Номер 72212.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 10.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20203100502345 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:41 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА, редовно призован, не се явява
представител.
Съдът докладва Писмено становище вх. № 23727/06.11.2020 г., с което юрисконсулт Б. Й.а е
заявила, че няма да се яви в с.з. поради служебна ангажираност и изразява становище по
жалбата и по същество и прилага списък с разноски за 300 лв.
Въззиваемата страна К. С. И. , редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Т.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
Образувано е по въззивна жалба на ОДМВР – гр. Варна, чрез юрисконсулт Б. Й.а, срещу
Решение №2389/16.06.2020г., постановено по гр. дело № 18364 по описа за 2019г. на РС-
Варна, с което, на основание чл.178, ал. 1, т.3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР, въззивникът е
осъден да заплати на К. С. И. сумата от 1695,31 лева, представляваща незаплатено дължимо
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 07.11.2016г. - 30.09.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
07.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението, обезщетение за забава в размер
1
на 227,03лв., както и разноски за производството в размер на 341,72лева, на осн.чл.78 ГПК.
В жалбата се излага, че решението е постановено в нарушение на материалния закон.
Твърди се, че спорът между страните е изцяло правен, като досежно приетите за установени
фактически положения спор не съществува. Въззивникът оспорва изводите на
първоинстанционния съд досежно субсидиарното приложение на общия закон – КТ и
приетите въз основа на него подзаконовите нормативни актове – НСОРЗ относно
преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно време, доколкото
между въззивника и въззиваемия е учредено служебно правоотношение, чието съдържание е
нормативно регламентирано от специалните правни норми, обективирани в ЗМВР и
приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове – Наредба № 81213-776 от
29.07.2016г. Според жалбоподателя не е налице празнота в специалното трудово
законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на общите норми. Но счита,
че дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3
от Наредба № 81213- 776, съгласно която продължителността на нощното работно време не
следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1,
доколкото съотношението между продължителността на дневното работно време и нощно
такова дава този резултат. Твърди, че за всеки отработен час в периода от 22:00 часа до 06:00
часа, на служителите на МВР се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на
0.25 лева на отработен час, което също е израз на наличие на специални норми, уреждащи
отношенията във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд на държавните
служители в МВР, изключващи приложението на общия ред. Излагат се и аргументи, че
получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създават неточно
разбиране за наличие на извънреден труд, доколкото в действителност служителят не е
престирал работна сила извън установеното работно време. По изложените съображения
въззивникът моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло, като вместо него въззивният
съд да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявените обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, както и да присъди в негова полза сторените
съдебно-деловодни разноски. В условие на евентуалност претенцията да се отхвърли за
периода 01.01.2018г. – 16.07.2018г., поради липса на действаща нормативна уредба,
уреждаща преизчислението на нощен към дневен труд в размер на 300лв., както и
претенцията за обезщетение за забава в размер на 45,40лв. Доказателствени искания не са
направени.
Чрез депозирания в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор, въззиваемият оспорва
въззивната жалба. Излага, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно. Твърди,
че първоинстанционният съд правилно е приложил общите трудово-правни норми,
доколкото в Наредба № 81213з-776/29.07.2016г., която е действала за процесния период, не
е посочен алгоритъм за преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в
дневен. Счита, че субсидиарното приложение на общите трудови закони е необходимо с
оглед наличието на колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. В
заключение моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстнационното
2
решение –потвърдено, като му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски.
АДВ. Т.: Нямам възражения по доклада. Оспорвам жалбата. Поддържам отговора. Няма да
соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените списъци с разноски и
доказателства за извършването им, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА по делото представените списъци с разноски и доказателства за извършването
им.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Т.: Моля да потвърдите решението на ВРС като правилно и законосъобразно.
Подадената въззивна жалба е неоснователна и недоказана. Подробни съображения съм
изложил в отговора на въззивната жалба. Моля да ни присъдите направените по делото
разноски.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.43 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3