Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 01.07.2019г., град
Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
18.06. 2019
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 580 2019
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от Д.Н.Д., ЕГН **********, адрес: *** чрез адв. В.З. от САК срещу В.А.Д., адрес: ***.
Ищецът твърди, че на 10.11.2018г. детето на ответника В.А.Д. взима новото тренировъчно колело на сина на ищеца, за да го види, с уговорката, че само ще се качи на него за „едно кръгче“, след което обаче се качва с него най - самонадеяно на метална рампа на скаутското игрище в гр. Дупница и без съгласието на сина на ищеца се спуска, губи управление, пада и счупва заден дерайльор, ухо за дерайльор и верига на колелото. Случката се оказва пагубна за спортната подготовка на сина на Д.Д., който е състезател по планинско колоездене в дисциплината спускане и ендуро, предвид че колелото е закупено, за да може той да се упражнява и да тренира за предстоящия състезателен сезон през 2019г. Двадесет минути по-късно изключително притесненият Д. Дойев и Биляна Дойчева се срещнали със съпругата на ответника - Радостина Ангелова Димитрова, която вече знаела от сина си за случилото се. Същата уверила ищеца, че щетите, тъй като колелото е от висок клас, ще бъдат напълно възстановени, затова Дойчеви й предоставили счупения заден дерайльор (обтегач), с намерението със съпруга си да търсят да закупят същия вид и модел. Твърди, че на 12.11.2018г., около 11ч., в работен ден, В.А.Д. заедно с Радостина Димитрова нахлули агресивно на работното място на Д. хвърлили демонстративно дадения счупен заден дерайльор (обтегач) и в присъствието на клиентите Георги Костов и негов приятел и Биляна Дойчева, която работи като продавач-консултант в същия магазин, агресивно започнали да му крещят как няма да заплащат нищо, да обиждат и да го унижават с арогантността си. По този повод било входирано заявление с входящ № 348 000-9339/13.11.2018г. в РПУ Дупница, с което е разказано за случилото се, като са поискани данни - три имена и адрес на ответника В.А., за да може да се предприемат действия за завеждане на граждански иск за причинената вреда. Сочи още, че междувременно на 22.12.2018г. е прострелян прозореца на къщата на сем. Дойчеви на втория етаж докато в нея са те, двете им деца и още две приятелски деца. Това довежда до изключителна уплаха и притеснение от страна на Д., както за неговия живот, така и за живота и здравето на децата му, за което деяние на 22.12.2018г. твърди, че са съставени протоколи за предупреждение на основание чл. 65 от ЗМВР на В.А.Д. и на съпругата му Радостина Димитрова. Твърди, че случилото се довело до изживяване на психически срив и негативни емоции от страна на ищеца. Той станал раздразнителен, нервен, вдигнал кръвно, пушел много, не можел да спи спокойно, приел стрелбата по прозореца за сплашване и започнал изключително много да се притеснява за семейството си, за сина си. Чувствал се уязвен от крясъците на Димитрови в присъствието на съпругата си и клиенти на магазина, като в разговор с близки и познати обръщал внимание на факта, че Дупница е малък град и случилото се може да се отрази по негативен начин на репутацията му на коректен продавач, която градил с години. Към негативното му емоционалното състояние се прибавило и допълнителното притеснение, че току - що били закупили скъпо колело, което без заден дерайльор (обтегач) не можело да се използва по предназначение и неговият син не можел да кара в планински условия за да се подготви физически за предстоящия състезателен сезон по планинско колоездене - „Български Ендуро серии 2019г.“ Предвид изложените обстоятелства моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати вреди в размер на общо 2 379 лв., от които имуществени вреди в размер на 379 лв. и неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., както и законната лихва за забава, считано от датата на настъпване на увреждането - 10.11.2018г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал такъв, в който отговор се оспорват предявените претенции по подробно изложени в отговора съображения. Моли съда да отхвърли предявените срещу него претенции. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид молбата и ангажираните с нея доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Ответникът не оспорва обстоятелството, че
синът му, карайки колелото на сина на ищеца е повредил обтегач на колелото,
падайки с него, не оспорва и цената за подмяната му с друг, която цена е
предмет на предявения иск за имуществени вреди – 379, 00 лева. Оспорва механизма
на причиняване на повредата на обтегача.
От приетите по делото писмени
доказателства - преписки с вх. №
124/2019г. и с вх. № 185/2019г. – двете по описа на РП - Дупница се установява,
че е отказано образуване на досъдебно производство по твърдените в исковата
молба обстоятелства за стрелба по прозореца на къщата на ищеца.
Видно от приетото по делото заявление
от д-р Даниела Ангелова – личен лекар на ищеца, същият след 12.11.2018г. не е
посещавал лекарският кабинет и не са му предписвани медикаменти.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Радостина Ангелова Димитрова - съпруга на ответника В.Д., Д.Я.Н., Милан
Красимиров Димов и Биляна Иванова Дойчева – съпруга на ищеца.
От показанията на свидетеля Димов се
установява, че счупването на колелото
попречило на пред сезонната тренировка на сина на ищеца, както и на
годишния тренировъчен план, за което ищецът Д. бил притеснен, членовете на
клуба, в който тренира сина на ищеца и където работи свидетеля Димов се картотекират
в началото на всяка календарна година и св. Димов започнал да работи с Велин ( сина на ищеца) преди да стане член на клуба. В началото на 2019г.
Велин е картотекиран. През месец февруари 2019 година вече тренирал с
поправеното колело.
От показанията на свидетелката
Дойчева – съпруга на ищеца се установява, че след инцидента тя, ищецът и
съпругата на ответника са се разбрали да се видят заедно с ответника в
понеделник, за да се разберат как и кой ще възстанови счупената част от
колелото, но в понеделник сутринта ответникът дошъл в магазина с жена му,
хвърлили обтегача и казали, че няма да поправят никакви щети, няма да поправят
колелото, държали се арогантно, крещяли, не искали да се проведе нормален диалог.
Имало и други хора, които станали свидетели на това, което на ищеца не се
отразило добре, тъй като той не е от Дупница и въпреки че живее 20 години тук
все още се доказва - бизнесът му е свързан с много хора. След това ищецът не се чувствал добре,
отразило се на емоционалното му състояние, но не е търсил лекарска помощ. След
две седмици ответникът е говорил с ищеца, питал го е дали са намерили обтегач,
ищецът е казал, че не са и това било. След около един месец горе долу намерили
заместваща част, не е оригинална и колелото било поправено.
От показанията на свидетелят Н. се
установява механизма на повреждане на колелото – Дани (детето на ответника)
карал колелото на Велин (детето на ищеца) по горската пътека, където не било
приспособено - имало листа на всякъде, било хлъзгаво, имало дупка запълнена с
листа и Дани влязъл в дупката, при което
счупил обтегача на колелото. Майката и бащата на Велин казвали на децата, с
които Велин кара колела да не карат колелата на Велин, но като го питат, Велин
им давал да направят по едно кръгче. В този ден Велин разрешил на Дани да
му кара колелото. След инцидента
Велин предложил да кажат на родителите му, че е паднал Дани с
колелото на гладкото, на скей парка, защото там не може да се кара колело, да
не му се скарат техните,
че е разрешил да му карат колелото в гората. Това колело се
използва за Ендуро каране (изкачване), но и Велин го карал и Данхил (спускане).
Дани не се е качвал на рампата, колелото се е счупило когато е попаднал в
дупката, покрита с листа с него.
От показанията на св. Димитрова –
съпруга на ответника се установява, че след инцидента се срещнали се с Д.,
съпругата му и детето им, говорили, че в след като се прибере ответникът в
неделя, ще се срещнат, за да намерят компромисно решение, през това време и
двете семейства да търсят частта, в събота Д. и сина му взели част от частта, която
била счупена, в понеделник отишли в магазина и им предложили половината от
частта да заплатят, ищецът и съпругата му държали да платят цялата част.
Ответникът отказал, казал им да търсят и двете семейства и след това ще се
разберат, след известно време ответникът отишъл в магазина да види какво се
случва с колелото, Д. му казал, че не са намерили още и че трудно се намира.
Като били в магазина не е имало повишаване
на тон от страна на ответника и заплахи към ищеца, сами били в магазина –
четиримата, когато св. Димитрова и ответника влизали, излизал човек от там –
Георги се казва.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 48, чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.
Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК, ищецът по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД
следва да докаже кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно: осъществено деяние от лицето, чиято
отговорност се претендира; противоправност на това деяние; възникнали вреди и
причинно следствена връзка между противоправното деяние и вредите. На доказване
също подлежи точният размер на причинените вреди. Вината на дееца не подлежи на
доказване, тъй като се предполага до доказване на противното съгласно чл. 45,
ал. 2 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 48 ЗЗД ищецът следва да докаже освен общите елементи – деяние, противоправност на
това деяние; възникнали вреди и причинно - следствена връзка между
противоправното деяние и вредите, и
специфичните, свързани с чл. 48, ал. 1 ЗЗД елементи – причинителят на вредата
да е дете на ответника, да не е навършил пълнолетие, да живее постоянно при
родителя ответник и родителят да е могъл да предотврати вредите.
Ответникът
от своя страна следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи,
правоотлагащи, правопрекратяващи и правопогасяващи възражения, от които черпи
изгодни за себе си правни последици.
По иска с правно основание чл. 48 ЗЗД:
Отговорността по чл. 48 ЗЗД е за неупражнен родителски контрол и недостатъчно възпитание на детето, в резултат на което се е стигнало до противоправното деяние и вредата. Отговорността на родителя е не само за това, че не е предотвратил причиняването на вредата в конкретния случая, но основно за това, че в цялостния процес на възпитание не е изпълнил родителския си дълг. Отговорни са родители и осиновители за вреди, причинени от ненавършилите пълнолетие деца (малолетни и непълнолетни). Необходимо е още родителите и осиновителите да упражняват родителските права, също децата да живеят при тях, както е в настоящия казус. В случая ответникът прави възражение, че липсва вина у непълнолетното лице, както и противоправност на деянието.
Съдът намира предявения иск с правно основание чл. 48 ЗЗД за неоснователен, при което следва да се отхвърли, по следните съображения:
Искът по чл. 48 ЗЗД ангажира личната
отговорност на родителя и то за неупражнен родителски контрол и недостатъчно
възпитание на детето, в резултат на което се е стигнало до противоправното
деяние и вредата. Родителите и осиновителите на
непълнолетен извършител на деликт отговарят по чл. 48 ЗЗД за уврежданията
от противоправното деяние, които те лично не са причинили, като отговорността
им не е гаранционно-обезпечителна – вместо непълнолетното дете – деликвент.
Родителите и осиновителите имат задължението да формират възгледи, убеждения и
привички за поведение на детето, и да го подготвят за живота в обществото, като
продължават да се грижат за възпитанието му и да му внушават внимателно
отношение при действията му, до навършване на пълнолетие – 18 години.
Отговорността им по чл. 48 ЗЗД е поради това лична - за неупражнен родителски контрол
и за недостатъчно възпитание на детето. Съгласно чл. 48, ал. 3 ЗЗД те се
освобождават от отговорност, ако не са били в състояние да предотвратят
настъпването на вредите. Имат се предвид случаите на деликт поради неупражнен
по обективни причини надзор от родител/осиновител или неполагане на грижи по
доброто възпитание (също по обективни причини) на детето – извършител на
деликта. Обективните причини трябва да са от такова естество, че
родителят/осиновителят да е бил в невъзможност да предотврати противоправното
поведение на непълнолетния, както и да е изключена изобщо възможността той да
възпитава и контролира детето. Възможно е при извършване на деликта
родителят/осиновителят да не е имал възможност да осъществи надзор или да
попречи на непълнолетния да го стори, но той не може да се ползва от чл. 48, ал. 3 ЗЗД, ако в периода преди деликта не е осъществил
правилно своя дълг по възпитанието на детето. Доброто възпитание не се
презумира и, ако непълнолетният извърши противоправно деяние, който е
инкриминирано като престъпление, то това е илюстрация, че усилията на
родителите/осиновителите не са дали резултат, а задълженията по възпитанието,
контрола и надзора, не са изпълнени. В този смисъл е без значение на какви
добродетели те са учили детето си, каква ценностна система са се стремили да
изградят у него и с какви методи, щом то с поведението си на практика
демонстрира незачитане на основни морални норми, неуважение към личността и
имуществото на други правни субекти. Важни са не намеренията и субективните
усещания на родителите във възпитателния процес, а резултатът от същия. В
случая съдът намира, че не се касае за деяние, което да е инкриминирано като
престъпление, а за случайно деяние, при което настъпилата имуществена вреда не
е в резултат от поведение на детето на ответника, което да води до ангажиране
на отговорност по чл. 48 ЗЗД съобразно изложените по – горе съображения – не е
в резултат на липса на усилията на родителите ( на ответника в частност) за
възпитание на детето им и задълженията по възпитанието, контрола и надзора да
не са изпълнени. Поради това съдът счита, че въобще не следва да обсъжда е ли
налице хипотезата на чл. 48, ал. 3 ГПК, в какъвто смисъл е и Решение № 270/10.01.2017 г. на ВКС по
гр. дело № 916/2016 г., ГК, 4-о отд.
По
иска с правно основание чл. 45 ЗЗД:
По иска с
правно основание чл. 45 ЗЗД ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно:
осъществено деяние от лицето, чиято отговорност се претендира; противоправност
на това деяние; възникнали вреди и причинно следствена връзка между
противоправното деяние и вредите. На доказване също подлежи точният размер на
причинените вреди. Вината на дееца не подлежи на доказване, тъй като се
предполага до доказване на противното съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Събраните по делото гласни
доказателства за твърдяно осъществено деяние от ответника – агресивно,
арогантно поведение спрямо ищеца от страна на ответника, обиди и заплахи в
магазина му в присъствие на съпругите на двете страни са противоречиви –
показанията на свидетелят Биляна Дойчева – съпруга на ищеца сочат на такова,
показанията на свидетелят Радостина Димитрова – съпруга на ответника са в
обратен мисъл, при което съдът намира за недоказано от страна на ищеца
твърдението за осъществен деликт от страна на ответника спрямо него. Още
повече, че показанията на и на свидетеля Дойчева и на свидетеля Димитрова сочат
на последваща среща между двете страни в процеса около две седмици след това,
протекла без данни за конфликт между страните.
Събраните по преписка вх. №
185/2019х. по описа на РП - Дупница обяснения от
Георги Емилов Костов, с които ищецът се домогва да докаже твърдението си за
осъществен деликт от срана на ответника, въз основа на който обосновава
претенциите си за неимуществени вреди в
размер на 2 000 лева не представляват доказателство, събрано по реда на
ГПК и съобразно принципа на непосредствеността в граждански процес. Тези обяснения
нямат задължителна сила за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието. Съгласно императивната норма на чл. 300 ГПК,
такава сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния
съд и то само относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които
имат отношение към гражданските последици от деянието, в т. ч. и съпричиняването
на вредоносния резултат, следва да бъдат установени конкретно със съответните
доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на
гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните
в процеса, тези факти подлежат на изрично доказване пред гражданския съд
независимо дали по отношение на същите вече са събрани доказателства в хода на
досъдебното производство. Горното, съотнесено към настоящия казус по никакъв
начин не доказва твърденията на ищеца (предвид липсата на законов ред, по който
да се разглеждат в настоящото производство „обясненията” на Георги Емилов
Костов) за деликт, по който ответникът е деликвент – не са ангажирани други
доказателства в тази насока, освен показанията на свидетеля Дойчева, който
съдът кредитира при условията на чл. 172 ГПК.
Предвид не доказване
от страна ищеца на първата предпоставка от
фактическия състав на непозволеното увреждане, обективиран в нормата на чл. 45 ЗЗД, а именно: осъществено деяние от лицето, чиято отговорност се претендира и
доколкото уважаването на иска по чл. 45 ЗЗД предполага наличие на всички предпоставки от
фактическия състав кумулативно, съответно разглеждането на наличието на
останалите предпоставки са обусловени от наличието на първата, безпредметно се
явява и съдът не следва да обсъжда останалите.
По изложените мотиви, искът по чл. 45 ЗЗД
следва да се отхвърли, като неоснователен, поради не доказването му.
Предвид неоснователността на главните
искове, неоснователен се явява и акцесорния такъв за законна лихва върху
претендираните суми, считано от датата на увреждането.
При горния изход от делото, на ответника се
следват на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сторените по делото разноски в размер на
400, 00 лева за адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Н.Д., ЕГН **********, адрес: ***
срещу В.А.Д., адрес: *** искове с правно основание чл. 48, чл. 45 и чл. 86 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 379, 00 лева имуществени
вреди на основание чл. 48 ЗЗД и 2 000 лева неимуществени вреди на основание чл.
45 ЗЗД, ведно със законната върху претендираните
суми, считано от датата на увреждането - 10.11.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.Н.Д., ЕГН **********, адрес: ***
да заплати на В.А.Д., адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер
на 400, 00 лева, представляваща
разноски за адвокатски хонорар.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: