№ 15090
гр. София, 15.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. Д.
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110168782 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК
Образувано е по искова молба с вх.№ 281910/19.12.2022г. от С. А. Д.
против „О.Б.Б“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени
иск с правно основание по чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. за установяване, че
спрямо ищеца за периода от 16.06.2022г. до настоящия момент ответникът е
извършил нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразяващо се в неравното
му третиране по признак „гражданство“, осъществено чрез едностранното
прекратяване на подписания между страните договор за откриване на банкова
сметка на клиент от 22.07.2013г., чрез блокирането на всички платежни
услуги и забрана за свободно разпореждане с наличните парични средства по
разплащателната сметка по договора, иск с правно основание по чл.71, ал.1,
т.2 от ЗЗДискр. с искане за осъждане на ответника да преустанови неравното
третиране на ищеца по признак „гражданство“ и да възстанови
първоначалното положение, като активира блокираната банкова сметка и
всички платежни услуги на ищеца, както и иск с правно основание по чл.71,
ал.1, т.3 от ЗЗДискр. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от
50000лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в заплащане на прекомерно високи наказателни лихви за
съхраняване на паричните му средства в блокираната банкова сметка, и
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
1
изживявания и унизено човешко достойнство, в резултат на осъществено
нарушение на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. от страна на ответника, търпени за периода
от 16.06.2022г. до настоящия момент, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата в съда до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е гражданин на Р.Ф и от м. август 2022г. е гражданин
и на Държавата Израел, както и от 2010г. е собственик на недвижим имот на
територията на Република България в гр. Свети Влас, Община Несебър.
Твърди, че на 22.07.2013г. е сключил договор с ответника, въз основа на
който при ответника е открита разплащателна сметка в евро с IBAN: BG 35
****, по която е депозирал парични средства във валута, включително
парични средства по проведено изпълнително производство за събиране на
вземания на ищеца, установени с влезли в сила съдебни решения по
граждански дела, подсъдни на българските съдилища. Поддържа, че не
попада сред категориите лица, които са били включени списъци със
санкционирани лица в Руската Федерация, така и членове на семейството му,
както и няма лично участие през последните десет години в каквито и да било
държавни, властови, административни или политически позиции и структури
в Руската Федерация. Твърди, че на 16.06.2022г. ответникът го уведомил чрез
писмо, изпратено до служебен адрес на процесуалния му представител, че на
основание чл. 11.6.1 от Общите условия за платежни услуги за физически
лица на банката се прекратява едностранно договора посочената сметка, в
което е определен двумесечен срок, в който ищецът следвало да се разпореди
с наличностите по сметката, както и със същото му е указано да представи в
банката валидни документи за временно или постоянно пребиваване в
държава-членка на Европейския съюз в случай, че притежава такива. На
същата дата посочената разплащателната сметка при ответника е блокирана,
което ищецът установил при опит да заплати стоки в търговски обект. При
посещение в банков офис в гр. Свети Влас от служител при ответника му
било разяснено, че банката ще начислява такса за съхранение съгласно
действащата тарифа в размер на 4% на годишна база. Ищецът депозирал на
27.07.2022г. писмено искане до ответника, във връзка с което му е изпратен
отговор, в който се заявявало, че последният едностранно е прекратил
предоставянето на платежни услуги на лица с гражданство Русия, които нямат
валидно разрешение за временно или постоянно пребиваване в държава-
членка на Европейския съюз, или гражданство на държава-членка, както и се
2
посочвало, че проведените действия спрямо ищеца са във връзка с
възникналия военен конфликт между Русия и Украйна, наложените
икономически санкции и спазването на всички регулаторни изисквания,
ембаргови регламенти и/или регулации, наложени от ЕС. Ищецът представил
пред ответника задграничен паспорт и лична карта, издадени от Израел, като
във връзка с негово искане, в отговор с писмо от 01.11.2022г. ответникът
отказал да възстанови предоставянето на платежни услуги на ищеца.
Поддържа, че поставянето на допълнително изискване за притежание на
валидно разрешение за временно или постоянно пребиваване в държава-
членка на Европейския съюз или за гражданство на държава-членка по
отношение на ищеца е осъществено неравно третиране по смисъла на § 1, т. 7
от ДР от ЗЗДискр., тъй като съставлява акт, с който пряко се засягат правата и
законните му интереси. Навежда доводи, че с действието си по едностранното
прекратяване на платежните услуги от страна на ответника е осъществено
дискриминационно третиране по признак „гражданство“, което представлява
пряка дискриминация по чл.4, ал.2 ЗЗДискр. вр. с чл.4, ал.1 ЗЗДискр. Ищецът
твърди, че е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на
прекомерно високи наказателни лихви за съхраняване на паричните му
средства в блокираната банкова сметка, както и неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни изживявания и унизено човешко достойнство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в
който оспорва основателността на исковете. Не оспорва, че между страните е
било налице облигационно отношение, както и обстоятелството, че ищецът
има руско и израелско гражданство. Поддържа, че в съответствие с т.11.6.1.
от Общите условия за платежни услуги за физически лица към сключения
между страните договор за платежни услуги, приети от ищеца,
законосъобразно е упражнил правото си едностранно да прекрати
облигационното отношение с ищеца, доколкото и същото не се предпоставя
от излагане на мотиви. Прекратяването на договора за платежна сметка е
извършено в изпълнение на задълженията, предвидени в Регламент на Съвета
(ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с
оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна,
изменен и допълнен с Регламент (ЕС) № 2022/328 на Съвета от 25 февруари
2022 година за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно
ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи
3
положението в Украйна, тъй като паричните средства по банковата сметка на
ищеца към момента на изпращане на предизвестието за прекратяване били на
стойност, надвишаваща посочения размер по чл.5б от Регламент (ЕС) №
833/2014. Оспорва да е осъществено неблагоприятно третиране на ищеца на
основание „гражданство“ и като форма на дискриминация с довод, че
прекратяването на договора за платежна сметка е извършено законосъобразно
в съответствие с приетите от ищеца при сключване на договора общи
условия, предвиждащи право за банката на прекратяване на договора с
отправяне двумесечно писмено предизвестие, така и предприетата мярка е в
изпълнението на разпоредби на акт на европейското законодателство, което
изключва съзнателното неблагоприятно третиране по отношение на ищеца от
страна на ответника. Поддържа, че размерът на дължимите такси за
съхранение на парични средства по прекратена разплащателна сметка е
посочен в Тарифата за таксите и комисионите на банката за физически лица,
като с фактът, че ищецът не се е разпоредил, респ. не е поискал от ответника
да се разпореди, с наличната сума по сметката в срока на отправеното
двумесечно предизвестие, сам е станал причина за неблагоприятните
имуществени последици от прекратяването на договора. Оспорва да е налице
основание за възстановяване на облигационното правоотношение между
страните, тъй като прекратяването е извършено в съответствие с чл.63, ал.4 от
Закона за платежните услуги и платежните системи и т. 11.6.1. от
приложимите към договора Общи условия за платежни услуги, поради което
съставлява правомерно действие. Оспорват се твърденията, че ищецът
претърпял твърдените неимуществени вреди.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
С приетия за окончателен доклад по делото са отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен
договор, въз основа на който при ответника е открита разплащателна сметка в
евро с IBAN: BG35 ****, както и че на 16.06.2022г. до ищеца е изпратено
4
писмо, с което е уведомен, че ответникът на основание чл. 11.6.1 от Общите
условия за платежни услуги за физически лица прекратява едностранно
договора посочената разплащателна сметка, както и в същото е определен
двумесечен срок, в който ищецът следва да се разпореди с наличностите по
сметката; обстоятелството, че от страна на ответника е указано на ищеца да
представи в банката валидни документи за временно или постоянно
пребиваване в държава-членка на Европейския съюз, в случай, че притежава
такива, както и обстоятелството, че ищецът има руско и израелско
гражданство. Не е спорно, че по откритата сметка на ищеца в ответната
банка, наличната сума е била първоначално 200000€, след което към
12.07.2022г. е била в размер 102000€.
Прието по делото е писмо от ответника до ищеца от 10.05.2022г., с което
ищецът се уведомява, че на основание чл.11.6.1. от Общите условия за
платежни услуги за физически лица на ОББ АД, се изпраща двумесечно
предизвестие за прекратяване на всички договори за платежни сметки,
сключени между страните. Прието е и заявление от 27.07.2022г. от ищеца до
банката, в което изяснява произхода на паричните средства, посочва
получаване на цитираното по-горе писмо на 16.06.2022г. , като със
заявлението банката се уведомява, че счита същото за акт на дискриминация
по признака гражданство, съответно се моли да се преразгледа решението за
прекратяване на договора за разплащателна сметка. В отговор на заявлението
е прието писмо от 29.07.2022г. от страна на банката, с което се уведомява
ищеца, че във връзка с възникналия военен конфликт между Русия и Украйна,
ЕС налага икономически санкции, които оказват въздействие върху
предоставянето на банкови услуги, поради което и с оглед стриктното
спазване на санкционните и ембаргови регламенти е преценено, че е в
невъзможност да предоставя платежни услуги на лица с гражданство Русия,
които нямат валидно разрешение за временно или постоянно пребиваване в
държава-членка на ЕС, или гражданство на държава-членка. В отговор на
писмото е прието като писмено доказателство заявление от ищеца от
25.10.2022г., с което банката се уведомява, че от 23.08.2022г. ищецът е
гражданин на Държавата Израел и е лице, което не попада под санкционен
режим, за което се прилага копие от валидно издадени лични документи. В
отговор на последното заявление на 01.11.2022г. е прието по делото писмо от
банката, с което се отбелязва, че становището на Банката остава непроменено.
5
Приети по делото са Общи условия на ОББ АД за платени услуги за
физически лица, съгласно чл.11.6.1. от които Банката може да закрие сметка с
двумесечно писмено предизвестие, изпратено на последния предоставен от
клиента адрес, който може да е и електронен.
Приети по делото са копие от лични документи на ищеца, от които се
установява, че същият е с руско и израелско гражданство, както и договор за
откриване на сметка на клиент между страните, както и нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ищецът е придобил
недвижим имот в Република България.
Прието по делото е удостоверение от 05.07.2023г., съгласно което „ОББ“
АД, в качеството на кредитна институция и доставчик на платежни услуги
удостоверява, че в периода от 25.02.2022г. до 05.07.2023г., от страна на
Банката били изпратени предизвестия за прекратяване на договори за банкови
сметки на основание чл.11.6.1. от Общите условия за платежни услуги за
физически лица до следните лица, титуляри на банкови сметки, водени от
Банката, които попадал под приложното поле на чл.5б Регламент №
833/2014г. от 31.07.2014г. относно ограничителни мерки с оглед действията
на Руската Федерация, дестабилизиращи положението в Украйна, по
отношение на 9 лица, сред които и ищеца, като с изтичане на срока на
предизвестието, съответните договори за сметки били прекратени и по тях не
били предоставяни платежни услуги.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетел в режим на довеждане на страната на ищеца – св.Б., служител при
ответника, от показанията на която се установява, че е имало случаи на
прекратяване на взаимоотношенията с други руски граждани на основание
регламента, като редът бил чрез съответния отдел се изпраща писмо от
централното управление или директно или чрез клонова мрежа.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна
следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т.1
от ЗЗДискр. и осъдителни искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 и т.3 от
6
ЗЗДискр.
Съгласно чл. 9 от ЗЗДискр. в производство за защита от дискриминация,
след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз
основа на които може да се направи предположение, че е налице
дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно
третиране не е нарушен.
На ищеца е разпределено да докаже фактите, въз основа на които може
да се направи предложение, че е налице дискриминация (т.е. да докаже
признака „гражданство“, което не е спорно, както и да докаже, че в процесния
период е бил поставен в по-неблагоприятно положение спрямо други
физически лица, които са сключили договори за откриване на банкова
разплащателна сметка с ответника), в който случай по правилата на чл. 9 от
ЗЗДискр. доказателствената тежест се прехвърля у ответника, който следва
при условията на пълно и главно доказване да докаже, че принципът на равно
третиране не е нарушен (а именно, че средствата на ищеца по банковата му
сметка към момента на изпращане на предизвестието за прекратяване са били
на стойност, надвишаваща посочената в чл.5б Регламент ЕС № 833/2014г.,
съответно след срока на двумесечното предизвестие ищецът не се е
разпоредил с наличната сума, т.е. ответникът следва в този случай да докаже,
че е следвал указанията предвидени в Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014
от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на
Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, изменен и допълнен с
Регламент (ЕС) № 2022/328 на Съвета от 25 февруари 2022 година за
изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с
оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна). В
случай че се докаже различно третиране - с оглед въведеното възражение по
чл.7, ал.1, т.2 от ЗЗДискр. – в ответникът следва да докаже, че същото поради
естеството на определено занятие или дейност, или условията, при които то
се осъществява, е съществено и определящо законоустановено изискване,
целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й.
На ищеца е указано да докаже, че е претърпял твърдените неимуществени
вреди, а именно: че в причинна връзка с осъществена спрямо него
дискриминация е претърпял: негативни емоционални преживявания, вкл.
изразяващи се унижения, уронване на честта и достойнството му, което се
7
отразило негативно в личен аспект, продължителността на негативните
преживявания, че негативните преживявания рефлектирали върху чувството
му на лично достойнство, като съдът е указал по чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи
доказателства за тези обстоятелства.
Съгласно чл.4 ЗЗДискр. „Забранена е всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа
принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра,
образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно
положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци,
установени в закон или в международен договор, по който Република
България е страна“.
С исковата молба ищецът твърди извършена спрямо него пряка
дискриминация по признак „гражданство“ изразяващо се в неравното му
третиране. Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на
лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е
третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства, съобразно чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Пряката дискриминация
представлява обективно състояние, независещо от намеренията на субекта, т.
е. не се обуславя от наличието на вина. За да е осъществена пряка
дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр., лицето трябва да е по-
неблагоприятно третирано на основата на някои от признаците, посочени в
ал. 1, отколкото е било или би било третирано друго лице при сравними
сходни обстоятелства, т.е. забраната за пряка дискриминация означава, че
лицата в сходно положение следва да се третират по сходен начин и да имат
аналогични възможности.
В тежест на ответната страна е да докаже, че принципът на равно
третиране не е бил нарушен. Ответното дружество навежда твърдения, че
прекратяването на договорните отношения между него и ищеца не е в
резултат на неравно третиране, породено от гражданството на ищеца, а е в
изпълнение на задължения, предвидени в Регламент (ЕС) 2022/328 на Съвета
oт 25 февруари 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014
относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия,
дестабилизиращи положението в Украйна (наричан по-долу за краткост
8
Регламента). В същия /който не се атакува като дискриминиращ от ищеца/
съгласно чл.1, б. „к“ е дадена дефиниция за „депозит“ означава кредитно
салдо, което се получава в резултат на средства, оставени по сметка, или
от временни положения, произтичащи от обичайни банкови трансакции, и
което дадена кредитна институция трябва да изплати съгласно
приложимите законови и договорни условия, включително срочен депозит и
спестовен депозит, с изключение на кредитно салдо, като: i)
съществуването му може да се докаже само с финансов инструмент, както
е определен в член 4, параграф 1, точка 15 от Директива 2014/65/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета (*3), освен ако не е спестовен продукт,
удостоверен с депозитен сертификат, издаден на поименно посочено лице, и
съществуващ в държава членка към 2 юли 2014 г.; ii) главницата му не
подлежи на изплащане по номинална стойност; iii) главницата му подлежи
на изплащане по номинална стойност само съгласно специална гаранция,
предоставена от кредитната институция или трето лице, или съгласно
споразумение с кредитната институция или трето лице“, в който смисъл
съдът приема, че под дефиницията на чл.1, б. „к“ попадат и разплащателни
сметки, каквато е била и процесната сметка на ищеца. На следващо място, в
чл. 5б е предвидено, че „1. Забранява се приемането на депозити от руски
граждани или пребиваващи в Русия физически лица, или от установени в
Русия юридически лица, образувания или органи, ако общата стойност на
депозитите на физическото или юридическото лице, образуванието или
органа надхвърля 100 000 евро при дадена кредитна институция. 2.
Параграф 1 не се прилага за гражданите на държава членка или за
физическите лица, притежаващи разрешение за временно или постоянно
пребиваване в държава членка. 3. Параграф 1 не се прилага за депозитите за
нуждите на незабранен трансграничен обмен на стоки и услуги между
Съюза и Русия“. Разпоредбата не поставя допълнителни изисквания спрямо
лицата, които подлежат на такова ограничаване. В този смисъл
съображенията на ищеца, че е пенсионер, че има и израелско гражданство, че
не е включен в списъка на санкционирани лица в Приложение № 1 от чл.2,
притежава недвижим имот в България, както и по отношение на произхода на
средствата, постъпващи в закритата банкова сметка не са относими към
нормата на чл. 5б от Регламента и не го изключват от нейното приложно
поле. Обстоятелството дали предпоставките за разваляне на договора, вкл. с
9
оглед възможността за намаляване размера на депозита, са били налице
представлява основание за защита на субективните права, но не е по пътя на
защита срещу дискриминация.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че
ответникът е прекратил правоотношенията в изпълнение на изискванията на
чл.5б от Регламента, като ответникът е процедирал по същия начин и спрямо
други лица с руско гражданство, поради което и съдът приема, че ищецът не е
бил поставен в по-неблагоприятно положение спрямо други физически лица с
руски граждани, попадащи под обхвата на Регламента, които са сключили
договори за откриване на банкова разплащателна сметка с ответника.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. не представляват дискриминация случаите
на различно третиране на лица на основата на тяхното гражданство или на
лица без гражданство, когато това е предвидено в закон или в международен
договор, по който Република България е страна. Република България е
държава членка на Европейския съюз и неговите регламенти са част от
българската нормативна система, те са пряко приложими.
Следователно в настоящия случай съдът намира, че поведението на
ответника да прекрати платежната разплащателна сметка на ищеца не
представлява нарушение на принципа на равно третиране, тъй като попада в
хипотезата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр., а именно е поведение, предвидено
в задължителен нормативен акт.
По отношение на иска с правно основания чл. 71, ал. 1, т. 2, предл. 1 и 2
съдът счита същите за неоснователни, тъй като не е налице поведение,
изразяващо се в неравно третиране, което да подлежи на преустановяване и
на възстановяване на положението отпреди това поведение.
По отношение на предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 71,
ал. 1, т. 3 ЗЗДискр., съдът намира, че не е налице дискриминиращо поведение
спрямо ищеца, във връзка с което да са претърпени вреди от страна на ищеца,
вкл. не са доказани (въпреки указанието по чл.146, ал.2 ГПК) претърпени
неимуществени вреди.
По разноските:
С право на такива разполага ответникът, който е претендирал такива за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер на 200лв.
10
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. А. Д., гражданин на Р.Ф, роден на
********** г. в гр. М., с постоянен адрес: Р.Ф, гр. М., ул. „К.В“ дом 8, ап. 31,
съдебен адресат: адв. А., гр.В., ул. Я.С № 1, вх.В, ап.64, срещу „О.Б.Б“ АД,
ЕИК: *****, гр.София, бул. В № 89Б, установителен иск с правно основание
чл. 71, ал. 1, т.1 от ЗЗДискр. за признаване за установено, че спрямо ищеца
ответникът в периода от 16.06.2022г. до 16.12.2022г. е извършил нарушение
по чл.4, ал.1 ЗЗДискр., изразяващо се в неравното му третиране по признак
„гражданство“, изразяващо се в прекратяване на подписан между страните
Договор за откриване на банкова сметка на клиент от 22.07.2013г., както и
блокиране на всички платежни услуги и забрана за свободно разпореждане с
наличните парични средства, както и ОТХВЪРЛЯ предявения осъдителен
иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. от ЗЗДискр. за осъждане ответника да
преустанови неравното третиране на ищеца по признак „гражданство“ и
възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в
бъдеще от по-нататъшни нарушения, така и ОТХВЪРЛЯ предявения
осъдителен иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. от ЗЗДискр. за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата то 50000лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане
на лихви за съхранение на парични средства в блокирана банкова сметка,
както и неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания и
унизено човешко достойнство, ведно със законната лихва от 16.12.2022г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК С. А. Д., гражданин на Р.Ф,
роден на ********** г. в гр. М., с постоянен адрес: Р.Ф, гр. М., ул. „К.В“ дом
8, ап. 31, съдебен адресат: адв. А., гр.В., ул. Я.С № 1, вх.В, ап.64, да заплати
на „О.Б.Б“ АД, ЕИК: *****, гр.София, бул. В № 89Б, разноски по делото в
размер на 200лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11
12