РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Варна, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20223110105182 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА
КАПИТАЛ" ООД срещу Д. М. З. , ЕГН **********, с адрес: гр. В. иск с правно основание
чл.422 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията
между страните, след частично оттегляне на иска, съществуване на вземане в полза на
"ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД , със седалище гр.София сумата от
487,45 лева – главница, по индивидуален Договор за потребителски кредит SO No 2376 от
дата 27.01.2021 г. сключен между Д. М. З. /Кредитополучател/ и „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ
САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД с търговско наименование HAPPY CREDIT
/Кредитодател/, ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от
подаване на заявлението - 09.02.2022г., до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1593/2022г. по описа на ВРС.
Ищецът твърди, че между страните е сключен онлайн Договор за потребителски
кредит SO No 2376 от дата 27.01.2021 г. , като Кредитополучателят го е подписал в Профила
си в платформата на Кредитодателя, въвеждайки SMS персонален индификационен шест
цифрен код, изпратен му от автоматичната системата на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА
КАПИТАЛ" ООД служещ като потвърждение на желанието му и имащ силата на саморъчен
подпис за сключване на Договора на основание чл. 13, ал. 4 във връзка с ал.1 от ЗЕДЕП.
Конкретните действия по отпускане на кредита са описани в Договора и Общите условия,
уреждащи отношенията между „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ CAAAMAНKA КАПИТАЛ" ООД и Д. М.
З. за предоставения от Дружеството потребителски кредит.
Твърди се, че съгласно сключения между страните Договор, Кредитополучателят е
декларирал, че е получил предварително, запознат е и приема всички условия посочени в
преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по
смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ под
формата на СЕФ, както и тези посочени в Общите условия.
1
Ищецът тъврди, че по силата на сключения индивидуален Договор за потребителски
кредит SO No 2376/27.01.2021г. между Д. М. З. и „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА
КАПИТАЛ" ООД е отпуснат кредит в размер на 1500.00 лв. на Кредитополучателя. С
подписване на процесния Договор, Кредитодателят е предоставил сумата, по личната
банкова сметка на ответника, с което Дружеството е изпълнило задълженията си по
Договора, а Кредитополучателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно
условията на сключения договор на 36 месечни погасителни вноски, 35 от които в размер на
70.32 лв., а последната 36-та вноска в размер на 70.20 лв. (включващи главница и договорна
лихва).
Ищецът сочи, че по Договора за кредит, Д. М. З. е извършвала плащания преди
подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК и настоящата искова молба по процесния
Договор със закъснения покриващи само първите четири погасителни вноски и частично
договорна лихва по единадесетата и дванадесетата погасителна вноска, предвид което
задължението й е обявено за предсрочно изискуемо на дата 14.05.2021г. Към настоящия
момент дължимата главница е в размер на 1041.63 лв.
Ищецът сочи, че поради липса на плащане и постъпило от ответника възражение в
производството по чл.410 от ГПК, предявява претенцията си по исков ред. Претендира
разноски.
В едномесечния срок за отговор, ответника изразява становище. Ответникът
възразява, че е уведомен за предсрочна изискуемост на кредита.Сочи, че липсват
доказателства, че изявлението на ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е
достигнало до ответницата преди подаване на заявлението. Ответницата счита, че в
настоящият случай към момента на депозиране на заповедта за изпълнение пред съда,
предсрочната изискуемост по кредита не е настъпила.
Ответницата възразява, че не е била редовен платец. Твърди, че с Решение №
430/22.02.2022г. по гр.д № 14659/2021г. по описа на Районен съд Варна, което е влязло в
законова сила, клаузата от процесния ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ SO №
2376/27.01.202In, сключен между ответницата и ищцовата страна е обявена за нищожна, т.е
задължението породено въз основа на нея е недължимо и все едно същата никога не е
уговаряна. Въз основа на това, остава дължима единствено и само главница и лихва, но при
действителен договор, а при недействителен такъв, само главница.
Твърди, че по договора е заплатила сумата от 1356.35 лева и почти е изплатила
цялата главница по кредита, което показва нейната добросъвестност.
Ответницата излага, че ищцовата страна е обявила по нейни думи, кредита за
предсрочно изискуем от дата 14.05.2021г. и вместо да предяви иск за сумите от датата на
обявяване на предсрочната изискуемост до края на договора, ищеца образува над 9 на брой
производства за отделни вноски от ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ SO №
2376/27.01.2021г., сключен с „Интърнешънъл Саламанка Капитал" ООД, като към всяка от
тях, претендира и присъждане на разноски в размер на платената от по 25лв. и за адвокатско
възнаграждение от по минимум 360 лв. Счита, че е налице една явна злоупотреба с
процесуални права, съгласно чл. 57, ал.2 от КРБ и представляващо нарушение на принципа
за добросъвестност на страните по делата, съгл. чл. 3, изр. 1 -во от ГПК.
Ответницата прави възражение, че сключеният между ДОГОВОР ЗА
ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ SO № 2376/27.01.2021г. е недействителен на специалните
основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК
договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен
процент и условията за прилагането му. В случая в договор за потребителски кредит SO №
2376/27.01.2021 г. е посочен ГПР-45.19%., както и годишен лихвен процент 37.87%. Липсват
обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Визираната неяснота съществено
ограничава правата на кредитополучателя и е основание за недействителност на договор за
2
потребителски кредит SO № 2376/27.01.2021г.
Прави възражение и за нищожност на договора. Моли, съда да отхвърли исковата
молба като неоснователна и недоказана. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
По частно гражданско дело № 1593/2022 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Д. М. З. , ЕГН **********, с адрес: гр. В.
ДА ЗАПЛАТИ на кредитора "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД с ЕИК:
*********, със седалище/адрес на управление: гр. София, п.к. 1324, ж.к. Люлин 9, бл. 963,
ет. 1, офис , сумата от 1041.63 лева (хиляда и четиридесет и един лева и шестдесет и три
лева) – главница, представляващи 25 вноски за периода от 01.02.2022г.до 01.02.2024г., по
индивидуален Договор за потребителски кредит SO No 2376 от дата 27.01.2021 г. сключен
между Д. М. З. /Кредитополучател/ и „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД
с търговско наименование HAPPY CREDIT /Кредитодател/, ведно със законната лихва за
забава върху главницата за периода от подаване на заявлението - 09.02.2022г., до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 25,00 лева (двадесет и пет лева) –
държавна такса, както и сумата от 700,00 лева (седемстотин лева) – адвокатско
възнаграждение.
По делото са представени Индивидуален договор за потребителски кредит SO №
2376/27.01.2021г., ОУ за предоставяне на потребителски кредит; копие от преводно
нареждане от 27.01.2021 г.; копие от Стандартен европейски формуляр от 27.01.2021г.
За установяване на извършениете плащания по делото са представени разписка
0200012630607060/05.03.2021г.; разписка № 0200012643154134/ 08.03.2021г.; разписка №
00200012814151349/ 02.04.2021г.; вносна бележка от 17.05.2021г.; вносна бележка от
07.12.2021г.; вносна бележка от 10.12.2021г.; вносна бележка от 19.07.2021г.; разписка №
0200014859273095/31.01.2022г.; разписка №0200013187283479/31.05.2021 г.; вносна бележка
от 18.04.2022г. и вносна бележка от 28.04.2022 г.
От заключението на назначената и приета от съда, неоспорена от страните ССЕ се
установява, че Размерът на непогасената главница по процесния договор, след като вещото
лице съобрази извършените от ответника плащания и поставеното с решение №
430/22.02.2022г. по гр.д. №14659/2021г. по описа на ВРС е по:При недействителност на
договора При главница по кредита в размер на 1500,00 лв. Извършените плащания в общ
размер 1489,35 лв. Остатък главница 10,65 лв. При действителност на договора Дължимата
главница и лихва при действителност на договора, като съобрази извършените от ответника
плащания и поставеното решение № 430/ 22.02.2022г. по гр.д. №14659/2021г. по описа на
ВРС, с което клаузата за дължима такса за експресно разглеждане в размер на 4368,60 лв. е
обявена за нищожна. Дължимата главница е в размер на 354,45 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният установителен иск е при условията на чл.415, чл.1,т.1 от ГПК, когато
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и същият е подал възражение в срок.
Предявеният иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК и има за предмет да се
установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение.
Съдът намира, че тъй като Интернешънъл Саламанка Капитал ООД, като финансова
институция отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства, това означава, че същото може да бъде
3
определено като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Не е спорно по делото и от представените писмени доказателства се установява, че
между страните е сключен договор за потребителски кредит SO № 2376/27.01.2021г., по
които ответника се е задължил да заплаща сумата от по 41,67 лв. за главница и договорна
лихва 28.65 лв. на 36 вноски, при договорени вноски до 01.02.24г.
Съдът е приел за безспорно между страните, че ответницата е получила сумата от 1
500 лв. по договор за Договор за потребителски кредит SO No 2376 от дата 27.01.2021 г.
Съдът е обявил за служебно известно постановено Решение № 430/22.02.2022г. по
гр.д. №14659/2021г. по описа на ВРС, с което съдът обявява за нищожна клаузата по чл.1 от
Договор за потребителски кредит № SO №2376/27.01.2021г. сключен между Д. М. З. и
Интернешънъл Саламанка Капитал ООД, предвиждаща дължима такса за експресно
разглеждане в размер на 4368,60 лв. поради противоречие със закона на осн.чл.26, ал.1,
предл.1 от ЗЗД.
С отговора на исковата молба ответницата сочи, че са налице нарушения на чл. 11, ал.
1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Съдът счита за неоснователни възраженията на ответницата за
недействителност на договора поради неспазване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК,
доколкото това условие е приложимо при променливи лихвени проценти, а в настоящия
случай изрично е предвидено, че се касае за фиксиран годишен лихвен процент. Договорът
съдържа и необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски.
Налице обаче е нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според
настоящия състав посоченият в договора годишен процент на разходите от 45,19 % не
съответства на действителния такъв. От съдържанието на договора не може да се направи
извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Предвидено
е още при сключването на договора, че кредитополучателят дължи такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на потребителски кредит, която е предвидено да се
заплаща разсрочено, заедно с всяка месечна вноска по договора, като към вноската се добавя
сума от 121,35 лв. Съдът намира, че таксата за експресно разглеждане на заявката за
отпускане на кредита е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването
на годишния процент на разходите – ГПР /индикатор за общото оскъпяване на кредита/ – чл.
19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен
процент плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са
нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход
по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В случая
общото задължение на ответницата е съответно на вписаните в погасителния план –
неразделна част от договора за кредит, сборни плащания, в които изрично е посочено и
задължението за такса експресно разглеждане в размер на 121,35 лв. /месечният размер на
вноската е начислен като сбор от части от главница и договорна лихва, както и таксата за
експресно разглеждане. Плащането на таксата за експресно разглеждане обаче не е отразено
като разход при формирането на посочения в договора ГПР – 45,19 %, въпреки че е
включено в общия дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е
съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на таксата като несъмнен
разход, следва извода, че действителният ГПР би бил значително завишен. При това
4
положение според настоящия състав, макар формално процесният договор да покрива
изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по т. 10 – годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя.
С оглед на това настоящият състав намира, че процесният договор не отговоря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до неговата недействителност съобразно
разпоредбата на чл. 22 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи
лихва или други разходи по кредита.
Трайната съдебна практика приема, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.1
от ГПК за вземане по договор за кредит, за което се твърди предсрочна изискуемост на
кредита, ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост,
не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
Съобразно установената нищожност на клаузите по Договор за потребителски кредит
SO No 2376 от дата 27.01.2021 г., ответницата Д. З. е заплатила вноските до края на
01.01.24г., а последна вноска е дължима на 01.02.2024г. Предсрочна изискуемост не е
обявена защото, тя не е била неизправна страна.
Доколкото към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение не е налице предсрочна изискуемост на договора за кредит, то установителня
иск по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК са неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съобразно даденото разрешение с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 4/2013 гр.София,
18.06.2014 год. компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410,
съответно по чл.417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК при
прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, е съдът в
исковото производство, който е постановил определението за прекратяване.
Съответно настоящият състав следва да обезсили заповедта за изпълнение издадена
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1593/2022г. по описа на ВРС в частта в която е прекратено
производството по иска по чл.422 от ГПК за сумата от 554,18 лв.
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответницата направените в производството разноски.
Предвид обстоятелството, че адв. Д. В. М. е предоставил безплатна правна помощ на
ответницата на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /договор за защита и
съдействие-л.79 от делото/, на същия следва да се присъди минималния адвокатски хонорар
по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. /в редакцията към приключване на съдебното
дирене/. Предвид разпоредбата на чл.78,ал.4 от ГПК, разноски се дължат и при прекратяване
на производството по делото, поради което съдът определя дължимото възнаграждение в
размер на 404,16 лв.
Неоснователно е възражението на ищеца, че ответницата е станала повод за
завеждане на иска и му се дължат разноски, съобразно частта в която производството по
делото е прекратено при оттегляне на иска поради извършено плащане, с оглед
гореизложените мотиви за не настъпила предсрочна изискуемост.
Събразно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК разноски.
Съгласно чл.9 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
5
възнаграждения, за изготвяне на възз.жалба, както и за проучване на гр.дело минималното
възнаграждение е в размер на 400 лева.
Ето защо, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на адв. Д. В. М.
следва да се присъди минималния адвокатски хонорар от 400 лева в производството по
чл.410 от ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД,
ЕИК ********* със седалище гр.София срещу Д. М. З., ЕГН ********** иск с правно
основание чл.422 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД от ЗЗД за приемане на установено в отношенията
между страните, съществуване на вземане в полза на "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА
КАПИТАЛ" ООД , със седалище гр.София сумата от 487,45 лева – главница, по
индивидуален Договор за потребителски кредит SO No 2376 от дата 27.01.2021 г. сключен
между Д. М. З. /Кредитополучател/ и „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД
с търговско наименование HAPPY CREDIT /Кредитодател/, ведно със законната лихва за
забава върху главницата за периода от подаване на заявлението - 09.02.2022г., до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 1593/2022г. по описа на ВРС.
ОБЕЗСИЛВА Заповед изпълнение №862/11.02.2022г. издадена по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 1593/2022г. на ВРС в частта за горницата над 487,45 лв. до присъдените със
заповедта 1041,63 лв.
ОСЪЖДА „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД, ЕИК *********
със седалище гр.София да заплати на адвокат Д. В. М. ат АК-Пловдив сумата в размер на
804,16 лв. (осемстотин и четири лева и шестнадесет стотинки), възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. представляваща
направените разноски в производството по чл.422 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
и в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1593/2022 г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6