Решение по дело №1303/2021 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 63
Дата: 27 януари 2022 г. (в сила от 18 февруари 2022 г.)
Съдия: Валентина Любенова Тонева
Дело: 20213630201303
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Шумен, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й. Р. К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20213630201303 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №19-0869-000189/20.02.2019г. год. на ВПД
Началник сектор към ОДМВР гр. Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на В. ХР. В.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДВП .
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление или да го измени. В първото съдебно заседание се явява с адв. Х.Х. АК -
Сливен, който поддържа жалбата, прави доказателствени искания .
Процесуалният представител на ОДМВР гр. Шумен – административно -наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление - да бъде изцяло потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Служител на сектор ПП при ОДМВР Шумен, работещ по видеонаблюдение
констатирал, че са заснети няколко нарушения със стационарна система за контрол на
скоростта на датата 06.10.2018г., за времето от 18,56 ч до 19,01 ч , като били извършени
нарушения на скоростта на път I -2 на км.112+737 с лек автомобил Фолксваген пасат с рег.
№ Т 5964 ТН, при движение на МПС и в двете посоки в този участък, от гр. Варна към гр.
Русе и в обратно. От извършената справка в АИС „регистрация на МПС „ било
установено, че собственик на автомобила е жалбоподателят В. ХР. В., ЕГН **********.
В хода на проверката по случая, от собственика била предоставена дакларация, в
която същият заявил, че не може да посочи кой е управлявал собствения му автомобил на
посочената дата .
На жалбоподателя бил съставен АУАН Серия Д-533693, на 31.10.2018г., за
нарушение на чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДВП.
Образуваната административно - наказателна преписка била прекратена на осн. чл.
33, ал.2 от ЗАНН и изпратена на ШРП, с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК.
1
С постановление от 22.01.2019г., прокурор при ШРП е отказал да образува наказателно
производство по чл. 345, ал.2 от НК.
Настоящото административно - наказателно производство е образувано по реда на
чл. 36, ал.2 от ЗАНН.
Било издадено НП №19-0869-000189/20.02.2019г. на Началник сектор към ОДМВР
гр. Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя, е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140
ал.1 от ЗДВП. Наказателното постановление е връчено на лицето на 12.07.2021г.
С НП №19-0869-000189/20.02.2019г. на ВПД Началник сектор към ОДМВР гр.
Шумен, сектор „Пътна полиция“, на В. ХР. В., ЕГН **********, е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140
ал.1 от ЗДВП, а именно за това, че на 06.10.2018г., около 19,00 часа в Община Шумен, на
път първи клас № I-2 на км.112+737 в посока 5ти километър , собственият му лек
автомобил Фолксваген пасат с рег. № Т 5964 ТН е бил управляван по път отворен за
обществено ползване без да е регистриран по надлежния ред , със служебно прекратена
регистрация от 03.07.2018г. по чл. 143, ал.15 от ЗДВП. Нарушението било заснето със
стационарна система
В качеството си на собственик, във вр. чл. 188, ал.1 от ЗДВП, В., в приложената
декларация не посочва на кого е предоставил автомобила си на посочената по-горе дата
и час.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, приобщената преписка вх. № 152/2019г. по описа на РП –
Шумен и от гласните доказателства, събрани в съдебно заседание, чрез разпита на
свидетелите Д. и И..
По искане на представителя на жалбоподателя беше допуснат до разпит един
свидетел, който, въпреки редовното призоваване, не се яви в две поредни с.з.
Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно
пълно и ясно в НП. При съставянето на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя и да
водят до отмяната му.
От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта се установява, че АУАН е
съставен въз основа на преписка при засичане движение с превишена скорост на
посочената дата на автомобил с рег. № Т 5964ТН от стационарна камера, поставена на ПП
I-2 км 112 +737 - Шумен. В приложената преписка № 152/2019г. по описа на ШРП се
намира и снимка от стационарната камера засякла автомобила.Приложена е и декларация
от жалбоподателя собственик в която същия е посочил, че не може да посочи кой управлява
собствения му автомобил на посочената дата.
Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДВП, собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.
Не се оспорва от жалбоподателя, че в законовия срок – едномесечен от
придобиването на автомобила не е изпълнил задължението си по чл. 145, ал.1 ЗДвП и чл. 14
и сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. Твърдението му, че на процесната дата не той
лично, а друго, неизвестно за него лице, е управлявало МПС, в случая съдът намира за
ирелевантно.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, че на процесната дата и място,
е било управлявано и се е движило процесното МПС, което е собственост на жалбоподателя
е нерегистрирано по надлежният ред за Р България, тъй като МПС е било със служебно
прекратена на 03.07.2018г. регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетеля Д. и св. И., тъй като показанията
им са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства
във връзка с възприетото от тях. Освен това няма данни по делото, които да създават
съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели. Показанията им
кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
Съобразно §6 т.18а от ДР на ЗДвП и §2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000
г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
2
превозни средства – „Регистрация“ е административно разрешение за превозното средство
да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и
издаването на табели с регистрационен номер.
В чл.4 ал.1 от Наредба № I-45 е регламентирано, че собственикът е длъжен да
представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за
извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията,
като съгласно чл.145, ал.2 от ЗДвП приобретателят на регистрирано ППС е длъжен в срок до
1 месец да регистрира придобитото ППС в службата по регистрация по постоянен адрес.
След като е извършена промяна на собствеността върху превозното средство,
непредприемането на действия от страна на новия собственик в срок до един месец да
регистрира придобитото превозно средство в съответната служба за регистрация,
превозното средство следва да бъде квалифицирано като моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред, по смисъла на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
Статусът „нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство“ е пряка
последица от неизпълнение в срок на задължението по 145, ал.2 от ЗДвП. Приобретателят
на моторно превозно средство, което той не е регистрирал по реда и в срока по 145, ал.2 от
ЗДвП, следва да знае, че това превозно средство не е регистрирано по надлежния ред и
съответно не е снабдено с административно разрешение да участва в пътното движение.
Нерегистрирането на превозното средство по реда на 145, ал.2 от ЗДвП само по себе си е
пречка, то да бъде управлявано по пътищата, отворени за обществено ползване.
В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП, съгласно която –
служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не
изпълни задължението си в законовия срок да пререгистрира автомобила. Прекратяването
на регистрацията настъпва по силата на закона. Нито в закона, нито в наредбата е
регламентирано задължение на контролните органи да уведомяват собствениците при
служебно прекратяване на регистрация на МПС на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, а само
извършват отбелязване в автоматизираната информационна система, ако в законовия срок
собственикът не изпълни задължението си да регистрира МПС.
Служебното прекратяване на регистрацията на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, няма
характера на принудителна административна мярка, поради което не се издава и заповед за
прилагането й, следователно не е налице и индивидуален административен акт, подлежащ
на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбоподателят е
извършил визираното в акта и в НП нарушение , а именно собственият му лек автомобил е
бил управляван по път - отворен за обществено ползване, без да е регистриран по надлежния
ред със служебно прекратена регистрация, като в качеството си на собственик във връзка с
чл.188, ал.1 от ЗДВП, не е посочил на кого е предоставил автомобила си и виновно е
нарушил чл. 140, ал.1, вр. с чл.188, ал.1 от ЗДВП.
Съдът счита, че е налице приложното поле на визираните в обжалваното НП
законови разпоредби. Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа
обстановка. Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно и е основание за
реализирането на амнистративно – наказателна отговорност. По делото не съществува спор
относно личността на административно – наказателно отговорното лице. От обективна
страна осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение на
транспортното законодателство в частта му за спазване на законоустановения режим за
движение по пътищата в Р България. Административно - наказващият орган правилно е
издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно
чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП. Наложените наказания са в минимално предвидения
размер.Не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН ..
С оглед искането на основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, се дължи
юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред, в размер от 80 лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-0869-000189/ 20.02.2019г. год.
на ВПД Началник сектор към ОДМВР гр. Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на В.
ХР. В. , ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200
3
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДВП като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА В. ХР. В., ЕГН **********, адрес: ****, да заплати на ОДМВР гр.Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00лв. (осемдесет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №19-0869-000189/20.02.2019г. год. на ВПД
Началник сектор към ОДМВР гр. Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на В. ХР. В.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДВП .
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление или да го измени. В първото съдебно заседание се явява с адв. Х.Х. АК -
Сливен, който поддържа жалбата, прави доказателствени искания .
Процесуалният представител на ОДМВР гр. Шумен – административно -наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление - да бъде изцяло потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Служител на сектор ПП при ОДМВР Шумен, работещ по видеонаблюдение
констатирал, че са заснети няколко нарушения със стационарна система за контрол на
скоростта на датата 06.10.2018г., за времето от 18,56 ч до 19,01 ч , като били извършени
нарушения на скоростта на път I -2 на км.112+737 с лек автомобил Фолксваген пасат с рег.
№ Т 5964 ТН, при движение на МПС и в двете посоки в този участък, от гр. Варна към гр.
Русе и в обратно. От извършената справка в АИС „регистрация на МПС „ било
установено, че собственик на автомобила е жалбоподателят В. ХР. В., ЕГН **********.
В хода на проверката по случая, от собственика била предоставена дакларация, в
която същият заявил, че не може да посочи кой е управлявал собствения му автомобил на
посочената дата .
На жалбоподателя бил съставен АУАН Серия Д-533693, на 31.10.2018г., за
нарушение на чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДВП.
Образуваната административно - наказателна преписка била прекратена на осн. чл.
33, ал.2 от ЗАНН и изпратена на ШРП, с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК.
С постановление от 22.01.2019г., прокурор при ШРП е отказал да образува наказателно
производство по чл. 345, ал.2 от НК.
Настоящото административно - наказателно производство е образувано по реда на
чл. 36, ал.2 от ЗАНН.
Било издадено НП №19-0869-000189/20.02.2019г. на Началник сектор към ОДМВР
гр. Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя, е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140
ал.1 от ЗДВП. Наказателното постановление е връчено на лицето на 12.07.2021г.
С НП №19-0869-000189/20.02.2019г. на ВПД Началник сектор към ОДМВР гр.
Шумен, сектор „Пътна полиция“, на В. ХР. В., ЕГН **********, е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140
ал.1 от ЗДВП, а именно за това, че на 06.10.2018г., около 19,00 часа в Община Шумен, на
път първи клас № I-2 на км.112+737 в посока 5ти километър , собственият му лек
автомобил Фолксваген пасат с рег. № Т 5964 ТН е бил управляван по път отворен за
обществено ползване без да е регистриран по надлежния ред , със служебно прекратена
регистрация от 03.07.2018г. по чл. 143, ал.15 от ЗДВП. Нарушението било заснето със
стационарна система
В качеството си на собственик, във вр. чл. 188, ал.1 от ЗДВП, В., в приложената
декларация не посочва на кого е предоставил автомобила си на посочената по-горе дата
и час.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, приобщената преписка вх. № 152/2019г. по описа на РП –
Шумен и от гласните доказателства, събрани в съдебно заседание, чрез разпита на
свидетелите Д. и И..
По искане на представителя на жалбоподателя беше допуснат до разпит един
1
свидетел, който, въпреки редовното призоваване, не се яви в две поредни с.з.
Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно
пълно и ясно в НП. При съставянето на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя и да
водят до отмяната му.
От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта се установява, че АУАН е
съставен въз основа на преписка при засичане движение с превишена скорост на
посочената дата на автомобил с рег. № Т 5964ТН от стационарна камера, поставена на ПП
I-2 км 112 +737 - Шумен. В приложената преписка № 152/2019г. по описа на ШРП се
намира и снимка от стационарната камера засякла автомобила.Приложена е и декларация
от жалбоподателя собственик в която същия е посочил, че не може да посочи кой управлява
собствения му автомобил на посочената дата.
Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДВП, собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.
Не се оспорва от жалбоподателя, че в законовия срок – едномесечен от
придобиването на автомобила не е изпълнил задължението си по чл. 145, ал.1 ЗДвП и чл. 14
и сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. Твърдението му, че на процесната дата не той
лично, а друго, неизвестно за него лице, е управлявало МПС, в случая съдът намира за
ирелевантно.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, че на процесната дата и място,
е било управлявано и се е движило процесното МПС, което е собственост на жалбоподателя
е нерегистрирано по надлежният ред за Р България, тъй като МПС е било със служебно
прекратена на 03.07.2018г. регистрация по чл.143 ал.15 от ЗДвП.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетеля Д. и св. И., тъй като показанията
им са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства
във връзка с възприетото от тях. Освен това няма данни по делото, които да създават
съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели. Показанията им
кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
Съобразно §6 т.18а от ДР на ЗДвП и §2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000
г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства – „Регистрация“ е административно разрешение за превозното средство
да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и
издаването на табели с регистрационен номер.
В чл.4 ал.1 от Наредба № I-45 е регламентирано, че собственикът е длъжен да
представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за
извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията,
като съгласно чл.145, ал.2 от ЗДвП приобретателят на регистрирано ППС е длъжен в срок до
1 месец да регистрира придобитото ППС в службата по регистрация по постоянен адрес.
След като е извършена промяна на собствеността върху превозното средство,
непредприемането на действия от страна на новия собственик в срок до един месец да
регистрира придобитото превозно средство в съответната служба за регистрация,
превозното средство следва да бъде квалифицирано като моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред, по смисъла на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
Статусът „нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство“ е пряка
последица от неизпълнение в срок на задължението по 145, ал.2 от ЗДвП. Приобретателят
на моторно превозно средство, което той не е регистрирал по реда и в срока по 145, ал.2 от
ЗДвП, следва да знае, че това превозно средство не е регистрирано по надлежния ред и
съответно не е снабдено с административно разрешение да участва в пътното движение.
Нерегистрирането на превозното средство по реда на 145, ал.2 от ЗДвП само по себе си е
пречка, то да бъде управлявано по пътищата, отворени за обществено ползване.
В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП, съгласно която –
служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не
изпълни задължението си в законовия срок да пререгистрира автомобила. Прекратяването
на регистрацията настъпва по силата на закона. Нито в закона, нито в наредбата е
регламентирано задължение на контролните органи да уведомяват собствениците при
служебно прекратяване на регистрация на МПС на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, а само
извършват отбелязване в автоматизираната информационна система, ако в законовия срок
2
собственикът не изпълни задължението си да регистрира МПС.
Служебното прекратяване на регистрацията на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, няма
характера на принудителна административна мярка, поради което не се издава и заповед за
прилагането й, следователно не е налице и индивидуален административен акт, подлежащ
на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че жалбоподателят е
извършил визираното в акта и в НП нарушение , а именно собственият му лек автомобил е
бил управляван по път - отворен за обществено ползване, без да е регистриран по надлежния
ред със служебно прекратена регистрация, като в качеството си на собственик във връзка с
чл.188, ал.1 от ЗДВП, не е посочил на кого е предоставил автомобила си и виновно е
нарушил чл. 140, ал.1, вр. с чл.188, ал.1 от ЗДВП.
Съдът счита, че е налице приложното поле на визираните в обжалваното НП
законови разпоредби. Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа
обстановка. Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно и е основание за
реализирането на амнистративно – наказателна отговорност. По делото не съществува спор
относно личността на административно – наказателно отговорното лице. От обективна
страна осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение на
транспортното законодателство в частта му за спазване на законоустановения режим за
движение по пътищата в Р България. Административно - наказващият орган правилно е
издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно
чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП. Наложените наказания са в минимално предвидения
размер.Не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН ..
С оглед искането на основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, се дължи
юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред, в размер от 80 лв.
3