№ 2021 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ-ти състав, в закрито
заседание на 22. 06. 2021 г.,
като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров
адм.д. № 971 / 2021 г., по описа на съда, за
да се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано по подадена от К.Е.И. срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ и Министерство на правосъдието искова молба, с
която на основание чл.284 от ЗИНЗС се
претендира заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лв.
Исковата молба е оставена без движение с разпореждане №
5992/11.05.2021 г. , като на ищеца е предоставен 7-дневен срок за отстраняване
на констатираните от съда нередности.
В изпълнение на постановеното от съда разпореждане е подадена
от И. уточнителна молба, с която се
претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 10 000 лв., за които са изложени факти, че причинената
му вреда е в резултат на спиране от 1.11.2019 г. на изплащането на трудовото му
възнаграждение , поради претърпяна трудова злополука при работа към фирма „Интерком-Груп“.
За правилната квалификация на предявеният иск е изискана по реда на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС
информация от началника на затвора-Варна, която е получена с писмо рег. № 82/18
от 10.06.2021 г. на зам. началник „РНОД“ на затвора-Варна. С писмото са
представени заповед № 108/27.09.2018 г. за преминаване на ищеца от доброволен
на платен труд, декларация за трудова злополука и протокол за трудова злополука
№ 20/5.11.2019 г. , от които се установява, че действителният правопораждащ претенцията на
ищеца юридически факт представлява претърпяната от него трудова злополука при изпълнение на възложена
му работа в Държавно предприятие „Фонд затворно дело“- поделение Варна. Именно
в резултат на последната, а не поради нарушение на затворническата администрация по
чл.3 от ЗИНЗС е реалният смисъл на изложеното в исковата молба твърдение за
изпадане на ищеца в обективна
невъзможност да полага възложеният му с цитираната заповед труд с посочената от
това последица за лишаване от финансови средства, за които той претендира заплащане на обезщетение по
реда на чл.284 от ЗИНЗС. Съобразно тези обстоятелства и доколко обвързващи съда
са изложените в исковата молба факти, а не дадената от ищеца тяхна правна
квалификация, то съдът намира, че делото не е подсъдно на АС- Варна , тъй като случаят касае спор, чиято правилна правна квалификация е по
чл.49 от З-на за задълженията и договорите. При този характер на правния спор и
предвид цената на предявените искове , делото е родово и местно подсъдно на
районния съд, в чийто район се намира териториалното поделение на Държавно
предприятие „Фонд затворно дело“ , а именно Районен съд – Варна.
Предвид изложеното и
на основание чл. 135, ал.2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството пред
АС- Варна и изпраща делото по подсъдност на Районен съд- Варна.
Определението не подлежи на
обжалване. Препис от същото да се изпрати на ищеца И..
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :