РЕШЕНИЕ
№ 137
гр. Девня, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20223120100284 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно
и субективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3
вр. чл 225 ал. 1 от КТ от В. Н. Й., ЕГН: **********, с адрес: гр. **** срещу
Община Вълчи дол, Булстат: ********* за признаване на уволнението му,
обективирано в Заповед №111/10.02.2022 г. на ВрИД Кмет на Община Вълчи
дол, с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 325
ал. 1 т. 9 от КТ за незаконно и отмяна на Заповедта; за възстановяване на
служителя на работа на заеманата преди уволнението длъжност „технически
организатор - спорт” към Община Вълчи дол и за осъждане на ответника да
заплати сумата от 5 698, 62 лева, представляваща обезщетение за времето,
през което е останал без работа вследствие незаконното уволнение за период
от 10.02.2022 г. до 10.08.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на завеждане на иска до окончателното й заплащане.
Твърди се в исковата молба, че по силата на трудов договор №62,
сключен на 12.01.2018 г. и допълнително споразумение към него
№165/28.01.2019 г. ищецът е изпълнявал длъжността „технически
организатор спорт“ в Община Вълчи дол. Със Заповед №1166/15.11.2021 г. и
предвид експертно решение № 2703/21.10.2021 г. на ТЕЛК към МБАЛ“Св.
Анна“ – Варна, ВрИД Кмет на Община Вълчи дол е трудоустроил ищеца,
1
считано от 16.11.2021 г. на длъжността „технически организатор – спорт“,
чрез оставяне на същото работно място. На 10.02.2022 г. със Заповед №111 на
ВрИД Кмета на Община Вълчи трудовото правоотношение на ищеца с
Общината е било прекратено на основание чл. 325 ал. 1 т. 9 от КТ поради
липса на подходяща работа за здравословното състояние на работника. Тази
заповед ищецът оспорва като незаконосъобразна, тъй като: 1 / не му е
предложена друга подходяща работа в Община Вълчи дол по смисъла на чл.
325 ал. 1 т. 9 изр. второ от КТ; 2/ В експертното решение № 2703/21.10.2021 г.
на Първи състав на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Св. Анна“ гр. Варна
никъде не се споменава, че не може да заема длъжността „технически
организатор - спорт“, в което са посочени противопоказания, но не и за
конкретната длъжност; 3 /не е изискано становище на ТЕЛК, съгласно
изискването на чл. З от Наредба за трудоустрояване №5/20.02.1987 г. Поради
това моли за отмяна на уволнението и възстановяването му на работа, като с
оглед оставането си без работа след уволнението моли за присъждане и на
обезщетение по чл. 225 от КТ. Претендира и разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в
който той не оспорва, че е бил работодател на ищеца по посочения трудов
договор. Оспорва основателността на исковата молба. Оспорва иска по чл.
344 ал. 1 т. 1 от КТ с твърдението, че ищецът е бил в невъзможност да
изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена
работоспособност въз основа на заключение на ТЕЛК. Сочи, че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение между страните - 10.02.2022 г., в
щатната численост на Общинска администрация Вълчи дол няма друга
свободна длъжност, подходяща за професионалната квалификация и
здравното състояние на ищеца и определена за заемане от трудоустроен
работник. Излага, че е спазил всички изисквания на трудовото
законодателство при прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца,
поради което моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендирайки, че
уволнението не е незаконно, а законосъобразно намира акцесорните искове по
чл. 344 ал. 1 т. 2 и 3 от КТ за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне.
Представя писмените доказателства поискани от ищеца. Моли за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за
прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско
възнаграждение.
В с.з., страните участват чрез редовно упълномощени проц.
представители, а ищецът и лично.
2
В о. с. з., проведено на 06.07.2022 г. ищецът, чрез проц. си
представител изменя размера на предявения иск с правно основание чл. 344
ал. 1 т. 3 от КТ в посока намаление, а именно от първоначално
претендираните 5 698, 62 лева като обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ на
сумата от 4 597, 34 лева, представляваща обезщетение за времето, през което
ищецът е останал без работа за периода от 10.02.2022 г. до 06.07.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението.
В становищата по същество страните, чрез проц. си представители
поддържат изразените позиции по спора.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На основание чл. 146 ал. 1 т. 3 и 4 от ГПК по делото е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че страните са
били в трудови правоотношение, като по силата на трудов договор
№62/12.01.2018 г. и допълнително споразумение №165/28.01.2019 г. към него
ищецът е заемал длъжността „технически организатор - спорт“ в Община
Вълчи дол.
Не се спори между страните, а и от представените и приети писмени
доказателства се установява, че с експертно решение № 2703/21.10.2021 г. на
ТЕЛК към МБАЛ“Св. Анна“ – Варна на ищеца е определена 91 % трайно
намалена работоспособност без чужда помощ със срок – пожизнен, както и че
трудовият му договор е прекратен със Заповед №111/10.02.2022 г. на ВрИД
Кмета на Община Вълчи дол П. Пенчева на основание чл. 325 ал. 1 т. 9 от КТ,
поради липса на подходяща работа за здравословното състояние на
работника.
От представената служебна бележка изх. № 60-03-03-457/18.02.2022
г., издадена от Директор на Дирекция „Бюро по труда” към Агенция по
заетостта се установява, че след прекратяването на трудовото
правоотношение на ищеца, същият е регистриран като безработен в ДБТ –
Вълчи дол, считано от 18.02.2022 г.
Представен от ищеца и приет по делото е и заверен препис от фиш
за м. януари 2022 г., от който е видно, че брутното трудово възнаграждение за
отработения пълен месец преди уволнението е 949, 77 лева. Същото
установява и ССчЕ назначена по делото.
3
От представените от ответната страна писмени доказателства се
установява, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
между страните – 10.02.2022 г. в щатната численост на Община Вълчи дол
няма друга свободна длъжност, подходяща за професионалната квалификация
и здравословното състояние на ищеца и определена за заемане от
трудоустроен работник. Същото се установява и от вещото лице по
назначената от съда ССчЕ.
Експертизата, чието заключение е неоспорено от страните и се
кредитира като обективно и компетентно дадено изчислява още и размера на
обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ за периода от 10.02.2022 г. до 06.07.2022
г., а именно 4 597, 34 лева.
Въз основа на изложената фактическа обстановка,
съобразявайки становището на страните и приложимите материални
норми, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 от
КТ и чл. 225, ал. 1 от КТ.
Посоченото основание за уволнение на ищеца е по чл. 325, т. 9 от
КТ.
Безспорно е, че преди прекратяването на трудовото
правоотношение, не е искано разрешение на Инспекцията по труда по чл. 333
ал. 1 т. 2 от КТ, но такова не е било необходимо, доколкото прекратяването
на правоотношението в посочената хипотеза не е измежду предвидените, за
които е нужно даване на разрешение.
Фактическият състав на посоченото правно основание за
извършеното прекратяване на трудовото правоотношение включва два
елемента – 1.невъзможност работникът, респ. служителят да изпълнява
възложената му работа поради болест, довела до трайна нетрудоспособност
или здравни противопоказания, установени със заключение на ТЕЛК и 2.
Липса на друга подходяща за здравословното му състояние работа.
Невъзможността се свързва пряко с факта, че работникът не е в
състояние да изпълнява трудовите се задължения, което се дължи или на
болест, довела до трайна неработоспособност, инвалидност, т. е. на работника
е призната неработоспособност най – малко 50 % от ТЕЛК по установения за
това ред, или на здравни противопоказания.
От представените доказателства по делото е видно, че липсва
установено от здравен орган становище, че здравословното състояние на
4
ищеца поражда невъзможността му да изпълнява точно определената му
работа по ТПО.
Видно от приложеното по делото решение на ТЕЛК, на ищеца е
призната 91 % намалена работоспособност пожизнено, като са определени
противопоказните условия на труд: тежък физически труд. Съгласно
трудовите функции на заеманата от него длъжност „технически организатор
спорт”, залегнали в длъжностната му характеристика, липсват такива, които
да изискват упражняването на тежък физически труд. Всъщност, от всички
основни задължения на лицето, заемащо тази длъжност единственото
изискващо изобщо някаква физическа дейност е това да води тренировки и
мачове. Без съмнение тази дейност не изисква никакви физически усилия и би
могла да се извършва дори и в седнало положение. Няма как треньорската
дейност да се определи като тежък физически труд, поради което и
изложеното в отговора на ответника досежно наличието на първата
предпоставка на чл. 325 т. 9 от КТ е несъстоятелно. Останалите задължения,
включени в длъжностната характеристика на ищеца са от организационен
характер и не включват полагането на физически труд. С оглед на това следва
да се приеме, че длъжността „технически организатор спорт” отговаря на
изискванията на ТЕЛК. Още повече, че в заключението на ТЕЛК изрично е
посочено, че здравословното състояние на ищеца не води до невъзможност да
изпълнява трудовите си задължения на заеманата от него длъжност по
съществуващото трудово правоотношение.
С оглед на горното съдът намира, че не е налице соченото в
процесната заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение,
доколкото липсва първата предпоставка от фактическия състав на нормата на
чл. 325 ат. 9 от КТ, поради което и извършеното уволнение е
незаконосъобразно и иска като основателен следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ- уважаването на
главния иск за признаване незаконност на извършеното уволнение
предпоставя уважаване на обективно съединения обусловен от него иск за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
Претендира се и заплащане на обезщетение на основание чл. 344 ал.
1 т. 3 от КТ вр. чл. 225 ал. 2 от КТ. С признаване на уволнението за незаконно
и неговата отмяна, за незаконно уволнения работник възниква правото да
получи обезщетение за времето, през което поради уволнението е останал без
работа в размер на БТВ, но за не повече от 6 месеца, считано от датата на
прекратяването на трудовия договор. Ищецът след прекратяване на ТПО е
5
регистриран в Бюро по труда и има качество на безработно лице и към
момента на приключване на съдебното дирене и даване ход на устните
състезания. От извършената от съда справка по трудовата книжка на ищеца,
представена в оригинал в проведеното по делото открито съдебно заседание
на 06.07.2022 г. се установява, че в процесния период от датата последваща
издаването на заповедта за уволнение – 10.02.2022 г. до 06.07.2022 г. ищецът
не е работил по трудово правоотношение. Следователно дължи се
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за периода от
уволнението до края на устните състезания. Съгласно заключението на в.л. Л.
по проведената ССЕ последното получено брутно трудово възнаграждение за
месеца, предхождащ уволнението е 949, 77 лева. С оглед на това и размерът
на дължимото от работодателя обезщетение за периода до приключване на
устните състезания пред ДРС е 4 597, 34 лева – колкото е и размерът на
исковата претенция съгласно изменението й от 06.07.2022 г. Искът след
допуснатото изменение в размера се явява основателен доказан в пълен
размер. Следва да се присъди законната лихва върху главницата от
депозиране на иска – 05.04.2022 г. до окончателното изплащане.
При този изход на делото, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК
ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ДРС държавна такса по исковете с правно основание чл. 344 ал.1
т.1 и т. 2 от КТ /неоценяеми/ в размер на по 50 лева и държавна такса в
размер на 138, 89 лева по иска с правно основание чл. 344 ал.1 т.3 от КТ,
както и направените по делото разноски, от които ищецът е освободен в
размер на 200 лева за възнаграждение на вещо лице.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК и предвид уважаването на
предявените искове, ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски, възлизащи на 990 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение. От страна на процесуалния представител на ответника е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
основание чл. 78 ал.5 от ГПК, което съдът приема за неоснователно, поради
следното: Съгласно Определение № 821/23.12.2015 г., постановено по ч.гр. д.
№ 5438/2015 г. на ВКС когато исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ /за
отмяна на уволнение и възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност/ са предявени при условията на обективно съединяване,
минималното адвокатско възнаграждение е в размер общо на една МРЗ за
двата иска, а възнаграждението за иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ /за
обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ/ се определя по реда на чл. 7 ал. 2 от
6
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, независимо дали е предявен самостоятелно или при
условията на обективно съединяване с исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от
КТ. Така по предявените в условията на обективно съединяване два
неоценяеми иска следващото се минимално адвокатско възнаграждение е в
размер на 710 лева, а за уважения иск по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ съобразно
размера му и разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата – 1 121, 81 лева. С
оглед на това и претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 990
лева не е прекомерно.
Следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението
на основание чл. 242 ал.1 от ГПК в частта относно присъдената сума по чл.
225 ал.1 от КТ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ УВОЛНЕНИЕТО на В.
Н. Й., ЕГН: **********, с адрес: гр. **** от длъжността "технически
организатор спорт” в дейност „Битово и комунално стопанство” при Община
Вълчи дол, ЕИК: *********, със седалище: гр. Вълчи дол, пл. „Хр. Ботев”1,
представлявана от П. Пенчева – ВрИД Кмет и ОТМЕНЯ Заповед
№111/10.02.2022 г. на ВрИД Кмета на Община Вълчи дол за прекратяване на
ТПО между страните на основание чл. 325 ал. 1 т. 9 от КТ, като
незаконосъобразна, на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА В. Н. Й., ЕГН: ********** на заеманата преди
уволнението длъжност "технически организатор спорт” в дейност „Битово и
комунално стопанство” при Община Вълчи дол, ЕИК: *********, на
основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ.
ОСЪЖДА Община Вълчи дол, ЕИК: *********, със седалище: гр.
Вълчи дол, пл. „Хр. Ботев”1 ДА ЗАПЛАТИ на В. Н. Й., ЕГН: **********, с
адрес: гр. **** сумата от 4 597, 34 лева /четири хиляди петстотин деветдесет
и седем лв., 34 ст./, представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за
времето, през което е останал без работа в резултат на уволнението за
периода 10.02.2022 – 06.07.2022 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 05.04.2022 г. до окончателното й изплащане, на основание
чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта
7
относно присъдената сума по чл. 225 ал.1 от КТ, на основание чл. 242 ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА Община Вълчи дол, ЕИК: *********, със седалище: гр.
Вълчи дол, пл. „Хр. Ботев”1 ДА ЗАПЛАТИ на В. Н. Й., ЕГН: **********, с
адрес: гр. *** сумата от 990 лева /деветстотин и деветдесет лв., 00 ст./,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Община Вълчи дол, ЕИК: *********, със седалище: гр.
Вълчи дол, пл. „Хр. Ботев”1 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС – Девня сумата от 438, 89 лева /четиристотин тридесет
и осем лв., 89 ст./, от които 238, 89 лева държавни такси и 200 лева разноски
за експертиза, на основание чл. 76 ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок, считано от датата на
обявяването му – 28.07.2022 г.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
8