Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 31.08.2022
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети декември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Антоанета Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 13667 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 30.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 78981/ 2018 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 119 състав, по предявени от „ЧЕЗЕ.Б." АД- гр. София
установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД
е признато за установено, че А.И.П. /ЕГН **********/
дължи на „ЧЕЗ Е.Б." АД /ЕИК*********/ сумата 895.17 лева-
главница за незаплатена електрическа енергия за времето от 24.10.2015 г. до 20.02.2016
г., ведно със законната лихва от датата на подаването на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 7.07.2016 г. до окончателното й
изплащане, и сумата 34.04 лева- обезщетение за забава върху посочената сума за
времето от 29.12.2015 г. до 1.07.2016 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 1.08.2016 г. по ч.гр.д.№ 37231/ 2016 г.
на СРС. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата А.П. е осъдена да заплати на
ищеца „ЧЕЗ Е. Б." АД сумата 162 лв.- разноски за исковото
производство, и сумата 88 лв.- разноски за заповедното производство.
Постъпила
е въззивна жалба от А.И.П. /ответница по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното
от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено
решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата
страна „ЧЕЗЕ.Б." АД- гр. София /ищец по делото/ оспорва
жалбата на ответницата и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й
като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК
и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по същество правилно, поради
което и следва да бъде потвърдено.
Основателността
на предявените по делото искове е предпоставена от установяване пасивната материално-
правна легитимация на ответницата да отговаря по същите. Ищецът основава
претенциите си към ответницата на твърдението, че е битов клиент на
електрическа енергия в Е.снабден имот: ателие № 51 в сградата на бул.“**********в
гр. София, с ИТН № 310220151014, в който доставял електрическа енергия през
периода 24.10.2015 г.- 20.02.2016 г., за което са съставени 4 бр. фактури,
представени като доказателства по делото. В подкрепа на твърденията си
представя и 2 бр. заявления за продажба на електрическа енергия, изходящи от
ответницата А.П., приети от Е.-снабдителното дружество на 30.03.2015 г. и
31.03.2015 г., с които П. е поискала да й бъде доставяна електрическа енергия в
ателие № 51 /процесния обект/ и в апартамент № 50 в сградата на бул.“**********в
жк „Люлин“- гр. София, като за легитимиране на основанието за ползване на процесния
имот е посочила „Нотариален акт № 87, том ХLХ,
нот. дело № 15626/ 7.05.2014 г.“. Според приложената от ищеца справка от имотния
регистър с цитирания нотариален акт от 7.05.2014 г. ответницата А.П. закупила
от „Г.*“ процесното ателие № 51.
Съгласно
действащата през процесния период разпоредба на § 1, т.2а от ДР на Закона за
енергетиката /нова- ДВ, бр.54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ "битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди“. Задължение за плащане
цената на електрическа енергия следователно възниква за лице, което е страна по
валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет- продажбата на
електрическа енергия /арг. чл.92 ЗЕ/, по което същото има положението на „битов
клиент“- купувач на електрическа енергия, обвързан и от действащите при ищеца
Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия.
В
настоящия случай такова договорно правоотношение между страните безспорно е
възникнало, видно от цитираното заявление на ответницата от 30.03.2015 г.,
прието от Е.снабдителното дружество, поради което и за П. е възникнало
задължение да заплаща цената на доставената в процесния Е.снабден имот през
исковия период електрическа енергия. Неоснователно е възражението на ответницата,
поддържано като довод и във въззивната й жалба, че не била собственик, нито
ползвател на имота през процесния период, поради което и не била задължена за
процесните суми към ищеца. При наличието на сключен относно доставката на електрическа енергия в
процесния имот индивидуален писмен договор, какъвто се установява въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, е без значение дали освен страната
по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго
лице, притежаващо вещни права върху имота. Дори да се приеме, че трето за спора
лице е придобило вещно право върху имота, за което е представено в
първоинстанционното производство възлагателно постановление на ЧСИ /нечетлив
документ/- с отбелязване за влизането му в сила на 16.12.2014 г., няма данни да
е осъществен въвод на това трето лице срещу ответницата, нито е направено
твърдение от последната, което да е подкрепено със съответни доказателства, че е
направила изявление за прекратяване на сключения въз основа на заявлението от
30.03.2015 г. индивидуален договор за доставка на електрическа енергия, което
да е достигнало до Е.снабдителното дружество, респ. че сключеният между
страните договор е бил прекратен преди началната дата на процесния период.
При
това положение за ответницата е възникнало задължение за плащане цената на
потребената в имота електрическа енергия, за чийто обем и стойност във
въззивната й жалба доводи не са релевирани. Искът на „ЧЕЗ Е. Б.“ АД по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е основателен и правилно е уважен с обжалваното
решение. Доводи срещу дължимостта на претендираните от ищеца лихви за забава
във въззивната жалба на ответницата не са наведени, поради което въззивният съд
не дължи излагането на самостоятелни мотиви в тази насока.
При
тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора, обжалваното решение като правилно следва да бъде
потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивницата дължи
да заплати на въззиваемото дружество сумата 10 лв.- разноски за платено за въззивното
производство адв. възнаграждение, каквито са посочени от страната в списъка по
чл.80 ГПК. Други разноски на въззиваемото дружество, вкл. посочените в списъка
по чл.80 ГПК разноски за първоинстанционното и заповедното производства, не
могат да бъдат присъдени с настоящото въззивно решение, тъй като установеният с
обжалваното решение правен резултат не се променя, съответно преразпределяне на
разноските за посочените производства от въззивния съд е недопустимо.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
30.07.2020 г., постановено по гр. дело № 78981/ 2018 г. на Софийски районен
съд, ІІ ГО, 119 състав.
ОСЪЖДА А.И.П. /ЕГН **********/ да заплати на „ЧЕЗЕ.Б." АД-
гр. София /ЕИК*********/ сумата 10 лв.
/десет лева/- разноски за въззивното
производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.