Решение по дело №267/2019 на Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№290

 

                                                   гр. Русе, 04.12.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  търговско отделение в открито съдебно

заседание на 26 ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СИЛВИЯ  ПАВЛОВА

 

при секретаря МАРИЕТА ЦОНЕВА като разгледа докладваното от председателя      търговско дело №267 по описа   за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

                   Исковете са с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ, вр.чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

                    Ищецът „ХВГ-КОМЕРС”ЕООД гр.Русе, представлявано от  Г.Х., чрез пълномощник адвокат В.Т.,***,  е предявил против  „АБВ РУСЕ“ЕООД гр.Русе обективно кумулативно съединени осъдителни искове. Твърди, че през периода м.ноември 2018г.-м.юни 2019г. продавал на ответника строителни материали, като сделките били осчетоводени със 73 броя данъчни фактури /подробно изброени/, които били изпратени, приети и подписани от ответника. Частично плащане било направено само по първата фактура-№716627/26.11.2018г., като по нея останала неплатена сума 401.26лв., а задължението по всички останали не било заплатено. Общо дължимата от ответника сума, представляваща цена на получени строителни материали по фактурите е 25983.05лв. На основание чл.86 ЗЗД, ответника дължи и лихва за забава, считано от деня на всяка доставка до предявяване на иска, в общ размер 1318.61лв. Фактурите, издадени въз основа на доставките били приети от ответника без възражения и осчетоводени. Тъй като доставили и предали стоката на ответника, която я е приел, той дължи плащане на цената й. Опитите за комуникация с ответника се оказали неуспешни, а поведението му-прекратяване на търговските отношения по покупки от него и неплащането на цената на стоката, поражда интерес от предявяване на исковете. Претендира ответника да бъде осъден да му заплати сумата 25983.05лв.-представляваща сбор от стойностите на продадени стоки по процесните 73 броя данъчни фактури, ведно със законна лихва от завеждане на делото до окончателното й изплащане, както и сумата 1318.61лв.-сбор от дължимата лихва за забава по всяка от фактурите, за периода от датата на всяка доставка до завеждане на делото. Претендира присъждане на разноските по делото, както и тези по обезпечителното производство.

                   Ответника не е подал отговор на исковата молба. В съдебното заседание, проведено на 26.11.2019г., чрез процесуален представител адвокат Ралица Борисова признава исковете, счита не е станал причина за завеждане на делото и не дължи разноски.

                   След преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

                   Представени са по делото заверени преписи от процесните 73 броя фактури, видно от които ищеца е доставил на ответника описани във всяка от тях по вид, количество и единична цена строителни материали и други стоки, на обща стойност 25983.05лв. с вкл. ДДС. Фактурите са подписани за получател, във всяка от тях е посочен начина на плащане-по банков път или в брой, както и датата на падежа /в някои от тях/. Настъпил е падежа на всичките фактури.  Анализа на тези доказателства сочи, че между страните са установени трайни търговски отношения, по които ищеца е предавал стока, а ответника-получавал, факт, по който не се спори. Безспорно, ответника е в забава и не е заплатил дължимата цена на стоките. С оглед и направеното от ответника признание на основателността на исковете, същите се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени в претендираните размери.

                   Съдът намира, че признанието на исковете в случая не освобождава оттветника от отговорността за дължимите на ищеца разноски, тъй като с поведението си /продължителната забава за плащане/ той е станал причина за завеждане на делото, т.е. не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК, при която разноските остават в тежест на ищеца. Ето защо в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото, както и тези по обезпечението на иска /по ч.т.д.№260/2019г. по описа на РОС/, както и тези в изпълнителното производство по реализация на обезпечението, съответно, 2702.06лв.,+965лв.+270лв., общо 3937.06лв. Това е така, тъй като отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход. В този смисъл е ТР№6/12 от 6.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.

                      По изложените съображения, Окръжният съд

 

                                       Р   Е   Ш   И       :

                                                         

                        ОСЪЖДА „АБВ- РУСЕ”ЕООД, ЕИК040154198, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул. „Муткурова”№30, бл. „Едисон“, вх.А, ет.1, представлявано от В. С.С.да заплати на „ХВГ КОМЕРС”ЕООД, ЕИК117593150, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул. „Петър Берон”№14, представлявано от Г.Х.Х., сумата 25983.05лв. с ДДС, представляваща дължима цена на стока по 73 броя фактури, подробно посочени в справка по чл.366 ГПК, ведно със законната лихва от завеждане на делото-14.08.2019г. до окончателното й изплащане, лихва за забава по всяка от фактурите в общ размер 1318.61лв., както и сумата 3937.06лв. разноски по делото, вкл. за обезпечителното производство по ч.т.д.№260/2019г. по описа на РОС и по изпълнителното производство.

                        РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВЕЛИКО ТЪРНОВО.

 

                                                         Окръжен съдия: