Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в публично заседание на осми март две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава Манолова като разгледа
докладваното от съдия Чеуз гражданско
дело № 12 123 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
иск с правно основание чл. 405 ал.1 от КЗ за сумата 34 566, 16 лв.
Производството
е образувано по искова молба на А.А., чрез процесуалния му представител адв. Т.Т.
срещу З. „А.“ АД. В същата се твърди, че е сключил договор за комбинирана застраховка
с покритие „каско и злополука“ за срок от 1 година и с предмет – лек автомобил
„БМВ М 235”. Твърди, че на 24.01.2019 г., около 12.15 ч., е претърпял ПТП в гр.
София, бул. „Драган Цанков“, с посока на движение от бул. „Пейо Яворов“ към ул.
„Цанко Церковски“. Твърди се, че причина за пътния инцидент е предприета
маневра – обратен завой, абсолютно забранена, от страна на водача на лек
автомобил „Мерцедес А 190“ – А.Н.Д.. Ищецът уведомил своевременно ответното
дружество за настъпилото застрахователно събитие като ответникът му отказал
изплащане на застрахователно обезщетение. Изложени са твърдения, че съгласно
офертна цена на оторизирания сервиз на БМВ – „Дару Кар“ АД пълното покриване на
щетите на автомобила възлиза на сумата от 34 566, 16 лв. с ДДС.
Предвид
тези изложени твърдения ищецът обосновава правен интерес от водене на настоящия
иск и иска от съда да осъди ответникът да му заплати сумата от 34 566, 16 лв.
– представляваща дължащото му се застрахователно обезщетение. Претендира се
законна лихва върху сумата, както и сторените по делото разноски.
Ответникът
З. „А.” АД, чрез процесуалния си представител юрк. Д. оспорва предявеният иск. Подробни
съображения са изложени в депозиран писмен отговор, които се поддържат в
съдебно заседание. Претендират се разноски.
Страните
са депозирали допълнителна искова молба респ. допълнителен писмен отговор.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и съобразно приетият по
делото доклад, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Видно от представената по делото комбинирана застрахователна полица № **********
за застраховки „КАСКО“ и „ЗЛОПОЛУКИ“ на
22.01.2019г., А.А.А., като застрахован и З. „А.“ АД, чрез посредник „Интерприма“
ЕООД, са сключили договор за застраховка „каско и злополуки“ със срок на
действие 22.01.2019 г. – 21.01.2020 г. По силата на този договор
застрахователят е поел задължение да заплати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователно събитие относно лек автомобил „БМВ М235” с рама WBA1J9C5XGV696096. Уговорено е, че размерът на застрахователната сума е 55
000 лева, а застрахователната премия е 2 475, 00 лева, платима при условията на
разсрочено плащане на четири вноски.
Представен е констативен протокол № К-41/24.01.2019 на СДВР, от който се
установява, че на същата дата, около 12.15 ч, в гр. София, бул. „Драган
Цанков“, в района на около 200 м след бул. „Пейо Кр. Яворов“ в посока ул.
„Цанко Церковски“ се е осъществило ПТП между лек автомобил „Мерцедес А 190“ с
рег. № ******, управляван от А.Н.Д. и лек автомобил „БМВ М 235“ с рег. № ******,
управляван от А.А.. Като обстоятелства и причини за пътния инцидент е посочено,
че участъка от пътя е с четири пътни ленти и маркировка М2 от ЗДвП като поради
недостатъчна широчина на завиване в обратна посока, водачът на лек автомобил
„Мерцедес“, предприема маневра „обратен завой“, от дясна пътна лента по посока
на движението като не пропуска и реализира ПТП с попътно движещия се отляво с
несъобразена скорост с интензивността на движението лек автомобил „БМВ“,
управляван от А.А..
Представено е уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на
МПС“ от 25.01.2019 г. от А.А. до ЗАД „А.“.
По делото е представено писмо изх. №100-1003/12.03.2019 г. на ЗАД „А.“, от
което се установява, че е отказано изплащане на застрахователно обезщетение по
повод депозираното уведомление, поради това, че водачът на застрахования
автомобил, не е предприел необходимите предохранителни мерки за предпазване на
автомобила от вреди, което е довело до настъпване на събитието и уврежданията
по него“.
Представени са ОУ на ЗАД „А.“ към
договора по риска „каско“.
От приетото по делото неоспорено от страните заключение на съдебно –
автотехническа експертиза, изготвено от вещото лице В.К.Д., от техническа
гледна точка причина за настъпване на ПТП е навлизане н алек автомобил
„Мерцедес А 190“ в лявата лента, на
разстояние най-вероятно, по-малко от опасната зона за спиране на лек автомобил
„БМВ“. Вещото лице е посочило, че опасната зона за спиране на лек автомобил
„БМВ“ при скорост на движение от 50 км/ч е 35,47 метра. В допълнително
заключение на САТЕ се установява, че стойността за възстановяване на лек
автомобил „БМВ” с рег. № ******възлиза на сумата от 33 903, 06 лв. Вещото
лице е посочило в заключението си, че от наличните данни по делото не може да
се определи скоростта на движение на автомобилите към момента и преди
настъпване на удара. Вещото лице е посочило, че при движение на лекия автомобил
„БМВ“ със скорост от 50 км/ч , разрешената за населени места, водачът му не е
имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, тъй като се е
намирал на разстояние от мястото на удара на 26, 67 м., но при предприемане на
маневра за аварийно спиране, ударът би бил с по-малък интензитет.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Договорът за застраховка “Автокаско на МПС” е вид имуществена застраховка,
по силата на който застрахователят се задължава да заплати на застрахования
обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на настъпване на
застрахователно събитие. От събраните по делото доказателства се установява, че
между ответното застрахователно дружество и ищеца е бил сключен застрахователен
договор, покриващ рисковете „каско и злополука“.
Съгласно чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение
в уговорения срок, като срокът не може да бъде по – дълъг от срокът, посочен в
чл. 108 ал.1-3 и 5 от КЗ - 15 дни от датата, на която застрахованият е представил
на застрахователя всички необходими документи, посочени в нормата на чл. 106 от КЗ. Според чл. 386, ал.2 от КЗ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Съобразно постигнатата уговорка между
страните договорът между тях е с клауза „П“ – „пълно каско“, съобразно т. 12 от
ОУ към същия.
Страните не спорят, а това се установява и от представения
по делото протокол на СДВР, че на 24.01.2019 г. е осъществено ПТП с участие на
застрахованото МПС. Пътният инцидент е осъществен по време на действие на
сключения застрахователен договор между страните. Не се спори по делото, че с
оглед на осъщественото ПТП на застрахования лек автомобил са причинени вреди, а
и същите са описани в протокола на СДВР. Застрахованият е изпълнил своевременно
задължението си по договора за уведомяване на застрахователя за настъпилото ПТП.
Съгласно договора и сключените ОУ към него, предвид уговорената клауза „пълно
каско“ застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото
МПС. При тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав
намира, че е налице застрахователно събитие, настъпило в срока на действие на
договора за застраховка и същото е покрит риск по него.
От допълнителното заключение на вещото лице по допуснатата съдебно
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, се установи, че стойността на възстановяване на процесния автомобил
към датата на застрахователното събитие възлиза на сумата от 33 903, 06 лв.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение,
че не се следва изплащане на застрахователно обезщетение предвид клаузите на т. 14.11 и т.14.5 от ОУ
към договора, поради движението му с несъобразена с пътните условия скорост и
неизпълнение на задълженията му по т.50.2 и т.50.3 от ОУ към договора.
Съобразно т. 14.11 от ОУ към договора, изключен риск по него е „грубо
нарушаване на техническите и технологични правила за експлоатация и ремонт на
МПС, управление на техническо неизправно МПС и/или неспазване предписанията на
контролните органи“. Като неизчерпателно са изброени примери за неспазване предписанията
на контролните органи, а именно движение по забранени и сигнализирани участъци,
пътища, проходи, движение без вериги, движение с ремаркета и др. По делото няма
данни застрахованото МПС да е било технически неизправно. Не се установява
движение на същото по забранен или сигнализиран участък респ. да се е движил с
ремарке или без вериги, въпреки задължителни предписания на контролните органи.
Няма данни по делото и за грубо нарушаване на техническите и технологични
правила за ремонт и експлоатация на МПС-то, поради което не се установяват
предпоставки за приложение на клаузата на т.14.11 от ОУ към договора. Изключен
риск, съобразно т. 14.5 от ОУ са умишлени или с груба небрежност действия на
застрахования, чиито действия са предизвикали застрахователното събитие. Видно
от доказателствата по делото – констативен протокол за ПТП и САТЕ, причина за
ПТП-то са субективните действия на водача на лек автомобил „Мерцедес“, който е предприел
маневра „обратен завой“ в нарушение на правилото на чл. 25 ал.1 от ЗДвП, без да
се убеди, че с поведението си не застрашава останалите участници в движението. Противно
на твърденията, заявени в писмените бележки на ответника, в ОУ към договора не
се съдържа дефинитивна норма, установяваща съдържанието на понятието „умишлени
или с груба небрежност действия на водача на МПС“. Цитираната т. 17 в тези
писмени бележки не се съдържа в ОУ към договора. Не се твърдят умишлени
действия на водача. Поради липсата на дефиниция на понятието „при груба
небрежност“ в процесния договор респ. ОУ към него, настоящият съдебен състав
намира, че следва да извърши преценка на действията на застрахования водач с
оглед критериите в гражданското право. Съгласно същите, небрежността съставлява неполагане на дължимата грижа според един абстрактен
модел - модела на поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с
оглед естеството на дължимата престация /дейността/ и условията на
предоставянето й /условията за извършването й/. Грубата небрежност се отличава
по степен и също се изразява в неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия /решение
184/24.02.2016 г. по търг.дело 3092/2014 г. на Второ ТО на ВКС, решение
348/11.10.2011 г. по гр.д. 387/2010 г. на Четвърто ГО на ВКС/. При ангажираните
по делото доказателства, извод в посока проявена груба небрежност от страна на
застрахования, настоящият съдебен състав не може да обоснове. САТЕ, изслушана
по делото, обосновава категоричен извод, че ударът е бил технически
непредотвратим от страна на ищеца при скорост на движение от 50 км/ч,
разрешената за съответния пътен участък. Твърдението на ответното дружество, че
същият е управлявал МПС с 80 км/ч не се установява по делото. Вещото лице по
САТЕ е посочило, че от наличните по делото данни не е възможно да се определи
скоростта на движение на автомобилите към момента и преди настъпване на ПТП-то.
По отношение на тази, заявена от ответника, скорост е представена разпечатка от
компютърната система на автомобила респ. налице е и изявление на вещото лице,
че „евентуално“ това е скоростта на движение на автомобила. Липсва обаче конкретизация,
че посочената скорост е била именно тази към момента на ПТП. Твърденията, че
застрахованият се бил движил с „несъобразена скорост с интензивността на
движение“, съгласно посоченото в протокола за ПТП не намират обективна подкрепа
в ангажираните доказателства по делото. Данни за интензивността на движението в
този пътен участък към момента на осъществяване на ПТП-то липсват, за да се
прецени дали скоростта на движение на лек автомобил „БМВ“ е била съобразена с
тази интензивност. Самите констатации в протокола за ПТП са оспорени от ищеца в
тази им част още в обстоятелствената част на исковата молба. Съвсем отделен
въпрос е, че издаденото наказателно постановление въз основа на тези
констатации е отменено по съдебен ред, именно с оглед липсата на доказателства
установяващи тези твърдения. По делото не се установява и поведение на ищеца,
попадащо в приложното поле на т.50.2 от ОУ /задължение към сключване на
договора да обяви всички данни свързани със застраховката/ и т. 50.3 от ОУ /да
пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин, да го поддържа в
добро техническо състояние, да предприема всички обичайни и разумни
предохранителни мерки за предпазване на МПС-то от вреди/, което да даде
основание на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение
по арг. на т.50.9 от ОУ.
При тези ангажирани от страните доказателства съдът намира, че искът е основателен
и доказан за сумата от 33 903, 06 лв. и за тази сума същият следва да се
уважи като за горницата до пълния предявен размер от 34 566, 16 лв. като
неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
При този изход на спора съдът намира, че на ищеца се следват разноски в
размер на 3 480, 56 лв., припадащата се част от сторените разноски,
посочени в списъка по чл. 80 от ГПК, съобразно уважената част от иска, а на ответника
се следват разноски в размер на 11,51 лв., съобразно отхвърлената част от иска
на тези посочени в списъка по чл. 80 от ГПК.
Воден от горното, СГС, І-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „А.”АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на правно основание чл. 405, ал.
1 от КЗ на А.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Т.Т. сумата от 33 903, 06 /тридесет и три хиляди
деветстотин и три лева и шест стотинки/ лв., представляващи
обезщетение за имуществени вреди, причинени на притежаван от ищеца лек
автомобил „БМВ” с рег. № ******, причинени в резултат
на ПТП, осъществено на 24.01.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 10.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля
искът за горницата до пълния предявен размер от 34 566, 16 лв. като
неоснователен и недоказан, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 3 480, 56, 72 лв. - разноски.
ОСЪЖДА А.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Т.Т. да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „А.”АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 11, 51 лв. - разноски, съобразно отхвърлената
част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщението до страните пред САС.
СЪДИЯ: