради
противоречието й с уговорката за заплащане на неустойка с добрите нрави.
В насрещната искова молба ответникът твърди, че вземанията по
договора не са обслужвани от 09.09.2021 г., като прави изявление за
обявяването им за предсрочно изискуеми и претендира присъждане на
вземане по главница в размер на 983,68 лв. и 101,13 лв. – възнаградителна
лихва.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да осъди
ищеца да заплати на ответника кумата от 1 084,82 лв., от които 983,68 лв. -
главница, ведно със законната лихва от дата на завеждане на насрещната
искова молба /14.02.2022 г./ до изплащането й, 101,13 лв. - договорна лихва и
сторените по делото разноски.
В отговор по насрещна искова молба се оспорва дължимостта на
търсените за присъждане суми, поради недействителност на отделни
уговорки в него, за които е заявено искане да бъдат прогласени за
недействителни.
В хода на производството ищецът не участва чрез свой представител, а
позицията си по съществото на спора излага в писмено становище от
28.09.2022 г. В него ищецът, чрез процесуалния си представител, заявява, че
претенцията му за прогласяване нищожност на клаузи от договор за
потребителски кредит е основателна, а заявените насрещни искове за
присъждане на вземане по главница и договорна лихва са неоснователни.
Ответникът също не участва чрез свой представител в хода на делото, а
становище за основателност на заявената насрещна претенция, респективно
за неоснователност на иска за прогласяване на нищожност на уговорки в
договор за потребителски кредит, излага в молба от 04.11.2022 г.
При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, доводите и
становищата на страните, съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
Между страните не е спорно, че са постигнали съгласие и сключили
договор, по силата на който ответникът се е задължил да предостави на ищеца
сумата от 1 300,00 лв., която той да върне за срок от 12 месеца, ведно с
3
възнаграждение за ползването й, при годишен лихвен процент от 41,20 % и
ГПР от 49,94 %. Не е спорно също, че в договора е включена уговорка,
съгласно която до края на деня, следващ сключването му, ищецът се
задължил да предостави гаранция в рамките на общата сума по договора – 1
608,00 лв. за срока на договора, а при неизпълнението на това задължение
дължи неустойка в размер на 1 224,00 лв., заплащането на която е
разпределено според броя на вноските за връщане на кредита.
Договорът е сключен от разстояние, като препис от него на хартия е
ангажиран по делото. От него се установява, че сумата по кредита е
уговорено да се предостави еднократно, в пълен размер, чрез системата
ePay.bg. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита,
включваща главница в размер на 1 300,00 лв. и възнаградителна лихва в
размер на 308,00 лв. до 18.06.2022 г. Освен вземанията по главница и
договорна лихва, по договора той дължи и неустойка за непредоставено
обезпечение от деня следващ този на сключения договор до датата на
осигуряване на гаранцията или нейното прекратяване.
На кредитополучателя е оказана възможността да заяви отказ от
договора в 14-дневен срок от сключването му, като отправи писмено
заявление, което изпрати с писмо на посочен физически или електронен
адрес. В този случай той дължи връщане на главница и заплаща лихва, от
датата на усвояване до датата на връщане в главницата, в размер на 1/360 от
годишни лихвен процент на ден и евентуално дължимата неустойка без
неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни от изплащане на
уведомление за упражнено право на отказ. При не погасяване в срок на
задълженията по главница и/или лихва и други дължими суми по кредита в
договора е уговорена възможност за кредитора да обяви вземанията по него
за предсрочно изискуеми. От този момент /от момента на обявяване на
кредита за предсрочно изискуем/ страните са уговорили, че действието на
плана се преустановява, а кредитополучателят дължи такси, комисионни,
разноски, свързани с отпускането, обезпечаването, управлението и
събирането на кредита, начислените лихви до датата на обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, неустойка и неиздължен остатък от главницата. С
подписването на договора кредитополучателят е заявил, че е запознат и
приема общите условия, приложими към договора за потребителски кредити
на “Н.” ООД, които са неразделна част от договора.
4
В общите условия е посочен реда за сключване на договора чрез
ползване на формуляр на уеб страницата на дружеството ответник –
www.netcredit.bg и потвърждение посредством цифров код, изпратен на SМS
на телефон, посочен от клиента. В общите условия са разписани и условията
за осигуряване на гаранция – банкова гаранция, гаранция, издадена от
небанкова финансова институция и поръчител и последиците от
непредоставянето на гаранция и срока за предоставянето й - до деня следващ,
сключването на договора.
В Европейски формуляр е предоставена информация относно условията
на договора – размер на кредита – 1 300,00 лв., срока – 12 месеца, размер на
вноската от 134,00 лв., включваща главница и лихва, размер на договорното
възнаграждение от 308,00 лв. и общ дължима сума по кредита от 1 608,00 лв.,
условия за предоставяне на гаранция и последици от не предоставянето й,
ГПР 49,94 %, възможност и условия за отказ от договора и предварителна
проверка, която се извършва във връзка с отпускането на кредита.
От разписка за извършено плащане от 17.06.2021 г. се установява, че
чрез системата ePay.bg “Н.” ООД е изпратил на М. Ц. А. сумата от 1 300,00
лв. по договор за потребителски кредит. Получаването на сумата по кредита
от ищеца се установява и от заключението на вещото лице по допусната
съдебно-счетоводна експертиза. По договора е предложено изпълнение по
четири броя вноски, като с него са погасени изцяло три вноски и част от
четвърта по вземане за главница или са погасени общо 316,31 лв. - главница и
159,69 лв. - договорна лихва. Последно изпълнение по договорната връзка
ищецът е предложил на 09.09.2021 г. По договорната връзка не е начислява,
респективно погасявана неустойка. Към 11.02.2022 г. /датата, на която
кредитора по договора е направил изявление, че обявява вземанията за
предсрочно изискуеми/ задълженията по партидата на А. са в размер на
983,69 лв. - главница и 101,13 лв. - договорната лихва /размера на договорната
лихва е определен към 11.02.2022 г./. Счетоводството на ответника във връзка
с кредита, според вещото лице, е водено редовно.
При установените факти съдът приема следното от правна страна.
Съдът е сезиран с искове за прогласяване нищожност на уговорки в
договор за потребителски кредит с правна квалификация чл. 26, ал. 4, вр. чл.
26, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. чл. 143, т. 5 ЗЗП, чл. 26, пр. 2-ро ЗЗД, вр. чл. 19, ал.
5
4 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД и насрещни претенции за присъждане на
вземания по главница и договорна лихва по договор за потребителски кредит
с правна квалификация чл. 9 ЗПК и чл. 240 ЗЗД.
Между страните е постигнато съгласие за сключване на договор за
потребителски кредит. Договорът е сключен чрез средства за комуникация от
разстояние и попада под режима на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно т. 1 от ДР на ЗПФУР този ред за
сключване на договор е приложим по отношение на финансови услуги като
кредитирането.
Комуникацията между страните е осъществена посредством
електронната страница на кредитора, на която кредитополучателят е подал
искане за получаване на кредит, предоставил е необходимата информация и
се е съгласила да получи такъв. Изискуемата от ЗПК писмена форма за
сключването на договора за кредит е спазена, тъй като за нея е съставен
електронен документ, като по делото той е представен в разпечатка. Съгласно
разпоредбата на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги в редакцията му, действала към момента на
сключване на договор за кредит от разстояние /ДВ, бр. 85 от 2017 г./
електронният документ означава всяко съдържание, съхранявано в
електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-
визуален запис. В случаите, в които законът изисква писмена форма,
независимо дали същата е за действителност или за доказване, тя се счита
спазена, след като е съставен електронен документ /чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ/.
Ангажираният по делото договор за кредит съдържа индивидуализиращи
белези и данни, установяващи категорично кой е техният автор, какво е
тяхното съдържание, както и каква е била целта да бъдат отправени. В хода на
производството тези изявления не са оспорени от ищеца, който признава, че
ответникът му е предложил изпълнение.
Преди сключването на договора ответникът е предоставил на ищеца
изискуемата преддоговорна информация, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, чрез
предоставяне на стандартен електронен формуляр, изготвен в електронна
форма, представен по делото в разпечатка. Обстоятелството, че той
/формуляра/ е ангажиран от ответника, а данните в него не са оспорени от
ищеца и са идентични по параметри с договора, който е приложен към
6
исковата молба, е индиция, за това, че тази информация е представяне от
ответника в електронна форма.
Валидността на уговорки в договорната връзка е оспорена на две
основания – поради заобикаляне на закона и поради противоречие с добрите
нрави.
Годишният процент на разходите по кредит изразява общите разходи по
кредита за потребителя /настоящи и бъдещи/, изразени като годишен процент
от общия размер на кредита, когато е приложимо /чл. 19, ал. 1 ЗПК/, като той
включва и разходите, посочени в чл. 19 на Директива 2008/48. Той /ГПР/ се
основава на базовото допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за
уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията
си при спазване на условията и сроковете, предвидени в договора за кредит.
Правилата във връзка с ГПР-то са императивни, като според практиката на
СЕС те се считат нарушени, когато ГПР-то е посочено в диапазон /Решение
от 19.09.2019г. по дело С-290/19/, не са посочени основните данни, които са
послужили за неговото изчисляване /Решение от 20 септември 2018 г. по дело
C‑448/17/, посочен е по-нисък размер на ГПР-то от реално договорения, което
е определено като заблуждаващи търговска практика /Определение от
16.11.10г. по дело С – 76/10/. СЕС приема в практиката си, че съдът следи
служебно за спазване правилата във връзка с формирането на ГПР-то и
прогласява недействителност на договора при нарушаването им /Решение от
21 април 2016 г. по дело C 377/14/.
В рамките на производството ищецът поддържа, че е налице една от
коментираните по-горе хипотези - че при формирането на ГПР-то не са
включени всички компоненти, които имат отношение към размера му, поради
което потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер
на разходите по договорната връзка. Ищецът излага съждения, че уговорената
в договора неустойка при непредоставена гаранция съставлява по същността
си възнаграждение за ползване на предоставен финансов ресурс, а при
включването й във формулата за определяне размера на ГПР-то, той ще
надхвърля, разписания в закона.
Дори да приемем, че клаузата за заплащане на неустойка при
непредоставено обезпечение в срок от едни ден от сключване на договора да
цели да заобиколи тавана на ГПР-то, това не я дискредитира като неустойка,
7
която обезщетява вредите от неизпълнението на едно акцесорно задължения
/задължението за предоставяне на обезпечение/. Обезщетението обаче не е
част от общите разходи по аргумент от чл. 19, ал. 3, т. 3 ЗПК, тъй като те
/общите разходи/ се основават на базовото допускане, че договорът за кредит
ще остане в сила за уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще
изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени
в договора за кредит /чл. 19, § 3 Директива 2008/48/. С оглед на казаното
неустойката не може да се вземе предвид при изчисляване на ГПР-то, а на
това основание договора, в която тя е включена, не може да се приеме за
недействителен.
При изчисляване размера на ГПР-то ответникът е взел предвид срока на
договора, размера на отпуснатия кредит и договорената лихва, като при тези
допускания процента на общите разходи по него е в рамките на размера,
определен в договора. След като размерът на разходите по договорната връзка
е определен в съответствие с действителния им /без неустойката, която се
дължима при неизпълнение на акцесорно задължение/ то не са налице
основание за отричане действителността на връзката.
В исковата молба ищецът поддържа, че размера на уговорката за
заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение противоречи на
добрите нрави.
Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват
/арг. чл. 92, ал. 1 ЗЗД/. При договора за кредит основното задължение на
кредитополучателят е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената
възнаградителна лихва. Включената в договора уговорка за заплащане на
неустойка при не предоставено в срок обезпечение не е свързана с
неизпълнението на главно негово задължение /задължението за връщане на
получения кредит/, а с неизпълнение на съпътстващо такова, като размерът на
неустойката е в размер почти, колкото отпуснатия кредит /при размер на
отпуснатия кредит от 1 300,00 лв. е уговорена неустойка в размер на 1 224,00
лв./. Уговорената неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, тъй като при неизпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение, което не е същественото
задължение при договора за кредит, а съпътстващо, дори главното
8
задължение да е изпълнено точно и своевременно, задължението за
заплащане на неустойка ще възникне в тежест на кредитополучателя.
Неустойката не зависи от вредите от неизпълнението и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от това неизпълнение. Дори при добросъвестно
изпълнение в срока по договора от страна на длъжника, с така начислената
неустойка кредиторът би получил сума, която съставлява две трети от
размера на отпусната главница и възнаграждението за ползването й. Това е
предпоставки за неоснователно обогатяване и противоречи на функциите на
неустойката, съответно на принципа за справедливост и добрите нрави, което
води до нищожност на клаузата. Дори и да бъде отчетен рискът, който
кредиторът поема с необезпечаване на вземанията му, кредиторът е
достатъчно овъзмезден с възнаградителната лихва. Предвидената в договора
сума за неустойка би го обогатила неоснователно, а клаузата, в която тя е
уговорена е недействителна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 вр. ал. 4 от ЗЗД.
След като законът изрично ограничава в чл. 9 от ЗЗД свободата на
договарянето в рамките на добрите нрави, следва и търговците, страните по
сделките и съдът да се съобразяват с тях.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите
нрави е налице още при сключването на договора, то следва извод, че в
конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и е налице
нищожност на клаузата за неустойка за не предоставяне на обезщетение.
Неоснователно е направеното възражение от ответника, че неустойката не е
претендирана от ищцата. Между страните е налице обвързваща ги клауза в
договора за заплащане на неустойка, поради което ищцата има правен
интерес да иска обявяването й за недействителна.
Поради изложеното и съобразно критериите на ТР № 1 от 15.06.2010
г. на ВКС по ТД № 1/2009 г., ОСTK, съдът намира, че предявеният иск от
ищеца за прогласяване нищожност на уговорка за заплащане на неустойка
при не предоставяне на обезпечение в срок поради противоречие с добрите
нрави е основателен.
Ответникът е заявил насрещна претенция за присъждане на вземания
по договор за потребителски кредит. Претенцията му се явява основателна.
Както съдът посочи по-горе в мотивите на решението, страните са
обвързани от договор за потребителски кредит. По договорната връзка
9
ответникът е предложил изпълнение, като е превел сумата по кредита на
ищеца. За ищеца е възникнало задължение за връщане на предоставените в
заем средства, ведно с възнаграждение за ползването им, в уговорения срок от
12 месеца. В срока на договора ищецът е предложил частично изпълнение, с
което са погасени част от вземанията по главница и договорна лихва.
Ответникът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, като изявление е направил с отговора и насрещната искова молба.
То е достигнало до ищеца с връчване препис от отговора/насрещната искова
молба, четири дни преди изтича срока на договора /на 14.06.2022 г./.
По договора не е предложено изпълнение по главница за сумата от
983,69 лв. и договорна лихва от 101,13 лв., размерът на която е определен към
датата на изплащане на отговора, в който е обективирано изявлението за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем /11.02.2022 г./. До този размер
насрещните искове следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва върху
главницата начиная от датата на подаване на насрещната искова молба
/14.02.2022 г./ до изплащането й.
Страните са заявили искания за разноски.
При изход на спора по иска за прогласяване нищожност на уговорка
за заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение съгласно чл. 78, ал.
1 ГПК разноските следва да се възложат на ответната страна. По делото
ищецът е сторели разноски в размер на 50,00 лв. – платена държавна такса,
които следва да се възложат за заплащане на ответника.
На ищеца е предоставена в хода на производството безплатна правна
помощ. Адв. М. се е ангажирал да представлява ищеца при условията на чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Заявената претенция за прогласяване нищожност на
уговорка в договор за потребителски кредит е уважена. На основание чл. 38,
ал. 2 ЗА при предоставена безплатна помощ в полза на страна адвокатът,
предоставил правна помощ, има право на възнаграждение от насрещната
страна, чието размер се определя по реда на Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатското възнаграждение /Наредбата/. При уважаване на
заявената претенция адвоката има вземане за възнаграждение в размер на
1 000,00 лв. по неоценяем иск, какъвто е иска за прогласяване нищожност на
уговорка в договор за потребителски кредит /чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата/.
Ответникът също е заявил искане за разноски. По предявената срещу
10
него претенция няма основание за присъждане на разноски, с оглед изхода на
спора. Насрещната претенция на ответника е уважена изцяло. Във връзка с
нея ответникът е сторил разноски за процесално представителство, държавна
такса и възнаграждение за вещо лице или общо сумата от 1 000,00 лв. При
изхода на спора по тази претенция тези разноски следва да се възложат в
тежест на ищеца.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от М. Ц. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. Л.,
ул. „В. Л. против „Н.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Л. С.“ /Л. Т./, ет. 10, представлявано от И. Н. Х. С. иск
с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 2-ро ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за
прогласяване нищожност на клаузите по чл. 4, ал. 3 и 6 от Договор за
потребителски кредит № ************ поради заобикаляне със закона.
ПРОГЛАСЯВА по предявения от М. Ц. А., с ЕГН **********, с адрес:
гр. Л., ул. „В. Л. против „Н.“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Л. С.“ /Л. Т./, ет. 10, представлявано от И. Н. Х. С. иск
с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 3-то, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожност
на клаузите по чл. 4, ал. 3 и 6 от Договор за потребителски кредит №
************ поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. чл. 9 ЗПК и чл. 240 ЗЗД М. Ц. А., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Л., ул. „В. Л. да заплати на „Н.“ ООД, с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Л. С.“ /Л. Т./, ет.
10, представлявано от И. Н. Х. С. сумата от 1 084,82 лв., от които 983,68 лв.
/деветстотин осемдесет и три лева шестдесет и осем стотинки/ - главница,
ведно със законната лихва от дата на завеждане на насрещната искова молба
/14.02.2022 г./ до изплащането й, 101,13 лв. /сто и един лева и тринадесет
стотинки/ - договорна лихва.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Н.“ ООД, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Л. С.“ /Л. Т./, ет. 10,
представлявано от И. Н. Х. С. да заплати на М. Ц. А., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Л., ул. „В. Л. сумата от 50,00 лв. /петдесет лева/ - сторени разноски
в производството.
11
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв „Н.“ ООД, с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Л. С.“ /Л. Т./, ет.
10, представлявано от И. Н. Х. С. да заплати на адв. Д. В. М., с адрес: гр.
Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б сумата от 1 000,00 лв.
/хиляда лева/ - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. Ц. А., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Л., ул. „В. Л. да заплати на „Н.“ ООД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Л. С.“ /Л. Т./, ет. 10,
представлявано от И. Н. Х. С. сумата от 1 000,00 лв. /хиляда лева/ - сторени
разноски в производството по делото.
Решението може да бъде обжалвано в 2–седмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд Л..
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
12