№ 338
гр. София , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20201000503236 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2479 от 01.04.2020 год., постановено по гр.д.№ 6101/2018 год. по описа на
СГС, I-7 състав, ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено на правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ да
заплати на И. Р. П. сумата от 32 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 443.37 лева – имуществени вреди, вследствие на пътно-
транспортно произшествие, станало на 16.05.2016 год., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 16.05.2015 год. до окончателното изплащане, като искът за
неимуществени вреди е отхвърлен до пълният размер от 70 000 лева, а този за имуществени
вреди е отхвърлен до размер от 554.21 лева.
Решението е обжалвано от ответника ЗД „Бул Инс“ АД в осъдителната част досежно
присъдените неимуществени вреди за разликата над сумата от 7 500 лева до 35 000 лева,
като се излагат доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният
размер е силно завишен и несъответства на действително претърпените от ищеца болки и
страдания. Правят се оплаквания още, че неправилно съдът е възприел нисък процент /20 %/
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който пътувал в
автомобила без поставен предпазен колан. Молят съда да отмени решението в обжалваната
част и постанови ново, с което размерът на присъденото обезщетение за причинените
неимуществени вреди да бъде редуциран до 7 500 лева. Претендират се разноските по
делото.
1
Решението е обжалвано и от ищеца И. Р. П., чрез процесуален представител в
отхвърлителната част за неимуществените вреди над сумата от 35 000 лева до сумата от 60
000 лева. Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно, постановено в
нарушение на чл. 52 от ЗЗД, като съдът не е отчел съдебната практика по подобни случаи,
както и индивидуално преживените от ищеца болки и страдания. Отделно от това отново се
оспорват изводите на съда с които е прието съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, като твърди липса на такова. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част и уважаване на иска за причинените неимуществени вреди до посочения
размер от 60 000 лева. Претендира адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Въззиваемите страни по жалбите оспорват същите.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание 432, ал.1 от КЗ, неправилно квалифициран от
първоинстанционният съд по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ с оглед момента на настъпване на
деликта /2016 год./, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя,
причинени при пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС,
застраховано по риска „гражданска отговорност“.
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му част за
причинените неимуществени вреди за сумата от 7 500 лева/ следва да се приеме, че със сила
на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ -
наличие на валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното
дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие,
причиняване на вредите на ищцата, причинната връзка между противоправното деяние,
вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Не е спорен и установения от
първоинстанционният съд механизъм на произшествието.
С оглед на заявените в жалбите оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди и наличието или
не на принос от страна на пострадалата за настъпване на вредите и неговото стойностно
изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.
Изслушано е пред първоинстанционният съд заключение на съдебно-медицинска
експертиза, която установява, че вследствие на произшествието ищцата е получила закрито
диафизарно счупване на лявата раменна кост в средната част, което е до трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за срок от 4 месеца. Спешна медицинска
помощ е оказана в МБАЛ „Св.Георги“ – гр. Пловдив, където същия ден е била оперирана
под обща анестезия, като е извършено „закрито наместване под мониторен контрол на
счупената лява раменна кост и стабилзиране на костните фрагменти с интрамедуларен
пирон“. Поради настъпли късни постоперативни усложения, изразяващи се в голям оток,
2
зачервяване, деформация и болка в лявата раменна става, на 04.06.2016 год. пострадалата е
била отново приета за болнично и оперативно лечение с приемна диагноза: „Състояние след
метална остеосинтеза по повод фрактура на лявата раменна кост. Инфламацио
(възпалителен процес) в областта на лявата раменна става“, като отново е била оперирана по
спешност. Установява се, че общо лечебният и възстановителен период при ищцата е
продължил 4 месеца, като през този период е търпяла болки и страдания, като най
интензивни те са били непосредствено след злополуката и продължаващи през първите 2
месеца - поради настъпилия възпалителен процес, както и интензивни през първите 2-3
седмици по време на проведената рехабилитация. След този период болките са затихнали и
са били спорадични. Към настоящия момент състоянието на ищцата е стабилизирано.
Счупената лява раменна кост е зараснала окончателно, но с малка остатъчна костна
деформация под ъгъл. От извършените операции са останали два остатъчни белега с
дължина 10-11 см. Движенията на левия горен крайник вече са възстановени, но движението
„абдукция“ /отвеждане встрани/ в лявата раменна става са останали трайно в намален обем с
около 15 градуса.
От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел П. П., съпруг на ищцата, чиито
показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК се установява, че съпругата му, след
излизането си от болничното заведение не могла сама да се обслужда и имала нужда от
чужда помощ. Движенията на ръката й и към момента са ограничени. След произшествието
се променила, като станала доста по-раздразнителна, а когато се возят в кола изпитва страх.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се
ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането,
начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички
обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените
неимуществени вреди. Установи се по делото от медицинската експертиза, че пострадалата
е търпял болки и страдания за период от около четири месеца, като те са били най-силни
непосредствено след злополуката и продължаващи през първите 2 месеца - поради
настъпилия възпалителен процес, както и интензивни през първите 2-3 седмици по време на
проведената рехабилитация. Следва да се съобрази, че към настоящия момент състоянието
на ищцата е стабилизирано, счупената лява раменна кост е зараснала окончателно, но с
3
малка остатъчна костна деформация под ъгъл. От извършените операции са останали два
остатъчни белега с дължина 10-11 см. Също така движенията на левия горен крайник вече са
възстановени, но движението „абдукция“ /отвеждане встрани/ в лявата раменна става са
останали трайно в намален обем с около 15 градуса. Отделно от това ищцата е преживяла и
психически увреди, като съдът кредитира дадените от свидетеля показания в тази насока,
като придобити вследствие на лични впечатления.
Съдът след като съобрази събраните и обсъдени доказателства, продължителността на
периода през който е търпяла болки и страдания, възрастта на пострадалата, икономическите
условия в страната към датата на настъпване на ПТП - май 2015 г., лимитите на
отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, води до извод, сумата от 40 000
лева адекватно ще обезщети причинените на ищцата неимуществени вреди.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбите относно наличието на принос за настъпване на вредите на посочените
основания.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е
налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на
вредите.
В настоящия случай по делото се установи, че ищцата е пътувала в автомобила на задната
лява седалка без поставен предпазен колан. Съгласно заключението на приетата по делото
КСМАТЕ е установено, че получените уврежданията на пострадалата показват, че при удара
тялото й е „полетяло“ под действие на инерционните сили напред, което сочи, че същата не
е била с поставен колан. При поставен колан тялото на пострадалата по време на удара
нямаше да достигне до предната седалка. При правилно поставен обезопасителен колан
пътуващ може да получи само травматична увреда в областта на ръката или предмишницата.
В дадените в открито съдебно заседания обяснения в.л. травматолог е заявило, че
счупването при пострадалата се обяснява с удар в облегалката на предната шофьорска
седалка, до което не би се стигнало, ако пострадалата е била с поставен предпазен колан.
4
Изложеното дава основание да се приеме, че пострадалата ищца, пътувайки в автомобила
без поставен колан, сама се е поставила риск и е допринесла съществено за настъпване на
вредоносния редултат. Настоящия състав определя 20 % принос на съпричиняване.
С оглед на така приетия процент на съпричиняване, то определеното обезщетение за
причинените неимуществени вреди вреди следва да се редуцира до сумата от 32 000 лева.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено. В останалата част същото е влязло в
сила.
При този изход на делото пред въззивния съд страните не си дължат разноски..
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2479 от 01.04.2020 год., постановено по гр.д.№ 6101/2018
год. по описа на СГС, I-7 състав.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5