№ 587
гр. София, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря В.К.Д.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110207944 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.П.Е.К. ЕАД ЕИК ********** срещу наказателно постановление
/НП/ № Р-10-334/12.05.2021 г., издадено от заместник-председател на Комисия за финансов
надзор/КФН/, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", с което на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/ за
нарушение на чл. 100о, ал. 2 във връзка с ал. 5, във вр. с ал.4, във вр. с чл. 100т, ал. 1, изр.
първо, предложение второ, във вр. с ал. 3 от ЗППЦК, във връзка с § 45, т. 1 от ПЗРЗМДВИП.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че непредоставянето
на информация на КФН и на обществеността не са две отделни нарушения, а едно единно.
Сочи, че за са съставени две наказателни постановления за едно и също нарушение.
Алтернативно намира деянието за маловажно и моли съда на тези основания да отмени
атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна КФН се представлява от юрк. Л.., която пледира за потвърждаване на
НП, като представя и подробни мотиви в писмени бележки.
1
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
„Д.П.Е.К.“ ЕАД било вписано под № РГ-05-1546 в регистъра на публичните дружества и
други емитенти на ценни книжа по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов
надзор (ЗКФН), воден от КФН и притежавало статут на емитент.
Със заповед № З-249/20.10.2020 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ
управление "Надзор на инвестиционната дейност", св. Д.А. е определена да извършва
проверки във връзка с упражняването на контрол за спазване на разпоредбите на ЗППЦК,
ЗПФИ, ЗПЗФИ, ЗДКИСДПКИ и нормативните актове по прилагането им, както и да съставя
актове за установяване на административни нарушения при констатиране на нарушения.
При извършена проверка от КФН било установено, че „Д.П.Е.К.“ ЕАД е извършило
нарушение на чл. 100о, ал. 2 във връзка с ал. 5, във вр. с ал. 4, във вр. с чл. 100т, ал. 1, изр.
първо, предложение второ, вр. ал. 3 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа
(ЗППЦК), във връзка с § 45, т. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, тъй като не било
представило на обществеността шестмесечен консолидиран финансов отчет за дейността си,
обхващащ първите 6 месеца на 2020 г., в законоустановения срок за 2020 г., а именно до
30.09.2020г.
От справка на интернет страницата на „Българска фондова борса“ АД за емитенти, които
разкриват регулирана информация, за „Д.П.Е.К.“ ЕАД било установено, че дружеството-
жалбоподател използва за оповестяване на дължимата информация пред обществеността
интернет портала, достъпен на адрес: http://www.x3news.com/. При извършена проверка в
интернет и в масивите на посочения интернет портал е констатирано от служители в КФН,
че в законоустановения срок до 30.09.2020 г. „Д.П.Е.К.“ ЕАД не е разкрило през
обществеността шестмесечен консолидиран финансов отчет за дейността си, обхващащ
първите шест месеца на финансовата година.
С писмо, изх. № РГ-05-1546-2/11.11.2020 г., представляващият „Д.П.Е.К.“ ЕАД е поканен да
се яви в сградата на КФН в тридневен срок от получаване на писмото, за съставяне и
връчване на АУАН. На 19.11.2020 г. се е явил упълномощен представител на дружеството,
като в негово присъствие е съставен и връчен АУАН № Р-06-856/19.11.2020 г.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП.
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по
делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл.
283 НПК, както и въз основа на събраните гласни доказателства чрез разпита на св. А..
Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата
обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Липсата на
противоречие в доказателствата не налага тяхното по-подробно обсъждане.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в
предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав, съобразявайки разпоредбата на чл. 222, ал. 1 ЗППЦК, както и
заповед № З-249/20.10.2020 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление
"Надзор на инвестиционната дейност", намира, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни
органи.
Съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП са спазени
изискванията на процесуалния закон.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че същият е санкциониран два
пъти за едно и също нарушение. По делото беше изискано и представено НП Р-10-335 от
12.05.2021г., както и АУАН въз онова на който е издадено това НП. От тях е видно, че
жалбоподателят е санкциониран с цитираното НП за непредставяне пред Комисията за
финансов надзор в шестмесечен срок консолидиран финансов отчет за дейността си за
първите 6 месеца на 2020г. Чл. 100о, ал.2 от ЗППЦК предвижда, че емитентът, който изготвя
консолидиран годишен финансов отчет, е длъжен да разкрива публично 6-месечен
консолидиран финансов отчет за дейността си, обхващащ първите 6 месеца от финансовата
година, в срок до 60 дни от края на шестмесечието. Според чл.100т, ал.1 от ЗППЦК
емитентът или лицето, поискало без съгласието на емитента допускане на ценните книжа до
търговия на регулиран пазар, е длъжен да разкрива публично регулираната информация чрез
предоставянето й на комисията и на обществеността. Емитентът, който е извършил само
публично предлагане на ценни книжа, е длъжен да разкрива информацията по изречение
първо на територията на Република България.
3
Логическото, граматическото и буквалното тълкуване на разпоредбата водят до
категоричния извод, че законът предвижда две отделни и самостоятелни задължения за
емитента, които се изразяват от една страна в предоставянето на посочената в закона
информация до КФН, а от друга – предоставянето на обществеността по предвидения ред.
Съответно всяко неизпълнение на което и да е от двете задължения е самостоятелно
противоправно деяние, въздигнати в отделен състав на административно нарушение. Това е
така, защото непредставянето на информацията пред КФН накърнява обществените
отношения, свързани с регулирането на пазара на ценни книжа и осъществяването на
надзорни правомощия, а непредставянето на отчета на обществеността е пречка
инвеститорите да осъществяват публичен контрол и информирана преценка за инвестициите
си. Всяка от тези две групи обществени отношения подлежи на самостоятелна защита и е
самостоятелно административно нарушение, което подлежи на санкциониране по реда на
чл.18 от ЗАНН, според който когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените
наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Видно от наказателното
постановление, предмет на проверка от СРС, жалбоподателят е санкциониран за това, че не е
предоставил информация на обществеността, а с цитираното по-горе НП му е наложена
санкция за това, че не е предоставил отчета пред КФН. Съответно не е налице нарушение на
принципа non bis in idem.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства съдът приема, че
по делото е безспорно установено, че Д.П.Е.К. ЕАД е осъществило състава на нарушението,
за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Според чл. 100о, ал. 1 от ЗППЦК емитентът е длъжен да разкрива публично 6 месечен
финансов отчет за дейността си, обхващащ първите 6 месеца на финансовата година в срок
до 30 дни от края на шестмесечието, а съгл. чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 1 от ЗППЦК
дружеството е длъжно да разкрива публично шестмесечен финансов отчет за дейността си
чрез представянето му пред обществеността. Чл. 100о. ал. 4 ЗППЦК определя съдържанието
на шестмесечния финансов отчет за дейността на емитентите.
Съгласно § 45, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 28 от 2020 г.): "През
2020 г.: сроковете по чл. 77з, ал. 1, т. 5, сроковете по чл. 100б, ал. 8, чл. 100е, ал. 1, т. 2, чл.
100о, ал. 1 и 2, чл. 100о1, ал. 1 и 2, чл. 115, ал. 1 и чл. 139, ал. 2, предложение второ от
Закона за публичното предлагане на ценни книжа се удължават до 30 септември 2020 г.,
която е и крайната дата за предоставяне на отчета. На следващата дата нарушението се счита
извършено, както е посочил правилно и АНО в НП.
В конкретния случай дружеството е следвало да подаде финансовия си отчет за дейността
на дружеството през първото шестмесечие на 2020 г. най-късно до 30.09.2020г. и с това не е
изпълнило задължението си по ЗППЦК
4
Нарушението е формално и се счита за довършено с реализиране на изпълнителното деяние,
което се осъществява чрез бездействие в законоустановения срок, като не е необходимо да
настъпи вредоносен резултат.
С оглед на обстоятелството че нарушителят е юридическо лице, не следва да се обсъжда
въпросът за субективната страна на деянието, тъй като отговорността на юридическите лица
е обективна и безвиновна.
За извършеното нарушение е предвидена санкция от 5000 до 20 000 000 лв. или до 5 на сто
от общия годишен оборот в съответствие с последния изготвен годишен финансов отчет,
приет от управителния орган, съгласно чл.221а, ал.2 вр. ал. 1 от ЗППЦК На жалбоподателя е
била наложена минимално предвидената имуществена санкция в размер на 5000 лв., който
размер по мнението на настоящия съдебен състав напълно съответства на тежестта на
нарушението.
Не съществува възможност за намаляване на наложената санкция, тъй като АНО е наложил
минималния й размер на дружеството.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за маловажност на нарушението. С
разпоредбата на чл. 100о, ал. 2 вр. чл. 100о, ал. 4 вр. чл. 100т, ал. 1 от ЗППЦК се цели
гарантиране надлежното информиране на инвеститорите и обществеността за състоянието
на емитента и защитата на публичните пазари на ценни книжа, като в случая не е
определящо наличието или липсата на вредни последици от извършването на нарушението,
а степента, с която то е нарушило обществените отношения. Съдът счита, че конкретното
нарушение не се различава съществено от други нарушения от същия вид и не са налице
основания за преценката му като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Срокът на
закъснението не е незначителен – въззивникът няма данни, а и не твърди да е публикувал
отчета макар и след срока, което свидетелства за висока степен на обществена опасност на
деянието. Видно от приложената към административната преписка справка, към датата на
проверката са налични единствено тримесечни консолидирани отчети, но не и шестмесечен
по чл. 100о, ал. 2 вр. чл. 100о, ал. 4 вр. чл. 100т, ал. 1 от ЗППЦК. Неизпълнението на
задължението на въззивника в указания срок е препятствало публичния надзор върху
стабилността на капиталовия пазар и защита на инвеститорите в ценни книжа. При
преценката за приложимостта на чл. 28 ЗАНН следва да се съобразят и целите на ЗППЦК,
така както са определени с чл. 1, ал. 2 от закона - осигуряване защита на инвеститорите в
ценни книжа, включително чрез създаване на условия за повишаване на тяхната
информираност за капиталовия пазар, създаване на условия за развитието на справедлив,
открит и ефективен капиталов пазар, поддържане на стабилността и на общественото
доверие в капиталовия пазар. Така описаното нарушение е застрашило обществените
отношения, защитавани с разпоредбите на чл. 100о ал. 2 във връзка с чл. 100т ал. 1 от
ЗППЦК. Поради това съдът приема, че нарушението разкрива именно типичната степен на
обществена опасност на нарушенията от този вид и не по-ниска.
5
Съобразно изхода на делото и с оглед поисканото, на КФН следва да се заплати от страна на
въззивника сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът счита, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № Р-10-334/12.05.2021 г., издадено от
заместник-председател на Комисия за финансов надзор/КФН/, ръководещ управление
"Надзор на инвестиционната дейност", с което на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/ за нарушение на чл. 100о, ал. 2 във връзка с
ал. 5, във вр. с ал.4, във вр. с чл. 100т, ал. 1, изр. първо, предложение второ, във вр. с ал. 3 от
ЗППЦК, във връзка с § 45, т. 1 от ПЗРЗМДВИП.
ОСЪЖДА Д.П.Е.К. ЕАД ЕИК ********** да заплати на КФН сумата от 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава X от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6