Решение по дело №209/2024 на Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 1129

Враца, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

При секретар МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИКТОРОВ ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ канд № 20247080700209 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от /Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от Началника на Дирекция за Национален строителен контрол /ДНСК/ - София, чрез пълномощник – * Б. И.-М., против Решение № 113 от 21.12.2023г.,  постановено  по АНД № 215 по описа за 2023 г.  на Районен съд – Берковица. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление /НП/ № М-5-ДНСК-182 от 20.09.2022 г., издаденото от Началника на ДНСК-София, против  „П.“ ЕООД ***, с което за нарушение по чл. 168 ал. 1 т. 2 от Закона за устройство на териториите /ЗУТ/ вр. чл. 5 ал. 2 от Наредба № 3 от 31.07.2003г.  за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и на основание чл. 237 ал.1 т.18 от ЗУТ вр. чл.239 ал.1 т.2 и чл.222 ал.1 т.15 от ЗУТ е наложена имуществена  санкция в размер на 1 000 лв.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт. На първо място се сочи, че съдът неправилно е приел, че разпоредбата на подзаконовия нормативен акт, а именно чл. 5 ал. 5 от  Наредба № 3 дерогира законовите изисквания към лицето упражняващо строителен контрол, за което се излагат доводи. На второ място, че не са цитирани заповеди за спиране, вписани в заповедната книга на строежа, защото обективно не е имало такива към момента на проверката и разсъжденията на съда в тази посока са ирелевантни. Иска се отмяна изцяло на решението, като незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон, и постановяване на ново, с което да се потвърди НП, като правилно и законосъобразно.

Пред съда, чрез друг пълномощник – Ц. Х., **, и в подробно писмено становище от този пълномощник, се поддържа касационната жалба. Претендират се разноски. Прави се при условията на евентуалност, възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба „П.“ ЕООД ***, чрез пълномощник – * М.Б.-П. ***, в писмен отговор на жалбата и в молба до съда излага съображения за неоснователност на жалбата и правилност, и законосъобразност на оспореното решение. Иска оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на решението. Не се претендират разноски. Не се явява представител пред съда.

Участващият в касационното производство прокурор от ОП Враца  дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Сочи, че решението е правилно, като РС макар и накратко е посочил, че се касае до липса на конкретизация. Изискването на закона поставя условие за описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено като разбира се то трябва да бъде конкретизирано съобразно конкретния случай. Подчертава, че в Глава II на Наредба № 3, касаеща актовете и протоколите са уредени около 17 вида актове и протоколи с конкретни изисквания за всеки един от тях. Не описването на обстоятелства, свързани със съставянето и съхранението на актовете, и протоколи винаги води до ограничаване правото на защита. Моли за оставяне на решението в сила.

В касационното производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Настоящето производство е второ по ред пред Административен съд. По първоначално образуваното АНД № 295/2022г. на РС-Берковица с Решение № 26/05.04.2023г. е потвърдено НП. С Решение № 461/ 17.07. 2023г. по КАНД № 403/2023г. по описа на АдмС Монтана е обезсилено  Решение № 26 и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане пред РС Берковица е образувано АНД № 215/ 2023г. като е постановено оспореното Решение № 113 от 21.12.2023г. Същото е обжалвано и е образувано КАНД № 100/2024г. по описа на АдмС Монтана, по което дело с Определение № 280/22.02.2024г. производството е прекратено, поради невъзможност да се сформира касационен състав и делото е изпратено на ВАС.

С Определение № 2650/06.03.2024г. по адм.дело № 2240/2024г. на ВАС е изпратено на АдмС Враца за разглеждане КАНД № 100/2024г. по описа на АдмС Монтана.

Административен съд – Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218  АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, при което същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационна проверка е Решение 113 от 21.12.2023 г.,  постановено  по АНД № 215 по описа за 2023 г.  на Районен съд – Берковица, с което е отменено  НП № М-5-ДНСК-182 от 20.09.2022 г., издаденото от Началника на ДНСК-София,  против  П.“ ЕООД ***, представлявано от С.Н.П. – *, с което за нарушение по чл. 168 ал. 1 т. 2 от ЗУТ вр. чл. 5 ал.2 от Наредба № 3 от 31.07.2003г.  за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и на основание чл. 237 ал.1 т.18 от ЗУТ вр. чл.239 ал.1 т.2 и чл.222 ал.1 т.15 от ЗУТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. Осъдена е и ДНСК-София да заплати разноски на „П.“ ЕООД в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение.

С НП от 20.09.2022г. е било установено, че „П.“ ЕООД притежаващ Удостоверение за извършване на дейностите по чл. 166 ал. 1 т. 1 от ЗУТ, в качеството на лице, упражняващо строителен надзор съгласно Договор от 12.03.2021г. с възложител **, на строеж: „Изпълнение на СМР за повишаване на енергийната ефективност на жилищна сграда, находяща се в *** в периода от 01.10.2021г. до 30.03.2022г. /от дата Протокол обр.2 до датата на проверката на служителите на РДНСК-Монтана/, в гр. ***, не е изпълнило задължението си, относно пълнотата и правилното съставяне на актовете и протоколите по време на строителството. Прието е било, че това е нарушение по чл. 168 ал. 1 т. 2 от ЗУТ вр. чл. 5 ал. 2 от Наредба № 3 от 31.07.2003г.  за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Съставените от началото на строителството до момента на проверката актове и протоколи не са подписани от проектанта „К.“ АД. Строително монтажните работи не са преустановени, няма вписани заповеди в заповедната книга на строежа. Нарушението е било установено на 30.03.2022г. при проверка от служители на РДНСК-Монтана по документи в Община Берковица и на място на строежа.

Прието е от въззивния съд, че при установяване  и констатиране на нарушението, съставяне на АУАН и издаване на НП, са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Прието е, че НП не е нищожно и същото е издадено от компетентен орган, но никъде в съдържанието на НП не се сочи кой акт или протокол, строителния надзор в лицето на жалбоподателя /“П.“ ЕООД/  не е поискал да бъде съставен, като неподписването на актовете и протоколите от проектанта „К.“ АД не може да се приравнява на тяхното несъставяне. Подписването на съставените актове и протоколи от проектанта не е условие за тяхната валидност, съгласно чл. 5 ал. 5 от Наредба № 3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.

Установено е от въззивния съд, че актовете и протоколите не са били подписани от проектанта не поради неупражнен строителен надзор, а поради виновно неизпълнение на задълженията на „К.“ АД, което поведение на проектанта е станало причина сключения с него Договор за упражняване на авторски надзор, да бъде прекратен поради виновно неизпълнение на неговите задължения, считано от 13.04.2022г. Не е посочено и в НП кои заповеди не са вписани в заповедната книга на строежа, за да може да се прецени дали действително има такива заповеди. Никъде не е посочено и на какво основание е следвало да се преустанови строежа. Строителния надзор съгласно чл.168 ал.1 т.3 от ЗУТ носи отговорност за „спиране“ на строежа, а не за тяхното преустановяване. Прието е от въззивния съд за недоказано извършването на посоченото в НП нарушение, поради което и същото е отменено.

Оспореното решение е валидно – постановено от законен състав, допустимо – разгледана е заявения спор и са конституирани надлежни страни, същото е и правилно – няма нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.  

Събрани са от въззивния съд необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са всички възражения на страните и са формирани изводи за тяхната неоснователност, съответно основателност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК не следва да бъдат повтаряни.

Стигайки до окончателния правен извод за незаконосъобразност на оспореното НП, решаващият състав на Районен съд Берковица е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Наведените в касационната жалба доводи с твърдения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт, са неоснователни. Основателни се явява становищата по делото на ответника „П.“ ЕООД и на участващия по делото прокурор, за правилност на акта.

От една страна са налице допуснати от наказващия административен орган съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, водещи до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, а именно непълно описание на нарушението, като не са посочени вида и броя на актовете и протоколите, както и датите  на съставянето им, които не са подписани от проектанта – нарушения по чл.  42 т. 4 от ЗАНН, при съставяне на АУАН и съответно чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН при издаване на НП. Както сочи и прокурора по делото - в Глава II на Наредба № 3, касаеща актовете и протоколите са уредени около 17 вида актове и протоколи с конкретни изисквания за всеки един от тях. Не описването на обстоятелства, свързани със съставянето и съхранението на актовете, и протоколи винаги води до ограничаване правото на защита. Само това основание - нарушаване правото на защита е достатъчно за отмяна на оспореното НП.

От друга страна за неподписване на строителен документ от проектанта, не може да се ангажира административно-наказателната отговорност на лицето упражняващо строителен надзор, именно за нарушение по  смисъла на разпоредбата на чл. 168 ал. 1 т. 2 от ЗУТ във вр. чл. 5 ал. 2 от Наредба № 3 от 31.07.2003г.  за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, както правилно е преценил и се е обосновал въззивния съд в оспореното решение.

По тези съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл. 218, ал. 2 АПК, при която не се констатираха основания за отмяната му, решението на РС – Берковица, с което е отменено НП следва да бъде оставено в сила.

 Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Враца

РЕШИ:

         ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 113 от 21.12.2023 г.,  постановено  по АНД № 215 по описа за 2023 г.  на Районен съд – Берковица.

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.