Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 4
гр. Русе, 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, VІІІ -
ми състав, в публично заседание на 16 февруари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА като разгледа
докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА административно
дело № 42 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК, във връзка с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОбС).
Постъпила е жалба от А.М.А. и М.Н.А.,***,
против Заповед № РД-01-3689 от 29.12.2020 г. на Кмета на Община Русе, с която е
прекратено наемното правоотношение с А.М.А., М.Н.А. и Н.А.А. за общински
жилищен имот с административен адрес: гр. Русе, ул. „Алеи възраждане“ № 130,
състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения. Оспорващите релевират
доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради съществено нарушение на
процесуалните правила, противоречие с материалния закон и несъобразяване с
целта на закона. Претендира се отмяна на оспорената заповед. Не се претендират
разноски.
Ответникът – Кмет на Община Русе,
чрез процесуалния си представител - ст. юрисконсулт Г. И., счита жалбата за неоснователна.
Иска същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като представя и списък на разноските (л. 66 от
делото).
Заинтересованата страна в
производството – Н.А.А. не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и твърденията
на страните и след като извърши служебна проверка на оспорения акт на основание
чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, приема за установено следното:
По
фактите.
Със Заповед № РД-01-2724 от
22.10.2015 г. на Кмета на Община Русе (л.10 от преписката) в общинско жилище на
адрес: гр. Русе, ул.„Алеи Възраждане“ № 130 (съставен АЧОС № 3375 от 06.03.2000
г. на л. 1 от преписката) е бил настанен А.М.А. и членовете на семейството му -
съпруга М.Н.А. и син Н.А.А., за срок от пет години. Заповедта е била връчена лично
на А. А. на 30.10.2015 г. (л. 10, гръб от преписката). Съобразно датата на
влизането й в сила петгодишният срок за настаняване е изтекъл на 13.11.2020 г.
Домакинството обитава фактически предоставения имот от 1985 г., за което се
съдържат данни в приложената към делото административна преписка (л. л. 2 – 9 и
л. л. 26 и 27 от преписката).
На 14.10.2020 г. Ал.А. подава Заявление
вх. № Н-482, с което е заявил желание да продължи ползването на общинското
жилище. Приложил е документи, удостоверяващи семейното и имущественото
състояние на домакинството. Декларирал е, че синът му Н.А. не живее в
общинското жилище и домакинството му е останало двучленно. Декларирал е и че той
и членовете на домакинството му /съпругата му/ не притежават имоти и не са
прехвърляли такива през последните пет години преди подаване на заявлението.
(л. л. 12 – 15 и л. л. 20 – 24 от преписката).
От приложените по преписката писмени
доказателства и тези към жалбата се установява, а и това не се и оспорва от
жалбоподателите, че на 30.07.2019 г. те
са закупили недвижим имот – апартамент с площ 58 кв.м. на адрес: гр. Русе, ул.
„***“ № 19В, ет. 1 и прилежаща към него 1/6 ид. ч. от поземлен имот /нот. акт
№25, рег.№5056, нот.дело №380 от 2019 г. на л.15 и л.16 от делото/, като за
придобитата собственост не са уведомили общинската администрация. На 30.12.2019
г. оспорващите А. А. и М. А. даряват на сина си Н. А. /заинтересованата по
делото страна/ посочения имот, видно от издадени от Служба по вписванията, гр.
Русе Удостоверения изх. №№ 6106 и 6107 от 02.10.2020 г. (л. 16 – л. 19 от
преписката) и нот. акт №105, т.III, рег.№15660, д.№375 от 30.12.2019 г.
/л.17 от делото/, като отново не
уведомяват общинската администрация.
С оспорената в производството Заповед
№ РД-01-3689 от 29.12.2020 г. на Кмета на Община Русе е прекратено наемното
правоотношение с жалбоподателите А. А., М. А. и със заинтересованата в
производството страна - Н.А. за гореописания недвижим имот, общинска
собственост. Като правно основание за издаване на акта е посочен чл. 46, ал. 1,
т. 6 и т. 7 от Закона за общинската собственост, във връзка с чл. 3, ал. 1, т.
1 и т. 3 от Наредба № 6 на ОбС – Русе за условията и реда за установяване на
жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища – общинска
собственост (за краткост само Наредба № 6) и чл. 31, ал. 1, т. 5 и т. 6 от
същата Наредба. Като фактически основания в заповедта се посочва от една
страна, че на 13.11.2020 г. е изтекъл срокът на настаняване на жалбоподателите
в процесното жилище, както и че към този момент оспорващите не отговарят на
условието на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 - налице е извършено прехвърляне
на собствено жилище от съпрузите през последните пет години, като това
прехвърляне не е свързано с прекратяване на съсобственост. По отношение на
другия член на домакинството по настанителната заповед от 2015 г. – синът на
жалбоподателите е посочено, че същият не отговаря на условието по чл. 3, ал.1,
т. 1 от Наредба № 6, тъй като към момента на изтичане на срока на
настанителната заповед той притежава свой собствен недвижим имот, представляващ
апартамент в гр. Русе. Въз основа на тези данни, административният орган,
извършвайки преценка дали лицата отговарят на условията за настаняване в
общинско жилище към момента на изтичане на срока на настанителната заповед на
основание чл. 31, ал. 5 от Наредба № 6, е приел, че не са налице условията за
това и не следва да бъде продължено наемното правоотношение. (л. 31 и 32 от
преписката)
По
правото
Жалбата е подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК - на 12.01.2021 г., видно от поставения щемпел с входящ номер
и дата от административния орган (л.6 от делото), като оспорената заповед е
била връчена чрез жалбоподателката М. А. на 29.12.2020 г., видно от изготвения
нарочен протокол за това от служители на Общинско предприятие „Управление на
общински имоти“ (ОП УОбИ) към Община Русе (л. 33 от преписката). Жалбата е
депозирана от лица – адресати на акта, които имат правен интерес от оспорването
й, като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване. Поради това е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
По същество, същата се явява неоснователна.
Заповед № РД-01-3689 от 29.12.2020 г.
на Кмета на Община Русе (л. л. 31 и 32 от преписката) е издадена от компетентен
орган, съгласно чл.46, ал.2 от ЗОбС, при спазване на законоустановената форма.
Актът съдържа правни и фактически основания, даващи възможност за проверка на
правилността му.
При издаване на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. А.А.
и членовете на домакинството му са уведомени на основание чл. 26 от АПК за
започналото производство по прекратяване на наемното правоотношение за жилищния
имот, общинска собственост, като е дадена
възможност за участие в производството. Това е видно от съдържащите се в
административната преписка писмени доказателства - Писмо изх. № 94А-3795-1 от
09.12.2020 г., връчено лично на А. А. и чрез него на членовете на домакинството
му на 09.12.2020 г., за което е бил изготвен и нарочен протокол от служители
при ОП УОбИ (л. л. 28 и 29 от преписката). В писмото се сочи, че на свое
заседание през м. ноември 2020 г., Комисията по чл. 6 от Наредба № 6 на ОбС –
Русе е разгледала подадено от А. А. заявление с приложени към него изискуеми
документи с искане за издаване на нова настанителна заповед и че комисията е
взела решение наемното му правоотношение да не бъде продължено и да бъде
прекратено по предвидения от закона ред. Даден
е срок до 18.12.2020 г., вкл. да се представи становище по започналата
процедура и писмени доказателства във връзка с нея. Съгласно писмото
административното производство следва да приключи в срок до 30.12.2020 г. с
издаване на заповед на кмета на Община Русе. Към писмото е бил приложен и
препис от решението на Комисията по чл. 6 от Наредба № 6 на ОбС – Русе.
Жалбоподателят Ал. А. се е възползвал от дадената възможност като е подал
становище на 14.12.2020 г. (л. 30 от преписката), което е обсъдено от
административния орган и е прието за неоснователно, видно от мотивите на
процесната заповед.
Правилно е приложен и материалният
закон.
По отношение на първото основание за
прекратяване на наемното правоотношение за общинското жилище – изтичане на срока на настаняване (чл. 46,
ал. 1, т. 6 от ЗОС и чл. 31, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6), съдът намира, че това
основание безспорно е налице, доколкото се касае за обективно обстоятелство –
изтичане на петгодишен срок, настъпването на което е безспорно доказано по
делото и не се спори от страните. Преди прекратяване на наемните отношения на
това основание административният орган е извършил преценка по реда на чл. 46,
ал. 4 от ЗОС дали наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско
жилище с оглед продължаване на наемното правоотношение. В настоящия случай, по
повод подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на нова настанителна
заповед, такава преценка е направена от помощния орган – Комисията по чл. 6 от Наредба № 6. Тя е
установила, че жалбоподателите не отговарят на условието по чл. 3, ал. 1, т. 3
от Наредба № 6, а именно да не са отчуждавали имоти по т. 1 и т. 2 на други
лица през последните пет години преди подаването на заявлението, с изключение на
прекратяване на съсобственост. Решението на комисията е по Протокол №11 от
26.11.2020 г. и е съобразено с действалата към момента редакция на
чл.3,ал.1,т.3 от Наредбата. Впоследствие разпоредбата е изменена с решение №351
от 14.12.2020 г. на ОбС-Русе като срокът, в който не следва да е извършвано
разпореждане с имот, е редуциран от пет
години на три години преди подаване на заявлението /в случая то е подадено на
14.10.2020 г./, но това не променя направените изводи на помощния орган, тъй
като данните по делото сочат, че през м. юли 2019 г. жалбоподателите са
придобили имот – апартамент в гр. Русе, който впоследствие през м. декември
2019 г. година дарили на сина си, като в случая не се касае за предвиденото от
нормата изключение – при прекратяване на съсобственост. По този начин безспорно
жалбоподателите не отговарят на изискването на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба №
6, в действащата редакция към датата на издаване на заповедта, и по тази
причина разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОС, допускаща продължаване на срока
на настаняването в общинско жилище, обосновано не е приложена от
административния орган.
Отделно от това неизпълнението на
условието на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 съставлява и самостоятелно
основание за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС, респ. чл. 31, ал. 1, т. 6 от Наредба № 6, според които разпоредби наемното
правоотношение се прекратява поради отпадане на условията (по чл. 3 от
Наредбата) за настаняване на наемателя в общинско жилище. Това именно е и
второто основание, на което е прекратено наемното правоотношение на
жалбоподателите. Във връзка с това следва да се посочи, че възраженията им,
свързани със същността и последиците от извършените сделки – по придобиване и
разпореждане /извършеното дарение/ с имота, представляващ апартамент с площ 58 кв.м. на адрес: гр. Русе,
ул. „***“ № 19В, ет. 1, са неоснователни. Причините, които оспорващите сочат –
че синът им /заинтересованата по делото страна/ не отговарял на условията за
получаване на кредит и поради това се е наложило те да придобият апартамента, а
впоследствие да го прехвърлят в негова собственост, са субективни и не са от
значение за спора. Обстоятелствата, че жалбоподателите нямат средства по банкови сметки и в брой и че изтегленият от тях
кредит за покупката на апартамента изцяло се обслужва от сина им, касаят облигационни
отношения по повод банковия кредит, но също са без значение за разглеждания
спор. Релевантен за случая е
единствено установения обективен факт на разпореждане с жилищния имот от
оспорващите в три годишния срок, с което не е спазено императивното условие на
чл. 3, ал. 1, т. 3 във връзка с т. 1 от Наредба № 6, в приложимата редакция на
нормата към датата на издаване на оспорената заповед – 29.12.2020 г.
Оспореният акт е
съобразен и с целта на закона, която може да бъде извлечена и от чл. 42, ал. 1,
т. 1 от ЗОбС – в общинските жилища да бъдат настанени именно граждани с
установени жилищни нужди, които отговарят на установените условия за
настаняване и декларират пред административния орган верни данни във връзка с
изискванията за това. Спазен е и принципът за съразмерност, заложен в чл. 6 от АПК. Не е налице и несъответствие с критериите по чл. 8, § 2 от ЕКПЧ, като с
проведеното административно производство действително се засяга правото на дом,
но това засягане преследва легитимна цел и се явява пропорционално, с оглед
безспорно установените данни за наличието на основания за прекратяване на
наемното правоотношение, както и предвид общественозначимия интерес да се даде
приоритет на семейство/домакинство, което е с установени жилищни нужди и
отговаря на условията за настаняване в общинско жилище.
В обобщение на изложеното до тук,
съдът намира, че в конкретния случай са налице основанията за прекратяване на
наемното правоотношение за общинския жилищен имот, на които се е позовал
административният орган, постановявайки оспорената в настоящото производство
заповед. Подадената срещу нея жалба е неоснователна.
При този изход на делото и на
основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК на ответника следва да бъдат присъдени своевременно заявените разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на основание чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лева.
Предвид изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на А.М.А. и М.Н.А.,***,
против Заповед № РД-01-3689 от 29.12.2020 г. на Кмета на Община Русе, с която е
прекратено наемното правоотношение с А.М.А., М.Н.А. и Н.А.А. за общински
жилищен имот с административен адрес: гр. Русе, ул. „Алеи възраждане“ № 130,
състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, актуван с Акт за частна
общинска собственост № 3375 от 06.03.2000 г.
ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН ********** и М.Н.А., ЕГН
**********, двамата с адрес: ***, двамата общо
да заплатят на Община Русе сумата от 100.00 (сто) лева разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението, на основание чл. 46, ал. 5
от Закона за общинската собственост, е окончателно.
СЪДИЯ: