РЕШЕНИЕ
№ 3806
гр. Пловдив, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330111195 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация с член 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с член
21, ал. 1 от ЗПК.
Ищецът Р. Х. Х., ЕГН **********, представлявана от адв. С. Н., е
предявила срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ********* иск за прогласяване
нищожността на клауза в член 8 от договор за кредит, сключен между ищеца
и ответника на *** г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на
237,07 лева, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща материално-
правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняваща договорното
равоправие и нарушаване предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК.
Претендират се разноски.
В срока за писмен отговор такъв от ответника е постъпил.
Същият изрично заявява, че признава исковете по основание и размер,
както и че на осн. член 78, ал. 2 ГПК на ответника не следва да бъдат
възлагани разноски.. В първото съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника си е поискал да бъде постановено решение съобразно
направеното признание на иска. Претендира разноските по делото за
възнаграждение на пълномощника на ищеца по реда на чл. 38 от Закона за
1
адвокатурата в минимален размер съгл. Наредба № 1/2004г. на ВАС. След
така направеното изявление е прекратено съдебното дирене и е даден ход на
устните състезания. Предвид дотук изложеното съдът намира, че са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237 от ГПК, поради което
следва да бъде постановено решение при признание на иска, с което
предявения иск да бъде изцяло уважен.
От представените по делото доказателства се установява, че
предвидената в договора за кредит неустойка е нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави. Валидно е направеното признание на иска,
представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което
същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен.
Признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в
хипотезите на чл. 237, ал. 3 от ГПК, нито в другите предвидени в закона
изключения. Признато е право, с което страната може да се разпорежда, като
признанието изхожда лично от страната, признатото право не противоречи на
закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по
гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът
следва да зачете извършеното признание, уважавайки на това основание
предявения иск.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице
предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК за
постановяване на решение при признание на иска, поради което и на
основание чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с
което предявеният иск да се уважи изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. Визираната норма свързва правото на
ответника на разноски с основателността на предизвикания от него правен
спор, преценката за което налага изследване на извънпроцесуалното му
поведение – доколко същият е станал повод за търсената съдебна защита,
както и на поведението му след сезиране на съда – дали е признал иска.
Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме
съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на
вземането. В същия смисъл и определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по
2
гр. д. № 2828/2018 г., III г. о., определение № 476 от 20.12.2018 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 4569/2018 г., III г. о., определение № 338 от 18.07.2018 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 209/2018 г., IV г. о., определение № 66/12.02.2018 г. по ч гр.
дело № 4770/2017 г. III г. о.. Следователно по делото не се установява
ответникът с поведението си да е дал повод за завеждане на иск за
несъществуване на претендираното вземане срещу него. Наред с това в срока
за отговор на исковата молба ответникът е направил признание на предявения
иск, с което се осъществява и втората предвидена в чл. 78, ал. 2 ГПК
предпоставка за изключване на отговорността за разноски на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клауза от договор за кредит, сключен
между ищеца Р. Х. Х., ЕГН ********** и ответника СИТИ КЕШ ООД, ЕИК
********* на ***г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 237,07
лева, като противоречаща на добрите нрави.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
3