Р Е Ш Е Н И Е
№1532 17.06.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 7 221 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „ТРАНСПРЕС” ООД, ЕИК *********,седалище и адрес управление: България, област Велико Търново, община Велико Търново, град Велико Търново 5000, ул. България № 21, вх. Д, ет. 1, представляван от управителя Веселин Стоянов Стоянов, пълномощник адвокат А.А.А. ***, адрес град София 1540, …, против „МКМ БГ” ЕООД, ЕИК *********,седалище и адрес управление: България, област Бургас, община Бургас, гр. Б. представляван от управителя Б.А.Ц., за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 750.00 лева, представляваща неустойка по договор за превоз 15.12.2017 г., предвидена с чл.16.2 от подписаната заявка-договор за транспорта, заедно със законна лихва върху сумата от подаването на заявлението-25.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 325.00 лева, разноски по делото, от които 25.00 лева държавна такса за производството и 300.00 лева адвокатско възнаграждение, плащане на които е разпоредено със Заповед за изпълнение на парично задължение № 2101 от 05.06.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 4163 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, като в съдебно заседание предявява осъдителен иск за разликата между 750 лева до 2 618, 00 лева на същото основание.
В исковата молба са изложени следните фактически твърдения и правни доводи:
Ищецът „Транспрес“ ООД е
извършил транспорт на стока по заявка от дата 15.12.2017г., подадена от „МКМ
БГ“ ЕООД. Стоката представлява влакна на бали с бруто тегло 20 500 кг. и с
изпращач „Екопласт Файбър“
ООД и получател „Глория“ ООД.
Стоката
е натоварена на 15.12.2017г. от гр.Ямбол в 08.00 часа и е предоставена за
разтоварване на същия ден 15.12.2017г. в 13.00 часа в гр.Пловдив на фирма
„Глория“ ООД.
При
доставката на стоката, получателят фирма „Глория“ ООД, отказва да разтовари
стоката същия ден и се налага камионът със стока да престои до 18.12.2017г.,
когато едва в 20.00 часа вечерта стоката бива разтоварена и камиона освободен.
На
основание забавата от страна на получателя да разтовари стоката от камиона, „Транспрес“ ООД претендира неустойка от платеца на навлото „МКМ БГ“ ЕООД за престой, съгласно чл.16.2 от
подписаната между страните заявка-договор в размер на 750.00 лева, за което е
издадена фактура № **********/23.04.2018г. Фактурата е изпратена на длъжника,
но задължението не е погасено. Към исковата молба са приложени писмени
доказателства.
В
преклузивния едномесечен срок от получаване на препис
от исковата ответникът „МКМ БГ” ЕООД, чрез управителя Боян Ц., дава
писмен отговор на предявения иск, в който оспорва претенцията като
неоснователна. На първо място е оспорено твърдението, че от името на ответника
е извършен транспорт по възлагане на ищцовото
дружество. В писмения отговор е изложено твърдение, че ответното дружество не е
възлагало услугите, изложени в исковата молба и не е станало повод за забавяне на транспорта, за което ищецът
предявява иск за неустойка. В писмения отговор е изложен довод, че не са
представени доказателства за валидни двустранни отношения. Конкретизирано е, че
фактура, заявка – договор ри товарителница
не са получени от ответното дружество, съответно дружеството не е
изпращало документи до ищеца.
На
следващо място е изложено още, че ищецът не е уведомявал ответника за превоза и
за неустойката. Твърди, че документите са изпращани в град Ямбол, а седалището
и адреса на управление на ответното дружество са в град Бургас.
В писмения отговор приложените към исковата молба доказателства: заявка – договор, фактура и товарителница са оспорени като неавтентични с твърдението, че не са подписани от представляващ ответника или надлежно упълномощено от него лице и са с невярно съдържание.
Предявеният иск е с правно основание чл.92 от ЗЗД.
Съгласно чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по – големи вреди.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и правна страна:
Като писмено доказателство е приета заявка, приложена към исковата молба, подписана от представляващ дружеството – ответник . Неустойката е предвидена в чл.16.2 от подписаната заявка-договор за транспорта. Посочено е, че при престой на автомобила извън рамките на два часа за натоварване, разтоварване, митническа обработка, увеличават транспортното навло с 10 % за всеки започнат час. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца уточнява как е формиран размера на претендираната неустойка.
В приетата като писмено доказателство по делото товарителница ответникът не е посочен като превозвач. При това положение настоящият състав приема, че не е доказано сключване и изпълнение на договора за превоз съгласно чл.367 и сл. от ТЗ.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че искът не е доказан, поради което следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен.
Свидетелските показания на Д.Б.В., шофьора извършил транспорт като работещ във фирма „Мурсалец“ са за това, че е имало закъснение при разтоварване на товара. От показанията му също не може да бъде направен извод за доказване при условията на пълно и главно доказване твърдението, че страна по договора за превоз е било ответното дружество.
При това положение настоящият състав приема, че предявеният иск е недоказан поради което следва да бъде отхвърлен.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
При този изход от спора и съгласно чл.78 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноските, направени от ответника по водене на делото, които видно от приложените по делото доказателства са в общ размер 500 лева и представляват платено възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал.1 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ТРАНСПРЕС” ООД, ЕИК *********,седалище и адрес управление: България, област Велико Търново, община Велико Търново, град Велико Търново 5000, ул. България № 21, вх. Д, ет. 1, представляван от управителя Веселин Стоянов Стоянов, пълномощник адвокат А.А.А. ***, адрес град София 1540, …, против „МКМ БГ” ЕООД, ЕИК *********,седалище и адрес управление: България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас 8001, ж. к. Лазур, ул. Адам Мицкевич № 3, ет. 1, ап.3, представляван от управителя Боян А.Ц., за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 750.00 лева, представляваща неустойка по договор за превоз 15.12.2017 г., предвидена с чл.16.2 от подписаната заявка-договор за транспорта, заедно със законна лихва върху сумата от подаването на заявлението-25.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 325.00 лева, разноски по делото, от които 25.00 лева държавна такса за производството и 300.00 лева адвокатско възнаграждение, плащане на които е разпоредено със Заповед за изпълнение на парично задължение № 2101 от 05.06.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 4163 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, както и осъдителен иск за разликата между 750 лева до 2 618, 00 лева на същото основание.
ОСЪЖДА „ТРАНСПРЕС” ООД, ЕИК *********,седалище и адрес управление: България, област Велико Търново, община Велико Търново, град Велико Търново 5000, ул. България № 21, вх. Д, ет. 1, представляван от управителя Веселин Стоянов Стоянов, пълномощник адвокат А.А.А. ***, адрес град София 1540, ул. Мими Балканска № 140, да плати на „МКМ БГ” ЕООД, ЕИК *********,седалище и адрес управление: България, област Бургас, община Бургас, гр. Бургас 8001, ж. к. Лазур, ул. Адам Мицкевич № 3, ет. 1, ап.3, представляван от управителя Боян А.Ц., сумата 500 лева, 0представляваща разноски, направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.