№ 32014
гр. София, 05.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
Сложи за разглеждане докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско
дело № 20231110133621 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ К. С. П.- редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, не се явява, представлява се от адв. М., с представено по делото
пълномощно.
ОТВЕТНИЦИТЕ А. А. П. и С. А. Д.- редовно уведомени от предходно
съдебно заседание, не се явяват, представляват се от адв. Б., с представено по
делото пълномощно.
СЪДЪТ намира, че въпреки редовната процедура по призоваване на
страните, ход на делото не следва да бъде даден по следните съображения:
Производството по делото е образувано по предявен от ищеца К. С. П.
иск срещу ответниците А. А. П. и С. А. Д. с правно основание чл. 30 от
Закона за наследството (ЗН) за намаляване на извършено в полза на
ответниците дарение на недвижим имот и за възстановяване на запазената
част на ищеца от наследството на С.Р.Б..
Ищцата твърди, че е наследник по закон - дъщеря на С.Р.Б., починал на
13.09.2022 г.
Твърди, че на 19.05.2015 г. С.Р.Б. е дарил на ответниците - А. А. П. и С.
А. Д., негови внучки, собствените си 3/4 идеални части от недвижим имот,
представляващ: АПАРТАМЕНТ № 31, с идентификатор
1
68134.28.20.1994.2.4, находящ се на втори етаж, вх. “Б‘ / на жилищна сграда /
с идентификатор 68134.2820.1994.2- бл. 533, в град София, СО, район
„Надежда”, *** ”, построена в парцел с идентификатор 38134.2820.1994,
състоящ се от три стаи и кухня, със застроена част от 84,42 к в.м, при съседи:
двор, калкан, двор, стълбище и ап. №30 и съседи по скица: на етажа-обект с
идентификатор 68134.2820.1994.2.3, под него обект с идентификатор
38134.2820.1994.2.2 и над него – 68134.2820.1994.2.6, заедно с МАЗЕ № 4, с
площ по нотариален акт от 3,26 кв.м, при съседи; мазе №5, калкан, мазе №3,
коридор, заедно с 4,914 % идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални част и от правото на строеж върху мястото.
Твърди, че извършеното дарение накърнило запазената й част от
наследството на С.Р.Б..
Сочи, че по предявен от нея иск за делба е образувано гр.д.№
53857/2015 г. по описа на СРС, 141 състав, което е приключило с влязло в
сила решение за изнасяне на горепосочения недвижим имот на публична
продан, като процесният недвижим имот е възложен на една от ответниците –
А. П..
В уточнителна молба от 04.04.2023 г. ищцата изрично сочи, че в
производството по съдебна делба по гр.д. № 53857/2015 г. не е предявявала
иск и не е правила възражение по реда на чл. 30 ЗН.
Така изложените твърдения във връзка с предходно проведено между
страните по настоящия спор делбено производство се подкрепят от
ангажираните от страните писмени доказателства, както и от служебно
извършената справка по гр.д. № 53857/2015 г. на СРС, 141 с-в.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
настоящото производство, образувано по иск с правно основание чл. 30 ЗН, се
явява недопустимо на основание чл. 299 ГПК, по следните съображения:
Основанието на иска за делба е съществуването на съсобственост
между страните.
В актуалната си практика / решение № 50025 от 28.02.2023 г. на ВКС
по гр. д. № 1898/2022 г., I г. о., ГК и цитираните в него актове/ ВКС приема,
че съдебното производство за делба е уредено от закона като особено исково
производство, в което могат да бъдат повдигани и разрешавани от делбения
съд спорове между съделителите относно правоотношения, обуславящи
2
възникването и съществуването на съсобственост, участниците в нея и
техните права. Такива са споровете за собственост, произход, осиновяване, за
приемане и отказ от наследство, за действителност на завещания, както и за
възстановяване на запазена част.
Споровете относно обуславящите съдебната делба правоотношения
могат да се решават не само в делбеното производство /като се отчита, че
съгласно т. 3, б. "д" от ППВС № 7/1973 г. иск за установяване, че е прието
наследство, и за нищожност на заявен отказ от наследство не може да се
предяви в отделно производство, освен ако наследникът не разполага с друг
иск, към който да присъедини този иск/. В съдебната практика и в правната
доктрина няма колебание, че споровете между сънаследниците във връзка с
имуществената общност могат да бъдат заявени за разглеждане по общия
исков ред в отделно производство преди предявяване на иска за делба.
Предявяването им за съвместно разглеждане в рамките на делбеното
производство е една правна възможност, а не императивно изискване.
Разпоредбата на чл. 342 ГПК, според която в първото заседание всеки
от наследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в
делбата, против размера на неговия дял и против включването на някои
имоти в делбената маса, указва срока, в който могат да бъдат повдигани пред
делбения съд преюдициалните спорове между съделителите, но не изключва
възможността, ако някой от тях е пропуснал да направи възраженията си в
този срок, да предяви иск за защита на правата си по общия исков ред.
Преклудирането на непредявените в рамките на делбеното
производство възражения не означава, че правата, върху които те се основават,
са отречени със сила на пресъдено нещо. В тази хипотеза, поради
обуславящия му характер, макар и заведено след предявяване на иска за
делба, съдът следва да спре делбеното производство на основание чл. 229, ал.
1, т. 4 ГПК до приключване на производството по иска, имащ за предмет спор
от кръга на предвидените в чл. 343 ГПК.
С влизане в сила на решението по чл. 344, ал. 1 ГПК, с което се
допуска съдебна делба, обаче споровете по въпросите с преюдициално
значение за изхода на делото в първата фаза на делбата, се преклудират.
Решението по допускане на делбата формира сила на пресъдено нещо
относно наличието на съсобственост, лицата, притежаващи права върху
3
съответното имущество и размера на правата им.
Забраната на чл. 299, ал. 1 ГПК за пререшаване на спор, разрешен с
влязло в законна сила съдебно решение, по същество означава преклудиране
на всички факти и основаните на него права, осъществени преди
постановяване на решението, независимо дали тези права са били релевирани
в делбеното производство или не. В този смисъл са и Решение № 66 от
16.06.2014 г. по гр. д. № 5605/2013 г., І гр. отд. на ВКС, Решение № 112 от
07.11.2014 г. по гр. д. № 1394/2014 г., ІІ гр. отд. на ВКС и др. /
В случая влязлото в сила по допускане на делбата решение формира
сила на пресъдено нещо относно съществуването на съсобственост върху
страните при съответните квоти и след като ищецът не е заявил
своевременно възраженията си възстановяване на запазена част, то и правото
му да стори това в последващ процес, се явява преклудирано, а предявеният
иск – недопустим.
Така мотивиран, на основание чл. 299 ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 33621/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 76 с-в., като недопустимо на основание чл. 299 ГПК.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
днешното съдебно заседание с частна жалба пред Софийски градски съд.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото протоколно определение, след
изготвяне на протокола. /чл. 7, ал. 2 ГПК/
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:07
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
4