№ 1682
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20241100901818 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 68 ЗБН
Образувано е по възражение на К.Е. ЕООД срещу решение,
обективирано в писмо изх. № 754/09.07.2024 г. на синдиците на „К.Т.Б.“ АД -
в несъстоятелност, с които е оставено без уважение искането на кредитора за
включване в списъка с приети вземания на негово вземане за съдебни
разноски в размер на 217588,97 лв. за въззивното и касационното
производство по т.д.3323/2018 г. на САС и т.д.№ 1196/2023 г. на ВКС,
присъдени с влезли в сила съдебни актове.
Възразилият кредитор твърди, че след отмяна на първоинстанционното
решение по т.д.1570/2017 г. на СГС предявени срещу него искове по чл.59,
ал.2,3 и 5 ЗБН са отхвърлени с решение по въззивно търговско дело №
3323/2018 г. на САС, което не е допуснато до касация с определение по т.д.№
1196/2023 г. на ВКС, като с актовете на въззивната и касационната инстанция
са му присъдени разноски в общ размер на 217588,97 лв., за които му е
издаден изпълнителен лист, като синдиците са отказали включването на
вземанията в списъците с приети вземания с аргументи, че масата на
несъстоятелността служи за удовлетворяване само на вземания, възникнали
преди откриване на производството, каквито предявените вземания не са,
както и на вземания за разноски за попълване на масата,а предявените не са
такива. Доводите на подалия възражението кредитор са, че се касае за
неоспорими вземания срещу банката, което има характер на разноски за
попълване на масата, тъй като са направени именно във връзка с иск за
попълване на масата, независимо че са присъдени в полза на насрещната
страна по неоснователно заведения правен спор от синдиците на банката,
1
Синдиците на КТБ АД /в несъстоятелност/ поддържат становище за
неоснователност на възражението, като се позовават на чл.4 ЗБН, който
според тях изключва удовлетворяване на други вземания, извън посочените в
разпоредбата, като поддържат, че вземанията за съдебни разноски, присъдени
на кредитора не представляват разноски по несъстоятелността по смисъла на
чл.54 ЗБН и не попадат в приложното поле на чл.4 ЗБН. Същевременно
специалният ред за предявяване на вземания не може да се приложи, тъй като
е обвързан с преклузивни срокове, които са изтекли.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото приема следното от фактическа и правна страна:
Няма спор между страните, а се установява и от вписванията в
търговския регистър по партидата на КТБ АД/в несъстоятелност/, че с
решение № 664/22.04.2015г. по т.д.№ 7549/2014г. по описа на Софийски
градски съд е открито производство по несъстоятелност на банката.
Представените писмени доказателства – съдебни актове, установяват, че
синдиците на К.Т.Б. АД /н./ са предявили срещу К.Е. ЕООД искове по чл. 59,
ал.2, 3 и 5 ЗБН, които са отхвърлени с влязло в сила съдебно решение по
т.д.3323/2018 г. на САС, като във въззивното производство и касационното
производство по т.д.№ 1196/2023 г. на ВКС на К.Е. ЕООД са присъдени
разноски в общ размер на 217588,97 лв., от които 115558,97 лв. внесена
държавна такса за въззивното производство и 102000 лв. разноски по делото
пред ВКС, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 21.05.2024 г. от
първоинстанционния съд, разгледал делото – т.д.№ 1196/2023 г. на СГС.
Кредиторът на вземанията за разноски е поискал същите да бъдат
включени в следваща сметка за разпределение, евентуално в списъка с приети
вземания с молба, получена от синдиците на 27.06.2024 г., по която e
получил отказ с изх.№754/09.07.2024 г., срещу който е подадено
възражението, предмет на разглеждане в настоящото производство.
На съда е известна съдебната практика / определение №67/15.02.2022 г.
на ВКС по ч.д.№ 1212/2021 г., определение № 1154/28.04.2023 г. по в.ч.гр. №
253/2022 г. на Апелативен съд – София, определение № 722/ 11.11.2022 г. по
в.ч.т.д. № 882/2022 г. на Апелативен съд – София/, допускаща разглеждането
на възражения срещу откази на синдиците да приемат и удовлетворяват
вземания, възникнали след откриване на производство по несъстоятелност,
като предвид липсата на друг правен способ за защита, съдебният състав
споделя извода за допустимост на производството.
Несъстоятелни са доводите на синдиците, че Законът за банковата
несъстоятелност е специален и не допуска удовлетворяване на други
вземания, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност,
извън вземанията, посочени в чл.4ЗБН и тъй като вземанията на насрещните
страни за разноски в съдебните производства, инициирани от синдиците, не са
такива за разноски по несъстоятелността, нито попадат в хипотезите,
посочени в чл.71 ЗБН относно допълнително попълване на списъците със
2
спорни вземания, възникнали преди откриване на производство по
несъстоятелност на банката, то няма основание да бъдат удовлетворявани в
производството по несъстоятелност на банката.
Случаите, в които за банка в несъстоятелност са предвидени привилегии
при третирането й като страна в съдебните и изпълнителните производства
чрез освобождаване от предварително внасяне на държавна такса и разноски,
респективно ограничаването на размера на таксите, са изрично посочени в
ЗБН / чл.9, ал.5, чл.57, ал.6, чл.59, ал7, чл. 60, ал.4, чл.60а, ал.2, чл.60 б, ал.4,
чл.62, ал.2 и чл.62а ЗБН/, като няма основание чрез тълкуване на закона тези
привилегии да се разширяват с извод, че по образуваните от синдиците дела
не се дължат разноски на насрещната страна при неоснователност или
недопустимост на производствата.
Застъпваното от синдиците тълкуване на чл.4 ЗБН, че не се допуска
удовлетворяване на вземания, възникнали след откриване на производството
по несъстоятелност, освен изрично посочените, се основава на буквалното и
ограничително тълкуване само на избрани разпоредби от закона без
съблюдаване на целта му и общите правни принципи.
Съдебният състав счита, че всички разноски по делата за попълване
на масата на несъстоятелността, включително тези за дължимата държавна
такса, която не се внася предварително, но е за сметка на масата при
неоснователност на претенциите, както и разноските по същите тези дела в
полза на насрещната страна, представляват „разноски по
несъстоятелността на банката“, в хипотезата на чл.54, ал.1, т. 3 ЗБН –
„разходите за попълване, опазване, управление, оценяване и разпределяне на
масата на несъстоятелността“.
Няма основание нито за буквално, нито за логическо или систематично
тълкуване, което да стеснява тези разходи, само до онези, които синдиците
сами са избрали да направят. Всички разходи по едно дело, независимо от това
дали са дължими за завеждането му или като санкция за неоснователното му
предизвикване чрез ангажиране на отговорността за разноски, имат един и
същи характер и следва да се третират по един и същи начин, като няма
разумна, логична и нормативно обосновима причина, която да не противоречи
на конституционно установените принципи за равнопоставеност на субектите
пред закона и забрана на дискриминация, вземанията на избраните и
ангажирани от синдиците адвокати да подлежат на удовлетворяване от масата
като разходи за попълване, по същия начин да се третират и разноските за
събиране на доказателства по делата, които синдиците предплащат, тъй като
не са освободени, а съдебните разноски, които банката в несъстоятелност
дължи на насрещната страна и в полза на бюджета поради това, че е станала
причина за неоснователно завеждане на същото това дело, да имат различен
режим и в този смисъл настоящият съдебен състав не споделя горепосочената
незадължителна съдебна практика относно характера на разноските по делата,
заведени от синдиците на банката.
3
Същият характер имат и разноските за настоящото производство, което
попада в хипотезата на разноски за несъстоятелността свързани с
„разпределяне на масата“, каквито са всички разноски, направени или
необходими за определяне на кръга от кредитори, измежду които следва да се
извърши разпределението, без което извършването му е невъзможно, както и
тези за фактическото му извършване.
Нещо повече, разпоредбата чл.70 ЗБН предвижда неоспоримост на
вземане, установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, в
което е взел участие синдика и следователно задължава синдиците да зачетат
и изпълнят въпросните решения, а такива са и съдебните актове, с които са
присъдени съдебни разноски по дела с участието на синдиците, какъвто е
настоящия случай. Именно тази разпоредба обосновава липсата на разписана
уредба за предявяване на такива вземания, установени със съдебно решение
след откриване на производството по несъстоятелност. Оспорването на
вземанията за присъдени съдебни разноски от синдиците, представлява пряко
нарушение на чл.70 ЗБН, което генерира последващи разходи за образуване на
каскада от нови дела, по които се дължи държавна такса, респективно съдебни
разноски, които обременяват без основание масата на несъстоятелността.
В случая и по изложените съображения възражението е основателно, тъй
като К.Т.Б. АД/н./ е осъдена да заплати съдебни разноски в производство по
предявени искове по чл.59 ЗБН, които искове са за попълване на масата,
респективно дължимите за това производство разноски, включително на
насрещната страна, подлежат на удовлетворяване от масата на
несъстоятелността с поредност по чл.94, ал.1, т.3 ЗБН.
Неоснователни са доводите на синдиците, че подобно третиране би
поставило конкретния кредитор в по-благоприятно положение спрямо другите
кредитори на масата, тъй като самият закон е предвидил такава поредност на
разноските с цел да осигури развитие на производството по несъстоятелност и
осребряването, без които изобщо би било невъзможно кредиторите на банката
да получат каквото и да било удовлетворяване на вземанията си, като
съдебният състав вече е изложил съображения относно еднаквото третиране
на всички разноски по делата, чиято цел е попълване на масата, включително
тези на насрещната страна. Напълно ирелевантни към случая са доводите,
изложени в писмено становище на синдиците по възражението, че разноските,
за които банката е осъдена по предявени от тях искове за попълване на масата
й, са сравними и следва да имат същия режим като разноските в
производствата по търговска несъстоятелност, които кредиторите правят за
участието си в самото производство по несъстоятелност, тъй като не се касае
за разноски, направени за защита на кредитор в производството по
несъстоятелност, а подателят на възражението е поставен в ролята на
кредитор по решение и в резултат на действията на синдиците.
Право на разноски има подалият възражението кредитор, който ги и
претендирал, като следва да се му присъдят единствено разноски за
адвокатско възнаграждение, тъй като такса по възражението не се внася
4
предварително, респективно внесената без основание, която е в непълен
размер, не следва да се присъжда като разноските в тежест на насрещната
страна. Основателно е възражението за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, тъй като се касае за производство без никаква
фактическа и правна сложност, тъй като вземането за съдебни разноски е вече
съдебно установено, респективно процесуалните действия се изразяват в
подаване на възражение и явяване в едно съдебно заседание, поради което и
възнаграждението следва да намали до 500 лв.
Съответно за сметка на масата следва да се възложи и дължимата
държавна такса в размер на 8702,40 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по възражение на К.Е. ЕООД срещу
решение, обективирано в писмо изх. № 754/09.07.2024 г. на синдиците на
„К.Т.Б.“ АД, че вземания на К.Е. ЕООД, ЕИК **** за присъдени с влезли в
сила съдебни актове разноски в общ размер на 217588,97 лв. от които
115558,97 лв. за въззивното производство по т.д.3323/2018 г. на САС и 102000
лв. разноски за касационното производство по т.д.№ 1196/2023 г. на ВКС,
подлежат на удовлетворяване от масата на несъстоятелността на К.Т.Б. АД / в
несъстоятелност/ с поредност по чл.94, ал.1, т.3 ЗБН.
ДОПЪЛВА на основание чл.68, ал.3, т.1 ЗБН списъка на приетите
вземания на кредиторите на К.Т.Б. АД – в несъстоятелност, одобрен от съда по
реда на чл.67, ал.2 ЗБН с решение от 26.05.2016 г., постановено по т.д.№
7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-22 състав с вземания
на К.Е. ЕООД, ЕИК **** за присъдени с влезли в сила съдебни актове
разноски в общ размер на 217588,97 лв., от които 115558,97 лв. за въззивното
производство по т.д.3323/2018 г. на САС и 102000 лв. разноски за
касационното производство по т.д.№ 1196/2023 г. на ВКС, които подлежат на
удовлетворяване от масата на несъстоятелността на К.Т.Б. АД / в
несъстоятелност/ с поредност по чл.94, ал.1, т.3 ЗБН.
ОСЪЖДА К.Т.Б. АД – в несъстоятелност, ЕИК **** да заплати на
К.Е. ЕООД, ЕИК **** разноски по делото в размер на 500 лв. за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА К.Т.Б. АД – в несъстоятелност, ЕИК **** да заплати по
бюджетната сметка на Софийски градски съд сумата от 8702,40 лв.,
представляваща държавна такса по делото за разглеждане на възражението.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от обявяването му в търговския регистър,
от който момент се счита връчено на страните на основание чл.48, ал.2 ЗБН.
Решението да се впише в книгата на актовете по несъстоятелността, а
препис от него да се изпрати за обявяване в търговския регистър на основание
чл.48 ЗБН по партидата на КТБ АД/н./, ЕИК ****.
5
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6