Р
Е Ш Е
Н И Е № 112
гр.Шумен
23.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд в открито заседание на двадесет
и осми май, две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1. Константин Моллов
2.Соня Стефанова
при
секретаря Жанета Дучева и като разгледа докладваното от съдия
Азадухи Карагьозян В.гр.д.№23
по описа за 2020г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №375 от 13.11.2019г. по гр.д.№1199 по описа на НПРС за 2018г. ,
допълнено с решение №412/9.12.2019г. по гр.д.№1199
по описа на НПРС за 2018г. съдът е признал
за установено спрямо Х.Н.М. с ЕГН ********** и Р.А.М. с ЕГН ********** ***, че Н.О.А.
с ЕГН ********** ***, Е СОБСТВЕНИК на 1/20 ид.ч. от следните недвижими имоти:
1/ поземлен имот с идентификатор 06094.3.2, намиращ се в землището на с. Б.,
ОБЩ. К., м. „П....“, с площ 37620 кв.м, трайно предназначение на земята –
земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни
условия – трета; 2/ поземлен имот с идентификатор 06094.58.5 намиращ се в
землището на с. Б., ОБЩ. К., м. „К...“, с площ 22180 кв.м, трайно
предназначение на земята – земеделска, начин на трайно ползване – нива,
категория на земята при неполивни условия – трета; 3/ поземлен имот с
идентификатор 06094.71.8, намиращ се в землището на с. Б., ОБЩ. К., м. „Г...“,
с площ 8963 кв.м, трайно предназначение на земята – горска, начин на трайно
ползване – друг вид дървопроизводителна гора; 4/ поземлен имот с идентификатор
06094.72.2, намиращ се в землището на с. Б., ОБЩ. К., м. „Б....“, с площ 30045
кв.м, трайно предназначение на земята – горска, начин на трайно ползване – друг
вид дървопроизводителна гора, осъдил е Х.Н.М.
с ЕГН ********** и Р.А.М. с ЕГН ********** ***, ДА ПРЕДАДАТ на Н.О.А. с ЕГН **********
***, ВЛАДЕНИЕТО на 1/20 ид.ч. от гореописаните недвижими имоти , признал е за
установено спрямо Х.Н.М. с ЕГН **********
и Р.А.М. с ЕГН ********** ***, че Ю.О.Р. с ЕГН ********** ***, Е СОБСТВЕНИК на
1/20 ид.ч. от следните недвижими имоти: 1/ поземлен имот с идентификатор
06094.3.2, намиращ се в землището на с. Б., ОБЩ. К., м. „П....“, с площ 37620
кв.м, трайно предназначение на земята – земеделска, начин на трайно ползване –
нива, категория на земята при неполивни условия – трета; 2/ поземлен имот с
идентификатор 06094.58.5 намиращ се в землището на с. Б., ОБЩ. К., м. „К...“, с
площ 22180 кв.м, трайно предназначение на земята – земеделска, начин на трайно
ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – трета; 3/ поземлен
имот с идентификатор 06094.71.8, намиращ се в землището на с. Б., ОБЩ. К., м. „Г...“,
с площ 8963 кв.м, трайно предназначение на земята – горска, начин на трайно
ползване – друг вид дървопроизводителна гора; 4/ поземлен имот с идентификатор
06094.72.2, намиращ се в землището на с. Б., ОБЩ. К., м. „Б....“, с площ 30045
кв.м, трайно предназначение на земята – горска, начин на трайно ползване – друг
вид дървопроизводителна гора, осъдил е Х.Н.М.
с ЕГН ********** и Р.А.М. с ЕГН ********** ***, ДА ПРЕДАДАТ на Ю.О.Р. с ЕГН **********
***, ВЛАДЕНИЕТО на 1/20 ид.ч. от гореописаните недвижими имоти , признал е за установено
спрямо Х.Н.М. с ЕГН ********** и Р.А.М. с ЕГН ********** ***, че Н.О.А. с ЕГН **********
***, Е СОБСТВЕНИК на 1/20 ид.ч. от следните недвижими имоти: 1/ поземлен имот с
идентификатор 06094.3.2, намиращ се в землището на с. Б., ОБЩ. К., м. „П....“,
с площ 37620 кв.м, трайно предназначение на земята – земеделска, начин на
трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – трета; 2/
поземлен имот с идентификатор 06094.58.5 намиращ се в землището на с. Б., ОБЩ.
К., м. „К...“, с площ 22180 кв.м, трайно предназначение на земята – земеделска,
начин на трайно ползване – нива, категория на земята при неполивни условия –
трета; 3/ поземлен имот с идентификатор 06094.71.8, намиращ се в землището на
с. Б., ОБЩ. К., м. „Г...“, с площ 8963 кв.м, трайно предназначение на земята –
горска, начин на трайно ползване – друг вид дървопроизводителна гора; 4/
поземлен имот с идентификатор 06094.72.2, намиращ се в землището на с. Б., ОБЩ.
К., м. „Б....“, с площ30045 кв.м, трайно предназначение на земята – горска,
начин на трайно ползване – друг вид дървопроизводителна гора, осъдил е Х.Н.М. с ЕГН ********** и Р.А.М. с ЕГН **********
***, ДА ПРЕДАДАТ на Н.О.А. с ЕГН ********** ***, ВЛАДЕНИЕТО на 1/20 ид.ч. от гореописаните
недвижими имоти, осъдил е Х.Н.М. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.О.А.
с ЕГН ********** ***, сумата от 78,75 лв. , представляващи 1/20 ид.ч. от стойността на
плодовете за 2018 г. от следните недвижими имоти: 1/ поземлен имот с идентификатор
06094.71.8, намиращ се в землището на с. Б., ОБЩ. К., м. „Г...“, с площ 8963
кв.м, трайно предназначение на земята – горска, начин на трайно ползване – друг
вид дървопроизводителна гора; 2/ поземлен имот с идентификатор 06094.72.2,
намиращ се в землището на с. Б., ОБЩ. К., м. „Б....“, с площ 30045 кв.м, трайно
предназначение на земята – горска, начин на трайно ползване – друг вид
дървопроизводителна гора, осъдил е Х.Н.М.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ю.О.Р. с ЕГН ********** ***, сумата от
78,75 лв. (седемдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки), представляващи
1/20 ид.ч. от стойността на плодовете за 2018 г. от следните имоти: 1/ поземлен
имот с идентификатор 06094.71.8, намиращ се в землището на с. Б., ОБЩ. К., м. „Г...“,
с площ 8963 кв.м, трайно предназначение на земята – горска, начин на трайно
ползване – друг вид дървопроизводителна гора; 2/ поземлен имот с идентификатор
06094.72.2, намиращ се в землището на с. Б., ОБЩ. К., м. „Б....“, с площ 30045
кв.м, трайно предназначение на земята – горска, начин на трайно ползване – друг
вид дървопроизводителна гора, осъдил е Х.Н.М.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.О.А. с ЕГН ********** ***, сумата от
78,75 лв. (седемдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки), представляващи
1/20 ид.ч. от стойността на плодовете за 2018 г. от следните имоти: 1/ поземлен
имот с идентификатор 06094.71.8, намиращ се в землището на с. Б., ОБЩ. К., м. „Г...“,
с площ 8963 кв.м, трайно предназначение на земята – горска, начин на трайно
ползване – друг вид дървопроизводителна гора; 2/ поземлен имот с идентификатор
06094.72.2, намиращ се в землището на с. Б., ОБЩ. К., м. „Б....“, с площ 30045
кв.м, трайно предназначение на земята – горска, начин на трайно ползване – друг
вид дървопроизводителна гора, отменил е на осн.чл.537 ал.2 от ГПК констативен
нотариален акт за собственост върху недвижими имоти ,придобити по давност и
наследство №...г. на нотариус П.А. с рег.№346 на НК и район на действие НПРС в
частта относно 3/20 идеални части, присъдил е на ищците разноските им по делото.
Решението е обжалвано от двамата ответници Х.Н.М.
и Р.А.М. , като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата
съображения. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено и вместо
това съдът да постанови ново с което да отхвърли
исковете на ищците.
Въззиваемите
Н.О.А. , Ю.О.Р. и Н.О.А., действащи ,чрез пълномощника си адв.Г.К. от САК са депозирали отговор на въззивната жалба с
който я оспорват като неоснователна и недоказана и молят съдът да я остави без
уважение и да потвърди обжалваното решение.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259
ал.1 от ГПК от надлежни страни, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Като
обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото
доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна: От представените по делото удостоверения за наследници се установява, че общия наследодател на
страните М. О. Я. е починал на 13.02.1971 г. като вдовец и е
оставил за наследници децата си – М.Я.М., Н.Я.М., А.М.М., Ю.М.Х. и внучката А.Р.П.
като низходяща на починалата преди наследодателя негова дъщеря Ю. Р.Х.. Дъщеря
му Ю.М.Х. починала 1977 г. и оставила за наследници съпругът и децата си. Синът
му Н.Я.М. починал през 1986 г. и оставил за наследници синовете си Х.Н.М.
(ответник по делото) и Енвер Н.М.. Дъщеря му А.М.М. починала през 1989 г. и
оставила за наследници дъщеря си, сина си и низходящите на починала преди нея
дъщеря. Синът му М.Я.М. починал през 1995 г. без да остави низходящи наследници
или съпруга, поради което бил наследен от низходящите на своите братя и сестри.
Тъй
като дъщерята на общия наследодател Ю. Р.Х. починала преди него, то той бил
наследен от внучката си А.Р.П., която починала през 2008 г. и оставила за
наследници синовете си Ф.О.Р., Н.О.А. и Н.О.А.,
както и дъщеря си Ю.О.Р. (последните трима са ищците по делото). Видно от решение № 4 от 22.12.1994 г. на ПК
гр. К. на наследниците на М. О. Ян са били възстановени земеделски земи, които
според сегашния си статут представляват: поземлен имот с идентификатор
06094.3.2, намиращ се в землището на с. Б., ОБЩ. К., м. „П....“, с площ 37620
кв.м, трайно предназначение на земята – земеделска, начин на трайно ползване –
нива, категория на земята при неполивни условия – трета, и поземлен имот с
идентификатор 06094.58.5 намиращ се в землището на с. Б., ОБЩ. К., м. „К...“, с
площ 22180 кв.м, трайно предназначение на земята – земеделска, начин на трайно
ползване – нива, категория на земята при неполивни условия – трета. С решение №
ПР6 от 18.11.2003 г. на ОСЗ гр. К. на наследниците на М. О. Я.
са били възстановени гори и земи от горския фонд, които според сегашния си
статут представляват: поземлен имот с идентификатор 06094.71.8, намиращ се в
землището на с. Б., ОБЩ. К., м. „Г...“, с площ 8963 кв.м, трайно предназначение
на земята – горска, начин на трайно ползване – друг вид дървопроизводителна
гора, и поземлен имот с идентификатор 06094.72.2, намиращ се в землището на с. Б.,
ОБЩ. К., м. „Б....“, с площ 30045 кв.м, трайно предназначение на земята –
горска, начин на трайно ползване – друг вид дървопроизводителна гора. Видно от констативен Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот по документи № .......г. на Нотариус К.Я. с
рег. № 682 на НотК и район на действие НПРС един от наследниците на общия
наследодател, а именно Ф.О.Р., бил признат за собственик по наследство на 1/20
ид.ч. от процесните четири недвижими
имоти. С констативен Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти,
придобити по давност и наследство № ...г. на Нотариус П.А. с рег. № 346 на НотК
и район на действие НПРС ответникът Х.Н.М. бил признат за собственик по давност
и наследство на целите недвижими имоти, възстановени на наследниците на М. О.
Ян.
Двамата ответници са законни съпрузи. По делото е признато за безспорно между страните, че Х.Н.М.
никога не е демонстрирал владение (намерение да придобие имотите само за себе
си) спрямо ищците.
От показанията на разпитаните по делото пред НПРС две свидетелки на ищцовата страна А.А. А. , съпруга на ищеца Н.А. и К.Г.Б. се установява ,че ответникът
се познавал с ищците. Свидетелката
Айре А.А. твърде , че ответникът посетил дома на ищеца Н. през 1988г. на гости
заедно с още една близка роднина Ю.. През годините от тогава се били виждали с
ответника рядко и преди делото били в добри отношения с ответника и се били
виждали два ,три пъти. Ответникът им се обадил по телефона и заявил ,че те
нямали права върху процесните имоти. Още преди издаването на каквито и да е
документи ответникът и Н. се били срещнали на улицата и се прегърнали.
Свидетелката К.Г.Б. твърди също ,че
страните се познавали, и тя познава
както ответника ,така и съпругата му.
Страните били братовчеди от рода Я..
Свидетелката знаела ,че Х. познава въззиваемите страни. От показанията на разпитаните по делото двама свидетели на ответната страна пред НПРС се установява ,че
Х. обработвал
процесните ниви и гори от момента на тяхното възстановяване , лично или чрез
трети лица и те не били чували някой да има претенции към тези имоти.
При
така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни
изводи: Ищците са предявили срещу ответниците субективно съединени искове с
правно основание чл.108 от ЗС да се
признае за установено ,че те са собственици на по 1/20 ид.част от процесните земеделски земи
и гори и ответниците да се осъдят да им предадат владението върху 1/20 ид.част от тях на всеки един от ищците.
За основателността на иска по чл.108
от ЗС е необходимо ищецът да докаже ,че
е собственик и че той се намира във владение на ответника, който го владее без
правно основание. В тежест на ищците по
делото бе да докажат наличието на положителните предпоставки , а ответниците,
че владеят на правно основание .
По делото не е спорно , че процесните имоти са наследствена на страните и че след
момента на възстановяване на собствеността върху тях се ползват от ответника.
Жалбоподателят Х.Н.М.
твърди , че е владял самостоятелно процесните имоти повече
от 10г. считано от 18.11.1997г. за земеделските земи и от 18.11.2003г. за
горите наречени залесена територия и ги
е придобил по давност на осн.чл.79 от ЗС, респ. и неговата съпруга при
условията на СИО. Сам по себе си фактът
на осъществяване на фактическа власт върху процесните имоти не е достатъчен ,
за да се приеме ,че е налице владение като основание за придобиване по давност
на идеалните части на останалите сънаследници . Наследник , който ползва целият
наследствени имот е владелец само на своята идеална част от имота и държател на
идеалните части на останалите сънаследници. За да се превърне във владелец на
целият имот и да придобие собствеността върху целият имот по силата на давност
, този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите съсобственици и
сънаследници , т.е. да доведе до знанието им намерението си да свои имота
изцяло и да ги уведоми ,че отказва да признае правата им , като не остави у тях
съмнение за новото си субективно отношение към веща , като в този смисъл е и съдебната практика. В
ТР№1/6.08.2012г. на ВКС по т.д.№1/2012г. на ОСГК е прието ,че ако съсобственик
се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част ,той трябва да докаже
при спор за собственост , че е извършил действия ,с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе
си. Следователно
е в тежест на ответника и той
трябваше да докаже по делото , че не само че е ползвал имотите в продължение на 10г. , но също така и фактът
,че анимусът им да го държи за себе си е
бил изразен изрично и демонстриран пред ищците. Знанието у
ищците , че ответникът
е започнал да свои имота само за себе си не може да се предполага , а то трябва да се докаже от ответника при условията
на пълно и главно доказване , което той не успя да установи по делото. По
делото е признато за безспорно между страните, че Х.Н.М. никога не е
демонстрирал владение (намерение да придобие имотите само за себе си) спрямо
ищците. Същият е ползвал имотите и ги е стопанисвал , което се установява от
събраните по делото доказателства, но ищците в качеството им на съсобственици
не са били уведомени от ответника ,че е променил намерението си и е започнал да
свои процесните имоти, а не само да ги държи като сънаследник.
Жалбоподателят твърди
,че не е бил наясно и не е знаел за съществуването на въззиваемите и че те имат качеството на законни наследници
на общият наследодател и не е знаел местонахождението им. В Тълкувателно решение
N1/2012г. на ОСГК е прието, че завладяването частите на останалите
съсобственици и промяната в намерението поначало трябва да се манифестира пред
тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене,
освен ако това е обективно невъзможно. Обективната невъзможност според
съдебната практика се изразява или в непознаване на съсобствениците помежду си -
неизвестност един за друг, или трайна отдалеченост помежду им във време и
пространство. От показанията на разпитаните по делото две свидетелки на
ищцовата страна А.А. А. ,съпруга на ищеца Н.А. и К.Г.Б. се опровергават
твърдението на ответника ,че не се познавали с ищците, като се установи , че се познават от преди 2018г. В съдебно заседание ответникът Х. признава , че
преди тридесет години закарал
една роднина на Н.А. пред дома му и ги бил търсим миналата година
по телефона, а се снабдил с телефонния номер от общи роднини. Обективно невъзможно е
манифестирането на промяната в намерението,
ако невладеещият съсобственик е с неизвестно местоживеене, напуснал е пределите
на страната преди години, не се е завръщал и не е проявявал никакъв интерес към
съсобствения имот и в подобна хипотеза и ако не е установено трайното отсъствие
на невладеещия съсобственик да се дължи на обективно препятствие, което той да
не е в състояние да преодолее, е достатъчно промяната в намерението да е била
демонстрирана спрямо всички по несъмнен начин, т. е. владението да се
осъществява явно върху целия имот по начин всяко лице да може да го възприеме-
реш.№70/16.08.2017г. на ВКС по гр.д.№3991/2016г. ІІг.о. При преценка дали е
налице обективна невъзможност за демонстриране на завладяването следва да се
има впредвид и тълкуването по решение № 17 от 1.03.2017 г. по
гр. д. № 2923/2016 г., II г. о, според което това състояние е изключение и
поради това не може да бъде прилагано разширително. То се отнася за случаи, при
които лицата или изобщо не се познават, или между тях не съществуват никакви
отношения поради трайна отдалеченост във времето и разстоянието, каквито
обстоятелства не се доказаха да са налице по настоящото дело. Когато
съсобствениците се познават, но живеят в различни населени места в страната, то
непосещаването на населеното място, кьдето е имота, непроявяването на интерес
към него и неизвършването на действия, с които пряко се упражнява правото на
собственост, още повече когато имотът е земеделски, не обуславят обективна
пречка /невъзможност/ за демонстриране на намерението за своене от страна на
владеещия съсобственик, който желае да
се ползва от придобивната давност. Веднъж възникнала на някакво правно
основание , а в конкретния случай съсобственоста е възникнала на основание
възстановяване - реституция по специален закон ЗСПЗЗ, съсобственоста не се губи
само защото собственикът не полза собствената си вещ.Съсобственик, който не
ползва имота, не трябва да доказва активно поведение, а обратното - то трябва
да бъде предприето от този, който променя намерението си и от държател става
владелец /в този смисъл Решение № 140 от 17.03.2006 г. на ВКС по гр. д. №
797/2005 г., I г. о., Решение №221 от 1997 г. на ВКС, I г. о. и Решение №872 от
13.02.2006 г. на ВКС по гр. д. № 259/2005 г., I г. о./.Собственоста се изгубва
единствено, ако друго лице я придобие на някакво основание. При наследствено
правоприемство владението преминава по право към всички наследници, независимо
дали само един от тях остава да ползва имота, дали се познават помежду си, дали
знаят или не знаят какви вещи са останали в наследството. В техните вътрешни
отношения се счита, че всеки е владелец на своите и държател на чуждите идеални
части, поради което презумпцията на чл. 69 ЗС
не намира приложение и наследникът, който се позовава на придобивна давност,
трябва да докаже, не само че е ползвал имота, но и че е променил намерението си
и е завладял частите на сънаследниците. Промяната на намерението предполага
външна изява не просто чрез извършване на активни действия, а на такива, които
не могат да се тълкуват по друг начин, освен като отричане на правата на
другите сънаследници и които са от естество да бъдат възприети по този начин от
всички, за да се приеме, че съсобствениците, които не са дезинтересирали от
имота, обективно също са могли да узнаят за тях и да предприемат необходимото
за защита на правата си. Докато останалите сънаследници са в неведение относно
промененото намерение на един от тях да завладее и да придобие техните идеални
части, докато то не бъде изявено по несъмнен начин, сънаследникът - владелец не
може да им противопостави владението си –
в този смисъл е приетото в реш.№1/8.05.2019г. по гр.д.№231/2018г. І г.о.
на ВКС .
По
делото не се доказа ,че ответникът е владял процесните имоти като свои собствени и е уведомил ищците , че
вече не е само държател на техните идеални части , а е започнал
да ги свои и отказва да признае правата им на съсобственици
относно процесният имот. Свидетелите свидетелстваха ,че ответникът обработват
имотите лично или ,чрез трети лица , но сам по
себе си фактът, че имотите са се ползвали
от ответника не го прави техен собственик
.
Предвид
гореизложеното , се установи ,че ищците
са собственици по наследство на по 1/16 ид.част от процесните имоти
и исковете им по чл.108 от ЗС са основателни и доказани , като ответникът не доказа по делото ,че е придобил имотите по давност на осн.чл.79 ал.1 от ЗС , респективно и неговата съпруга по
силата на чл.19 ал.1 СК и следователно те ги владеят без правно основание.
Поради това следва да се признае за установено по отношение на ответниците ,че
всеки от ищците е собственик на по 1/20 ид.част от процесните имоти
/ ищците не са изменили размера на исковете си / и ответниците
да се осъдят да им предадат владението върху тези идеални части от имота.
Поради
това и издаденият в полза на ответника констативен нотариален акт № ...г.на Нотариус с рег. №346 на Нот.камара следва
на осн.чл.537 ал.2 от ГПК да се отмени в частта му с която се засяга правото на
собственост на ищците за притежаваната от тях общо 3/20 ид.част от признатото на ответника право на собственост с нотариалният акт.
По исковете с правно основание чл.30 ал.3 от
ЗС : Ищците са предявили срещу ответника Х.Н.М.
и искове с правно основание чл.30 ал.3
от ЗС да им заплати на всеки от тях по 78.75лв. обезщетение за това ,че е
получил сам плодовете от следният недвижим имот : поземлен имот с идентификатор 06094.71.8 по КККР на с.Б. общ.К. обл.Шумен и предишен №071008 по КВС на с.Б. намиращ се в землището на с. Б., ОБЩ.
К., м. „Г...“, с площ 8963 кв.м, трайно предназначение на земята – горска,
начин на трайно ползване – друг вид дървопроизводителна гора.
Ищците с така предявеният иск по чл.30 ал.3 от ЗС са
претендирали обезщетение само от горепосоченият горски имот ,но НПРС е присъдил
обезщетението което ищците претендират в размер на по 78.75лв. като дължимо за
ползите придобити от двата горски имота , като и в мотивите на решението си е
приел ,че това обезщетение се следва и за двата горски имота. НПРС се е
произнесъл по непредявен иск и решението му е недопустимо в тази му част
относно присъждането на обезщетение и по отношение на вторият горски имот по отношение на който няма предявен иск по
чл.30 ал.3 от ЗС , който е поземлен имот с идентификатор 06094.72.2,
намиращ се в землището на с. Б., ОБЩ. К., м. „Б....“, с площ 30045 кв.м, трайно
предназначение на земята – горска, начин на трайно ползване – друг вид
дървопроизводителна гора и следва решението на
НПРС да се обезсили в тази му част.
По съществото на спора :
Съгласно
разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС „Всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.“ По този иск ищците следваше да
докажат, че ответникът Х.Н.М. е получил плодове от съсобствения горски имот.
Установи
се по делото , че
ответникът въз основа на позволително за сеч № 0412005 , издадено от Регионално управление на горите – Ш.
в периода от 17.01.2018 г. до
31.03.2018 г.е извършил сеч на 40 куб.м дървесина „акация” и 12,50 куб.м
дървесина тип „гледичия” от съсобствения на страните горски имот с
идентификатор 06094.71.8 по КККР на с.Б. общ.К.
обл.Ш. находящ се в местност „Г...” в землището на с.Б., обл.Ш.. От изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че
добитата дървесина е закупена от „Лестранс” ЕООД, за
което това дружество е изплатило на ответника с РКО №5/4.04.2019г. сумата
от 1575,00 лева. От
дадените обяснения от вещото лице и отговори от самия ответник по реда на чл.176 ГПК се установява, че
дружеството-купувач е извършило сечта и превоза на дървесината изцяло за своя
сметка,като от страна на ответника в тази насока разходи не са направени.
Предвид изводите на съда, че ищците притежават определени идеални части от
процесните имоти, то те на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС имат право и на
съответната част от плодовете. Ищците имат право на 1/16 ид.част от тази сума , което е сумата от
98,44 лв. – всеки от тях, но са претендирали
само 1/20 ид.част от
сумата , което е 78,75 лв.
С
оглед на това, съдът намира, че и исковете по чл. 30, ал. 3 от ЗС се явяват
доказани по основание и размер и като такива следва да бъдат уважени.
Предвид гореизложеното
решението на НПРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди в
частта му с която са били уважени исковете по чл.108 от ЗС по отношение на
четирите поземлени имота и исковете по чл.30 ал.3 от ЗС по отношение на поземлен имот с идентификатор 06094.71.8 по КККР на с.Б. общ.К. обл.Шумен.
Решението на НПРС не следва да се променя в частта му за
разноските предвид ,че присъдената сума в полза на ищците на осн.чл.30 ал.3 от
ЗС не се е променила.
Съобразно
изхода от спора следва за настоящата
съдебна инстанция на въззиваемите
да се присъдят направените от тях разноски по представените списъци за разноски в размер
на по
225лв., за всеки въззиваем, а в
полза на жалбоподателя Х. Н.М. следва да се присъди сумата от 19.99лв. разноски
по делото за държавна такса.
Водим от гореизложеното и
на осн.чл.271 ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №375
от 13.11.2019г. по гр.д.№1199 по описа на НПРС за 2018г.,
допълнено с решение №412/9.12.2019г. по
гр.д.№1199 по описа на НПРС за 2018г. в частта му с
която съдът е осъдил Х.Н.М. с ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Н.О.А. с ЕГН ********** *** обезщетението по
чл.30 ал.3 от ЗС и за ползването на 1/20 ид.част от стойността на плодовете за 2018 г. от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 06094.72.2,
намиращ се в землището на с. Б., ОБЩ. К., м. „Б....“, с площ 30045 кв.м, трайно
предназначение на земята – горска, начин на трайно ползване – друг вид
дървопроизводителна гора, осъдил е Х.Н.М. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ю.О.Р.
с ЕГН ********** ***, обезщетението по чл.30 ал.3 от ЗС и за
ползването на 1/20 ид.част от стойността на плодовете за 2018 г. от следния недвижим имот: поземлен
имот с идентификатор 06094.72.2, намиращ се в землището на с. Б., ОБЩ. К., м. „Б....“,
с площ 30045 кв.м, трайно предназначение на земята – горска, начин на трайно
ползване – друг вид дървопроизводителна гора, осъдил е Х.Н.М.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.О.А. с ЕГН ********** ***, обезщетението по чл.30 ал.3 от ЗС и
за ползването на 1/20 ид.част от стойността на плодовете за 2018 г. от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 06094.72.2,
намиращ се в землището на с. Б., ОБЩ. К., м. „Б....“, с площ 30045 кв.м, трайно
предназначение на земята – горска, начин на трайно ползване – друг вид
дървопроизводителна гора
ПОТВЪРЖДАВА
решение №375 от 13.11.2019г. по гр.д.№1199 по описа на НПРС за 2018г.,
допълнено с решение №412/9.12.2019г. по
гр.д.№1199 по описа на НПРС за 2018г. в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА Н.О.А. с ЕГН
********** ***, Ю.О.А. ЕГН ********** *** и Н.О.А. с ЕГН ********** *** да заплатят на Х.Н.М.
с ЕГН ********** *** разноски по делото за
въззивната инстанция в размер на 19.99лв.
ОСЪЖДА
Х.Н.М. с ЕГН ********** и Р.А.М. с
ЕГН ********** *** да заплатят на Н.О.А. с ЕГН ********** *** разноските
по делото за въззивната инстанция в
размер на 225лв. за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА
Х.Н.М. с ЕГН ********** и Р.А.М. с ЕГН ********** *** да заплатят на Ю.О.А. ЕГН ********** *** разноските
по делото за въззивната инстанция в
размер на 225лв.
за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Х.Н.М. с ЕГН ********** и Р.А.М. с ЕГН
********** *** да заплатят на Н.О.А. с ЕГН ********** *** разноските
по делото за въззивната инстанция в
размер на 225лв. за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС при условията на чл.280 от
ГПК.
Председател: Членове: 1. 2.