определение

 

№

 гр. Варна

 

Варненският районен съд, ХХІ състав в закрито заседание на 29.05.2019 год., в състав:

Районен съдия: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №7781 по описа за 2019 год., намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Ж.А.А., ЕГН ********** *** в качеството й на майка и законен представител на детето П. Г. А., ЕГН ********** срещу Г.В.А., ЕГН ********** ***, с която са релевирани искания за:

-         определяне местоживеене на детето при неговата майка;

-         даване разрешение – заместващо съгласието на бащата детето да пътува до всички държави членки на ЕС, както и до Обединено кралство Великобритания с Северна Ирландия, за период от 5 години, както и да бъдат издадени съответните документи за самоличност.

            В молбата се излагат твърдения, че въз основа на влязло в силя  съдебно решение №3063/12.08.2010г., постановено по гр. дело № 1510/2010г. на ВРС упражняването на родителските права досежно детето П. е предоставено на майката, като при нея е определено местоживеенето на детето, определен е режим на личен контакт с бащата, като последния е осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето.

            Със съдебно решение №4639/08.12.2016г., постановено по гр. дело № 10761/2016г. на ВРС е утвърдена спогодба между настоящите страни, като бащата е дал разрешение детето да пътува неограничен брой пъти до Великобритания със своята майка за срок от 3 години.

            В исковата молба се излага, че към момента на сезиране на съда с исковата молба ищцата и детето живеят в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, като детето е прието да учи в основно училище в гр. Пул за учебната 2019/2020г.

            По отношение на компетентността на съда:

            Разпоредбата на чл.17 от Регламент (ЕО) № 2201/ 2003  задължава съда служебно да осъществи проверка за своята компетентност.Съгласно чл. 8, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 2201/ 2003, съдилищата на държава-членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава по времето, когато съдът е сезиран.От изложеното в молбата се установява, че ищцата, коя упражнява родителските права досежно детето, и при която е определено местоживеенето на детето, считано от месец май 2016г. се е установила да живее във Великобритания. Обстоятелството, че детето фактически пребивава в чужбина може да бъде изведено и от одобрената със съдебно решение от 08.12.2016г., постановено по гр. дело № 10761/2016г. на ВРС спогодба, в която е посочен фактически адрес на детето в Обединено  кралство Великобритания и Северна Ирландия, а именно в гр. Скънторп. Изложеното налага извода, че обичайното местопребиваване по см. на Регламента на детето считано от 2016г. е във Великобритания, поради което към момента на сезиране на съда с настоящата искова молба – 23.05.2019г., Варненския районен съд не притежава компетентността да разгледа исковете, за които е сезиран с правно осн. чл.127, ал.1 СК и чл.127а СК.

            Съобразно съдебната практика – Определение от 21.12.2017г., постановено по ч.гр. дело № 2730/2017г. на ВОС разпоредбата на чл. 8 § 2, § 1 се прилага при спазването на условията на членове 9, 10 и 12. Компетентността по чл. 8, § 2 от Регламент 2201/2003 г. не е изключителна, защото допуска страните мълчаливо да учредят компетентност на друг съд. Правилото на чл. 12, параграф 3 от регламента урежда хипотезата на отклонение от общото правило за пророгация на компетентност по отношение на родителската отговорност в производството, което е различно от това по смисъла на § 1/производство относно развод, законна раздяла и недействителност на брака/, когато детето има съществена връзка с тази държава-членка, по специално по силата на факта, че единият от носителите на родителската отговорност има обичайно местопребиваване в тази държава-членка или че детето е гражданин на тази държава-членка и компетентността на съдилищата е била изрично или по друг недвусмислен начин приета от страните в процеса към момента на сезиране на съда и е във висш интерес на детето.

            Настоящия съдебен състав споделяйки приетото разбиране в цитираното определение на въззивната инстанция, намира че със сезиране на настоящия съд не би се изпълнило условието за защита ная-висшя интерес на детето. Компетентността на първо място трябва да се отнася към държавата-членка по обичайното местопребиваване на детето, освен в някои случаи на промяна на пребиваването на детето по силата на споразумения между носителите на родителската отговорност. Съображение 19 посочва, че изслушването на детето играе важна роля в прилагането на настоящия регламент, въпреки че този инструмент не цели да измени приложимите национални процесуални норми. Българският съд не е компетентен да се произнесе по иска за родителската отговорност за детето П., тъй като това не е във висш интерес на детето. В преамбюла на Регламент 2201/2003 г. на Съвета, съображение 12 се уточнява, че основанията за определяне на компетентността по делата за родителската отговорност, създадени с настоящето решение, са оформени в светлината на най-висшия интерес на детето и особено на критерия на близостта. Това означава, че компетентността на първо място трябва да се отнася към държавата-членка по обичайното местопребиваване на детето, освен в някои случаи на промяна на пребиваването на детето по силата на споразумения между носителите на родителската отговорност.Както беше отбелязано по-горе от 2016 г. детето живее във Великобритания, интегрирано е в социалната и семейна среда там, а българският съд няма най-тясна връзка с него и трудно би преценил най-добрия интерес на детето.

            В Решение № С-335/17 на Съда на Европейския съюз се посочва, че за да се избегне приемането на конфликтни мерки от различните съдилища и с оглед на най-добрия интерес на детето, е необходимо един и същ съд да се произнася по правата на лични отношения, и по принцип това е съдът по обичайното местопребиваване на детето. В друго свое решение съда на ЕС по дело С-497/2010 год., образувано по повод преюдициално запитване по тълкуването на чл.8 и чл.10 от Регламент № 2201/2003 год. на Съвета е прието, че понятието „обичайно местопребиваване” трябва да се тълкува в смисъл, че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда.Приложено последното към настоящата хипотеза налага извода, че детето П. е интегрирано в социалната среда във Великобритания, същото живее там от 2016г., прието е в основно училище в гр. Пул, поради което същото е в по-тясна връзка със съответния съд в Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, отколкото с българския съд, който е сезиран да се произнесе по въпросите съставляващи спора съдебна администрация във връзка с определяне местоживеене на детето и даване разрешение заместващо съгласието на другия родител детето да пътува в чужбина.

Така мотивиран, съдът намира, че не е компетентен да разгледа делото, за което е сезиран доколкото счита, че компетентността принадлежи на съответния съд в Обединено кралство Великобритания с Северна Ирландия.

По изложените съображения, съдът

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 7781/2019г. по описа на ВРС – ХХІ състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: