Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 09.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II А въззивен състав, в публично съдебно заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева
въззивно гражданско дело № 12765 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С
решение от 06.12.2018г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение от
12.08.2019г., постановено по гр.д. № 67042/2017г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 48 състав, са уважени предявените от Р.Л.К. срещу Б.Й.Т. обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, вр. чл. 365 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 3 767 лева, представляваща неплатено задължение по
спогодба с нотариално заверени подписи от 16.09.2014г. и иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 144, 85 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 26.09.2014г. до 21.09.2017г.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника Б.Й.Т.,
в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствени правила, довели до необоснованост на формираните от
първоинстанционния съд изводи. Конкретно се поддържа, че установеното в
процесната спогодба парично задължение било заплатено от ответника в брой, още
преди подписване на споразумението между страните от 16.10.2014г., което се
установявало при тълкуване на посоченото споразумение. Със същото страните
предоговорили задълженията, описани в спогодбата от 16.09.2014г., тъй като
посочените в спогодбата парични суми били вече изцяло заплатени в брой, а
фактическото плащане било извършено от трето за спора лице, но от името и за сметка
на ответника. По тези съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – Р.Л.К., с който същата се оспорва по подробно изложени
съображения. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано,
постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, които са
подробно обсъдени от първоинстанционния съд, както и че съдът е спазил
приложимите материално-правни и процесуално-правни норми при постановяване на
решението. Навежда съображения, че споразумението от 16.10.2014г. касае други
отношения между страните, а не и процесната спогодба, поради което не може да
се приеме за доказателство, че процесните суми били изплатени от ответника.
Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено
следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
При
извършената проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне
по същество на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от
които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-роот ГПК.
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 365 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За
да постанови обжалваното решение съдът е приел, че между страните по делото е
възникнало валидно правоотношение по договор за спогодба от 16.09.2014г., по
силата на което за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
сума. В мотивите е посочено, че процесната спогодба не е оспорена от страните,
а падежът на задълженията е настъпил, поради което за ответника е възникнало
задължение да заплати посочената парична сума. СРС е приел за недоказано
възражението на ответника за плащане на спорното вземане, поради което е уважил
предявеният иск за главница и за акцесорното вземане за обезщетение за забава
по чл. 86, ал. 1 от от ЗЗД.
Правилно
е прието от първоинстанционния съд, че по предявения иск с правно основание чл.
79, вр. чл. 365 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
облигационно правоотношение между него и ответника, по силата на което за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената сума, а ответникът
следва да докаже възражението си, че е заплатил исковата сума.
На
етапа на въззивното производство не са спорни обстоятелствата, че между
страните е сключен на 16.09.2014г. валиден договор за спогодба, по силата на
който ответникът Б.Й.Т. е поел задължение да предаде на ищеца Р.Л.К. държането
на конкретен недвижим имот в срок до 30.09.2014г., както и да заплати сумата от
общо 3 767 лева, представляваща сбор от следните суми: сумата от 2 450 лева,
представляваща консумативни разходи за доставената и изразходвана в апартамента
топлоенергия и подгряване на вода за времето от 01.03.2011г. до 30.06.2013г.;
сумата от 306 лева – дължими на “Топлофикация София” ЕАД незаплатени суми за
периода след 30.06.2013г. до м.08.2014г.; сумата от 798 лева – заплатена на
“Софийска вода” АД, представляваща стойност на консумирана в имота вода от
01.03.2011г. до 03.03.2013г. и 213 лева – дължимите на “Софийска вода” АД суми
за консумираната вода в имота за периода след 03.03.2013г. до м.08.2014г.
Срокът за заплащане на сумата е бил определен от страните в т. 3 от
споразумението, а именно – в срок до 26.09.2014г., като плащането може да се
извърши в брой или по банкова сметка. ***а този частен документ, поради което и
на основание чл. 180 от ГПК съдът приема, че изявленията, които се съдържат в
него, са направени от посочения автор – конкретно от ответника Б.Т.. В частност, съдът приема за установено,
че към датата на подписване на спогодбата, ответникът е имал качеството длъжник
по отношение на ищеца за сумата от общо 3 367 лева с основание на вземането –
посоченото в спогодбата. Между страните не е спорно, че за периода от
м.03.2011г. до м.10.2014г. ответникът е живял в процесното жилище, което е
собственост на ищеца, и в това качество на ползвател е поел задължение да
заплаща консумативните разходи.
Ответникът
е релевирал възражение за погасяване на процесното вземане чрез плащане,
извършено от трето за спора лице, но въз основа на изрично упълномощаване от
ответника за извършване на посочените действия. Независимо от изрично
разпределената с доклада по делото на първоинстанционния съд доказателствена
тежест, ответникът не е ангажирал доказателства за установяване на
правопогасяващото си възражение за плащане. Правилно СРС е оставил без уважение
искане на ответника за събиране на гласни доказателствени средства за
установяване на обстоятелството, че е налице погасяване на установени с писмен
акт парични задължения. Поисканото доказателствено средство е недопустимо
предвид забраната по чл. 164, ал. 1,т. 4 от ГПК за допускане на свидетелски
показания за такива обстоятелства. Въззиваемата страна и ищец в
първоинстанцинното производство Р.Л. Кованджийки, е изразил изрично несъгласие
за допускане на това доказателствено средство, поради което не е налице и
хипотезата на чл. 164, ал. 2 от ГПК.
Приетото
по делото споразумение между страните от 16.10.2014г. не може да бъде прието
като доказателство, установяващо твърдяния от ответника факт на плащане на
процесната сума. Противно на твърдението на ответника, това споразумение не
съдържа волеизявления на страните за “предоговаряне” на съществуващи между тях правоотношения,
което да има правопогасяващ ефект спрямо задълженията, предмет на спогодбата от
16.09.2014г. Споразумението от 16.10.2014г. урежда други задължения на
ответника, свързани с продължилото през м.09. и м.10.2014г. ползване на
процесния недвижим имот, за което същият е формирал паричен дълг в размер на
920 лева. Видно от изричното вписване в споразумението, сумата от 920 лева била
заплатена в полза на кредитора. Следователно в тази част споразумението има
характер на разписка за полученото плащане. Ответникът Б.Т. се задължил да
заплати изцяло и консумативните разходи, свързани с ползването на апартамента в
предвидените срокове за тези плащания, като за сумите за вода, ток,
топлоенергия и топла вода плащането следва да се извърши директно на
дружествата-доставчици и в двумесечен срок от датата на подписване на
споразумението да предаде платежните документи на Р.К.. Видно от изложеното, споразумението от 16.10.2014г. не поражда
правните последици, твърдяни от ответника, тъй като същото няма
характеристиките на обективна новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД като
основание за отпадане на процесното задължение на ответника. В споразумението
не е обективирана воля у съконтрахентите за подновяване по смисъла на чл. 107 ЗЗД, която за да е релевантна,
трябва да е изрична и недвусмислена, а не изведена по тълкувателен път. Без
значение за изхода на спора са развитите от въззивника доводи, че е житейски
нелогично при съществуващи няколко задължения към едно и също лице, длъжникът
да заплати по-старото, а другите да продължават да съществуват. При липсата на
доказателства за твърдяното плащане, това обстоятелство не може да се изведе по
тълкувателен път от сключеното на 16.10.2014г. споразумение.
Предвид
липсата на конкретни оплаквания във въззивната жалба срещу приетите за
установени от СРС факти относно иска за обезщетение за забава /конкретно
относно изпадането в забава за плащане на главното парично задължение, началния
и крайния период на забавата и размера на вземането/, настоящият съдебен състав
препраща на основание чл. 272 от ГПК към мотивите на решението на СРС в частта
досежно претенцията за лихва.
С
оглед изложеното предявените претенции са установени по основание и размер,
поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като
правилно.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора право на присъждане на направените по делото разноски има въззиваемата
страна и такива се дължат в размер на 580 лева – възнаграждение за адвокатска
защита и съдействие.
С
оглед цената на всеки един от обективно кумулативно съединените искове
решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 555826 от 06.12.2018г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение от 12.08.2019г., постановено по
гр.д. № 67042/2017г., по описа на СРС, ГО, 48 състав.
ОСЪЖДА Б.Й.Т., ЕГН **********,*** да заплати на Р.Л.К., ЕГН **********,***,
на основание чл. 273 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 580 /петстотин
и осемдесет/ лева –разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.