МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 260000 от 17.05.2022
г. по НАХД № 153/2021 г. по описа на БРС
Съдебното
производство по НАХД № 153/2021 г. по описа на БРС е образувано по повод
постановлението на Районна прокуратура гр. Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемата
Б.В.Х. с ЕГН ********** за извършено от нея престъпление по чл. 324, ал. 2, вр.
с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, а именно за това, че:
при условията на продължавано престъпление,
чрез извършването на две деяния, които осъществяват поотделно един състав на
едно и също престъпление, извършени в непродължителен период от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява
от обективна и субективна страна продължение на предходното, на неустановени
дати в периода от 10.09.2016 г. до 05.10.2016 г., в козметично студио в гр.
Бургас, *, е упражнявала медицинска професия по смисъла на § 1, т. 2 от ПЗР на
Закона за професионалното образование и обучение, за която се изисква диплома
за завършено виеше образование по специалността "медицина" и която е
свързана със здравеопазването на населението, в нарушение на чл. 183, ал. 1 от
Закона за здравето, а именно:
1. На неустановена
дата в периода от 10 - 28.09.2016 г. в козметично студио в гр. Бургас, * е извършила медицинска
манипулация свързана с козметична услуга - инжектиране на филър (пълнител),
която дейност съгласно Наредба № 6 от 24.08.2015 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Пластично -възстановителна и
естетична хирургия“ (ПВЕХ) се извършва в лечебните заведения за болнична помощ
и в лечебни заведения за специализирана извънболнична помощ от лекари, като
инжектирала течна субстанция /витамин Е/, чието инжектиране за естетична
корекция на лицето не е разрешено, в областта на лицето на Р.Н.Н., без да има
съответната правоспособност.
2. На неустановена
дата в периода 29.09.2016 г.-05.10.2016 г. в козметично студио в гр. Бургас, *
е извършила медицинска манипулация свързана с козметична услуга - инжектиране
на филър (пълнител), която дейност съгласно Наредба № 6 от 24.08.2015 г. за утвърждаване на медицински
стандарт „Пластично - възстановителна и естетична хирургия“
(ПВЕХ) се извършва в лечебните заведения за болнична помощ и в лечебни
заведения за специализирана извънболнична помощ от лекари, като инжектирала
течна субстанция /витамин Е/, чието инжектиране за естетична корекция на лицето
не е разрешено, в областта на лицето на Р.Н.Н., без да има съответната
правоспособност.
В открито съдебно
заседание прокурорът от БРП поддържа предложението, така както е внесено.
Счита, че обвиняемата е осъществила от обективна и субективна страна всички
признаци на престъпния състав, което се доказва от приобщените в производство
доказателства и доказателствени средства. Счита, че са налице предпоставките за
приложението на чл. 78а НК, като с оглед всички смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства предлага на Х. да бъде наложено наказание – „Глоба” в
размер на 1500 лева.
В съдебно заседание
обвиняемата, редовно уведомена чрез защитника си - не се явява, възползвайки се
от възможността, предоставена й от разпоредбата на чл. 378, ал. 1 НПК.
Упълномощеният защитник
на обвиняемата – адв. Ц.К. – БАК счита, че нейната подзащитна следва да бъде
оправдана по повдигнатото обвинение. Счита, че не се доказва причинените
увреждания на пострадалата да се дължат на поведението на Х., както и акцентира
върху разминаванията относно точните здравословни проблеми, които Н. е
получила. Заявява, че действително приложимата Наредба забранява на медицински
сестри да поставят „филъри“ в устните на пациентите, но застъпва, че
поставената от Х. инжекция не следва да се възприема като поставяне на „филър“,
а като инжектиране на витамин в организма на пострадалата, чрез подкожна
инжекция, за което обвиняемата е имала нужната правоспособност. В тази връзка
адв. К.- БАК счита, че обвиняемата не е действала със съзнанието, че поставя
„филър“, поради което и деянието й е несъставомерно и от субективна страна.
Съдът, след като
обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в
тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Обвиняемата Б.В.Х. с ЕГН: ********** е родена на ***
г. в Германия и е с настоящ адрес:***. Х. е българка, българска гражданка,
разведена, неосъждана, без данни за каквито и да е противообществени прояви.
Обвиняемата притежава квалификация за медицинска сестра, но никога не е притежавала диплом за
завършено висше образование по специалността „Медицина“.
На неустановена
дата в периода от 10.09.2016 г. до 28.09.2016 г., св. Р.Н. посетила козметично
студио, намиращо се в гр. Бургас, където като козметик работела обв. Б.В.Х..
Св. Н. искала да си направи процедура за поставяне на „филър“ в устните, за да
придобият те по-привлекателен вид. Няколко седмици преди това св. Н. си била
поставила като „филър“ в устните хиалуронова киселина, но не била доволна от
ефекта, поради което и решила да продължи с корекциите. Салонът на обвиняемата
й бил препоръчан от близки, поради което и св. Н. решила да го посети. Срещнала
се с обвиняемата и след консултация с нея тя решила, че ако й бъде поставена инжекция с
течна субстанция - витамин Е в устните, това ще подобри външния й вид. Тъй като
цената била приемлива, св. Н. решила да й бъде поставена такава инжекция от
обв. Б.Х.. Обв. Х. не притежавала диплома за завършено образование по
специалността „Медицина“, каквато квалификация се изисквала за извършването на
такава медицинска манипулация свързана с инжектирането на „филър“ (пълнител),
съгласно Наредба № 6 от 24.08.2015 г. за утвърждаване на медицински стандарт
„Пластично - възстановителна и естетична хирургия“ (ПВЕХ). Въпреки това, тя
инжектирала течна субстанция - витамин Е в устните на св.Н..
След известно време
св. Н. забелязала, че веществото не било равномерно разпределено в устните й и
те изглеждали изкривени. По тази причина на неустановена дата в периода от
29.09.2016 г. до 05.10.2016 г., тя посетила за втори път козметичното студио на
Х., където обвиняемата отново инжектирала витамин Е в устните на св. Н..
При извършването на
тази манипулация Н. била придружена от св. М.Р.. Около десет дни по-късно Н.
получила зачервяване в областта на горната устна, подуване, повишаване на
локалната температура на кожата, отток на езика, зачервяване на шията и лицето,
при което позвънила на Х. и й обяснила за оплакванията си. След като я
изслушала, обв. Х. я посъветвала да започне лечение с антибиотик.
Два дни след приема
на въпросния антибиотик, състоянието на Н. се влошило и тя посетила болница
„Лайф хоспитал“. В последствие била прегледана и от дерматолог, като й било
изписано лечение, но състоянието й не се подобрявало и Н. продължила лечението
си в Александровска болница - София. Там, тя била лекувана в периода от
22.11.2016 г. до 29.11.2016 г.
В последствие през
2017 г., Н. подала до Регионална Здравна Инспекция- Бургас, жалба срещу Х., но от
там била уведомена, че при извършената проверка от тяхна страна било
констатирано, че наетото студио е освободено.
Здравословното
състояние на Н. продължило да се влошава, при което й се наложило да напусне
работа. Лечението и възстановяването продължили много време, като били
съпътствани с трудности, болки и разходи. Дори към настоящия момент Н. не била
възстановена напълно и все още трябвал ода приема поддържаща терапия.
Обвиняемата била
привлечена в това качество за извършено престъпление по чл. 324, ал. 2, вр. с
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като в последвалите разпити, в присъствието на
упълномощен защитник, тя дала обяснения, потвърждавайки, че на два пъти, на две
различни дати, е инжектирала витамин Е в устните на св. Н..
По доказателствата:
Съдът възприе горната
фактическа обстановка на базата на събрания в хода на производството
доказателствен материал, а именно:
От гласни
доказателствени средства: показанията на свидетелите: М.Р. (л. 111 – 112 от съдебното производство), включително и от
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от
досъдебното производство (л. 1 от Том 2
на ДП); Е.Н. (л. 112 гръб – 113 от съдебното производство),
включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК
показания от досъдебното производство (л. 5
от Том 2 на ДП) от ДП); от
приобщените по реда на чл. 108, вр. с чл. 282, ал. 10 НПК и преведени на
български показания на свидетелката Р.Н.
по делегация (л. 205-227 от съдебното производство) и от приобщените по
реда на чл. 279, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 НПК обяснения на обвиняемата Б.Х. от досъдебното производство (л.
197 и л. 148-149 от Том 2 на ДП).
От писмените
доказателства - справка съдимост (л. 13 от съдебното производство); копие
на дипломи (л. 13-16 от Том 2 на ДП); удостоверение за професионално обучение
(л. л. 20 от Том 2 на ДП); писмо от министерството на образованието и науката
(л. 78-79 от Том 2 на ДП); писмо от министерството на здравеопазването, ведно с
документи (л. 80-90 от Том 2 на ДП); протокол за доброволно предаване (л. 92 от
Том 2 на ДП); медицински документи (л. 18 – 56; л. 63-95 от Том 1 на ДП л.
95-106 от Том 2 на ДП); писмо от министерството на здравеопазването (л. 134-135
от Том 2 на ДП); писмо от РЗИ-Бургас (л. 188 и л. 189 от Том 2 на ДП) и
съдебномедицинско удостоверение (л. 61-62 от Том 1 на ДП)
От експертизите
– двойна съдебномедицинска експертиза (л. 22-26 от Том 2 на ДП), включително от
отговорите на вещите лица при разпита им по делегация (л. 97-99 от съдебното
производство /ЧНД № 1293/2021 г. на РС- Стара Загора/) и тройна съдебномедицинска
експертиза (л. 109-102 от Том 2 на ДП), включително от отговорите на вещите
лица при разпита им по делегация (л. 107-109 от съдебното производство /ЧНД №
899/2021 г. на РС-Плевен).
Съдът счита, че следва
да кредитира с доверие показанията и на трите разпитани свидетелки, като ги
намира за логични, последователни и взаимосвързани. Действително съдът
констатира минимални разминавания в някой факти и обстоятелства, но отдава това
както на изминалия период от време, така и на индивидуалната възможност на
всеки един човек правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и
обстоятелства. Тези разминавания не касая съществените моменти, поради което и
съдът не се спира подробно на тях. Като цяло и трите свидетелки са категорични,
че пострадалата Н. е посетила на два пъти козметичния център на обвиняемата,
като Х. й е поставила витамин Е в устните с цел тяхното уголемяване – т.е.
витамин Е е бил използван като „филър“ (пълнител) с цел козметична процедура за
разкрасяване на външния вид. Категорични са също така и че малко след
интервенциите здравословното състояние на Н. се е влошило и тя е започнала да
има редица проблеми, които са наложили дълго, трудно и болезнено лечение.
Съдът кредитира и
приобщените по реда чл. 279, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 НПК обяснения на
обвиняемата Б.Х., дадени в хода на досъдебното производство в присъствието на
защитник. По принцип обясненията на обвиняемия имат двойствена природа – на
доказателствено средство и на основен инструмент за осъществяване на правото на
зашита, поради което и подлежат на внимателен анализ и проверка. В конкретния
случай съдът констатира, че обясненията на обвиняемата като цяло кореспондират
с останалия доказателствен материал и в частност с показанията на разпитаните
свидетелки. Така обвиняемата признава, че действително е била посетена в
козметичното си студио от пострадалата, която е поискала да й бъде поставен
витамин Е в устните. Признава и че тя се е съгласила на това и на два пъти е
инжектирала въпросната субстанция в устните на Н.. От разпита й става пределно
ясно и че целта на поставянето на този витамин в устните е била изцяло
козметична – за да придобият устните на Н. по-естетически външен вид. Обвиняемата
споделя и че малко след втората манипулация е била потърсена от пострадалата,
която се е оплаквала от нежелани здравословни ефекти в следствие на
процедурата. Досежно тези релевантни факти съдът не констатира съществено
разминаване между обясненията на обвиняемата и показанията на свидетелите,
поради което и не намира причина да не му се довери. Действително се наблюдават
разминавания между обясненията на Х. и показанията на свидетелите относно
точните оплаквания на Н., относно предприетите действия и т.н., но това са все
неотносими към обвинението факти, които поради това излизат извън фокуса на
вниманието на настоящия състав и той не се спира подробно на тях.
Съдът цени и приложените
по делото две СМЕ, като отдава приоритет на заключението на тройна експертиза,
която намира за по-пълна и задълбочена. Като цяло и петте вещи лица по двете
експертизи са ги изготвили по предвидения за това ред, като и петимата са
специалисти в съответната областта. Заключението на двойната експертиза не
противоречи на изводите на останалите трима експерти, но не е толкова
задълбочено, което се явява и единствената причина съдът да отдаде приоритет на
тройната СМЕ.
Съдът кредитира и
всички приложени писмени доказателства, които са приобщени по надлежния ред и
не са оспорени по никакъв начин от страните.
От правна страна:
На база на така
установените факти, настоящият състав счита, че обвиняемата е осъществила от
обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 324, ал. 2, вр.
с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Престъплението по
чл. 324 от НК се намира в Глава десета на НК, тъй като обект на защита са редът
и общественото спокойствие. Непосредствен обект на закрила от чл. 324 от НК е
създаденият от държавата ред за упражняване на определена професия или
определен занаят без съответната правоспособност на упражняващия ги.
Създаденият ред за удостоверяване на правоспособността е именно гаранцията, че
лицето, което я е придобило, има всички права да упражнява професията или
занаята.
Безспорно е
установено от събраните по делото доказателства, че Б.Х. на два пъти, на две
отделни дати в инкриминирания период, е извършила инжектиране на витамин Е в
устните на св. Н.. За съда не остава никакво съмнение, че единствената цел на
това инжектиране е била естетическа – устните да станат по-плътни и по-красиви
(според възприятието на пострадалата). Това се доказва по категоричен начин
както от показанията на разпитаните свидетели, така и от обясненията на самата
обвиняема. Не последно по значение е и обстоятелството, че мястото на поставяне
на витамина, също изключва каквато и да е възможност веществото да е поставено
с различна цел, в която насока са възраженията на защитата. Видно от СМЕ – витамин
Е не се инжектира в устните на пациентите, поради което и няма никакво
съмнение, че в случая инжекциите са поставени с цел в устните да се постави
пълнител „филър“. При това положение за съда не остава никакво съмнение, че
извършеното инжектиране представлява медицинска манипулациа - инжектиране на „филъри“,
уредено в Наредба № 6 от 24.08.2015 г. за утвърждаване на медицински стандарт
„Пластично - възстановителна и естетична хирургия“ (ПВЕХ). Изрично в този
медицински стандарт е посочено, че инжектирането на филъри е регламентирано
като медицинска манипулация, която се извършва в лечебните заведения за
болнична помощ и в лечебните заведения за специализирана извънболнична помощ. Съгласно
т. 5.3. „Списък на операциите и
манипулациите в областта на ПВЕХ (съгласно МКБ 9 и МКБ 10), извършвани в
лечебните заведения за болнична и специализирана извънболнична медицинска
помощ: 5.3.6. Манипулации: извършват се в лечебните заведения за болнична помощ
и в лечебни заведения за специализирана извънболнична помощ: 5.3.6.1. инжектиране
на филъри“.
От цитираната
Наредба става ясно, че нормативно установено е тези дейности да се извършват от
лекари или от лекари по дентална медицина самостоятелно или с помощта на други
медицински специалисти. Въпросната Наредба доурежда отношенията уредени в
Закона за лечебните заведения, както е посочено в неговия чл. 6, ал. 1. От
Наредбата, става ясно, че дейността по инжектиране на филъри не може да се
извършва самостоятелно от медицински сестри, тъй като включва протокол за
диагностика, лечение, възстановяване, които дейности се извършват единствено от
лекари. Осъществяваната от специалистите по здравни грижи (медицинските сестри)
дейност е подпомагаща, като съгласно чл. 2.5.1 от Наредбата: „Специалистите по
здравни грижи (медицинските сестри) извършват общомедицински и специфични
дейности съобразно спецификата на клиниката/отделението, в което работят, като
подпомагат дейността на лекаря и извършват назначените от него манипулации
самостоятелно или под негов контрол, съобразно своята компетентност.“
Съгласно чл. 183 от
Закона за здравето, медицинската професия се упражнява от лица, притежаващи
диплома за завършено виеше образование по специалността от регулираните
професии от професионалните направления „Медицина“, “Дентална медицина“,
„Фармация“ и „Здравни грижи“.
Безспорно се
установява по делото, че Б.Х. самостоятелно е извършила манипулации от този вид
(инжектиране на филъри), като по този начин фактически е упражнила
професионална дейност на практикуваш лекар, а не на козметик или медицинска
сестра. Безспорно е, че „лекар“ е професия по смисъла на §1, т. 2 от ПЗР на
Закона за професионалното образование и обучение, в случая - медицинска
професия по специалността "медицина". Установено е, че Б.Х. не
притежава съответната професионална правоспособност да упражнява професията
"лекар". "Съответна правоспособност" по смисъла на чл. 324
от НК са придобитите знания и подготовка на дадено лице за правилно упражняване
на професия или занаят, признати по установения в закона ред /ТР № 31/1969 г./
. Нормата на чл. 324, ал. 1 от НК е бланкетна и препраща към уредени в друг
нормативен акт разпоредби относно реда за признаване и придобиване на
правоспособност за извършване на съответната професионална дейност. В случая
това е разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от Закона за здравето, съгласно която
медицинска професия се упражнява от лица, притежаващи диплома за завършено
виеше образование по специалности "медицина", "стоматология” /“дентална
медицина“/, "фармация" и "здравни грижи". От тази разпоредба
следва извода, че правоспособно лице да упражнява медицинска професия по
изброените професионални направления, може да бъде само лице, което притежава
диплома за завършено виеше образование по изброените специалности. Дипломата
удостоверява, че лицето е придобило съответните знания и подготовка за правилно
упражняване на професията и в този смисъл представлява "установения от
закона ред", с който те се признават по смисъла на ТР № 31/1969 г.
По делото е
установено, че към инкриминирания период обв. Б.Х. не е имала диплома за
завършено висеше образование по специалността "медицина", същата е
била непровоспособна да упражнява тази професия, която пък от своя страна е
свързана със здравеопазването на населението, но въпреки това тя е извършила
медицински манипулации, за които се изисква лекарска правоспособност, поради
което и правилно РП-Бургас е квалифицирала извършеното от нея като престъпление
по чл. 324, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
В случая с
упражняването на професията, за която не е била правоспособна, обвиняемата е
довършила състава на вмененото й престъпление, като законът не изисква в
следствие на тези действия да е настъпила вреда за някого. Съдът е обвързан от
правната и фактическа рамка на постановлението по чл. 375 НПК, като евентуално
причинените увреждания на здравето на Н., не са част от престъплението, за
което е повдигнато обвинение на Х. и за което съдът дължи произнасяне. Именно
поради тази причина е ирелевантно за довършеността на престъплението дали в
следствие на поставянето на филърите Н. е получила телесни увреждания или не,
нито какъв е техния точен вид. С оглед на това съдът не се спра подробно на
възраженията на защитата за липса на причинна връзка между констатираните
здравословни проблеми и поставения витамин в устните на пострадалата.
На последно място двете деяния, за които обвиняемата
беше призната за виновна, правилно са били квалифицирани като едно единствено
„продължавано престъпление” по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Това е така, защото
са извършени през непродължителен период от време – няколко дни, и осъществяват
състава на едно и също престъпление. Извършени са при една и съща форма на
вината - умисъл. Обстановката, при която са извършени и двете деяния също е
сходна. Всяко следващо деяние се явява от субективна и обективна страна
продължение на предходното.
При
извършване на престъплението обв. Х. е действала умишлено при форма на вината
пряк умисъл. От интелектуална страна тя е съзнавала, че няма нужната
правоспособност за извършване на медицинската манипулация поставяне на „филър“,
както и че инжектирането на витамин Е в устните на Н. се прави именно с тази
цел, предвиждала е, че с действията си реално ще упражни професия, за която
няма правоспособност, но от волева
страна – обвиняемата е искала именно това.
По наказанието:
За извършеното
престъпление по чл. 324, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода за срок до три години и глоба от сто до
триста лева. В същото време по отношение на обвиняемата са налице законово
предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл.
78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години, когато е умишлено;
2.
с извършеното
престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3.
към процесната дата
обвиняемата е неосъждана и не е била освобождавана от наказателна отговорност
по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено
спрямо орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; нито са
налице множество престъпления (съгласно Тълкувателно решение № 2/2010 г. ограничението
по чл. 78а, ал. 7 от НК, касаещо „множество престъпления“ не е приложимо
тогава, когато става въпрос за престъпление, извършвано при условията на чл. 26
от НК).
Съгласно константната
практика на ВКС, когато са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК,
съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи деецът от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В
разпоредбата на чл. 78а, ал. 1
от НК е предвидено наказание
глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева.
При
определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както отегчаващите,
така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на обвиняемата следва
да се оцени фактът, че няма каквито и да е данни за противообществени прояви до
момента. Същевременно настоящият състав счита, че не следва да отчита като
смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на обвиняемата, доколкото
същото е отчетено веднъж като предпоставка за приложението на чл.78а НК. Следва
да се отчете обаче, че Х. е трудова ангажирана, както и че инициатор на
поставянето на витамин Е не е била тя, а пострадалата Н..
Отегчаващи
отговорността обстоятелства, относими към повдигнатото обвинение, съдът не
констатира. В тази връзка съдът не споделя доводите на прокурора, че
настъпилите здравословни проблеми на Н. следва да се окачествят като такива.
Доколкото по делото не е категорично доказана причинно-следствената връзка
между тези увреждания и настъпилите здравословни проблеми (което вероятно е
попречило на прокуратурата да квалифицира извършеното като по-тежко
престъпление), то и съдът няма как да се позове на него.
С оглед
всичко гореизложено, а и отчитайки имущественото състояние на обвиняемата,
съдът счита, че размерът на наказанието следва да се определи при превес на
смекчаващите обстоятелства, към минималния предвиден в закона, а именно – Глоба
в размер на 1000 лева.
Настоящият
състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма степен би
постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемата към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху нея и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери обвиняемия/подсъдимия
за виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия
случай по делото има доказателства за сторени на досъдебната фаза разноски в
размер на 1611.90 лв. поради което и
обвиняемата следва да бъде осъдена да ги заплати в полза на ОДМВР-гр.Бургас. На
същото основание Х. следва да заплати по сметка на РС-Бургас и сумата от 160
лева, представляваща сторени в съдебната фаза разноски. Тя следва да бъде
осъдена и да заплати по сметка на РС-Бургас и сумата от 5 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист, ако се пристъпи към издаването му.
Съдът
констатира, че по делото има сторени и множество разноски за преводач, но
съгласно чл. 189, ал. 2 НПК – тези разноски следва да останат за сметка на
съда.
По
веществените доказателства:
По делото няма приложени веществени
доказателства, които да налага произнасяне от страна на съда.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови решението си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на решението са
изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
В.О.: К.В.