Р Е Ш Е Н И Е
№ 1373
гр. Пловдив, 17.07.2023
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, II отделение, Х
състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като
разгледа докладваното от съдията Янко Ангелов административно дело № 2342 по описа за 2022 год. на Административен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното :
Производство пред първа инстанция.
Делото е образувано по жалбата на Н.Й.П., с ЕГН **********,
с адрес: *** ,срещу Медицинско удостоверение № 89/1 от 02.06.2022 г. издадено
от ЦЕЛК при Медицински институт – МВР .
В жалбата се изтъкват доводи, че оспореното удостоверение не дава вярна оценка на здравословното състояние на пострадалия, като в тази връзка се иска отмяна и изпращане на преписката на компетентния орган със задължителни указания за тълкуването и прилагането на закона.
В съдебно заседание - Н.Й.П. чрез пълномощник адв. К. поддържа жалбата, като
иска съда да отмени процесното удостоверение и да върне преписката на
административния орган за ново прознасяне за определяне на вида на настъпилата
телесна повреда, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона. Претендира присъждането на направените по делото разноски.
Ответникът – ЦЕЛК при Медицински институт на МВР в
съдебно заседание не се представлява. С писмено становище по делото, чрез юрк. Т.
се оспорва жалбата, претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – ОД на МВР Пловдив не се представлява.
Жалбата е допустима. Подадена е на 07.09.2022 г. в
Административен съд Пловдив, а изрично в свое писмо – изх.№ 317000-11490 от
20.06.2023 г. ОД на МВР Пловдив, чрез юрк. П., посочва, че Медицинско
удостоверение № 89/1 от 02.06.2022 г. издадено от ЦЕЛК при Медицински институт
– МВР е връчено от служител на Медицинска служба Пловдив на П. на 26.08.2022 г.
Предмет на делото е Заключението за характера и
степента на увреждането на Н.Й.П. /служител на МВР/. Със заключението е прието, че на 15.08.2021г. около
01:45 часа за Н.П. са настъпили промени в здравословното му състояние, но
същите съответстват на квалификацията за лека телесна повреда, съгласно текста
на чл. 130, ал.1 от НК.
С оспореното удостоверение, са установени данни за
увреждания: засягащи счупванията на носните кости са в резултат на удар с
твърд, тъп предмет; частичните счупвания
на коронките на зъби 22 и 23 в резултат
на директен удар с твърд предмет; контузиите
на левия глезен, лявата длан и дясната гривнена става в резултат на действието на твърд, тъп
предмет; контузия на корема в резултат на
действието на твърд, тъп предмет; разкъсно-контузната рана на брадата в
резултат на действието на твърд, тъп предмет; контузия на главата в резултат на директен удар с твърд предмет, без
обективни наблюдения от квалифициран медицински персонал за пълна загуба на
съзнание (коматозно състояние), която да представлява непосредствена опасност
за живота, които са отчетени като
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Не се нуждае от доказване факта, че Н.П. е претърпял
посочените увреждания по време на изпълнение на служебните си задължения. Съставен
е Протокол № 15 за трудова злополука.
В следствие на претърпяните увреждания жалбоподателят
е ползвал отпуск за временна неработоспособност за периода от 15.08.2021г. до 27.10.2021
г. по три болнични листа, в това число и от ЛКК /л.27 и сл./
От правна страна съдът намира за установено следното:
Спорът по делото е относно степента на полученото
телесно увреждане на жалбоподателя. Административният орган е приел, че тя е
лека, а твърдението на жалбоподателя е, че същата се явява средна телесна
повреда.
От съдържанието на разпоредбата на чл. 238 от ЗМВР е
видно, че за да възникне правото на обезщетение, служителят на министерството следва да е претърпял телесна повреда,
различна от лека. Легални определения на видовете телесни повреди се съдържат в
Наказателния кодекс - в чл. 128, ал. 2; чл. 129, ал. 2; чл. 130, ал. 1,
съответно за тежка, средна и лека.
Съгласно чл.
129, ал. 2 НК телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на
зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците,
снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна
неспособност; счупване на челюст или избИ.е на зъби, без които се затруднява
дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от
тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или
разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които
проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.
Изхождайки от данните и доказателствата по делото, по
отношение на процесния случай е относим текстът: "разстройство на
здравето, временно опасно за живота ", в хипотезата на чл. 129, ал. 2 НК, квалифицирано
като средна телесна повреда.
В административното производство Н.П. е дал обяснения, според които „На 15.08.2021 г.
около 01:35 ч., спряхме за проверка лек автомобил. Патрулният автомобил беше
паркиран зад проверявания автомобил. Колегата К. беше на пътното платно от
лявата страна на проверявания автомобил, а аз стоях на тротоара от дясната
страна. След това нямам точно спомени какво се случи, помня че се осъзнах
когато ми правиха рентгенови снимки. Това е което мога да кажа по
случая.".
От обясненията на С.П.К.-служител на V-то РПУ Пловдив, разпитан като свидетел
по делото, чийто свидетелски показания се кредитират като обективни, се
установява следното: „На 15.08.2021 след 01.30 часа, като служител на V РПУ
Пловдив бях изпратен от дежурния на РУ на посочен адрес на бул. „Цариградско
шосе“ за настъпило ПТП с участието на друг патрул на V РУ. Тъй като не се знае
какво е състоянието на колегите, дали са пострадали, бяхме изпратени там всички
тези неща да бъдат установени и да бъде оформен съответният случай. Когато
отидохме на място аз и колегата ми Н. К. видяхме ПТП между три автомобила, като
полицейският автомобил беше в средата и беше най-силно пострадал. От колегите
единият от тях беше в съзнание, разговаряше, движеше се, той ми разказа какво
се е случило, той се казва И.К., а другият колега Н.П. лежеше на земята, не
беше адекватен. Разбрах, че са спряли за проверка автомобил, за който са се
съмнявали, че водачът е употребил алкохол и докато са му извършвали проверка в
тях се удря друг автомобил. Това се случва на бул. „Цариградско шосе“, посока
влизане в Пловдив, от другата страна вече е бензиностанция „Лукойл“, в близост
до магазин „Кауфланд 4“. Н.П. беше на земята, не разговаряше, тресе се, не
говори, по лицето му кръв, конвулсии, гледа в някаква точка, изгуби съзнание
пред мене, припадна. Поне 5 минути е имало да не е в съзнание. Може да е било и
повече. В тази ситуация се вдига адреналин. Трябва да установиш всичко, първи
автомобил, втори автомобил, хора минават. Той все едно не е жив, как да се
движи. Даже с колегата И. му казах да види дали диша, не можем да разберем има
ли пулс в момента, пипахме го по ръце, но по някое време виждаш, че има някаква
реакция след тези 5 минути. Не се събуди рязко. Бавно се събуди. Те и от
бензиностанцията донесоха шишета вода служители, хора, почнахме да го плискаме,
не е ставал на крака. Вдигнахме го да се облегне до едно дърво. Аз го видях
един път да припада, а доколкото разбрах от колегата преди това още един път е
припаднал. С нашия патрул е извикан и екип на БМП. Стори ми се доста време
докато дойде екипът на БМП от нашето пристигане. Едва ли не се забави. Според
мен около 15-20 минути минаха от нашето пристигане до пристигането на екипа на
БМП. На доктора от спешна помощ му споменах, че съм видял как е припаднал, как
е изпаднал в безсъзнание. Беше поставен в носилка, сложиха му яка. Нас ни беше
страх да го изправяме на крака. Как да го вдигнеш на крака. Ако има някакви
счупвания, наранявания? Смислен разговор с него не съм провел, докато дойде
екип на БМП, докато го качат в линейката. Спомням си, че му взех служебното
оръжие, защото той отива в болницата, не се знае какво ще се случи. Повече от
20 дни доколкото си спомням беше в болнични“.
В административното производство са събрани
обясненията на И.С.К., полицай в група
ООР на сектор ОП към 05 РУ - Пловдив при ОДМВР Пловдив. Същият беше разпитан и
като свидетел в хода на делото. Показанията са обективни и следва да се
кредитират. От показанията се установява,
че на 15.08.2021 г. около 01:35 ч. е бил
спрян за проверка лек автомобил. …„Патрулният автомобил бе паркиран зад
проверявания автомобил аз бях на пътното платно от лявата страна на
проверявания автомобил, а колегата П. на тротоара от дясната страна. Докато
извършвахме проверката бяхме ударени от лек автомобил, като в следствие на
удара на мен и колегата бяха причинени травматични увреждания. Тъй като аз бях
по-добре успях да се обадя на тел. 112 и да уведомя младши оперативен дежурен
ОДЧ при Пето РУ - Пловдив за възникналия инцидент. На място пристигна екип на
ЦСМП и бяхме откарани по спешност в УМБАЛ „Свети Георги" на бул. „Пещерско
шосе" за преглед и лечение.
От обясненията на С.И.М., очевидец на произшествието,
разпитан и като свидетел по делото, чийто показания се кредитират като
безпристрастни и обективни, се установява, че на дата 15.08.2021 г. около 01:35
ч., автомобил се е врязал в патрулен автомобил, като ударът беше изключително
силен, в следствие на което патрулният полицейския автомобил удари двамата
полицай и същите пострадаха. Веднага отидох на място, като оказах първа помощ
на полицейските служители и по-конкретно на този /Н.П./, който беше от дясната
страна на тротоара, тъй като състоянието му беше изключително тежко
(целият трепереше, на два пъти изпадаше
в безсъзнание, говореше несвързано и имаше множество наранявания по цялото
тяло). Другият полицай се съвзе сравнително по-бързо и се обади на тел. 112,
след което на място пристигна екип на спешна помощ ...".
От Докладна записка Рег. № 444р-11702/16.08.2021 г. от
Н. К. и С.П., младши инспектори в група ООР на сектор ОП към 05 РУ - Пловдив
при ОДМВР – Пловдив, се установява, че „На 15.08.2021 г., около 01:50 ч. видяхме,
че мл. инсп. Н.П. е седнал на земята до задната дясна гума, видимо в шоково
състояние, дезориентиран, треперещ, не отговарящ на зададените въпроси относно
чувства ли болка и къде. Имаше видими следи от кръв по цялото лице, глава,
както и на плочките по земята. Имаше подутини п бузите и челото. От областта на
брадата имаше кръвотечение. Полицаите П. и К. бяха отведени в УМБАЛ „Свети
Георги" за по-обстойни прегледни изследвания.
На 15.08.2021 г., в 03:47 ч. Н.П. е постъпил във Втора
клиника по хирургия на УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД в град Пловдив и в
Епикризи на ИЗ № 50978/2021 /л.82/ е отразено: „Окончателна диагноза: МКБ 10
S36.80 Травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема.
Фрактура осса назалия. Кефалхематома темпорално декстра. Анамнеза: Анамнезата е
снета по данни на пациента и придружаващата документация. Постъпва в Клиниката
в спешен порядък. Оплакванията датират от деня на хоспитализацията, като същите
се характеризират с болка в областта на гръдния кош, корема, главата и левия
крак. Същата се появила, след като е блъснат от лек автомобил.
В хода на съдебното производство се назначи СМЕ с вещо лице д-р М.Б.. Основното и допълнително заключения бяха приети по делото, без наличие на обосновани възражения по чл.201 от ГПК, налагащи изготвяне на повторна експертиза. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, като изготвено компетентно, безпристрастно и в съответствие с поставените му задачи.
Вещото лице д-р М.Б., дава изключително обоснованото
си експертно заключение, че за Н.П. по време на ПТП и след загуба на съзнанието
и в частност на мозъчното сътресение е бил доводен до разстройството на
здравето, временно опасно за живота, квалифициращи признаци, съдържащи се в
състава на чл. 129, ал.2 НК.
Вещото лице е категорично, че се установява наличие на „мозъчно сътресение“ и към момента на ПТП
на 15.08.2021г. видно от фиша издаден от
ЦСПП. При така посоченото съдът
изгражда решаващите си мотиви възприемайки приетото заключение по назначената
СМЕ и допълнителното заключение по същата. Двете
заключения не са взаимно противоречиви.
Предвид горното съдът намира, че причинената на жалбоподателя повреда се явява
средна телесна повреда, поради което Заключението обективирано в Медицинско
удостоверение № 89/1 от 02.06.2022 г. издадено от ЦЕЛК при Медицински институт на
МВР, за характера и степента на увреждане на Н.П. от 15.08.2021 година се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а преписката да се върне на
административния орган за постановяване на нов акт съобразно мотивите на
настоящето решение.
Оспореното медицинско удостоверение е издадено и при
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила,
които от гледна точка на представените по делото доказателства са довели до
изцяло неправилно прилагане на материалния закон по изложените по-долу
съображения. При така посочените по-горе, комплексни увреждания, като е
подходил формално по критериите на чл.129, ал.2 от НК, административният орган
се „въздържал“ да изложи мотиви и да приеме наличието на диагнозата мозъчно сътресение.
При мозъчно сътресение не е задължителен симптом
загубата на съзнание, но в случая от множеството обяснения и свидетелски
показания и данни са състоянието на П. се установява и загуба на съзнание.
Видно от събраните по делото доказателства
административният орган не се е произнесъл съобразно изискването на чл. 255,
ал. 3 от ЗМВР относно това каква е причинената телесна повреда - лека или
средна съобразно изискването на закона и то мотивирано.
Неаргументирано е и приетата липса на мозъчно
сътресение, което пък се явява временно разстройство на здравето, опасно за
живота. Това е така, тъй като за да приеме това административния орган се
позовава само на липсата на данни за загуба на съзнание. В тази насока
административният орган не е положил необходимото усилие да събере
доказателства в насока дали наистина не е имало или е имало загуба на съзнание.
Във връзка с всичко изложено дотук и настоящият състав
намира медицинско удостоверение № 89/1 от 02.06.2022 г. на ЦЕЛК при МИ на МВР
за незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила и без мотиви, поради което намира, че
същото следва да бъде отменено, а преписката следва да бъде върната на
административния орган за постановяване на ново медицинско удостоверение,
съобразно дадените от съда указания в настоящото решение.
Съдебната практика и Постановление № 3 от 27.09.1979
г. на Пленума на ВС в т. 13, приемат, че сътресението на мозъка съставлява
средна телесна повреда само когато е създадена временна опасност за живота.
Такава опасност е налице, когато увреденият в резултат на сътресение на мозъка
изпадне в безсъзнание, макар и кратковременно.
Касателно изпадането в безсъзнание, съдът кредитира
показанията на свидетелите К., К. и М., които излагат, че при коментираното
по-горе ПТП П. е бил в безсъзнание и той е останал в това състояние за около 10
минути. Същите сочат, че той не е реагирал, поради което са го напръскали с
вода. Съдът няма причина да не възприеме показанията на свидетелите, предвид че
те са единствените очевидци на ставащото след пристигане на местопроизшествието.
Тези показания са в съответствие и с приетите по делото писмени доказателства,
както и с оспореното по настоящото производство медицинско удостоверение, в
което е прието, че контузията на главата е в резултат на директен удар с твърд
предмет.
Съдът намира, че напълно логично и обективно възможно
е, вследствие на такъв силен удар при ПТП именно в областта на главата, лицето
да изпадне в състояние на загуба на съзнание за определен период от време.
Следователно, след като се установява от приетите по
делото доказателства, че в резултат на осъществено ПТП жалбоподателят Н.П. е
получил мозъчно сътресение и е изпаднал в безсъзнание, то получената от него
травма неправилно е била определена като лека телесна повреда с процесното
Медицинско удостоверение № 89/1 от 02.06.2022 г., издадено от ЦЕЛК при МИ на
МВР.
Предвид изхода на правния спор на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени направените от него разноски по делото, които видно от
приложения по делото списък на разноски са в размер на 1300 лв.
Чл. 143, ал.1
от АПК гласи, че когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т.6 от Допълнителните
разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган” означава
поемане на разноските от юридическото лице
в структурата на което е административният орган.
Следователно в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част административния орган, а това е Медицински институт на МВР.
Ето защо Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Медицинско
удостоверение № 89/1 от 02.06.2022 г. издадено от ЦЕЛК при Медицински институт
на МВР, за характера и степента на увреждане на Н.Й.П., с ЕГН **********.
ВРЪЩА преписката
на ЦЕЛК при Медицински институт на МВР за постановяване на ново заключение
съобразно мотивите дадени по – горе в решението, в срок от 1 (един) месец
от влизане в сила на това решение.
ОСЪЖДА Медицински
институт на МВР да заплати на Н.Й.П., с
ЕГН **********, сумата в размер на 1300 лв. /хиляда и триста лева / разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването на
съобщение за неговото изготвяне с препис за страни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: