Решение по КНАХД №369/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С.Х.С. срещу Решение № 32/12.06.2025 г. по АНД № 20251440200085/2025 г. на Районен съд – Козлодуй, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0288-000546/12.11.2024 г. издадено от Началника на РУ – Козлодуй наложено на касатора административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и ЛПУМПС 12 месеца за нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП, наложена санкция по чл.175а, ал.1 ЗДвП.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Твърди се, че съдът неправилно е анализирал събраните по делото доказателства, като е приел различна от установената с тях фактическа обстановка. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение, тъй като съдът не анализирал доказателствата обективно. Навеждат се аргументи за нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, според касатора не е ясно описано деянието (място, време, начин) и има противоречие между фактите и правната квалификация – описанието не съответствало на чл.104б, т.2 ЗДвП. Съдът разширил обвинението извън рамките на НП и въвел „нови обстоятелства“ чрез свидетелски показания. В условията на алтернативност е отправено искане за приложение на института на чл. 28 от ЗАНН за маловажност на деянието. Претендират се разноски.

В с.з. касаторът, С.Х.С., редовно призован, не се явява и не се представлява, от процесуалният представител на същия, е депозирана писмена защита.

Ответникът – Началника на РУ – Козлодуй, при ОД на МВР – Враца, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и моли атакуваното решение да бъде оставено в сила.

            В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

            Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл.218,  ал.2 АПК, приема следното:

          Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационна проверка е Решение № 32/12.06.2025 г. по АНД № 20251440200085/2025 г. на Районен съд – Козлодуй, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0288-000546/12.11.2024 г. издадено от Началника на РУ – Козлодуй и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от същия закон, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

За да потвърди НП районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при тяхното издаване са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушението е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата, час и място на извършване, изчерпателно е описано от фактическа страна, посочена е нарушената законова разпоредба, както и съответната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Посочени са всички необходими елементи, които определят и индивидуализират вмененото във вина на нарушителя административно нарушение. В процеса по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Решението е правилно. При субсидиарното действие на НПК, въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила.

По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, след като са събрани необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.

Правилото на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП въвежда императивна забрана водачите на моторни превозни средство да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Без съмнение цитираната норма цели да охрани особено важни обществени интереси като живота и здравето на участници в движението, чрез въвеждане на забрана за конкретни действия от страна на водачите на МПС, които биха довели до влошаване на пътната обстановка и повишаване на риска от пътнотранспортни инциденти. Рязкото подаване на газ и форсирането на двигателя при потегляне, причинили поднасяне в  задната част на автомобила, е съзнателно предприето действие от страна на водача, сочещо на формирано у него решение/умисъл за ползване на пътя и за други цели, освен за превоз на пътници и товари, в нарушение на забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. „Дрифт“, форсиране и умишлено превъртане на гуми с въртеливи движения на пътното платно съставляват именно ползване за други цели – демонстративно управление, а не превоз. Установената съдебна практика приема, че за съставомерност не се изискват допълнителни елементи извън описаните действия; съдържанието на бланкетната норма се изпълва от конкретните факти (форсиране, въртене на гуми, кръгови движения, дим), възприети от органите. В случая първоинстанционният съд е кредитирал последователните и взаимнодопълващи се показания на тримата полицейски свидетели, кореспондиращи и със снимков материал, и е дал вярна оценка за доказаност на фактическите действия – форсиране, превъртане и въртеливи движения. Тези действия обективират и субективната страна – пряк умисъл за демонстративно управление, а не случайна маневра. Наведеното възражение, че било „здрач“ и не можело да се възприеме обстановката, е правилно отхвърлено – времето е индивидуализирано-18:45 ч., а свидетелите – непосредствени очевидци са възприели нарушението от близка дистанция. Връчването на НП е извършено по чл.186а, ал.3 ЗДвП законосъобразно чрез отпечатан цифров образ с подписи на контролния орган и проверяваното лице. За нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП законът императивно предвижда санкция „глоба 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца“ – фиксирани размери, които не подлежат на индивидуализация (чл.27, ал.1–2 ЗАНН не намират приложение при фиксиран минимум и максимум, определени в една стойност). Демонстративното въртене на гуми/„дрифт“ на път, отворен за обществено ползване, не е маловажно, поради високата обществена опасност – опасност за участниците в движението, макар и без настъпил резултат. Първата инстанция правилно е отказала приложение на чл.28 ЗАНН.

При служебна проверка на решението съобразно чл.218, ал.2   АПК на основания извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива, които да сочат на отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон.

По тези съображения касационната жалба следва да се отхвърли, като неоснователна, а оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 вр.чл.218   АПК    Административен съд  Враца

 

РЕШИ:

 

 

 ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 32/12.06.2025 г. по АНД № 20251440200085/2025 г. на Районен съд – Козлодуй, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0288-000546/12.11.2024 г. на Началника на РУ – Козлодуй

Решението  е  окончателно и  не  подлежи на обжалване и протест.