Разпореждане по дело №39/2020 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 март 2020 г.
Съдия: Маргарита Русева Славова
Дело: 20207210700039
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 март 2020 г.

Съдържание на акта

 

    РАЗПОРЕЖДАНЕ    194

                                      гр.Силистра, 13.03.2020 година


         Административният съд гр.Силистра, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав: съдия Маргарита Славова, при секретаря Стефка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Славова адм.дело №39 по описа на съда за 2020 г. установи, че правото на жалба е упражнено в преклузивния срок от чл.149 ал.1 АПК, внесена е дължимата държавна такса /л.19/, а оспорването не страда от съдържателни пороци по смисъла на чл.150 АПК, поради което следва да бъдат извършени действията от чл.154 и сл АПК

 

          Производството е образувано по жалба на „Петроком 07“ ООД със седалище в гр.Силистра и ЕИК: ., представлявано от управителя А.П.Й., срещу Заповед №3903-1/30.01.2020 г., издадена от заместник директор на ТД Дунавска в Агенция “Митници“, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по вид „запечатване на обект“, представляващ бензино-газостанция, намираща се в гр. ., ул.“ . № ., стопанисвана от „Петроком 07“ ООД, за срок от един месец; като на основание чл.124в ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ е „забранен и достъпа до обекта“. Предоставен е на търговеца 3-дневен срок от връчването на заповедта, за отстраняване на наличните стоки от обекта, като изрично му е указано, че наложената административна принуда подлежи на предварително изпълнение по силата на самия закон, както и нормативната последица от чл.124б ал. 5 ЗАДС при представяне на доказателства за заплатена имуществена санкция, от вида и в размера, определен с приложеното Наказателно постановление № 3903/ 28.01.20 г. /л.5-л.6/, за което няма данни да е влязло в законна сила.

           С жалбата се оспорва компетентността на издателя на акта с твърдение, че липсват доказателства за овластяването му, с позоваване на чл.124б ал.2 ЗАДС. Релевира се и довод, че оспорената заповед не е мотивирана, до степен такава, че не е обоснована изначално необходимостта от прилагане на процесната ПАМ съгласно регулацията от чл.22 и чл.23 ЗАНН. Поддържа се оплакване, че оспорената административна принуда е изявена изцяло като наказание на търговеца и не постига целите от чл.22 ЗАНН, което намира за недопустимо. Счита, че щом към момента на издаване на заповедта не е било налице влязло в сила НП, удостоверяващо по безспорен начин извършено нарушение на ЗАДС, то чисто обективно остава извън контрола за законосъобразност приложението на принципите от чл.4, чл.6 и чл.7 АПК, поради невъзможността за съпоставяне тежестта на нарушението /каквото не е установено с влязъл в сила юрисдикционен акт/ с обхвата на ПАМ, наложена за неговото предотвратяване или преустановяване. В този контекст поддържа, че бил нарушен базовият принцип от чл.6 АПК за съразмерност, защото приложената държавна принуда, в оспорения й вид и обем, надхвърляла най-необходимото с оглед целта, за която е издадена атакуваната заповед, при липсата на каквито и да е данни от извършваната дейност в бензино-газстанцията в гр. ., да са произтекли каквито и да е вредни последици, а още по-малко такива ,които да подлежат на поправяне по разума на чл.22 пр.2 ЗАНН.

           Независимо от изложеното, митническият орган е приел, че жалбоподателят на 17.07.2019 г., в обекта, е държал акцизни стоки - 2 756.4 литра при 15 градуса C „газьол -немаркиран с тегловно съдържание на сяра, превишаващо 0.002%, но непревишаващо 0.1%“, с код по КН 2710 20 17, без дружеството да притежава данъчен документ или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, което е нарушение на чл.126 ал.1 ЗАДС. С препроводителното писмо, с което е представил административната преписка по делото, не е изразил изрично становище по жалбата, но е депозирал всички доказателства, събрани в хода на административно-наказателното производство, като счита че същото обуславя това по чл.124б ЗАДС, доколкото самите законови разпоредби, в условията на нормативна кумулация, изискват с налагането на административно наказание да се прилага и ПАМ от процесния вид. Допуснатото предварително изпълнение на същата ex lege с чл.124б ал.3 ЗАДС, пък ирелевира нарочното мотивиране на охраняваните важни държавни и обществени интереси, тъй като те са презюмирани от закона, което обръща доказателствената тежест в процеса. По начина, по който са разписани приложените правни нормите следва, че митническият орган, след налагане на административното наказание /за което няма изискване да е влязло в сила/, действа в условията на обвързана компетентност за прилагане и на ПАМ от законоустановения вид.

           С оглед засиленото служебно начало в административното правосъдие по аргумент от чл.9 АПК, настоящият състав следва да даде указания на ответника, че същият не е представил доказателства за надлежното делегиране на правомощия, съгласно чл.124б ал.2 ЗАДС на издателя на оспорената заповед, както основателно счита на този етап жалбоподателят. Представената с преписката Заповед №ЗАМ-43/32-8734 от 07.01.2019 г. на директора на Агенция „Митници“ делегира на заместник директорите на Териториалните дирекции правомощия да издават наказателни постановления и други актове в процеса по ЗАНН във връзка със ЗАДС, но не и изрично да налагат принудителни административни мерки от вида на процесната по делото.

           След запознаване с доказателствата по делото, жалбоподателят разполага с процесуалното право да ги оспори, вкл. по реда на чл.193 ГПК, във връзка с чл.144 АПК, тъй като липсват данни същият да е бил запознат със заключението на Митническата лабораторна експертиза № 09_26.07.2019/31.07.2019 г., както и с Протокол № 17/16.10.2019 г. към АНП №3903/2019 г., които удостоверяват съставомерни факти от релевираното административно нарушение. В този контекст на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания, че носи доказателствената тежест относно твърдените от него факти, които свързва с благоприятни за себе си правни последици, по арг. от чл. 154 ГПК, във връзка с чл.144 АПК.

          На основание чл.170 ал.1 АПК, съдът указва на ответния орган, че следва да установи в процеса спазването на нормативните изисквания за законосъобразността на оспорената ЗНПАМ, вкл. в ракурса на базовите принципи от чл.6 и чл.9 ал.4 АПК.

 

Съдът на основание чл.154 ал.1 АПК конституира  страните по делото:

Жалбоподател: “Петроком 07“ ООД; адрес на управление: гр.Силистра, ул.“ .“ № ., представлявано от А.П.Й.;

Ответник по жалбата: Заместник директор на Териториална дирекция Дунавска в Агенция “Митници“, с административен адрес: гр.Русе, бул.“Липник“ №117.

         На основание чл.157 ал.1 АПК, съдът насрочва съдебно заседание по административно дело №39/20 г. по описа на Административен съд Силистра на 29.04.2020 г. от 15.00 часа, за която дата да се призоват конституираните страни по делото.

 

         Преписи от настоящото разпореждане да се връчат на страните по реда на чл.138, вр. с чл.137 АПК, като ответният административен орган има право на писмен отговор и посочване на доказателства в 14-дневен срок от съобщението /чл.163 ал.2 АПК/.

 

 

                                                                                           СЪДИЯ: