Р Е
Ш Е Н И Е
№535
гр. Хасково, 27.07.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Хасково, в открито заседание на петнадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева, като разгледа докладваното от съдия Костова адм. дело
№484 по описа за 2022 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.
Образувано по жалба на А.Д.Т. ***, против
Заповед за прилагане на принудителна мярка № 22-0271-000106/26.04.2022г., издадена
от Началник група към ОДМВР Хасково, Районно управление Харманли, с която на А.Д.Т.
на основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, е наложена принудителна
административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС, до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се сочи, че заповедта е
незаконосъобразна, нищожна, необоснована, издадена в нарушение на
административно производствените правила и в несъответствие с целта на закона,
като за всяко посочено основание водещо до незаконосъобразност или нищожност на
оспорения акт са изложени подробни съображения. Жалбоподателят посочва, че е
признал вината си и е сключил споразумение с прокурор от РП Харманли, ТО
Хасково, което на 10.05.2022г. било одобрено от Районен съд Харманли. С
определението на съда, което било окончателно, съгласно чл.382, ал.9 от НПК му
било наложено и наказание „лишаване от права“, в случая да управлява МПС за
срок от 8 месеца. Поради това намира, че към 11.05.2022г. вече е бил лишен от
това право и връчената му ПАМ е нищожна. По изложените в жалбата съображения се
претендира за отмяна или обявяване нищожността на оспорения акт и присъждане на
направените разноски.
В съдебно заседание за оспорващия се явява
упълномощен процесуален представител адв. К. -С., който поддържа жалбата по
изложените в нея съображения.
Ответникът по жалбата – Началник група в РУ
Харманли при ОДМВР – Хасково / П. Д. П. / редовно призован, не се явява в
съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Административен съд - Хасково, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 22.04.2022г. мл. автоконтрольор в РУ
Харманли Ж. П. Ж. в присъствието на свидетеля М. Н. А. съставил приложения по
делото АУАН с № 616964, от който се установява, че в 23.20 часа на същата дата
в *** до бензиностанция Петрол, в поскана към *, оспорващият А.Т. е управлявал собствения
си товарен автомобил марка * модел * с рег. №****, като при извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с
фабричен № ААRPL-0565, същото е отчело наличие на алкохол в кръвта му 1.30 промила, измерено и
фиксирано чрез издишания въздух. На Т. бил издаден талон за медицинско
изследване № 082219 за явяването му ЦСМП – гр. Харманли, но същият е отказал да
бъде изследван с доказателствен анализатор или чрез медицинско и химическо
изследване. Актосъставителят е квалифицирал извършеното административно нарушение
като такова по чл.5, ал.3, т. 1 от ЗДвП.
На 26.04.2022г. от Началника на група в РУ
Харманли към ОДМВР – Хасково е издадена атакуваната Заповед за прилагане на ПАМ
№ 22-0271-000106, с която на оспорващия е наложена принудителна административна
мярка на основание чл.171, т.1, буква „б“от ЗДвП - временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността
му, но не повече от 18 месеца. В заповедта е отбелязано, че СУМПС № ********* и
КТ № 6487804 са иззети на 11.05.2022г.
Препис от заповедта е връчен лично на Т.
на 11.05.2022г., видно от отбелязването върху екземпляр от същата, а жалбата му
е подадена до съда по куриер и е постъпила на 26.05.2022г.
С оглед установената концентрация на
алкохол в кръвта срещу Т. е образувано бързо производство №225/2022г. по описа
на РУ- Харманли и РП- Хасково, ТО Харманли за извършено престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК. Видно от представеното по делото заверено копие от Протокол
от 10.05.2022 г. по н.о.х. дело № 250 по описа на Районен съд -Харманли за 2022г.,
наказателното производство е приключило с Определение № 53, с което е одобрено
споразумение между оспорващия и Районна прокуратура - Хасково, ТО Харманли, с
което А.Д.Т. се признава за виновен в извършването на престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК, за това, че 22.04.2022г. около 23.12 часа в *ад по * управлявал моторно превозно средство -
товарен автомобил марка *, модел * с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно – 1.30 на
хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, чрез техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабричен № АRPL-0565, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от четири месеца и „глоба“ в размер на 190 лева. На основание чл.66,
ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание „Лишаване от
свобода“ с изпитателен срок от 3 години. А на основание чл. 343г, вр. с чл.
343б, ал.1, вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК на Т. е наложено и наказание „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 8 месеца. Видно от направената върху
съдебния акт заверка същият е влязъл в сила на 10.05.2022г.
По делото е представена цялата преписка по
издаване на оспорения акт, включително и заверено копие от Заповед №
1253з-21/14.01.2022г. на Директора на ОД на МВР Хасково, с която същия е
оправомощил началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР –
Хасково, каквато длъжност заема и издателя на оспорената в настоящото
производство заповед, видно от представена по делото справка с рег. №
272р-11699/03.06.2022г., да прилагат с мотивирана заповед принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.3, т. 4, т.5, т.6, т.7 и т.8
от ЗДвП.
При така изяснената фактическа обстановка
и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу акт
подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна с правен интерес от обжалването
и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Предмет на осъществявания съдебен контрол
е Заповед за прилагане на принудителна мярка № 22-0271-000106/26.04.2022г.,
издадена от Началник група към ОДМВР Хасково, Районно управление Харманли, с
която на А.Д.Т. на основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, е наложена
принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от
18 месеца.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на
издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с
тези посочени от оспорващия, като може да обяви нищожността на акта, дори да
липсва искане за това.
Във връзка с направеното искане за
прогласяване нищожността на оспорения административен акт, следва да се
отбележи, че в действащото българско законодателство няма легална дефиниция и
нормативно установени критерии за разграничаване на незаконосъобразните
административни актове като нищожни и унищожаеми. Според константната съдебна
практика основание за обявяване на нищожност са такива съществени, основни
недостатъци на административните актове, които ги дисквалифицират като
правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. На
първо място такова основание би било издаването на административния акт от
некомпетентен орган, т.е в нарушение на нормативно установените изисквания за
материална, териториална или по степен компетентност. Нищожни са и актовете,
постановени при неспазване на изискуемата от закона съществена форма;
издадените без каквото и да е нормативно основание /т. е при пълна липса на
условията и материалноправните предпоставки, визирани в съответната правна
норма/ или при грубо нарушение на императивни норми с характер на основни
правни принципи.
Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. В случая оспорваната заповед е издадена от
компетентния за това орган – Началник група към ОДМВР Хасково, Районно
управление Харманли оправомощен за това, съгласно приложената по делото Заповед
№ 1253з-21/14.01.2022г. на Директора на ОД на МВР Хасково и справка с рег. №
272р-11699/03.06.2022г.
Заповедта е издадена в писмена форма, като
в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й.
В производството по издаване на оспорения
акт не се констатират допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила.
Оспореният акт е издаден и в съответствие с
материалния закон. Издателят на акта е приложил правилно относимите
материално-правни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона.
Като правно основание за издаване на ЗПАМ №
22-0271-000106/26.04.2022г. е посочена разпоредбата на чл. 171, т.1, буква“б“
от ЗДвП. Съгласно същата, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка изразяваща се във временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Посочената законова норма съдържа няколко
хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното
осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни
властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното
нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая, за да приложи ПАМ по
отношение на оспорващия Т., административният орган се е позовал на наличието
на една от посочените в чл. 171, т.1, буква “б“ от ЗДвП хипотези, а именно – управление
на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта 1,30 на хиляда.
Това обстоятелство не е спорно по делото и е установено чрез показанията
отчетени с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № АRPL-0565. Описаното в заповедта
фактическо основание за издаването й представлява юридически факт, от който
органът черпи правомощията си и, въз основа на който се извършва последващата съдебна
преценка за законосъобразността на властническото произнасяне.
След като оспорващия е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта, надвишаваща 1,2 на хиляда, което
обстоятелство е установено по надлежния ред - при съставяне на АУАН с
техническо средство и което деяние осъществява състав на престъпление по НК, то
административният орган не само е имал право, но за същия е съществувало и
задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл. 171, т.1, буква“б“ от ЗДвП принудителна административна мярка. Доколкото нормата е императивна, то и
административният орган действа в условията на задължителна администрация,
т.е., преценката и мотивите за прилагане на този вид принудителна мярка са
направени от законодателя при създаване на самата правна норма.
Възражението на жалбоподателя, поддържано
и от неговия пълномощник че оспорената заповед е нищожна и незаконосъобразна
поради факта, че въпросът с отговорността му е решен с влязло в сила на
10.05.2022г. споразумение по нохд №250/2022 год. на Районен съд - Харманли, е
неоснователно.
Принудителната административна мярка по
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП няма санкционен характер. Същата е с превантивен
характер и се прилага за предотвратяване и преустановяване на противоправни деяния,
като и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Именно
поради това, същата се прилага под прекратително условие - "до решаване на
въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца",
т.е. мярката има временен характер - отнема се свидетелството за управление на
МПС на установения водач, докато бъде решен по окончателен начин с влязло в
сила наказателно постановление/при установена концентрация на алкохол в кръвта
до 1,2 на хиляда/ или влязла в сила присъда /при установена концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда/ въпросът за отговорността му. Целта на
налагане на превантивната принудителната административна мярка от този вид е,
да обезпечи безпрепятственото и законосъобразно развитие на административнонаказателния,
респективно наказателния процес, в които се решава въпросът по същество
извършил ли е водача на МПС вмененото му нарушение на ЗДвП. При произнасянето
на компетентния орган относно осъществяването на административната или
наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения
максимален 18-месечен срок, в хипотезата при която до този момент въпросът за
отговорността не е решен, ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с
оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й.
В случая, както вече бе посочено, въпросът
за отговорността на оспорващия Т. е решен с влязло в сила Определение № 53/
10.05.2022 г. по н.о.х. дело № 250 по описа на Районен съд Харманли за 2022 г.,
с което освен „наказание“ лишаване от свобода, на основание чл. 343г, вр. с чл.
343б, ал.1, вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК му е наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 8 месеца, т.е. въпросът за отговорността му е решен с акт на
компетентния за това съд, като срокът на така наложеното наказание е започнал
да тече на 10.05.2022г., съответно видно от отбелязването направено върху
оспорения акт СУМПС № ********* и КТ № 6487804 са иззети от жалбоподателя на
дата 11.05.2022г.
Независимо от горното според настоящия
състав на съда, решаването на въпроса за отговорността на водача в наказателно
производство с влязъл в сила акт не прави издадената заповед за прилагане на
ПАМ незаконосъобразна, още повече нищожна, а само е основание за отпадане на
наложената принудителна мярка.
С оглед изложеното се налага извода, че
обжалваната заповед отговаря на изискванията на чл. 146 от АПК, а именно
издадена е от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са
материалните и процесуалните разпоредби при издаването й, като съответства и на
целта на закона, поради което същата е законосъобразна.
Депозираната жалба се явява неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото на оспорващия
не се следват разноски.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение четвърто от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.Т. ***, против Заповед за прилагане на принудителна
мярка № 22-0271-000106/26.04.2022г., издадена от Началник група към ОДМВР
Хасково, Районно управление Харманли, с която на основание чл.171, т.1, буква
„б“ от ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка - временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за
отговорността му, но не повече от 18 месеца.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172,
ал.5, изр. второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: