Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 06.12.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на осми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Т.С. разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7525 по описа на ВРС за 2015 год.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Т.С.И.
с ЕГН ********** и А.С.М. с ЕГН **********,*** срещу М.А.К.
с ЕГН ********** ***, с която е предявен иск за делба на
следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 4А, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор **** по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед
РД-18-98/10.11.2008г. на Изп. Директор на АГКК, с адрес: гр. Варна, ул. „****, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ****, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, брой нива
на обекта:1, със застроена площ от 55.13 кв.м., състоящ се от: коридор, две
стаи, кухня, баня-тоалетна, два балкона, при граници по документ за
собственост: ул. „****”, двор на ЖСК Иглика1, ОСК „Иглика”, апартамент № 4, а
по схема от СГКК-Варна при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж ****.1.5, под обекта: ****.1.4, над
обекта: няма, с припадащите му се 13.1322 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при квоти, както следва:
1/6 ид.ч. за Т.С.И., 1/6 ид.ч. за А.С.М. и 4/6 ид.ч. за М.А.К.. Направено е искане по чл.344, ал.2 от ГПК
за постановяване на привременнио мерки по делбата, както следва: М.А.К. да бъде
осъдена да заплаща на Т.С.И. и на А.С.М. суми от по 80 лева месечно за всяка от
тях за едноличното ползване на процесния имот, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното извършване на делбата.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са
съсобственици на описания по-горе недвижим имот. Същият бил придобит от общия
им наследодател **** по време на брака му с ответницата в режим на СИО, за
което бил съставен констативен нотариален акт № 55, том I, рег. № 1671, дело № 55 от 29.09.1999г. на нотариус
Пенка Димитрова, с район на действие ВРС, с рег. № 332 в регистъра на НК.
Ищците били дъщери на **** и на ответницата. Твърди се, че ответницата
еднолично ползва целия имот, като е лишила ищците от възможността да ползват
собствените си идеални части.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата е
депозирала писмен отговор,с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че
със съпруга си са участвали в ЖСК и са изградили в гр. Варна, ул. „Моис Леви №
18 три жилища – апартаменти с гаражи и мази. Първата ищца придобила АПАРТАМЕНТ
№ 1, на ет.1 от жилищната сграда, на втората ищца съпрузите дарили АПАРТАМЕНТ №
4, на ет.3 и за себе си запазили процесния апартамент, с което счита, че са
изпълнили дълга си на родители.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищците
поддържа исковата молба.
Процесуалния представител на ответницата поддържа
отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от договор за групов строеж на ул. **************, гр.
Варна от 01.09.1979г. Т.С. ************* са
се задължили с общи усилия и за своя сметка да построят жилищна сграда на
посочения парцел.
Съгласно нотариален акт за собственост на недвижим
имот № 55, том I, рег. № 1671, дело № 55 от 1999г.
на нотариус Петранка Димитрова, с рег. № 332 в регистъра на НК **** е признат
за собственик на следния недвижим имот: апартамент № 4, находящ се на етаж
трети от жилищна сграда, намираща се на ул. „Моис Леви” № 18, състоящ се от
коридор, две стаи, кухня, баня-тоалет, два балкона, с застроена площ от 51.25
кв.м., както и на апартамент № 4а, находящ се на находящ се на етаж трети от
жилищна сграда, намираща се на ул. „Моис Леви” № 18, състоящ се от коридор, две
стаи, кухня, баня-тоалет, два балкона, с застроена площ от 55.13 кв.м., ведно с
26.2644 % идеални части от общите части на сградата (за двата апартамента) и от
правото на строеж върху поземления имот.
Не е спорно между страните обстоятелството, че
процесният имот е придобит от **** по време на брака му с ответницата М.А.К..
От удостоверение за наследници на **** с изх. № 66635 от
03.06.2015г. е видно, че същият е починал на 11.05.2004г. като е оставила за
наследници М.А.К. (съпруга) и две дъщери – Т.С.И. и А.С.М..
От удостоверение за наследници на ******* с изх. № 130460 от 15.09.2015г.
е видно, че същият е починал на 12.02.2013г. като е оставил за наследници две
дъщери – страните по делото ************.
Не е спорно между страните обстоятелството, че
ответницата еднолично ползва имота.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорено
от страните, което съдът кредитира изцяло като безпристрастно и компетентно
изготвено, се установява, че пазарният месечен наем за процесния имот е в размер
на 245 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.30 от ЗН и се
процесуално допустим.
В първата фаза на производството по съдебна делба
следва да се установи дали е налице съсобственост, между кои лице и при какви
квоти. Всяка от страните следва да докаже правата си в съсобствеността.
Установи се от доказателствата по делото, че процесният
имот е придобит по време на брака на наследодателя на страните по делото с
ответницата М.К., като собствеността върху жилището е придобита с извършването
на строежа по договора за групов строеж и е призната от нотариус с констативен
нотариален акт за собственост. Предвид, че жилището било в режим на съпружеска
имуществена общност след смъртта на съпруга си, ответницата е придобила 4/6 от
процесния имот (1/6 по наследство от съпругата си и ½ при прекратяване
на СИО), а двете ищци са придобили по 1/6 ид.ч. от имота по наследство от баща
си.
Без правно значение е твърдението на ответницата по
делото, че тя и съпругът й са дарили по един апартамент на двете си дъщери,
доколкото след смъртта на Стоян Колев процесният имот е останал съсобствен
между страните.
По
гореизложените съображения съдът намира, че искът за делба на процесния имот е
основателен, като същата следва да бъде допусната между страните по делото при
следните квоти в съсобствеността: 4/6
ид.ч. за М.А.К., 1/6 ид.ч. за Т.С.И. и 1/6 ид.ч. за А.С.М..
По искането по чл.344, ал.2 от ГПК
Съгласно чл. 344 ал. 2 от ГПК в решението
по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти
съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от
наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата
или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.
Легитимирано лице по смисъла на чл.344,
ал.2 ГПК е всеки съделител, който не ползва съсобствения имот, съобразно правата си. Искането
може да бъде както за разпределение на ползването, така и за заплащане на
обезщетение, като съдът е обвързан от искането на съделителя.
Характерът на искането касае постановяване на привременна мярка в процеса, т.е.
произнасянето на съда представлява съдебна администрация. Съдебният акт, който
се постановява, има характер на определение и не се ползва със сила на
пресъдено нещо, тъй като не се разрешава окончателно материално-правен спор
между страните, а действието на определението е за определено време, като
същото може да бъде изменяно при промяна на обстоятелствата.
В конкретния случай искането по чл. 344
ал. 2 от ГПК изхожда от легитимирани лиця, доколкото не се твърди и не се
оспорва по делото, че ищците са съделителки, които не ползват съсобствения имот. Ответницата не оспорва
твърденията, че тя еднолично ползва целия апартамент. Предвид изложеното ищците са възпрепятствани
да ползват имота си съобразно квотата си в съсобствеността, доколкото са лишени
от ползването на целия имот.
От заключението на СТЕ се установи, че средният
пазарен месечн наем за процесния имот е в размер на 245 лева. Поради това съдът намира,
че дължимото /за напред/ обезщетение, което съделителите, неползващи имота,
следва да получат от ползващия имота съделител, е 1/6 от актуалния пазарен наем
за имота или сумата от 40,83 лв. месечно за всяка от тях. Доколкото
искането по чл. 344 ал. 2 от ГПК не е иск, а привременна мярка, същата се
постановява от влизане в сила на определението до окончателното извършване на
делбата.
Поради
това искането по чл. 344 ал. 2 от ГПК се явява основателно за сумата от 40,83
лева и за периода от влизане в сила на определението до окончателното
извършване на делбата. Доколкото искането по чл. 344 ал. 2 от ГПК не е иск, а
привременна мярка, не се дължи и отхвърлителен диспозитив по него.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА извършване на делба на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ
№ 4А, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по КК и
КР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-98/10.11.2008г. на Изп. Директор на
АГКК, с адрес: гр. Варна, ул. „****, находящ се в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение
на самостоятелния обект: жилище, брой нива на обекта:1, със застроена площ от
55.13 кв.м., състоящ се от: коридор, две стаи, кухня, баня-тоалетна, два
балкона, при граници по документ за собственост: ул. „****”, двор на ЖСК
Иглика1, ОСК „*****”, апартамент № *, а по схема от СГКК-Варна при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж ****.1.5,
под обекта: ****.1.4, над обекта: няма, с припадащите му се 13.1322 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, при квоти: 4/6 ид.ч. за М.А.К., 1/6
ид.ч. за Т.С.И. и 1/6
ид.ч. за А.С.М..
ОСЪЖДА
М.А.К. с ЕГН ********** *** да заплаща
на Т.С.И. с ЕГН ********** *** сумата
от по 40,83 лева месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на делбения имот от ответницата, съответно на
притежаваната от ищцата ид. част от имота, считано от
влизане в сила на настоящото определение до окончателното извършване на
делбата, на основание чл.344, ал.2 ГПК.
ОСЪЖДА
М.А.К. с ЕГН ********** *** да заплаща
на А.С.М. с ЕГН ********** *** сумата
от по 40,83 лева месечно, представляваща обезщетение за едноличното ползване на делбения имот от ответницата, съответно на
притежаваната от ищцата ид. част от имота, считано от
влизане в сила на настоящото определение до окончателното извършване на
делбата, на основание чл.344, ал.2 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: