№ 214
гр. С., 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.
Ваня Н. И.
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500130 по описа за 2022 година
С решение № 210 от 22.12.2021 год. по гр. дело № 208/2020 год. РС-Е.П. в първа фаза
по допускане на съдебна делба е отхвърлил иска на ЕМ. П. Б. от гр. С. и Д. П. ЦВ. от с.
Г.Е.П. срещу ответниците КР. Н. ИВ. от с. Н.Х. и С. П. Г. от гр. Е.П. с правно основание чл.
76 от Закона за наследството за обявяване на относителната недействителност на
разпоредителната сделка, обективирана в н.а. за дарение на недвижим имот № 64, том IV,
рег. № 5916, дело № 564 от 09.08.2018 год. на нотариус с район на действие ЕлПРС, с който
С.Г. е дарил на внучката си К.И. 1/8 идеална част от УПИ с площ 920 кв.м., който по
кадастралния и регулационен план на с. Г.Е.П., съставлява имот пл. № 491, за който е
отреден УПИ XII-491 в кв. 43 по плана на селото, заедно с построените в имота жилищна
сграда с площ 76 кв.м. и гараж с работилница от 35 кв.м., при посочени граници и съседи. С
решението съдът е допуснал да се извърши съдена делба по отношение на следните
недвижими имоти: 1. УПИ с площ 920 кв.м., който по кадастралния и регулационен план на
с. Г.Е.П. съставлява УПИ XII-491 в кв. 43 по плана на селото, заедно с построените в имота
жилищна сграда с площ 76 кв.м. и гараж с работилница от 35 кв.м., между следните
съделители и при следните квоти: КР. Н. ИВ. – 6/8 ид.ч.; Д. П. ЦВ. – 1/8 ид.ч., Е.П. Б. – С. –
1/8 ид.ч. ; 2. Земеделска земя, находяща се в землището на с. Ж., община З., област П.,
възстановена по реда на ЗСПЗЗ въз основа на Решение № 11РГ от 10.06.1999 год. на ПК-З.:
нива с площ 3,830 дка, пета категория, местност „Ц.Б.“, съставляваща имот № 29012.13.8 по
кадастралната карта на землището, при посочени граници и съседи; 3. Земеделска земя,
находяща се в землището на с. Ж., община З., възстановена по реда на ЗСПЗЗ въз основа на
1
решение № 11ПЗ от 10.06.1999 год. на ПК-З.: нива с площ 1,899 дка, четвърта категория,
местност „Р.“, съставляваща имот № 29012.4.2 по кадастралната карта на землището, при
посочени граници и съседи; 4. Земеделска земя, находяща се в землището на с. Ж.,
възстановена по реда на ЗСПЗЗ въз основа на решение № 11ПЗ от 10.06.1999 год. на ПК-З.:
нива с площ 1 дка, пета категория, местност „Л.“, съставляваща имот № 29012.7.40 по
кадастралната карта на землището, при посочени граници и съседи, между следните
съделители и квоти: С. П. Г. – 1/3 ид.ч.; Д. П. ЦВ. – 1/3 ид.ч. и ЕМ. П. Б. – 1/3 ид.ч.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ЕМ. П. Б. и Д.Ц. в
частта, с която съдът е отхвърлил предявения от същите иск с правно основание чл. 76 от ЗН
за обявяване относителната недействителност на разпоредителната сделка, обективирана в
цитирания по-горе нотариален акт за дарение, както и в частта, с която съдът е допуснал
делба на описаните по-горе земеделски имоти. Считат решението за нищожно, тъй като е
включен съделител, който няма право на участие в делбата, а именно – С.Г., срещу когото е
предявен само иск по чл. 76 от ЗН, но не и иск за делба. Същият не е конституиран като
съделител на делбения имот, посочен в исковата молба, тъй като не участва в
съсобствеността на имота, а е ответник единствено по иска по чл. 76 от ЗН, който обаче е
отхвърлен. В случая не се касае до делба на наследството на П. Ц., чиито наследници са
страните по делото, вкл. ответника С.Г., а до делба на конкретен недвижим имот – УПИ XII-
491 в кв. 43 по плана на с. Г.Е.П., като в съсобствеността на този имот не участва С.Г.,
поради което същият няма право да участва като съделител в делбата. Считат също така, че
решението е недопустимо в частта, с която е допусната делба на земеделските имоти, тъй
като за тях не е предявен надлежно иск за делба. Съдът се е произнесъл по иск за делба на
наследство, с какъвто не е бил сезиран. Сочат още, че имотите не са достатъчно
индивидуализирани, като за тях не са представени актуални скици. Според жалбоподателите
е следвало претенцията на С.Г. да бъде предявена чрез насрещен иск, като тази искова молба
се впише по съответния ред, за да може производството от делба на конкретен имот да
премине в делба на наследство въз основа на нарочно определение на съда. Неправилно
според въззивниците е и решението в отхвърлителната част по иска по чл. 76 от ЗН, тъй
като при прехвърляне на идеална част от наследствен имот на лице, което не е наследник, и
с този имот не се изчерпва цялото наследство, то сделката е относително недействителна
/ако имотът не се падне в дял на наследника – отчуждител при делбата/. Молят съда да
прогласи служебно и нищожността на последващата сделка за покупко-продажба,
инкорпорирана в н.а. № 65, дело № 565/09.08.2018 год., с който С.Г. е прехвърлил на К.И. 5
/8 ид.ч. от процесния УПИ, като имотът бъде върнат в делбената маса и С.Г. бъде включен
като съделител с 6/8 ид.ч. от имота.
Ответникът С.Г. оспорва въззивната жалба.
Ответницата К.И. оспорва въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на
страните съдът намира за установено от фактическа страна следното:
В исковата молба се твърди, че ищците Ема Б. – С. и Д.Ц. са съсобственици с
2
ответницата КР. Н. ИВ. на описания по-горе УПИ в землището на с. Г.Е.П., като
съсобствеността е възникнала от следните юридически факти: Имотът е бил съсобствен на
родителите на ищците П. Ц. и Ц. Ц.а в режим на СИО, по силата на покупко-продажба с н.а.
№ 3, дело № 3/1958 год. След смъртта на П. Ц. през 1998 год. същият е оставил като
наследници по закон преживялата съпруга Ц. Ц.а, която е станала собственик на 5/8 ид.ч. и
децата си Ема Б. – С., Д.Ц. и С.Г., всеки с дял 1/8 ид.ч. С н.а. № 30, дело № 26/2015 год. Ц.
Ц.а е дарила на сина си С.Г. притежаваните от нея 5/8 ид.ч. от имота. Впоследствие с н.а. №
64, том IV, дело № 564/09.08.2018 год. С.Г. е дарил на внучката си К.И. 1/8 ид.ч. от
процесния УПИ, а с н.а. № 65, том IV, дело № 565/09.08.2018 год. е продал на ответницата
още 5/8 ид.ч. от имота и от находящите се в него жилищна сграда, гараж и работилница.
Ищците твърдят, че двете поредни прехвърлителни сделки са сключени в един и същи ден с
цел заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗС – основание за нищожност по чл. 26,
ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. Моли съда да приеме за нищожна сделката за покупко-продажба поради
заобикаляне на закона и препятстване възможността за изкупуване на идеалните части от
ищците. Тъй като договорът за покупко-продажба не е произвел вещно-правно действие
като нищожен, моли съда да конституира С.Г. като съделител и да допусне до делба имота
при квоти 5/8 ид.ч. за С.Г. и по 1/8 ид.ч. за ищците и ответницата. Ищците твърдят също
така относителна недействителност на предхождащата продажбата сделка, а именно –
договора за дарение, сключен с н.а. № 64/2018 год., на основание чл. 76 от ЗН, тъй като С.Г.
се е разпоредил с идеална част от наследството на П. Ц., поради което ищците като
сънаследници се явяват легитимирани да искат в първата фаза на делбата прогласяване на
недействителността на дарствената сделка, тъй като дареният имот не изчерпва
наследствената маса. В случай, че съдът приеме сделките за действителни, молят съда да
допусне до делба имота при квоти: 6/8 ид.ч. за ответницата К.И. и по 1/8 ид.ч. за ищците.
По молба на ответника С.Г., депозирана преди датата на първото съдебно заседание, в
делбената маса са включени и описаните по-горе три броя земеделски земя, бивша
собственост на П. Ц..
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Описаната по-горе фактическа обстановка се потвърждава от представените към
исковата молба писмени доказателства - н.а. № 3, дело № 3/1958 год.; н.а. № 30, дело №
26/2015 год., н.а. № 64, том IV, дело № 564/09.08.2018 год., н.а. № 65, том IV, дело №
565/09.08.2018 год. на нотариус с район на действие ЕлПРС, удостоверения за наследници.
Установява се по безспорен начин от събраните по делото доказателства, че
процесният застроен УПИ в землището на с. Г.Е.П. е бил съсобствен на родителите на
ищците П. Ц. и Ц. Ц.а в режим на СИО. След смъртта на наследодателя Ц. и договора за
дарение от 2015 год. ответникът С.Г. е станал собственик на притежаваните от неговата
майка 5/8 ид.ч. от имота, както и на 1/8 ид.ч. по наследство от П. Ц., т.е. общо 6/8 ид.ч.
Съдът намира за неоснователно твърдението на ищците за нищожност на договора за
покупко-продажба, сключен с н.а. № 65/2018 год. поради заобикаляне на закона.
3
Нарушаването на задължението от страна на съсобственика, желаещ да продаде
своята идеална част от имота, има за правна последица само възникването на
преобразуващото право на останалите съсобственици за изкупуване при същите условия, но
не обуславя нищожност на сделката. Когато с договор за дарение се отчужди идеална част
от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността лице и
останалата идеална част се прехвърли впоследствие с договор за продажба на същото лице,
без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици
съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗС, няма заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД -
Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012 год. по тълк. дело № 5/2012 год. ОСГК на ВКС на
РБ. Съгласно Тълкувателното решение при заобикалянето на закона участниците в сделката
трябва да съзнават, че чрез извършената сделка или поредица от сделки постигат цел, която
законът не позволява. В случаите, когато продажбата на остатъка от част от съсобствен имот
се предхожда от дарение на друга част от същия имот в полза на външно за съсобствеността
лице, житейското предположение за наличие на намерение за заобикаляне на закона при
липсата на законова презумпция за намерение, не може да промени характера на сделката по
чл. 33 от ЗС и последиците от нея, нито води до опорочаване на предхождащото я дарение.
След като поотделно за договорите за дарение и за покупко-продажба, както и при
съчетанието им, липсва законова забрана за постигнатия краен правен резултат, то е
невъзможно страните да целят забранен или непозволен от закона резултат. С оглед това
съдът намира, че договорът за покупко-продажба не е нищожен.
По предявения установителен иск за прогласяване относителната недействителност
на договора за дарение, сключен с н.а. № 64/2018 год., с правно основание чл. 76 от ЗН,
съдът намира следното:
Правото на сънаследника да иска прогласяване на относителната недействителност
на такова разпореждане със сънаследствения имот може се упражни само в първата фаза на
делбения процес с инцидентен установителен иск или с правоизключващо възражение.
Искът за прогласяване на относителна недействителност по чл. 76 от ЗН на
разпореждането е заявено от ищците в първата фаза на делбения процес, с молба от
01.03.2021 год. преди проведеното първо открито съдебно заседание. Съгласно разпоредбата
на чл. 76 от ЗН актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети
са недействителни, ако тия предмети не се паднат в негов дял при делбата. Защитната
функция на нормата на чл. 76 от ЗН е установена в полза на сънаследника, който не е
извършил разпореждането, и който желае в делбата да участват само сънаследници.
Следователно, с правото да се позове на разпоредбата на чл. 76 от ЗН разполага всеки
сънаследник, който не се е разпоредил с дела си в полза на трето лице, независимо дали в
делбеното производство има качеството ищец или ответник. В случая ищците се явяват
легитимирани да се позоват на тази относителна недействителност в качеството на
съсобственици на имота по наследство от П. Ц. и доколкото с разпоредената вещ не се
изчерпва наследството, не се касае до хипотеза на разпореждане по чл. 212 от ЗЗД.
Разгледан по същество, искът е неоснователен по следните съображения:
4
Според утвърдената съдебна практика приложението на чл. 76 от ЗН е оправдано и
изпълнява защитните си функции, само при положение, че при уважаване на възраженията и
изключване на приобретателите по атакуваните сделки имуществото ще се върне в
патримониума на призованите към наследяване лица и делбата ще се допусне между тях.
Смисълът на тази разпоредба не е принципно да се ограничи правото на сънаследник да се
разпорежда с дела си от сънаследственото имущество в полза на трети лица, нито да бъде
отречено правото на приобретателя на идеална част от сънаследствен имот да поиска
поделянето му по съдебен ред. Само ако неразпоредилият се с дела си сънаследник заяви, че
желае делбата да бъде извършена единствено между сънаследниците без участието на
приобретателите, разпоредбата на чл. 76 от ЗН ще намери приложение. В случай, че след
откриване на наследството са извършени няколко последователни разпореждания с отделни
наследствени предмети разпоредбата на чл. 76 от ЗН ще намери приложение, само ако
възражението на неразпоредилия се с дела си наследник касае всички разпореждания.
Неоснователно ще бъде възражението по чл. 76 от ЗН, направено само по отношение на
едно от така извършените разпореждания, тъй като то няма да има за последица допускане и
извършване на делбата само между сънаследниците /вж. в този смисъл решение № 44 от
06.07.2017 год. на ВКС по гр.д. № 3117/2016 год. на I г.о./. В случая не е направено
възражение за относителна недействителност на договора за покупко-продажба, който е
произвел вещно-правно действие, като доводите за неговата нищожност поради заобикаляне
на закона съдът е приел за неоснователни, по изложените по-горе съображения. Тъй като по
силата на този договор ответницата К.И. е придобила 5/8 ид.ч. от имота и се легитимира
като съсобственик на тази част от него, искът на ищците за относителна недействителност
на договора за дарение по чл. 76 от ЗН се явява неоснователен, тъй като уважаването му
няма да има за последица допускане и извършване на делбата само между призованите към
наследяване лица. В случая ищците не са упражнили успешно правата си по чл. 76 от ЗН по
отношение на всички разпореждания с идеални части, а именно – не са упражнили това
право по отношение на договора за покупко-продажба, поради което делбата на процесния
УПИ следва да бъде допусната и извършена между всички лицата, които се легитимират
като собственици на съответните идеални части към момента на приключване на устните
състезания при зачитане на извършените след откриване на наследството разпоредителни
сделки, а именно: КР. Н. ИВ. – 6/8 ид.ч.; Д. П. ЦВ. – 1/8 ид.ч., Е.П. Б. – С. – 1/8 ид.ч.
Тъй като в тази част изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По иска за делба на процесните земеделски имоти, съдът намира следното:
Правилото на чл. 341, ал. 2 от ГПК урежда възможността във вече висящо делбено
производство да бъде извършена съдебна делба на цялото съсобствено между страните
имущество или на всяка вещ от него, която някоя от страните поиска да бъде поделена. Така
се осигурява еднократност и изчерпателност на производството по извършване на съдебна
делба на всички съсобствени (сънаследствени) имоти. Неоснователно е оплакването на
въззивниците за недопустимост на обжалваното решение в частта, с която съдът е допуснал
5
делба на процесните земеделски земи, като неправилно ги е включил в делбената маса по
реда на чл. 341, ал. 2 от ГПК по искане на С.Г. поради това, че същият не бил ответник по
първоначално предявените искове за делба. Според посочената разпоредба всеки от
останалите сънаследници може в първото заседание по делото да поиска с писмена молба да
бъдат включени в наследствената маса и други имоти. За да се извърши делбата между
действителните съсобственици, ако е заявен искът по чл. 76 от ЗН, като главна надлежна
страна в процеса следва да участва сънаследникът прехвърлител. Приобретателят по
сделката също има качеството на главна страна - ответник и необходим другар по иска за
прогласяване на относителната недействителност. Като главна страна в процеса и
сънаследник на общия наследодател С.Г. своевременно е упражнил правото си да поиска
включване в делбената маса и на други имоти, независимо че се е разпоредил с идеалните
части от другия наследствен делбен имот, тъй като при евентуално уважаване на иска по чл.
76 от ЗН същият има правен интерес делбата с негово участие да се извърши по отношение
на всички сънаследствени имоти. Искането за делба, предявено по реда на чл. 341, ал. 2 от
ГПК, е било заявено в срок, поради което съдът е счел, че няма пречка земеделските имоти,
за които се твърди, че са съсобствени между страните, да се включат в делбената маса.
Поради връзката между двата иска за делба, то целесъобразно е от съда да се издаде едно
общо решение по тях, като се обсъдят възраженията на страните. Съгласно задължителната
съдебна практика, обективирана в Определение № 102/02.06.2017 по дело № 1306/2017 на
ВКС, ГК, II г. о. и др., при отказ за включване на имотите в делбата по реда на чл. 341, ал. 2
от ГПК съдът следва да разпореди образуването на отделно производство за тяхната делба,
т.е. във всички случаи направеното искане по чл. 341, ал. 2 от ГПК подлежи на разглеждане
от съда, независимо дали това ще стане в настоящото производство или в отделно
самостоятелно производство, ако бъде отказано включването на имотите. В случая съдът не
е допуснал процесуално нарушение, като е допуснал и разгледал и исковете за делба на
допълнително включените по молба на ответника С.Г. сънаследствени имоти, които са
съсобствени между страните по делото.
Разгледан по същество, искът за делба на процесните земеделски земи е основателен.
С решения № 11РГ/10.06.1999 год. и № 11ПЗ/10.06.1999 год. на ОбСЗ-З. е възстановено в
реални граници правото на собственост на наследниците на П. Г. Ц. върху процесните
имоти, находящи се в землището на с. Ж.: 1. нива с площ 3,830 дка в местността „Ц.Б.“ ,
представляваща имот № 29012.13.8 по кадастралната карта на землището, при посочени
граници и съседи; 2. нива с площ 1,899 дка в местността „Р.“, представляваща имот №
29012.4.2 по кадастралната карта, при посочени граници и съседи; 3. нива с площ 1 дка в
местността „Л.“, представляваща имот № 29012.7.40 по кадастралната карта, при посочени
граници и съседи. Процедурата по възстановяването им е приключила, като са представени
и скици на възстановените имоти с идентификатори съгласно действащата кадастрална
карта. Тъй като правото на собственост върху земите е възстановено в лицето на
наследниците на П. Ц. по реда на ЗСПЗЗ, то делбата следва да се допусне между децата му –
С.Г., Д.Ц. и Е.Б. при равни квоти по 1/3 идеална част.
6
Тъй като и в тази част изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на
районния съд, решението следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 210 от 22.12.2021 год. по гр. дело № 208/2020 год. на
РС-Е.П..
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7