Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т., 24. 06. 2015 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на десети юни две хиляди и петнадесета година в
състав:
Районен съдия: ПЕТЪР
ПЕТРОВ
при секретаря Р.И.……………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00402 по описа
за
Постъпила е искова молба от „ Х „ ООД гр. Р.
против „ М. Т. „ ЕООД гр. Г.Т., в обстоятелствената част на която се сочи
следното :
На 21. 08. 2009 год. ищецът, като продавач,
сключил с ответника, като купувач, предварителен договор за продажба на
полуремарке марка „ Шварцмюлер „, рама № TRGSAP335XD142226, с
рег. № Р 5755 ЕХ на стойност 11400. 00 лв с включен ДДС. На същия ден ищецът
предал владението на полуремаркето на купувача/ съгл. т. 5 от предварителния
договор / в изправно състояние и издал фактура № **********/ 21. 08. 2009 год.
за цялата стойност. Според уговорката в договора / т.1.1 и т. 1.2/ купувачът е
следвало да заплати в деня на сключване на предварителния договор сумата от
3000. 00 лв, а остатъка- в срок до 31. 12. 2009 год. с месечна лихва остатъка
от 1 %. Продавачът се бил задължил да прехвърли собствеността в 7- дневен срок
от окончателното изплащане на сумата. На 21. 08. 2009 год. купувачът заплатил
на продавача сумата от 3000. 00 лева по банков път, на 29. 12. 2009 год.- 1000.
00 лева по банков път, на 12. 03. 2010 год.- 500. 00 лева по банков път, на 24.
03. 2010 год.- 500. 00 лева по банков път. Въпреки проведени по телефона
разговори между ищцовото дружество и различните собственици на ответното
дружество за уреждане на отношенията и сключване на окончателен договор, остатъкът
в размер на 6400. 00 лева останал неиздължен до завеждането на исковата молба,
като ответното дружество продължавало да владее и ползва предаденото му по
силата на предварителния договор полуремарке.
Предвид горното, ищецът, като твърди, че е
изпълнил задължението си по предварителния договор за покупко- продажба и е
предал на ответното дружество процесното полуремарке на датата на сключването
на договора, като изправна страна по договора моли съда да обяви предварителния
договор за окончателен, да осъди ответника да му заплати сумата от 6400. 00
лева – неплатен остатък от продажната цена на полуремаркето, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
издължаване, да му заплати договорна лихва в размер на 326. 00 лева за периода
01. 09. 2009- 31. 12. 2009 год., както и мораторна лихва – 3046. 64 лв за
периода 01. 01. 2010- 19. 08. 2014 година, както и да му заплати разноските по
делото.
Така предявените искове са по чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор за окончателен, по чл. 79 ЗЗД за
заплащане на остатъка от договорената цена и по чл. 86, ал.1 ЗЗД за договорната
и мораторната лихви.
В срока по чл. 131 ГПК от ответното дружество
е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който се оспорва иска като
недопустим, и евентуално като неоснователен.
С отговора си ответникът твърди, че към
исковата молба липсват писмени доказателства процесното полуремарке да е било
предадено от собственика/ продавача / на
дружеството, посочено като ответник.
Твърди се още, че при няколкото
последователни прехвърляния на ответното дружество на различни собственици на
капитала на дружеството, още при първото прехвърляне от М.Я.М. на Г. П. Г., М.Я.М.
не е предал на Г. П. Г. държането и владението на полуремаркето, като от 18.
02. 2010 година нататък дружеството никога не е държало или ползвало
полуремаркето и не е имало досег до него. За това били проведени многократни
разговори с управителя на ищцовото дружество и било искано от него съдействие
за сезиране на разследващите органи. Управителят отказал с мотива, че М.М. щял
да плати. Сочи се , че действително М. след като престанал да бъде собственик и
законен представител на ответното дружество, на 12. 03. 2010 год. и на 24. 03.
2010 година извършил две плащания от по 500 лева всяко. Твърди се и че
полуремаркето никога не е било завеждано като актив в счетоводството на
ответното дружество.
Твърди се и че ищецът е сезирал съда след
изтичането на предвидената в закона давност, поради което и е направил
възражение за изтекла погасителна давност на исковите претенции, като най-
малко били изтекли давностните срокове по лихвите.
Ответникът, с оглед горното, счита, че
липсва правна възможност да бъде обявен за окончателен предварителния договор
поради липса на годен предмет, от една страна, и че не може да му се вмени във
вина неизпълнението по договора, тъй като невъзможността за неизпълнение се
дължала на поведението на самия кредитор и на обстоятелствата, за които бил
отговорен, както и че не бил указал необходимото съдействие.
Иска се предявените искове като недопустими
да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото да бъде
прекратено, а в условията на евентуалност- като неоснователни исковете да бъдат
отхвърлени. Претендират се разноските по делото.
С отговора на исковата молба на основание
чл. 219 ГПК се иска като трето лице- помагач да бъде конституирано лицето М.Я.М.-
бившия собственик на капитала на ответното дружество, като ответникът е
предявил срещу него обратен иск за осъждане на ответника по иска да предаде на
ищеца по обратния иск владението на процесното полуремарке и да бъде осъден на
му заплати сумата от 6400 лева- неплатен остатък от продажната цена по предварителния
договор за процесното полуремарке ведно със законната лихва от завеждането на
иска до окончателното издължаване.
Съдът с определение по делото е конституирал
като трето лице- помагач лицето М.Я.М., връчил му е книжата по делото ведно с
обратния иск срещу него и в дадения му срок по чл. 131 ГПК М. не е депозирал
отговор на обратната искова молба.
Обратният иск е по чл. 219, ал. 3 ГПК вр. чл.
79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Доказателствената тежест по твърдяните факти
и обстоятелства в исковата молба, в отговора на исковата молба и в писменото
становище по исковата молба пада върху страните, както са ги направили. Третото
лице- помагач следва да докаже, че при прехвърлянето на „ М. Т. „ ЕООД на друг
собственик му е предал и владението на полуремаркето.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и от заключението на вещото лице по неоспорената от
страните и приета от съда съдебно- счетоводна експертиза, съдът намира за
установена следната фактическа обстановка :
Не се спори по делото и съдът приема за
установено следното :
1. Ищецът е собственик на полуремарке „
Шварцмюлер СПА 3 Е „ с рег. № Р 5755 ЕХ.
2. На 21. 08. 2009 година в гр. Русе е
сключен предварителен договор за покупко- продажба на полуремарке „ Шварцмюлер
„, по силата на който ищецът „ Х. „ ООД гр. Русе, представлявано от Л. Н. Е.
като продавач се задължава да продаде на ответника- „ М. Т. „ ЕООД гр. Г.Т.,
представлявано от М.Я.М., като купувач собственото си полуремарке Шварцмюлер
рег. № Р 5755 ЕХ, рама № TRGSAP335XD142226 за сумата от 9500. 00
лева без ДДС/ с 20% ДДС- 11400.00 лв/, при следните условия :
- Купувачът заплаща първоначална вноска от
3000. 00 лв без ДДС в деня на подписването на договора.
- Купувачът заплаща остатъка от 6500. 00 лв
без ДДС в срок до 31. 12. 2009 год. включително, като дължи лихва за остатъка
от 1 % месечно.
- Прехвърлянето на собствеността ще стане
след окончателното изплащане на цялата сума. Страните се задължават да
прехвърлят собствеността в 7- дневен срок от окончателното изплащане на сумата.
- Страните са уговорили и правна възможност
за продавача да развали едностранно договора и да си върне полуремаркето от
купувача поради неплащане на цялата цена от купувача в срок от 7 дни от падежа
– 31. 12. 2009 год., като са договорили и неустойки за неизпълнението. Било
уговорено, че при случай, че договорът бъде едностранно развален от продавача,
при невръщане в тридневен срок на полуремаркето от купувача на продавача, то
продавачът обявява полуремаркето за издирване от компетентните органи и
предприема законните мерки за възстановяване владението си върху него.
- В договора изрично е записано, че
полуремаркето е предадено в държане на купувача в технически изправно състояние,
като купувачът няма право да преотстъпва полуремаркето на трети лица без
съгласието на продавача.
- След сключването на договора дружеството купувач
„ М. Т.” ЕООД гр. Г.Т. претърпяло промени в собствеността на капитала на дружеството
като на 26. 02. 2010 година като собственик на капитала в Търговския регистър
бил записан Г. П. Г., на 09. 03. 2011 година като собственик бил записан Борис
Димитров Йорданов, а на 08. 08. 2013 година като собственик бил записан К.И.Г.,
като последният и сега е собственик на капитала.
Независимо от горните прехвърляния на
собствеността на капитала на дружеството, на 29. 12. 2009 година собственикът
на дружеството към момента на сключването на предварителния договор- М.Я.М.
заплатил на продавача по банков път сумата от 1000. 00 лева, а на 12. 03. 2010
год. и на 24. 03. 2010 год., по време, когато вече не е бил собственик на
капитала М.Я.М. заплатил по банков път общо още 1000. 00 лева, след което престанал
да плаща части от уговорената цена. Останала неплатена част от цената в размер
на сумата от 6400. 00 лв с ДДС, която е предмет и на осъдителния иск.
От изложеното дотук съдът прави следните
правни изводи :
Налице е валидно сключен в писмена форма
предварителен договор за покупко- продажба на процесното полуремарке с
уговорени всички съществени клаузи на окончателния договор, а именно – предмет
на продажбата, цена на продажбата, краен падеж на плащането на цената от
купувача, посочено е и че продавачът е предал владението на предмета но
продажбата на купувача към момента на сключването на договора. Уговорени са и
начин за едностранно разваляне на договора от страна на продавача, задължение
на купувача да върне полуремаркето на продавача при неплащане в срок,
както и неустойки за неизпълнение на
задълженията на купувача. Продавачът е собственик на процесното полуремарке.
С
предварителния договор страните поемат задължение да сключат в бъдеще друг
договор. Предварителен договор може да предхожда сключването на различни видове
договори, като най-често се използва за да се уговори покупко-продажба на
недвижим имот. Обикновено предварителен договор се сключва, когато страните
имат нужда от по-дълъг период от време до обвързването си с окончателен, с
оглед сигурността в гражданския оборот и правната действителност.
Страни по предварителния договор могат да бъдат
всички гражданско-правни субекти. За да може да породи предвидените в закона
правни последици, предварителният договор трябва да бъде сключен от лицата,
имащи право да сключат договора, който предварителният подготвя.
Предварителният
договор трябва да отговаря на общите изисквания, които Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) поставя към действителността на договорите, като освен тях, съгласно
чл. 19, ал. 2 ЗЗД, предварителният договор трябва да съдържа уговорки относно
съществените условия на окончателния договор.
Целта на особеното
изискване на чл. 19, ал. 2 ЗЗД е предварителният договор да съдържа достатъчно
конкретни данни относно волята на страните за параметрите на подготвяното
правоотношение, което да позволи на съда да обяви решение, с което да замести
окончателния договор.
Освен уговорки относно съществените условия
на окончателния договор, предварителният договор, бидейки подготвителен по
отношение на уговаряния окончателен договор, по необходимост следва да съдържа
клаузи относно неговото сключване – например срок, в който следва да се сключи,
задължения на страните във връзка с подготовката (набавяне на необходими документи,
отстраняване на съществуващи пречки) и др.
Предварителният договор поначало е
неформален, с изключение на случаите, в които с него се уговаря сключването на
договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма – тогава
писмената форма е изискване за действителността на предварителния договор (чл.
19, ал. 1 ЗЗД). Т. е. формата за на предварителния договор зависи от
предвидената за окончателния договор форма за действителност.
Независимо, че законът не поставя писмената
форма като условие за действителност на предварителните договори, с които се
уговаря сключването на договор, за който не се изисква нотариална или
нотариално заверена форма, тя се явява необходима поради особената му
подготвителна функция. Възможността да се иска предварителният договор да се
обяви за окончателен от съда налага необходимостта от яснота относно
уговорените от страните параметри на подготвяното правоотношение. Устната форма
на предварителния договор би наложила за доказването на направените уговорки относно
съществените условия на окончателния договор да се разчита на свидетелски
показания, защото тези уговорки ще трябва да се възпроизведат в съдебното
решение. Освен риска от неточно възпроизвеждане на клаузите на предварителния
договор, свидетелските показания могат да се окажат недопустими, а оттук и да
направят невъзможно установяването на съдържанието на предварителния договор от
съда.
По своята правна същност предварителният договор е
съглашение, с което страните уговарят съществените условия на друг окончателен
договор, чието сключване трябва да последва с изтичането на определен срок, при
настъпването на определени обстоятелства или предпоставки.
От дефиницията на
предварителния договор (чл. 19, ал. 1 ЗЗД) следва, че той е облигационен и
двустранен – всяка от страните по него има задължение да сключи окончателен
договор в бъдеще и правото да изисква същото от другата страна.
С предварителния договор се създава едно
взаимно задължение за сключване на друг договор, окончателен. Предварителният
договор, с който се уговаря продажбата на дадена вещ, няма вещноправен ефект –
той не прехвърля правото на собственост или ограничени вещни права върху нея, а
създава задължение за страните да сключат окончателен договор за
покупко-продажба. Нещо повече – към момента на сключване на предварителен
договор за покупко-продажба не е необходимо страната, която се задължава да
прехвърли определено право, да е негов собственик. В тези случаи с
предварителния договор тя се задължава да придобие това право, след което да го
прехвърли на другата страна.
Основното значение
на предварителния договор е възможността, която всяка от страните по него има
да предяви иск за сключване на окончателен договор. Правото на иск в тази
хипотеза е потестативно по своята същност - то не цели страната по
предварителния договор да бъде принудена да изпълни задължението си, а е
насочено към постигане правните последици на съдебно решение, заместващо
окончателния договор, който се счита за сключен от момента, в който решението
влезе в сила. Т. е. искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД следва да бъде окачествен като
конститутивен, като производ-ството по сключване на окончателен договор е
уредено в ГПК като особено исково производство.
За да бъде уважен
искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, е необходимо подалата го страна да е изправна, т.
е. да е изпълнила онези задължения, които страните са се договорили да изпълни
до момента на сключване на окончателния договор.В случая ищецът, като продавач,
е изпълнил задължението си да предаде движимата вещ, предмет на договора на
ответника, като купувач. Другото му
задължение е да продаде на купувача вещта под отлагателно условие- в
седмодневен срок от получаване на цялата цена на вещта, която да е заплатена от
купувача, което условие не е настъпило към момента. За купувача са били
уговорени две задължения- да заплати цялата цена на вещта в срок до 31. 12.
2009 год., което той и досега не е сторил и да сключи окончателен договор за
покупко- продажба. В случая падежа на плащането е изтекъл и купувача се явява
неизправна страна по договора.
Когато с иск по
чл. 19, ал. 3 ЗЗД се претендира съдът да постанови решение, с което да замести
уговорен, но несключен договор за покупко-продажба, съдът проверява дали са
налице предпоставките за прехвърляне собствеността по нотариален ред. По тази
причина съдът не може да обяви за окончателен договор за продажба на вещ, която
вече не е собственост на продавача, независимо че е била такава към момента на
сключване на предварителния договор. Това е така, тъй като договорът се счита
сключен в момента, в който решението влезе в законна сила и към този момент
следва да се преценява дали продавачът е собственик на вещта. По същата
причина, дори и към момента на сключване на предварителния договор продавачът
да не е бил собственик на вещта, предварителният договор следва да се обяви за
окончателен и да породи вещноправно действие, ако той е неин собственик към
датата на съдебното решение.
Ако постанови
решение, с което уважи иск за сключване на договор за покупко-продажба на движима
вещ, съдът осъжда купувача да заплати на държавата следващите се разноски по
прехвърлянето на вещта и нарежда да се впише възбрана върху имота за тия
разноски. В този случай съдът не издава препис от решението, докато ищецът не
докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето, данъците и другите му
публични задължения като праводател към държавата и към общината по
местожителството на праводателя.
С решението си
съдът не може да внася промени в съдържанието на предварителния договор – той
или отхвърля иска, или постановява сключването на окончателен, като
възпроизвежда клаузите на обещания договор.
Съдебната практика
приема, че правото да се иска сключване на оконча-телен договор се погасява по
давност с изтичане на петгодишен срок от сключване на предварителния договор. В
случая с оглед обстоятелството, че исковата молба е заведена на 20. 08. 2014
год. пред РС гр. Русе и че предварителният договор е сключен на 21. 08. 2009
година, то петго-дишният давностен срок не е изтекъл и искът е процесуално
допустим.
С отговора си на
исковата молба ответникът е възразил, че процесното полуремарке не е било
предавано във владение на последващите собстве-ници на капитала на ответното
дружество от страна на първоначалния собственок- М.Я.М., конституиран като
трето лице- помагач по делото, срещу когото, ответникът по първоначалния иск е
завел обратен иск за заплащане на сумата от 6400 лева. Прави се възражение, че
ответни-кът „ Митака Транс „ ЕООД не може да изпълни задължението си да сключи
окончателния договор поради неоказано съдействие от кредитора за издирване на
полуремаркето, както и че полуремаркето
не е в негово владение.
Съдът като взе
предвид, че като купувач по предварителния договор, ма-кар и да е претърпяло
множество промени на собствениците на капитала на дружеството, ответното
дружество по същество не е променяно в своята юридическа правосубектност и
следва да носи поетата с предварителния договор отговорност, независимо от
смяната на собствениците на капи-тала. Така същото дружество е следвало да положи
достатъчната грижа за съхранение на предадената му във владение вещ съгласно
предварителния договор, да не предоставя същата вещ на трети лица без
съгласието на продавача по предварителния договор, а след като е поело
задължението да сключи окончателния договор с ищеца, то това задължение не е погасено по давност и
следва при наличие на искова молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и при отказ на ответното дружество да сключи
окончателния договор, съдът следва да обяви предварителния договор за
окончателен, като на основание чл. 364, ал.1 ГПК ищецът следва да бъде осъден
да заплати на държавата следващите се разноски за прехвърлянето на вещта, като съдът следва
да разпореди да се впише запор върху полуремаркето до изплащане на тези
разноски. Съдът не следва да издава препис от решението, докато ищецът не
докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси
за полуремаркето.
На основание чл. 79, ал.1 ЗЗД ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца неплатената част от цената по предварителния договор
в размер на сумата от 6400 лв с ДДС, ведно със законната лихва от датата на
предявяването на исковата молба- 20. 08. 2014 година до окончателното
издължаване.
По отношение на
исковата претенция за заплащане на договорна лихва от 326. 00 лева за периода
01. 09. 2009 год. до 31. 12. 2009 год. и за заплащане на мораторна лихва от
3064. 64 лева за периода 01. 01. 2010 год. до 19. 08. 2014 година:
Съдът, като взе
предвид нормата на чл. 111, б. „ б” ЗЗД, която предвижда тригодишен погасителен
срок за вземания за обезщетения и неустойки, счита, че двете искови претенции
за договорна лихва и за обезщетение за забава са погасени по давност и са
недължими, като исковете по тях следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът по първоначалната
искова молба следва да бъде осъден да заплати на ищеца пропорционално на
уважената част от исковете сторените от ищеца съдебни разноски в размер на
сумата от 747. 87 лева за платена държавна такса, сумата от 200.00 лева за
платен депозит за вещо лице и сумата от 918. 60 лева за платено адвокатско
възнаграждение, или общо разноски- 1866. 47 лева, от която да заплати на ищеца-
сумата от 1569. 15 лева.
По обратния иск,
на ответника по главния иск, срещу третото лице- помагач:
С оглед
уважаването на исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и по чл. 79, ал.1 ЗЗД то искът на
първоначалния ответник срещу третото лице- помагач- М.Я.М. за заплащане на
сумата от 6400 лева като неплатена остатък от продажната цена по предварителния
договор на процесното полуремар-ке, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба- 31. 10. 2014 год. до окончателното издължаване, се
явява основателен и доказан по следните съображения :
От заключението на вещото лице и от
показанията на свидетелите по делото се установява, че третото лице- помагач и
ответник по обратния иск- М.Я.М., в качеството си на първоначален собственик на
капитала на „ М. Т. „ ЕООД и негов управител, при прехвърлянето на капитала на
дружеството на новия собственик Г. П. Г., не му е предал процесното
полуремарке, продължил е да ползва полуремаркето, и е станал причина
дружеството да не изпълни задължението си по заплащане на цената на
полуремаркето съгласно предварителния договор, с което в условията на чл. 59 ЗЗД се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищеца със сумата от 6400 лева, представляваща неплатения
остатък от продажната цена.
С оглед горното и на основание чл. 78, ал.1 ГПК третото лице- помагач
следва да бъде осъдено да заплати на ищеца по обратния иск сторените от
последния разноски по делото в размер на сумата от 200 лева за платен депозит
за вещо лице, сумата от 306 лева за платена държавна такса по обратния иск и
сумата от 1200 лева за платено адвокатско възнаграждение, или общо сумата от
1706 лева.
Съдът счита, че
с оглед частичното уважаване на исковете по първоначалната искова молба и с
цялостното уважаване на обратния иск срещу третото лице- помагач, при
изпълнение на нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК за присъждане на разноски по делото
на ответника по първоначалните искове би се стигнало до присъждане на разноски
в повече, отколкото ответникът по първоначалната искова молба е сторил, то с
оглед липсата на законова регламентация, съдът не следва на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК да присъжда разноски на ответника по първоначалната искова
молба.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОБЯВЯВА ЗА
ОКОНЧАТЕЛЕН сключения на 21. 08.
2009 год. в гр. Р. предварителен договор между „ Х.. „ ООД гр. Р., бул. „ Б. „
№ ***, ЕИК ******, представлявано от Цоню Николаев Цонев от една страна като
продавач и „ М. Т. „ ЕООД гр. Г.Т., ул. „ Х. К. „ № **, ЕИК *********,
представлявано от К.И.Г., от друга страна като купувач, съгласно който
продавачът продава на купувача собственото си употребявано полуремарке марка „
Шварцмюлер „ с рег.
№ Р5755 ЕХ, рама № TRGSAP335XD142226 за сумата от 9500.00 лева без ДДС/ С ДДС- 11400.
00 лева /, от която сума 5000. 00 лева са платени на купувача.
ОСЪЖДА „ М. Т. „ ЕООД гр. Г.Т. да заплати
на „ Х. „ ООД гр. Р., сумата от 6400.00 лева с ДДС като неплатен остатък от
цената по предварителния договор, цитиран по- горе, ведно със законната лихва
върху главницата начиная от датата на депозиране на исковата молба- 20. 08.
2014 година до окончателното издължаване, както и да му заплати сторени по
делото разноски в размер на 1569. 15 лева.
ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност иска на „
Х. „ ООД гр. Р. срещу „ М. Т. „ ЕООД гр. Г.Т. за заплащане на договорна лихва в
размер на 326. 00 лева за периода 01. 09. 2009 год. до 31. 12. 2009 год. и за
заплащане на мораторна лихва в размер на 3046. 64 лв за периода 01. 01. 2010
год. до 19. 08. 2014 год.
ОСЪЖДА третото лице – помагач М.Я.М.
ЕГН ********** *** да заплати на „ М. Т. „ гр. Г.Т., представлявано от К.И.Г.
сумата от 6400. 00 лева, представляваща неплатен остатък от продажната цена на
полуремарке „ Шварцмюлер „ по предварителения договор от 21. 08. 2009 год.,
сключен между „ Х. „ ООД гр. Р. и „ М. Т. „ ЕООД гр. Г.Т., с която сума същият
се е обогатил за сметка на обедняването на „ М. Т. „ ЕООД гр. Г.Т., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на обратния иск- 31. 10. 2014 год. до
окончателното издължаване на сумата, както и да му заплати сторени по делото
разноски в общ размер на 1706. 00 лева.
да се впише възбрана върху имота за тия
разноски. В този случай съдът не издава препис от решението, докато ищецът не
докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето, данъците и другите му публични
задължения като праводател към държавата и към общината по местожителството на
праводателя.
ПОСТАНОВЯВА да не се издава препис от решението след влизането му в сила до , докато ищецът не докаже, че са заплатени
разноските по прехвърлянето, данъците и другите му публични задължения, като праводател,
към държавата и към общината по местожителството на праводателя.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от
съобщаването му до страните чрез Районен съд Г.Т..
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :