Решение по дело №62274/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13326
Дата: 5 юли 2024 г.
Съдия: Мария Стоянова Танева
Дело: 20231110162274
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13326
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110162274 по описа за 2023 година
Предявен е иск Йе,щу Г. С. А..
В исковата молба се излага, че Йе,Д предявил заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Въз основна на заявлението е
образувано ч.гр.д № 20231110132570/2023г. по описа на 78ми състав на PC гр.
София, по което е издадена заповед за изпълнение срещу Г. С. А..
Твърди се, че Г. С. А. е сключила с Йе,Д (предходно наименование Т,ия
ЕАД) договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 35, от 12.02.2021 г. и
договор за лизинг от 12.02.2021 г. за TA,VO Tab М8 4G Platinum Grey.
Както и че Г. С. А. е сключила с Йе,Д (предходно наименование Т,ия
ЕАД) договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 3,6 от 26.03.2010 г. и
допълнително споразумение от 12.03.2020 г. и споразумение от 12.02.2021 г.
Излага се, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договорите,
в следствие на което те са прекратени, както следва:
1. договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 35, от 12.02.2021 г-
едностранно от Йе,Д (предходно наименование Т,ия ЕАД) на 31.05.2021 г.
поради неплащане в срок на дължими суми (за договорите за лизинг -чл.11,
ал.1 от общите условия на договор за лизинг; за договорите за мобилни
услуги: т. 196 от Общите условия) (приложение към заявлението),
2. договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 3,6 от 26.03.2010 г.
на 20.04.2021 г. от потребителя чрез прехвърляне към друг мобилен оператор.
Сочи, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от ОУ към договорите за лизинг също
не предвижда писмено предизвестие за прекратяване. Въпреки това на
длъжника било изпратено и писмено уведомление преди прекратяване на
договорите.
1
В т. 9 и т. 11 от процесиите договори, както и раздел III и IV от
допълнителните споразумения била предвидена неустойка. Счита, че така
формулирана неустойката не противоречи на добрите нрави и не излиза извън
обезщетителната си функция, поради което е действителна, породила е
действие и обвързва страните.
Твърди, че ответника дължи следните суми:
Сумата, дължима за предходен период в общ размер на 201.70 лева е
фактурирана със следните фактури: Фактура № **********/05.03.2021 г.,
Фактура № **********/05.04.2021 г.; Фактура № **********/05.05.2021 г.,
като във всяка фактура подробно е описано как е формирано вземането.
Твърди, че при констатиране на неизпълнение на задълженията по един или
няколко договора, сключени от дадено лице под един клиентски номер,
услугите по всички договори под този клиентски номер се деактивират, а
непогасените и дължими към момента задължения се обединяват в една
фактура като дължими за предходни периоди, като във фактурата се
начисляват и съответните неустойки.
Излага, че всички непогасени и изискуеми задължения на Г. С. А. в размер
на 558,67 лв. са обединени във Фактура № **********/05.06.2021 г. за
клиентски номер ********* със срок на плащане 15 дни от дата на издаването
и. Към настоящия момент посочената сума не е заплатена от длъжника.
Моли съда да постанови решение с което да признае за установено, че Г. С.
А., с ЕГН ********** дължи на Йе,Д (предходно наименование Т,ия ЕАД),
ЕИК 1,3, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к.
Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от: Марек Слачик и
Джейсън Кристос Кинг:
558,67 лв. от които:
1. 63.46 лева, дължими за период 05.02-04.03.2021 г., от които:
1. 6.99 лева вноска по договор за лизинг от 12.02.2021 г. за TA,VO Tab М8
4G Platinum Grey; 24.48 лева за месечни и еднократни такси
(абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор
за Мобилни услуги с предпочетен номер 35, от 12.02.2021 г.; 31.99 лева
за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление
на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер
3,6 от 26.03.2010 г.;
2. 58.35 лева, дължими за период 05.03-04.04.2021 г., от които: 6.99 лева
вноска по договор за лизинг от 12.02.2021 г. за TA,VO Tab M8 4G
Platinum Grey; 4.99 лева вноска no застрахователна полица, активирана
към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 35, от 12.02.2021 г.;
13.98 лева за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и
потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер 35, от 12.02.2021 г. 32.39 лева за месечни и
еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни
услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 3,6 от
26.03.2010 г.;
3. 79.89 лева, дължими за период 05.04-04.05.2021 г., от които: 6.99 лева
2
вноска по договор за лизинг от 12.02.2021 г. за TA,VO Tab М8 4G
Platinum Grey; 72.90 лева дължима неустойка за предсрочно
прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер 3,6 от 26.03.2010 г., представляваща три стандартни месечни такси;
4. 146.79 лева дължими лизингови вноски за период 05.05-04.06.2021 г. по
договор за лизинг от 12.02.2021 г. за TA,VO Tab М8 4G Platinum Grey.;
5. 210.18 лева неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по договор
за Мобилни услуги с предпочетен номер 35, от 12.02.2021 г., от които
43.57 лева представляваща три стандартни месечни такси и 166.61 лева
за TA,VO Tab М8 4G Platinum Grey, представляващи разлика между
цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по
сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при
сключване на абонаментен план; както и дължима законова лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
изплащане на вземането.
Моли ответника да бъде осъден да заплати направените в настоящото
исково производство разноски, както и за направените разноски по образувано
образувано ч.гр.д № 20231110132570/2023г. по описа на 78ми състав на PC гр.
София.
В отговора на искова молба ответника оспорва иска, чрез назначения си
особен представител. Твърди, че не са представени доказателства, че между
страните е сключен договор, нито че ищеца е предоставил услуги и стока
таблет. Оспорва, че отвртницата е получила таблет. Излага, че няма
доказателства, че договора е надлежно прекратен. Оспорва неустойката като
противоречаща на добрите нрави. Оспорва задълженията по трите фактури.
Съдът намира за установено следното от правна и фактическа страна:
По иска с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79,
ал.1 от ЗЗД: в тежест на ищеца е да докаже сключването на твърдените
договори за мобилни услуги и договори за лизинг с посоченото в исковата
молба съдържание, включително относно размера на месечните абонаменти
такси, че е изпълнявал задълженията си по договорите за мобилни услуги по
предоставяне на мобилни услуги, а по договорите за лизинг- че е предоставил
посочените устройства на ответника. При установяване на тези обстоятелства
в тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на
вземанията, за които обстоятелства ответникът не е ангажирал доказателства;
По иска с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.
92, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по твърдените договори за мобилни услуги и
договори за лизинг, че е изпълнил задълженията си по тях; че в договорите е
била уговорена валидна клауза за неустойка в случай на прекратяване на
същите поради неизпълнение от страна на ответника на твърдените
задължения и че договорите са били прекратени, съответно, че е била
уговорено задължение за заплащане на неустойка за незаплатена част от
стойността на предоставените по договорите устройства; както и какъв е
размерът на неустойката по всеки от договорите; че клаузата не противоречи
3
с добрите нрави. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на
ответника е да докаже, че е бил изправна страна по договорите, в това число,
че е върнал предоставените му устройства, за които обстоятелства ответникът
не е ангажирал доказателства; както и възражението си че клаузата е
нищожна поради противоречие с добрите нрави.
От представените по делото доказателства се установява, че Г. С. А. е
сключила с Йе,Д (предходно наименование Т,ия ЕАД) следните договори:
1/ договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 35, от 12.02.2021 г. ,
с МАТ за срок от 24 месеца – 13,99 лв. и 15,99 лв. след този срок;
2/ договор за лизинг от 12.02.2021 г. за TA,VO Tab М8 4G Platinum Grey ,
с обща лизингова цена с абонаментния план – 167,76 лв., с цена без абонамент
– 389,90 лв.; с подробен погасителен план. По силата на чл. 4 от договора
лизингополучателят декларира, че лизингодателят му предава устройството в
годен за употреба вид.
3/договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 3,6 от 26.03.2010 г. и
допълнително споразумение от 12.03.2020 г. и споразумение от 12.02.2021 г. с
МАТ за срока на договора – 26,99 лв. и 33,99 лв. след този срок.
По делото не са представени Общи условия към договорите за мобилни
услуги.
По отношение на падежиралите, неплатени месечни абонаментни такси
и лизингови вноски:
По делото се установи, че предоставяне на твърдените от ищеца
мобилни услуги, както и лизинг. Съдът счита, че е достатъчно доказването на
валидно сключен договор за мобилни услуги, предоставянето на техните
услуги и забава на задължението за тяхното заплащане от страна на ответника,
за да се считат претендираните абонаментни такси за изискуеми. Не са
наведени факти за липса на предоставяне услуга за периода, в който
ответникът не е заплащал дължимите абонаментни услуги. Поради това съдът
счита за доказано валидното сключване на договорите, както и изпълнението
от страна на ищеца на задължението за предоставяне на уговорени услуги.
Съдът счита, че ответника дължи падежиралите месечни абонаментни
вноски. Последните съгласно съдебно-счетоводната експертиза са както
следва: по договор за номер 35, – 2 бр. месечни такси в размер на 38,46 лв.; по
договор за номер 3,6 – 2 бр. месечни такси в размер на 64,38 лв., по договор за
лизинг – 3 бр. лизингови вноски в размер на 20,97 лв.
По отношение на лизинговите вноски, представляващи вноски до края
на срока на договора:
Дължима е и сумата в размер на 146,79 лв., която съгласно ССчЕ
представлява 21 броя лизингови вноски, оставащи до края на договора, с оглед
обстоятелството, че вноските са падежирали тъй като срока на договора за
лизинг е настъпил към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, договора е със срок до 12.01.2023 г.
По отношение на застрахователната вноски:
По делото е представена застрахователна полица 10199430, за
4
застраховка на устройство „Смартфон протект“. Не е установено, че в полза
на ищеца е възникнало вземане относно застрахователни вноски.
Застраховател е Чъбб Юръпиън Груп СЕ, а Т,ия е застрахователен агент.
Ищцовото дружество не е представило доказателства относно факта, че е
изпълнило задължението си да заплати застрахователните премии по договор
за застраховка относно лизинговата вещ. Предявеният иск за сумата от 4,99
лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на начислените неустойки:
На първо място, по делото не се доказа, че трите договора са предсрочно
едностранно прекратени от страна на ищеца.
Ищецът не е представил никакви доказателства по отношение на
обстоятелството, че е прекратил едностранно договорите. Приетата по делото
покана за доброволно плащане не е връчена на длъжника. По делото не се
доказа, че потребителят е узнал за предсрочното прекратяване на договорите.
Съгласно чл. 147, ал. 2 от ЗЗП, при съмнение относно смисъла на
определено условие в договора, то се тълкува по благоприятен за потребителя
начин. Наличието на предпоставки за автоматично прекратяване на договора
следва да бъдат изрично уговорени между страните. Следва да се ясни не само
предпоставките за настъпване на прекратяването на правоотношението, а и
моментът, от който действието на договора се прекратява.
В случая автоматично прекратяване на договора не е предвидено нито
един от представените по делото договори, нито в общи условия към
договора за лизинг.
В допълнение, налице е неяснота в общите условия за договора за
лизинг, които следва да се тълкуват в полза на потребителя. В чл. 9, ал. 2 от
ОУ към договора за лизинг е посочено, че страните нямат право да прекратят
договора за лизинг преди изтичане на уговорения срок. В чл. 10, ал. 2 от общи
условия към договора за лизинг е предвидено, че в случай на неизпълнение на
задължение договора се разваля с едностранно писмено изявление.
В трите договори не е предвидена форма на волеизявлението за
едностранно прекратяване на договора от страна на оператора. Поради което
относно начина на прекратяване на договорите следва да се приложат общите
правила на ЗЗД.
Съгласно чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен
договор не изпълни задължението си поради причина, за която отговаря,
кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок
за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Изречение 2 на посочената алинея предвижда, че
предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен
в писмена форма. В случая се касае за писмени договори, поради което
изявлението за развалянето им, с което се предоставя възможност за
изпълнение в рамките на подходящ срок, следва да бъде направено също в
писмена форма. Тежестта на доказване на факта, че изявлението за разваляне е
достигнало до ответника, пада върху ищеца и същият следва да установи това
обстоятелство при условията на пълно доказване.
5
Ищецът "Й, ЕАД не представя каквито и да е доказателства, че е
отправил предизвестие до потребителя, че му е предоставил срок за
доброволно изпълнение на задълженията му по договора. Доколкото
писмената форма на предупреждението по чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е форма за
действителност на волеизявлението, при непредставянето на такова писмено
изявление като доказателство по делото, съдът следва да приеме, че такова не
е изпращано и следователно, че договорите не са развалени по надлежния ред,
поради което и неустойките не се дължат.
В допълнение, дори в договорите да бе уговорено автоматично
прекратяване на същите по волята на Йеттел, то същите клаузи биха били
неравноправни. Неравноправните клаузи не произвеждат никакво действие,
поради което договорът не се счита прекратен.
В тази връзка аргументи има и в Решение от 8 декември 2022 г. по дело
C‑600/21 на СЕС и в Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I
т. о., ВКС. В последното е прието, че е изключено страните по договор за заем
предварително да уговорят, че при неплащане или настъпването на други
обективни обстоятелства целият заем става предсрочно изискуем, без да е
необходимо волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната
изискуемост. Такава уговорка за „автоматично“ настъпване на предсрочната
изискуемост на вземането по договор за заем не поражда действие, тъй като
противоречи на характера на предсрочната изискуемост на преобразуващо
право на кредитора, което се упражнява с негово едностранно волеизявление и
чието действие настъпва с достигането му до длъжника при наличие на
обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока,
уговорените в договора или предвидените в закона.
На второ място, дори да приемем, че договорите са прекратени, то
клаузите за неустойки са неравноправни.
В договора за лизинг не се съдържа клауза уреждаща неустойки, същият
препраща към общите условия за лизинг на устройство, в последните също не
се намира подобна клауза. Следователно подобна неустойка е недължима.
Дори да бе уредена подобна клауза, то същата е неравноправна. Подобна
уговорка, представляваща разликата между стандартната цена на съответното
устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето
му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг),
каквато съответства на оставащия срок от договора, излиза извън присъщите
на неустойката по закон обезпечителна и обезщетителна функции. По този
начин тези уговорки се явяват необосновано високи по смисъла на чл. 143, т. 5
от ЗЗП. В противен случай би се получило така, че ищецът ще получи два
пъти обезщетение за една и съща престация – веднъж под формата на
изискуеми и незаплатени лизингови вноски посредством обявяване на
предсрочна изискуемост или чрез прекратяване на договора с изтичане на
срока, за който е сключен и втори път чрез неустойка, изразяваща се в
разликата между цената на устройството без абонамент и с абонамент.
В договор за Мобилни услуги за номер 35, и в договор за Мобилни
6
услуги за номер 3,6 и допълнително споразумение от 12.03.2020 г. и
споразумение от 12.02.2021 г. се съдържа клауза според, която в случай на
прекратяване на договора през първоначалния срок за която и да е СИМ карта,
по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане
на уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. Месечния
абонамент, приложим в случая според договора е най-високия месечен
абонамент според условията на плана. Посочено е, че потребителят дължи
част от разликата между стандартната цена на предоставеното устройство за
ползване, съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на
договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно
обща лизингова цена по договора), каквато съответства на оставащия срок на
договора.
Според съда клаузите, предвиждащи неустойка, макар претендирана в
трикратен размер, за неравноправни.
От нормата на чл. 143 ЗЗП може да се направи извод, че неравноправни
са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и
добри нрави и посредством които се създава значително неравновесие
/неравнопоставеност/ между търговеца /икономически по-силната страна/ и
потребителя /икономически послабата страна/.

Договорът за мобилни услуги е бланков. Съдържанието му не е
предварително договорено между страните. Физическото лице-потребител не
е имало възможност да влияе върху неговите разпоредби. Клаузите му не са
индивидуално договорени. Налага се извод, че мобилният оператор,
встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от
положението на икономически по-силна страна, имаща възможност да влияе
върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме.
Именно поради тези обстоятелства "Й, ЕАД е предвидило в предварително
изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от потребителя,
когато договорът е прекратен по негова вина. Няма уговорка, даваща право на
потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от
мобилния оператор. Ако потребителят се възползва от възможността да
прекрати едностранно договора поради вина на мобилния оператор, не е
регламентирано дружеството да заплати неустойка.
Начина, по който се претендира това вземане – когато е уговорена
неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на
всички или дори само няколко неплатени абонаментни вноски, всъщност
мобилният оператор по прекратения договор цели да получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не
беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.
Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно
прекратяване излиза извън своите обезпечителна и обезщетителна функции,
създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор,
7
нарушава принципа за справедливост и също има и на това основание
неравноправен характер.
Отделно от това – самостоятелно основание за отхвърляне е
обстоятелството, че претендираната сума се иска общо, но в сбора й се
включват неустойка в размер на 3 стандартни месечни абонаментни вноски и
неустойка за дадена отстъпка от цената на устройството. Размерът на всяка
неустойка не е установен еднозначно, което препятства възможността да се
прецени наличието на правопораждащото основание за всяко отделно вземане
за неустойка.
Предвид гореизложеното, така, както са уговорени, въпросните клаузи
за неустойка създават значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя.
В заключение, неустойките в размер на 166,61 лв. по договора за лизинг,
43,57 лв. по договор за номер 35, и 72,90 лв. по договор за номер 3,6, са
недължими и исковете за тях следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отношение на разноските:
Ищеца има право на разноски в исковото и заповедното производство
съобразно уважената част от иска. Ответника не е направил разноски.
Воден от горното, съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. С. А., ЕГН **********, ДЪЛЖИ
на Йе,Д, ЕИК 1,3, сумата в размер на 270.60 лв., от които по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер 35, от 12.02.2021 г. – 2 бр. месечни
такси в размер на 38,46 лв.; по договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер 3,6 от 26.03.2010 г. – 2 бр. месечни такси в размер на 64,38 лв.; по
договор за лизинг от 12.02.2021 г. за TA,VO Tab М8 4G Platinum Grey – 3 броя
лизингови вноски по 6.99 лева и 146.79 лева 21 бр. лизингови вноски до края
на срока на договора, както и дължима законова лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 15.05.2023 г. до изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 27.06.2023 г.
по ч.гр.д. № 32570/2023 г. по описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
сумата от 288,07 лв., от която 4.99 лева вноска по застрахователна полица,
активирана към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 35, от
12.02.2021 г.; 72.90 лева дължима неустойка за предсрочно прекратяване на
услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 3,6 от 26.03.2010
г., представляваща три стандартни месечни такси; 210.18 лева неустойка за
предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер 35, от 12.02.2021 г., от които 43.57 лева представляваща
три стандартни месечни такси и 166.61 лева за TA,VO Tab М8 4G Platinum
Grey, представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за
8
закупуване на устройство при сключване на абонаментен план.
ОСЪЖДА Г. С. А., ЕГН **********, да заплати на Йе,Д, ЕИК 1,3,
разноски в заповедното производство 244,60 лв. и в исковото производство
341,48 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9