РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна,
………………... 2020 година
Административен съд – гр. Варна, втори състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова и при участието на прокурора Александър Атанасов , като разгледа докладваното от съдията
адм. дело 3130/2019 г. по
описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е исков с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК, чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ.
Образувано е по исковата молба от Д.Ю.И., ЕГН **********
с адрес *** , чрез адв. А.-ВАК против Областна дирекция на МВР-Варна за
присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 360,00
лева , ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на решението на
Районен съд-Варна 08.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, представляващи
платено адвокатско възнаграждение по НАХД № 4339/2018 г. по описа на Районен
съд-Варна. Сочи се, че срещу ищеца е
издадено наказателно постановление № 14-0819-003987/30.10.2014 г. на началник група сектор „Пътна полиция „ при ОД
на МВР-Варна. Наказателното постановление е отменено с решение № 736/19.04.2019 г. постановено по НАХД № 4339/2018 г. по
описа на Районен съд-Варна и решението е влязло в законна сила на 08.05.2019 г.
Сочи се, че в хода на производството пред въззивния съд е сторил разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева, които се претендират като
обезщетение за причинени имуществени вреди с исковата молба. Позовава се
на Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 г. постановено от ОСС на ВАС, І и ІІ колегия по тълкувателно дело №
2/2016 г. Претендира сторените разноски . В съдебно заседание се представлява
от процесуален представител. Поддържа исковата молба и претендира сторените по
делото разноски в размер на 370,00 лева , от които платена държавна такса в
размер на 10,00 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на 360,00
лева, съгласно представен списък.
Ответникът- ОД на МВР-Варна, чрез процесуалния си
представител излага съображения, че искът е неоснователен и недоказан. Сочи се,
че наказателното постановление е отменено поради изтекъл давностен срок, без
съдът да е обсъдил неговата законосъобразност. Счита , че не се установяват
фактическите елементи на отговорността по смисъла на ЗОДОВ.
Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на исковата
претенция. Сочи се, че не е налице първата предпоставка за реализиране на
отговорността по ЗОДОВ , а именно отменен като незаконосъобразен акт.
Съдът като взе
предвид становищата на страните, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази приложимия към процесните отношения закон, намира
за установено следното:
По делото не е спорно, че ищецът е обжалвал пред Районен съд-Варна наказателно
постановление № 14-0819-003987/30.10.2014 г. на
началник група сектор „Пътна полиция „ при ОД на МВР-Варна. Наказателното
постановление е отменено с решение № 736/19.04.2019 г. постановено по НАХД № 4339/2018 г. по описа
на Районен съд-Варна. Решението на районния съд е влязло в законна сила на 08.05.2019
г. В хода на въззивното производство, в проведеното съдебно заседание на 14.03.2019
г. е представен договор за правна защита и
съдействие от 25.01.2019 г. за упълномощаването на адв. Й.А. за осъществяване
на процесуално представителство по НАХД № 4339/2018 г. по описа на Районен
съд-Варна / л.23 от делото на ВРС/, който е осъществил
процесуално представителство по делото. В посочения договор за правна защита и
съдействие като платена сума в брой е вписано 360,00 лева.
Предвид установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК въвежда като условие
за допустимост на предявен иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да е налице отменен по
съответния ред административен акт. С Тълкувателно постановление 2/2014 от
19.05.2014 на ВКС и ВАС е прието делата по искове за вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на
административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване, да са подсъдни на административните съдилища. С
„приравняването „ на правораздавателния акт, какъвто представлява наказателното
постановление , с административния акт и
даденото задължително съобразно чл.130,ал.2 от Закона за съдебната власт
тълкуване, настоящият иск се приема за допустим.
Искът е предявен от процесуално легитимирана
страна в петгодишния давностен срок от влизане в сила на решението, с което е
отменено наказателното постановление, срещу надлежния ответник съгласно чл. 205 от АПК и пред компетентния съгласно т.1 от Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа
и Втора колегия на ВАС съд, поради което е допустим.
Производството
е исково, предвид разпоредбата на чл. 203 от АПК, съгласно която гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е
възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за
дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват
следните елементи: 1.
незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. вреда, от такъв административен
акт и 3. причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
С
оглед събраните писмени доказателства по делото
се установява по безспорен начин да са настъпили претендираните имуществени вреди, като „пряка“ и „непосредствена“
последица от увреждането, в резултат на отменения акт, заради което да е налице основание за ангажиране на
отговорността на
ответника.
За да
бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и
доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили
вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност. Вредата е отрицателната
последица, с която се засягат неблагоприятно имуществените права и/или защитени
от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като
"пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от
твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно
необходимата причинно-следствена връзка, която съществува между тях. На
основание чл.4 от ЗОДОВ на обезщетяване подлежат единствено преките и непосредствени
вреди, като преки вреди са тези, които са типична, нормално настъпваща и
необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от
увреждането. Преки означава директно въздействащи върху правната сфера на
увредения. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени - не трябва да
има опосредена връзка между вредите и отменения незаконосъобразен акт.
Видно от представения по делото договор за правна защита
и съдействие, във въззивното производство във връзка с издаденото наказателно
постановление ищецът е направил разходи
за адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева. Посоченият акт е отменен
с решението на ВРС, влязло в законна сила към датата на подаване на исковата
молба. Доколкото са извършените разходи, изразяващи се в заплащане на
възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие, имуществото
на ищеца е намаляло, същите представляват претърпяна от него вреда по смисъла чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което следва да се
приеме, че е налице и втората изискуема съгласно цитираната разпоредба
предпоставка.
За реализирането на пълния
фактически състав на отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ обаче е необходимо и наличието
на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия
вредоносен резултат. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди,
които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и
непосредствена последица от него. За целите на закона е от значение не
съществуването на някаква причинна връзка, а същата да е пряка и
непосредствена. Въведеното в чл. 4 от ЗОДОВ изискване вредите да са "преки" и
"непосредствени" предполага кумулативното наличие на тези две
предпоставки, т. е. следва и двете да се налице, за да се реализира
отговорността на държавата. Съгласно дадените по-горе разяснения относно
същността на тези две понятия настоящата инстанция намира, че в случая
претърпените от ищеца имуществени вреди са преки, но не са непосредствени.
Извършеният от ищеца разход за
заплащане на адвокатско възнаграждение е пряко свързан с отмяната на наказателното
постановление, тъй като необходимостта от използването на адвокатски услуги е
възникнала вследствие на издадения санкционен акт и неговото обжалване по
съдебен ред. Тоест вредата е пряка, тъй като следва закономерно - по силата на
безусловно необходима връзка на обективна последователност, от отмяната на
издаденото незаконосъобразно наказателно постановление.
За да се осъществи фактическият
състав на отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, е необходимо вредата, освен
пряка, да бъде и непосредствена. Съгласно
диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело №
2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните
съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС,
е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия
- пряка и непосредствена последица от увреждането.
С
оглед на гореизложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която
тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове,
настоящият съдебен състав приема, че имуществената вреда изразяваща се в заплащане на адвокатско
възнаграждение е в пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното
наказателно постановление. След като чл. 4 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на двете
предпоставки - вредата да е "пряка" и "непосредствена", а в
настоящия случай се установи, че са налице и двете, то налага се извода,
че е осъществен фактическият състав за
ангажиране отговорността на държавата.
В
случая неоснователно
ответникът възразява,че не е
налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността на държавата
по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен административен акт.
Основанието на което е отменено наказателното постановление не подлежи на
преценка в исковото производство по чл. 203 и сл. от АПК. НП може да бъде
отменено както поради нарушение на материалния закон ,така и за процесуални
нарушения както и за изтекла погасителна давност,какъвто е конкретния случай. За да се реализира отговорността на
държавата по реда на чл. 1 от ЗОДОВ,трябва да са налице три предпоставки,в
условията на кумулативност : незаконосъобразен административен акт ,който да е
отменен по съответния ред,реално да са претърпени вреди и да е налице пряка
причинна връзка. В процесния казус и трите предпоставки за реализиране на
отговорността на държавата са налице. Налице е отменен акт издаден при
упражняване на административна дейност от дължностни лица при ОД на МВР - Варна, установени са реално претърпени вреди и е налице
пряка причинна връзка между отменения акт и вредите / в този смисъл е Решение № 8330/04.06.2019 г. ,
постановено по адм. дело № 134/2019 г. по описа на върховния административен
съд/.
По
силата на тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на
Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища
искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството
по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 ЗОДОВ.
По изложените съображения, съдът
намира, че ищецът се е справил с възложената му по чл. 203 от АПК доказателствена тежест да установи
материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Договорът за правна помощ
е приет по делото от Районен съд-Варна и упълномощен адвокат е
осъществил процесуално представителство въз основа на представения договор. Пред
Районен съд-Варна е представен
изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката
и клиента, основаващ заплащането на положения от адвоката труд и извършването на претендираните
разходи е доказано.
В Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, чл.18, ал.2 са регламентирани минималните размери
на адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуална защита - За процесуално представителство, защита и съдействие по
дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
300 лв. . Претендираните вреди в резултат на платеното адвокатско
възнаграждение са към минималния размер в
чл.18,ал.2 , във вр. с чл.7,ал.2 от Наредбата.
Акцесорната претенция на ищеца
за присъждане на законната лихва за забава считано от 08.05.2019 г. съдът счита
за основателна, тъй като съгласно т. 4 на тълк. решение № 3/22.04.2005 г. по тълк.
дело № 3/2004 г- на ОСГК на ВКС началният момент на забава, съответно на
дължимост на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на
решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а в
конкретния случай това е 08.05.2019 г.
При този изход на делото, съдът
съобразно уважаването в цялост на предявения иск за обезщетение, следва да
удовлетвори своевременно направеното искане на ищеца за възстановяване на
неговите разходи по водене на делото, изразяващи се в платена държавна такса от
10 лв., договорен и заплатен в брой адвокатски хонорар от 360 лв. по представен
договор за правна защита / л. 22 от делото/ .
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР-Варна да плати на Д.Ю.И.,
ЕГН ********** с адрес *** обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер
на 360,00 лева , ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на
решение № 736/19.04.2019 г., постановено по НАХД № 4339/2018 г. по описа на
Районен съд-Варна - 08.05.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, представляващи платено адвокатско
възнаграждение по НАХД № 4339/2018 г. по описа на Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР-Варна да плати на Д.Ю.И., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 370,00 /триста и седемдесет/
лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, чрез Административен съд – Варна.
СЪДИЯ: