РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 27.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в
публично съдебно заседание на 08 юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИНА
РАЙЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА |
|
|
ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА |
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора М. МАРИНОВ като разгледа докладваното от
съдия ДИМИТРОВА АН дело
№ 210 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.
70-73
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по предложение на прокурор в Районна прокуратура - Русе, за
възобновяване по реда на чл.
72, ал. 1 във вр. с чл. 70, б. "д" от ЗАНН на
административнонаказателното производство, приключило с влязло в сила
Наказателно постановление № 18-3393-000672/15.08.2018г. на началник Второ РПУ
при ОДМВР-Русе ,с което на основание чл.175 ал.1 т.4 ЗДвП вр.чл.103 ЗДвП на М.Г.Д.
е наложено адм.наказание глоба в размер на 200лв.
От фактическа страна предложението е обосновано с
обстоятелството, че с Наказателно постановление № 18-3393-000672/15.08.2018г.
на началник Второ РПУ при ОДМВР-Русе спрямо М.Г.Д. на основание чл.175 ал.1 т.4 ЗДвП на нарушение на чл.103 ЗДвП – управлявайки МПС, като неправоспособен на
23.07.2018г. не спрял при подаден сигнал за спиране от контролен орган, като
автомобилът е застигнат на бул.В.Левски в гр.Русе, е наложено адм.наказание
глоба в размер на 200лв. Наказателното постановление е връчено при условията на
чл.58 ал.2 ЗАНН с отбелязване ,че е влязло в сила на 23.11.2018г.
Сочи се, че е образувано и досъдебно производство №
4239/2018г. по описа на РРП ,съответно ДП№ 1756/2018г. по описа на ОДМВР-Русе
за извършено на 24.07.2018г. престъпление по чл.343б ал.3 НК, извършено от М.
Г.Д.. Сочи се, че в хода на досъдебното наказателно производство е установено
от събраните доказателства наличието на престъпление по чл.270 НК ,а именно ,че
на 23.07.2018г. в гр.Русе противозаконно попречил на орган на властта –
полицейски служител мл.пол.инспектор Т.С. от Второ РУ при ОДМВР-Русе да изпълни
задълженията си, тъй като въпреки подаден ясен сигнал от униформения полицай да
спре автомобила за извършване на проверка, не сторил това, а продължил
движението си с висока скорост.
В предложението, във връзка с което е образувано
настоящото съдебно производство, се поддържа, че е налице приключило
административнонаказателно производство с реализирана административно
наказателна отговорност по реда на ЗАНН за деяние, което съставлява престъпление
по см. на НК. С оглед на което е направено предложение за възобновяване на
административнонаказателното производство, приключило с влязло в сила
Наказателно постановление Наказателно постановление №
18-3393-000672/15.08.2018г. на началник Второ РПУ при ОДМВР-Русе ,с което на
основание чл.175 ал.1 т.4 ЗДвП вр.чл.103 ЗДвП на М.Г.Д. е наложено
адм.наказание глоба в размер на 200лв. и на основание чл. 70, б. "д" от ЗАНН
наказателното постановление да бъде отменено и да бъде прекратено
административнонаказателното производство.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Русе поддържа
внесеното предложение.
Ответникът
– Второ Районно управление – Русе при
Областна Дирекция на МВР – Русе , редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, не изпраща представител по делото и не изразява становище по
внесеното предложение
Заинтересованата
страна – М.Г.Д., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се
явява, не изпраща представител по делото и не изразява становище по направеното
от прокурор в Районна прокуратура - Русе предложение за възобновяване на
административнонаказателното производство по реда на чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 70, б.
"д" от ЗАНН.
Окръжна
прокуратура – Русе , чрез участващия по делото прокурор, дава заключение че
внесеното от РП – Русе предложение е мотивирано и основателно и предлага да
бъде уважено.
Съдът,
след преценка на доказателствата по делото, приема за установено следното от
фактическа страна:
С
Наказателно постановление № 18-3393-000672/15.08.2018г. на началник Второ РПУ
при ОДМВР-Русе спрямо М.Г.Д. на основание чл.175 ал.1 т.4 ЗДвП на нарушение на
чл.103 ЗДвП – управлявайки МПС, като неправоспособен на 23.07.2018г. в гр.Русе на бул.Христо Ботев до спирка
Изгрев, не спрял при подаден сигнал за спиране от контролен орган, като
автомобилът е застигнат на бул.В.Левски в гр.Русе, е наложено адм.наказание
глоба в размер на 200лв. Наказателното постановление е връчено при условията на
чл.58 ал.2 ЗАНН с отбелязване ,че е влязло в сила на 23.11.2018г. НП е издадено
на база АУАН бл.№ 162194/23.07.2018г. със същите констатации от св.Т.С.С..
Същевременно
на 24.07.2018г. РП-Русе е уведомена,че е започнало досъдебно наказателно
производство и е образувано ДП № 1756/2018г.
за това, че на 23.07.2018г. в гр.Русе е управляван л.а Нисан Алмера с
испанска регистрация след употреба на наркотични вещества и техните аналози –
марихуана и опиати, установено по реда на Наредба 1/ 19.07.2017г. на МЗ,МВР и МП-
престъпление по чл. 343б ал.3 НК
Първите
действия по разследването са свързани с разпити на свидетелите Т.С.С. относно
засичането на автомобила, подаването на сигнал със стоп палка и не спирането на
сигнала, застигането на автомобила след километър и половина и спирането му ,съставянето
на АУАН за нарушение по чл.130 ЗДвП и Метин Али относно извършената проверка за
употреба на наркотични вещества и отчетената положителна проба, съставянето на
АУАН по чл.150 ЗДвП и чл. 5 ал.3 т.1 ЗДвП,всички с дата 23.07.2018г. Издадени
са заповеди за задържане по ЗМВР и за конвоиране до УМБАЛ-Канев. Още на
24.07.2018г. е назначена експертиза за наличие на наркотични вещества в
предоставената кръвна проба и проба от урина, взета на 23.07.2018г. от М. Д.,чийто
резултат е обективиран в протокол за извършена експертиза №
19/ТКХ-203/04.09.2019г. от НИИК-МВР. Срокът на разследването е многократно
продължаван с оглед изготвянето на експертизата. С постановление от
09.10.2019г. на наблюдаващия прокурор са изискани за прилагане Наказателно
постановление № 18-3393-000672/15.08.2018г. на началник Второ РПУ при
ОДМВР-Русе и е разпореден повторен разпит на св.Т.С. относно гонитбата с л.а
Нисан Алмера. С. е разпитан повторно на 21.01.2020г.
С Постановление за привличане на обвиняем и вземане
мярка за неотклонение от 12.02.2020 г. на водещия разследването разследващ
полицай при ОДМВР-Русе , М.Г.Д. е привлечен в качеството си на обвиняем за
извършени от него при условията на чл.
23, ал. 1 от НК престъпления от общ характер, както следва:
За това, че на 23.07.2018 г., в гр.Русе управлявал л.а Нисан Алмера с испанска
регистрация след употреба на наркотични вещества и техните аналози – амфетами,
тетрахидроканабинол и метаамфетамин, установено по реда на Наредба 1/
19.07.2017г. на МЗ,МВР и МП- престъпление по чл. 343б ал.3 НК и за това , че по
същото време и място- 23.07.2018г в гр.Русе противозаконно попречил на орган на
властта – полицейски служител мл.пол.инспектор Т.С. от Второ РУ при ОДМВР-Русе
да изпълни задълженията си – престъпление по чл.270 ал.1 НК
Предвид
обстоятелството, че е налице приключило по реда на ЗАНН административно
наказателно производство с влязло в сила наказателно постановление за деяние,
което съставлява престъпление по см. на НК, с Постановление от 24.04.2020 г. на
прокурор в Районна прокуратура – Русе , на основание чл. 199, чл. 244, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК, образуваното наказателно
производство по досъдебно производство № 1756/2018г на ОДМВР-Русе/ пр.преписка
№ 4239/2018г. на РРП/ срещу М. Г.Д. за престъпления по чл. 343б ал.3 и чл.270 НК, е спряно.
Предложението
по чл. 70, б.
"д" от ЗАНН
за възобновяване на административнонаказателното производство по влязло в сила
Наказателно постановление № 18-3393-000672/15.08.2018г. на Началник Второ РПУ
при ОДМВР-Русе е направено от компетентния по см. на чл. 72 от ЗАНН орган - наблюдаващия досъдебно
производство прокурор от Районна прокуратура – Русе
В
ЗАНН не е предвиден изричен преклузивен срок, в който може да се направи
предложение за възобновяване по б. "д" на чл. 70, ал. 1, така, както
това е предвидено в нормата на чл. 71 от ЗАНН по отношение на останалите основания
за възобновяване. Поради това и съобразно с чл. 84 от ЗАНН следва да се счете, че принципно са
приложими сроковете за възобновяване, предвидени в НПК, а с оглед на конкретния
случай, видно и от датата на издаване на постановлението за спиране на
досъдебното производство, прокурорът е спазил и предвидения в НПК едномесечен
срок да поиска възобновяване, считано от датата на спирането, съгласно чл. 24, ал. 4 от НПК. Предвид изложеното и предложението
за възобновяване, направено с правно основание по чл. 70, ал. 1, б. "д" от ЗАНН принципно се
явява допустимо за разглеждане
С
оглед установеното от фактическа страна съдът намира, че разгледано по
същество, направеното на основание чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 70, б.
"д" от ЗАНН
предложение за възобновяване на административнонаказателното производство, се
явява неоснователно, по следните съображения:
За
да се възобнови приключило с влязло в сила наказателно постановление
административнонаказателно производство, следва да е осъществено някое от
материалноправните основания, регламентирани в разпоредбата на чл. 70 от ЗАНН.
С
Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС по тълк. дело № 3/2015
г., чието разрешение е потвърдено с Тълкувателно решение № 4/06.02.2018 г. на
ОСНК на ВКС по тълк. дело № 4/ 2017 г., постановено по повод констатирана
противоречива практика на съдилищата по прилагането на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК при конкуренция между наказателна
отговорност и административно наказателна отговорност спрямо едно и също лице
за едно и също деяние, е прието, че в случаите, когато след приключване на
административнонаказателно производство и санкциониране на извършителя с
административно наказание, се стига до преследването му за същото деяние и по
реда на НПК, когато административнонаказателното производство и нарушението се
определят като наказателни по смисъла на ЕКПЧ, образуването и провеждането на
последващо наказателно производство за същото деяние срещу същия деец нарушава
принципа "nе bis in idem", защитен в по-широк обем от разпоредбата на
чл. 4 от Протокол № 7, отнасяща се както до повторното осъждане на извършителя,
така и до повторното му наказателно преследване за същото деяние. С оглед на
което и предвид практиката на ЕСПЧ е прието, че преодоляването на повторното
наказателно преследване на деец, спрямо когото за същото деяние е било
проведено окончателно приключило административнонаказателно производство с
наказателен характер по смисъла на ЕКПЧ, което съставлява нарушение на чл. 4, §
1 от Протокол № 7, може да бъде постигнато чрез: прекратяване на второто по ред
наказателно производство, образувано и/или проведено срещу дееца за същото
деяние след окончателното приключване на административнонаказателното
производство с наказателен характер, съответно с отмяна на постановените по
него съдебни актове и прекратяването му на основание чл. 4, § 1 от Протокол № 7 във вр.
чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК;
възобновяване на окончателно приключилото административнонаказателно
производство с наказателен характер по смисъла на чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ при наличие на предпоставките на чл. 70, б. "в" ЗАНН, отмяна на постановените по него
актове и прекратяването му; възобновяване на прекратеното наказателно
производство на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК или отмяна на постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство по реда на чл. 243, ал. 9 НПК и провеждане на наказателното
производство след отпадане на процесуалната пречка по чл. 4, § 1 от Протокол №
7.
След
постановяване на посоченото ТР № 3 от 22.12.2015 г. са последвали изменения в
НПК и ЗАНН, с които в законодателството са регламентирани система от мерки за
разрешаване на конкуренцията между административнонаказателна и наказателна
отговорност. С разпоредба на чл. 70, б.
"д" от ЗАНН
/ § 106, т. 3 от ПЗР на ЗИД на НПК, обн. в ДВ, бр. 63/ 2017 г., в сила
от 05.11.2017 г. /, е въведено ново основание за възобновяване на
административнонаказателните производства. С посочената норма е предвидено, че
административнонаказателните производства, по които наказателните постановления
са влезли в сила, както и решените и прекратените от съда дела, образувани във
връзка с обжалване на наказателни постановления, подлежат на възобновяване,
когато деянието, за което е приключило административнонаказателното
производство, съставлява престъпление. Съгласно мотивите към проекта на ЗИД на
НПК изменението е част от комплекс от норми в НПК, целящи адекватно прилагане
на принципа "ne bis in idem" при конкуренция между
административнонаказателна и наказателна отговорност в смисъла, вложен в ТР №
3/ 22.12.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2015 г., ОСНК и в практиката на ЕСПЧ
по прилагане на Протокол № 7 от ЕКПЧ. Новото основание по чл. 70, б.
"д" от ЗАНН
не позволява да се избегне налагане на съответното на степента на обществена
опасност на деянието наказание, предвидено в закон или указ. Така се постига
превеса на наказателната пред административнонаказателната отговорност, заложен
в нормите на чл. 33, ал. 2 и чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и същевременно се спазва принципът
на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ за забрана за повторно осъждане или
наказание за едно и също деяние във връзка с възприетия автономен характер на
понятието "наказателно обвинение" в практиката на ЕСПЧ.
В
случая е налице приключило първо по ред административнонаказателно производство
с наказателен характер с влязло в сила НП № 18-3393-000672/15.08.2018г. на
Началник Второ РПУ при ОДМВР-Русе за нарушение изразяващо се в неспиране плавно
на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение при подаден
сигнал за спиране от контролен орган
Принципът
non bis in idem забранява наказателното преследване и съдене за „същото
правонарушение“. В Sergey Zolotukhin v. Russia ЕСПЧ признава, че в миналото е приемал различни
подходи, поставяйки акцента или върху идентичността на фактите, независимо от
тяхната правна характеристика („същото деяние“, idem factum, Gradinger v.
Austria, § 55), или върху правната квалификация, приемайки, че същите факти
могат да породят различни правонарушения (“concours ideal d’infractions”,
виж Oliveira v. Switzerland, §§ 25-29), или върху съществуването или не
на „съществени елементи“, общи за двете правонарушения (Franz Fischer v.
Austria). След решението Zolotukhin на база критериите Engel
, ЕСПЧ възприема виждането, че член 4 от
Протокол № 7 следва да се разбира като забрана за наказателно преследване или
съдене на дадено лице за второ „правонарушение“ доколкото то е възникнало от
идентични факти или факти, които са „по същество“ същите като тези, които са в
основата на първото правонарушение (§§ 79-82; също A and B v. Norway § 108). Отправната точка за определяне дали
фактите в двете производства са идентични или по същество същите трябва да
бъдат фактическите твърдения относно правонарушението, за което лицето вече е
било съдено, и престъплението, за което
то е обект на повторно обвинение (§ 83), както и въпросните двойни производства
са „достатъчно свързани както по същество,така и във времето“, т.е да е
изпълнен тестът Nilsson за“достатъчно тясна връзка по
същество и във времето“(
A and B v. Norway § 114-132)
Въведените
основания по чл. 70 от ЗАНН са такава, които държат сметка за
спазване на принципа ne bis in idem, съобразно с чл. 4, пар. 1 от Протокол № 7
към КПЧОС. Изходна база за преценка идентичността на деянието, за което не
следва да се допуска двойна наказуемост, е фактическият акт, или фактическите
обстоятелства по осъществяването му.
От
предложението и от постановлението за привличане като обвиняем от 12.02.2020г.
липсват изложения относно съществуването на идентичност на фактите , въз основа
на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя и
същевременно е образувано посоченото по-горе наказателно производство /в частта
относно престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК/, поради което съдът приема, че не са
налице нормативно регламентираните материалноправни предпоставки и основание по
чл. 70, б.
"д" от ЗАНН
за възобновяване на административнонаказателното производство. Противозаконното
пречене на орган на власт да изпълни задълженията си гравитира по скоро до
санкциониране на нарушител за осуетяване на проверка по смисъла на чл.175 ал.1
т.3 ЗДвП, за което лицето не е наказано.
Изпълнителното
деяние на престъпния състав по чл. 270, ал. 1
от НК може да бъде
осъществено чрез действие, бездействие или съвкупност от такива, насочени към
препятстване изпълнението на възложените на държавните органи и лицата с
публични функции служебни задължения. Вярно е също така, че законът не поставя
като условие за съставомерността на престъпната деятелност на
наказателноотговорното лице чрез нея да е постигнато целеното неизпълнение на
служебните задължения на посочените в нормата категории лица.
Изпълнителното деяние на повдигнатото
обвинение в престъпление -
противозаконно пречене - обаче се осъществява само чрез такова поведение на
дееца, което в нарушение на законови норми обективно затруднява, възпрепятства,
създава спънки при осъществяването на служебните задължения на органите на
власт, в случая - на служителя на Първо РУ
на МВР - Трифонов при осъществяване на пътен контрол. Дори да се приеме
,макар че не е изтъкнато директно, че в случая се има предвид един и същи факт-
не спиране на сигнал със стоп-палка, следва да се има предвид ,че
административнонаказателното производство за реализиране на отговорност за
нарушение по чл.103 ЗДвП е проведено без „ адекватно сътрудничество на
различните компетентни органи“, за да се избегне повторение при събирането и
оценката на доказателствата ,като установените факти по първото производство се
ползват и при второто. Освен това в Тълкувателно решение № 4/06.02.2018 г. на
ОСНК на ВКС по тълк. дело № 4/ 2017 г, анализирайки заключенията и насоките на
ЕСПЧ по делото A and B v. Norway § 134 за наличието на достатъчна тясна връзка
във времето се отчита темпоралното развитие на производствата, което трябва да
е достатъчно кратко ,за да бъде защитено лицето от несигурност и забавяне. В
случая при първоначално известни обстоятелства, станали известни още на
27.07.2018г, относно нарушението по чл.103 ЗДвП
, едва на 12.02.2020г. е повдигнато обвинение /може би за същите факти,
след като не се твърдят други,макар и въобще такива да не са посочени/ с оглед
на показанията на свидетеля, при вече реализирана административнонаказателна
отговорност , поради което и за нарушителя М.Д., понастоящем обвиняем
възможността за налагане на различни санкции не е било предвидимо или дори
съвсем вероятно.
ВКС е имал повод нееднократно да
изтъкне, че не всяко неподчинение на разпореждане на орган на власт съставлява
противозаконно пречене на изпълнението на задълженията на органа. Съдебната
практика ясно разграничава престъплението по чл. 270, ал. 1
от НК от
аналогичното административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП по съответната степен на обществена
опасност на осъществените деяния. Самият факт на отказа да се изпълни нареждане
на органите за контрол и регулиране на движението- да спре при подаден сигнал
със стоп палка не изчерпва съдържанието
на противозаконното пречене на орган на власт да изпълни задълженията си.
Законовият израз "пречи" предпоставя във всички случаи някакво
обективно поведение от страна на дееца с различен интензитет, което обуславя
по-високата обществена опасност на деянието, съставляващо престъпление, в
сравнение с кореспондиращото му административно нарушение. Това разбиране е
последователно застъпено в множество актове на ВКС - например р. № 16 от 24.02.2009 г. по н. д. № 652/2008 г., III н. о., р. № 435 от 05.10.2010 г. по н. д. № 418/2010 г., III н. о., р. № 511 от 26.11.2013 г. по н. д. № 1166/2013 г., I н. о., р. № 113 от 20.03.2014 г. по н. д. № 207/2014 г., III н. о., р. № 141 от 01.08.2016 г. по н. д. № 462/2016 г., III н. о., р. № 55 от 28.03.2017 г. по н. д. № 71/2017 г., I н. о. и др. В цитираните
решения обяснимо са обсъждани многообразни фактически ситуации с оглед
спецификата на всеки отделен казус. Във всички тях обаче неотклонно е следван
един и същи подход - съставомерността на поведението на извършителите на
престъпления по чл. 270, ал. 1
от НК и отликата им
от съставляващите административни нарушения аналогични деяния, са диференцирани
не изолирано с оглед факта на обичайното неизпълнение на съответното
разпореждане, а на базата на допълнително активно или пасивно поведение на
дейците, насочено към възпрепятстване и осуетяване изпълнението на задълженията
на визираните в чл. 270, ал. 1
от НК категории
лица. В случая нито в постановлението за привличане като обвиняем нито в
мотивите на разглежданото искане за възобновяване са изложени твърдения както за
идентично, сходни по съдържание факти, така и относно такива, които са свързани
със завишената обществена опасност на подобни съставомерни деяния в откликата
им от поведение,съставомерно по чл.175 ал.1 т.4 ЗДвП, за да се мотивира и
извода, че деянието съставлява престъпление, което е и абсолютно основание
посочено в нормата на чл.70 б.“д“ ЗАНН
С
оглед на което предложението на наблюдаващия досъдебно производство прокурор от
РРП по пр.пр.№ 4239/2018г. по описа на РП-Русе за възобновяване по реда на чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 70, б.
"д" от ЗАНН
на административнонаказателното производство, приключило с влязло в сила
Наказателно постановление № 18-3393-000672/15.08.2018г. на началник Второ РПУ
при ОДМВР-Русе, се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 73, ал. 2 във вр. с чл. 70, б.
"д" от ЗАНН,
Административен съд-Русе
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователно предложението на наблюдаващия досъдебно производство
прокурор от РРП по пр.пр.№ 4239/2018г. по описа на РП-Русе/ ДП № 1756/2018г по
описа на ОДМВР-Русе/ за възобновяване по реда на чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 70, б.
"д" от ЗАНН
на административнонаказателното производство, приключило с влязло в сила
Наказателно постановление № 18-3393-000672/15.08.2018г. на началник Второ РПУ
при ОДМВР-Русе
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: