№ 12792
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110129857 по описа за 2022 година
Предявен е от ищеца К. Р. Б., ЕГН **********, срещу ответниците Л. И. С.,
ЕГН ********** и Е. И. С., ЕГН **********, положителен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл.54, ал.2 ЗКИР, за признаване за установено
спрямо ответниците, че ищецът е собственик на основание договор за дарение на
реална част с площ 14,00 кв. м. от поземлен имот с ***** по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-29/27.05.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК с последно
изменение, засягащо имота, от 22.03.2011 г., номер по предходен план: 52, кв. 10,
парцел VII, която част е разположена по север-североизточната му граница и е заснета
погрешно като част от съседния собствен на ответниците поземлен имот с ***** по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 29/27.05.2010 г., номер по предходен план 49,
кв. 10, парцел VI.
Ищецът К. Р. Б. твърди, че е собственик на основание договор за дарение,
обективиран в *****, на следния недвижим имот: поземлен имот с ***** по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-29/27.05.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК с
последно изменение, засягащо имота, от 22.03.2011 г., представляващ ***** по
регулационния план на с. Горни Богров, одобрен със Заповед № РД-09-178/22.08.1989
г. и действащия преди него РП, одобрен със Заповед № 2329 от 15.08.1969 г. на
председателя на ИК на ОбНС – Кремиковци. Преди това неговият праводател Р И Б. е
бил собственик на имота въз основа на Нотариален акт № 157, том ІІІ, дело № 367 по
давност. Поддържа, че ответниците са собственици на съседен на описания имот, а
именно – на поземлен имот с ***** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
29/27.05.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ УПИ VI-49 от кв.
10 по регулационния план на с. Горни Богров, одобрен със Заповед № РД-09-
178/22.08.1989 г. и действащия преди него РП, одобрен със Заповед № 2329 от
15.08.1969 г. на председателя на ИК на ОбНС – Кремиковци. Ищецът излага
съображения, че в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Горни Богров,
одобрени със Заповед № РД-18-29/27.05.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, е
допусната грешка, изразяваща се в несъответствие с приложения регулационен план на
селото, като част с площ от 14 кв. м. в север-североизточната граница от собствения на
ищеца имот била заснета погрешно като част от съседния имот, собственост на
ответниците. Твърди, че по негово заявление е издадена Заповед № 18-9407/23.11.2016
г. на Началника на СГКК – гр. София, с която е одобрено изменение на КККР на с.
1
Горни Богров, одобрени със Заповед № РД-18-29/27.05.2010 г. на изпълнителния
директор на АГКК, за привеждане на границите на поземлени имоти с идентификатори
16448.7721.197, 16448.7721.192 и 16448.7721.198 в съответствие с границите на *****
по регулационния план на с. Горни Богров, одобрен със Заповед № 2329 от 15.08.1969
г. Посочва, че ответниците не били съгласни с посоченото изменение, а заповедта била
отменена с влязло в сила решение на ВАС, поради наличие на спор за материално
право, поради което предявява настоящия установителен иск за собственост.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците Е. И. С. и Л. И. С., чрез адв. Е. Колева, с който оспорват иска при
възражения, че процесната имотна граница е нанесена правилно в действащите сега
КККР на с. Горни Богров, тъй като никога не е била променяна през годините с
одобряването на съответните регулационни планове и техните изменения. Посочват, че
по границата между двата имота била изградена ограда от каменна зидария по линия
на две постройки, построени в имота на ищеца. Поддържат, че със сега действащия
регулационен план на с. Горни Богров, одобрен със Заповед № РД-09-178/22.08.1989 г.,
регулацията не е приложена, като западната граница на имота на ищеца и постройките
в него не били нанесени. В условията на евентуалност, правят възражение, че са
придобили процесната реална част от 14,00 кв. м. поради изтекла в тяхна полза
придобивна давност през периода от 1961 г. до настоящия момент, през който техният
наследодател Иван С., а след смъртта му - и те самите, са владели същата
непрекъснато. Поради изложените съображения молят иска да бъде отхвърлен и
претендират разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Представен е Протокол за делба от 30.6.1945 г. на Новоселски околийски съд,
съгласно който **** И. Б. получава в дял нива на м. Ханът от 1,2 дка при съседи: шосе,
*** и **** (л.146-251)
По делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 158,
том ІІ, дело № 368/1970 г., видно от който на 09.05.1970 г. ищецът К. **. е придобил
собствеността върху дворно място без сградите в него при съседи: от две страни улици,
**** и собствено място, съставляващо парцел ІІІ-38 в кв. 10 по плана на село Горни
Богров, с площ от 570 кв.м., а с Нотариален акт за дарение на недвижи имот ***** г. е
придобил и построената в имота сграда.
Дарителят **** И. Б. е придобил процесния имот по давност, видно от
приложения по делото Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот
придобит по давност ****
Съгласно представената Скица на поземлен имот № 15-1282468-25.11.2021 г.
процесния имот е с идентификатор 16844.7721.197 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-29/27.05.2010 г., с адрес на
имота: *****, с площ 561 кв.м., номер на предходен план 52, квартал 10, парцел VІІ,
при съседи: *****
По делото е приложена Заповед № 18-9407/23.11.2016 г. на началника на СГКК –
София, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастрални регистри на
село Горни Богров, ЕКАТТЕ 16448, одобрена със Заповед № РД-18-29/27.05.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК и съгласно скица- проект № 15-255844-19.06.2015
г., състоящо се в изменение на границите на поземлен имот с идентификатор
16448.7721.197, 16448.7721.192 и 16448.7721.198 в съответствие с границите на УПИ
VІІ-52 (стар ІІІ-38), кв. 10 по регулационния план на с. Горни Богров, район
Кремиковци, одобрен със Заповед № 2329/15.08.1969 г.
Приложена е и скица- проект № 15-255844-19.06.2015 г. за изменение на
поземлени имоти с идентификатори 16448.7721.197, 16448.7721.192 и 16448.7721.198.
Горната заповед е отменена с Решение № 8115/17.12.2019 г., постановено по
дело № 11245/2017 г. по описа на АССГ, оставено в сила с влязло в сила Решение №
9887/20.07.2020 г. по адм.дело № 4704/2020 г. по описа на ВАС.
2
Представено е и Удостоверение за наследници изх. № КГБ22-УГ51-8 от
31.01.2022 г. на СО – район „Кремиковци“ на **** И. Б., починал на 30.01.1980 г.
(л.245), както и на Иванчо Б. Стойчов (л.332-335).
По делото е представен Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 161,
том III, дело № 182/1961 г., с който Иван Асенов С. е придобил собствеността върху
празно дворно място от 847 кв.м., находящо се в село Горни Богров, урегулирано в
парцел IV-37, кв. 10 по плана село Горни Богров, при съседи: улица, Миро Дойчов
Недков с парцел IX-37 и **** И. Б..
Представен е и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит
по регулация № 22, том II, дело № 206/1982 г., с който Иван Асенов С. е признат за
собственик на основание чл. 134, ал.2 от ЗТСУ на следния недвижим имот, придаден
по регулация към собствения му парцел IV-37 от кв.10 по плана на село Горни Богров,
а именно: празно дворно място от 53 кв.м., при съседи: парцел IV-37, улица, парцел
VIII-35 и парцел V-35, което се заема от имот с пл.№36, собственост на Методи
Цветанов. В нотариалния акт е посочено, че придаваемото място е придобито по
силата на утвърден със Заповед № 526 от 1980 г. на отдел САБ при Кремиковски НС
дворищнорегулационен план на кв. 10 по плана на местността Горни Богров.
По делото е приложен Протокол за оглед, извършен на 12.12.2016 г. от
служители при СО – район „Кремиковци“.
Видно от приложеното Удостоверение за наследници с изх. № КГБ22-УГ51-190
от 01.11.2022 г. Иван Асенов С. е починал на 08.04.1985 г. и е оставил за наследници
ответниците Л. И. С. и Е. И. С..
По делото е представена административна преписка с вх. № 01-137746-
14.05.2015 г. на СГКК – София във връзка с предприети действия по искане на ищеца
за изменение на кадастралния план и кадастрален регистър по отношение на
процесната реална част от имота.
По делото е представен разписен лист, както и комбинирани скици, Заповед №
10277/16.09.1942 г. за изменение на дворищната регулационна линия между двата
парцела, Заповед № 14/29.8.1969 г. за одобряване сливането на парцелите I, II и III ок
кв. 10 по регулационния план на с. Горни Богров, Заповед № 79/24.04.1970 г., с която е
одобрено разделянето на парцел VII 33а на три парцела VII 33a, XI 33a и XII 33а.
В хода на делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите
Асен Николайчов Стойков, Младен Георгиев Цветков, Божидар Григоров Костадинов
и Васил Асенов Младенов.
В своите показания св. Стойков изнася данни, че познава страните по делото от
махалата, живеят в село Горни Богров, ул. „Люлин“ № 9, а свидетелят живее през една
улица от тях. К. Б. живее на ул. „Люлин“ откакто се е родил. Имотът го има от баща си
и дядо си, които са живели на същото място. От както познава мястото, между имотите
на К. и Е. има кирпичена ограда, висока около 1,6 м. Не знае да има стопански
постройки до оградата. Имотът си е един и същи откакто свидетеля го помни, не е по-
малък или по-голям – както си го спомня преди, така си изглежда и сега.
В своите показания св. Цветанов изнася данни, че с Е. и К. са комшии и не са
имали никакви проблеми. На Е. баща му купил този парцел през 1962 г. Оградата си я
има отпреди да го купи, а предишният собственик премахнал всички стопански
постройки и останала само оградата такава, каквато си е и сега. Основата на оградата е
около 30 см. и нагоре е кирпич, широка е около 50 см. и висока около 2 м., дълга около
15-20 м. Не знае да е местена оградата, така е откакто бащата на Е. купил имота. И
предишният собственик не е местил оградата. Оградата е стара и е поддала, наклонена
е. От страната на К. няма постройки, има празно място от оградата до къщата на К. има
около 2-3 м. Навътре от оградата от страната на К. има кошара, до която няма ограда,
тъй като е навътре. Иван живеел семейно там, след това се родил Е. и цялото семейство
и до днес живеят там. На К. в имота са живели майка му, баща му и братята му, а сега
там живее Киро. Имотът му е по наследство от баща му и дядо му. Баща му на К.
разделил имота между трите си деца, като между трите имота няма ограда, отстрани
има ограда, но между тях самите няма.
3
В своите показания св. Костадинов изнася данни, че познава К., той бил шивач,
познава и Е., бил приятел с родителите му и е ходил в дома им. Свидетелят посочва, че
живее на 150-200 м от тях. Мястото, където живее в момента Е. е било на бащата на
дядо Асен. Според свидетеля дуварът е леко напред. Улицата била по-тясна и дуварът
леко влизал в улицата.Оградата е между 60-70 см., в лошо състояние, наклонена е към
Е. и той е сложил подпори. Отдолу на оградата има около 15-20 см. камък, а нагоре 50-
60 см. кирпич. Е. си слага там колата. Свидетелят си спомня имота от 1963 г. – 1964 г.
и оградата не е местена. Ходил е с баща си в имота на Е., последно ходил преди 3-4
дни. Ходил е и в имота на К.. Не знае кой е строил оградата, но мисли, че е
предишният собственик на имота на Е.. Не знае за дрязги между Е. и К.. В имота имало
кошари много отдавна, но са бутнати. В имота на К. има една кошара, която е далеч от
оградата, след това е къщата, където няма ограда. Дуварът продължава от кошарата до
улицата и до къщата. На Киро къщата е на улицата, между къщата и дувара има около
метър разстояние, където няма ограда. Оградата започва от улицата от вътрешността на
имота на Е., има прекъсване – една чупка, в която чупка стои кошарата на К., която е
залепена за кирпичената ограда. В имота на К. има стопански постройки, тъй като той
отглежда животни – намират се от към улицата и откъм имота на Е.. Къщата на К. си я
има откакто познава баща му, преди К. та са живели родителите му. Братята му
направили къщи на западната граница.
В своите показания св. Младенов изнася данни, че познава и двете страни.
Ищецът живее на ул. „Люлин“ № 8 в кв. „Горни Богров“. Там има дворно място,
стопански постройки, гараж и къща. Имотът го има по наследство от **** И. Б., а
последният по наследство от Иванчо Б.. Владее го много отдавна, от началото на ХХ в.
След бабата и дядото на свидетеля в имота остава да живее тримата му вуйчовци. К. се
е родил там. Свидетелят посочва, че е наследник на Благородна Р.а Младенова и по
наследство е собственик на имот в западната част. Имотът се намира на три улици –
Христо Ботев, Люлин и Шабаница, не знае колко е голям, но знае, че от него са взети
части за тези три улици, а останалата част е разделена на четири за всеки наследник.
Има ограда между К. и Ангел, тя от много отдавна, масивна е с камъни, а отгоре
кирпич и керемиди. Свидетелят заявява, че познава Е. и Любчо от 60-те години и от
тогава знае, че живеят там. Бил скоро в имота и ограда си е там. Широка е около 50 см.
и висока около 1,80 м. Не знае за проблеми между **** и родителите на Е..
От заключението по приетата съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж.
Г. Г. Н., което съдът възприема като обективно, компетентно и професионално
изготвено, се установява, че границата между УПИ VI-49 и УПИ VII-52, кв. 10 по
действащия регулационен план на с. Горни Богров, одобрен със Заповед № РД-09-
178/22.08.1989 г. на председателя на ИК на ОбНС – Кремиковци не е идентична с тази
между съседните имоти с идентификатори 16448.7721.192 и 16448.7721.197, съобразно
одобрената кадастрална карта и регистри със Заповед № РД-18-29/27.05.2010 г.
Максималната разлика между границата по КККР и регулационната линия достига от
0,50 м, което е извън границите на допустимата точност, съгласно чл. 82, ал.2, т.2 от
Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. Границата между УПИ VI-49 и УПИ VII-52, кв.
10 по действащия регулационен план на с. Горни Богров, одобрен със Заповед №
2329/15.08.1969 г. е идентична с тази между съседните имоти с идентификатори
16448.7721.192 и 16448.7721.197, съобразно одобрената кадастрална карта и регистри
със Заповед № РД-18-29/27.05.2010 г. Вещото лице е установило, че границата по
проекта за изменение по отменената Заповед № 18-9407-23.11.2016 г. на Началника на
СГКК- София, съгласно скица-проект № 15-255844-19.06.2015 г. към нея е идентична
на границата между УПИ VI-49 и УПИ VII-52, кв. 10 по действащия регулационен
план на с. Горни Богров, одобрен със Заповед № РД-09-178/22.08.1989 г. на
председателя на ИК на ОбНС – Кремиковци в рамките на допустимата точност.
Границата по проекта за изменение по отменената Заповед № 18-9407-23.11.2016 г. на
Началника на СГКК- София, съгласно скица-проект № 15-255844-19.06.2015 г. към нея
е идентична на границата между УПИ VI-49 и УПИ VII-52, кв. 10 по действащия
регулационен план на с. Горни Богров, одобрен със Заповед № 2329/15.08.1969 г. в
рамките на допустимата точност. Вещото лице е установило, че със Заповед № РД-09-
178/22.08.1989 г. на председателя на ИК на ОбНС – Кремиковци е одобрен
4
кадастралния и регулационен план на с. Горни Богров, като границата по кадастралния
план между съседните имоти не е идентична с регулационната линия с изключение на
участъка от ул. „Христо Ботев“ до сграда 3. Изготвило е комбинирана скица за
имотните граници, според действащи планове, одобрени със заповеди от 1930 г., 1939
г., 1942 г., 1969 г. и 1989 г., като разликите се приемат за нормални. След извършен
оглед на мястото вещото лице е установило, че на място по цялата граница на имотите
съществува масивна ограда с изключение на участък от 7,60 м до сграда 3, където
липсва. Изградена е от кирпични тухли с основа от реден камък и покрита с керемиди.
На места е силно наклонена и подпряна с метален кол. По данни на К. Б. оградата е
строена около 1930 г., а по данни на Е. С. около 1900 г. Няма писмени данни за
момента на постояване, но същата видимо изглежда много стара. Местоположението
на оградата не е променяно през годините или поне няма данни и белези за
преместването й. Вещото лице е установило, че по отношение на регулационния план
от 1989 г. липсват данни за уреждане на сметки по регулация (договори, заплащане).
На място вещото лице извършило геодезическо заснемане на оградата, което съвпада с
извършеното такова и приложено на л. 151 от делото. Изготвило е комбинирана скица
№ 6, която показва, че има разлика в границата от кадастралната карта и
геодезическото заснемане на оградата.
В съдено заседание вещото лице посочва, че на приложената дворищна
регулация от 1942 г. на скицата е отразено, че при урегулирането на имотите, каква
част се придава към съответното УПИ и след извършена проверка, вещото лице е
установило, че липсват документи за уреждане на сметки по регулация, поради което
не може да каже с категоричност дали е приложена регулацията или не.
От заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза се
установява, вещото лице е означило върху изготвена комбинирана скица за пълна или
частична идентичност на процесния имот и УПИ VI-49 и УПИ VII-52, кв. 10, одобрен
със заповед от 1989 г., местоположението на спорната площ, с която се увеличава
площта на процесния имот с цифри. Изготвило е и комбинирана скица на поземлени
имоти с идентификатори 16448.7721.192 и 16448.7721.197 по КККР на село Горни
Богров, одобрен със Заповед № РД-18-29/27.05.2010 г., УПИ VІ-49 и УПИ VІІ-52, кв.
10 по плана за регулация на с. Горни Богров, одобрен със Заповед № РД-09-
178/22.08.1989 г. на председателя на ИК на ОбНС – Кремиковци и проект за изменение
на КККР по отменената Заповед № 18-9407-23.11.2016 г. на Началника на СГКК-
София. На скицата са отразени граничните точки с изведени координати в коориднатна
систева „БГС 2005 координатна“ като е щрихована спорната част с площ от 10 кв.м.
Вещото лице е установило, че за имот с пл. № 38 е налице идентичност на границите
му в описаните кадастрални планове, използвани за основа на регулационните планова
от 1930 г. до 1989 г. По нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот
№ 157 от 09.11.1970 г., са описани 4 УПИ с техните номера съседи и площ. Същият е с
година на издаване 1970 г., поради което вероятно стъпва на регулационния план,
одобрен със Заповед № 2329 от 15.08.1969 г. Описанието на имота по този нотариален
акт кореспондира с граници и съседи с изменението на регулационния план, одобрен
със Заповед № 2329 от 15.08.1969 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предмет на иска по чл. 54, ал. 2, ЗКИР е установяване правото на собственост
на ищеца върху реална част от 14 кв. м., придадени към УПИ VІІ-52, съгласно
регулационния план на село Горни Богров, одобрен със Заповед № РД-09-
178/22.08.1989 г. на Председателя на ИК на ОбНС – Кремиковци, а по актуалния
кадастрален план поземлен имот с идентификатор 16448.7721.197 и е налице
непълнота и грешка в кадастралната основа при отразяването на имотите, изразяващо
се в неправилното й заснемане като част от имота на ответниците с ***** в
действащите КККР на с. Горни Богров, одобрени със Заповед № РД-18-29/27.05.2010 г.
на изпълнителния директор на АГКК. Правният интерес от иска се състои във
възможността при установяване на правото към един предходен момент да се извърши
поправка в кадастъра и ако тя е релевантна за регулационните предвиждания, да се
5
извърши изменение и на регулационните планове.
Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено
от чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът следва да докаже в процеса правнорелевантните факти,
включени във фактическия състав на чл. 54, ал. 2 ЗКИР: да установи правото си на
собственост върху процесната реална част от имот, придобит на наведеното основание,
както и наличието на твърдяната грешка в кадастралния план по отношение на тези
реални части. В тежест на ответниците е да докажат твърдените от тях обстоятелства,
от които черпят изгодни за себе си права, включително възражението си с правно
основание чл. 79 ЗС, че са придобили процесната реална част от 14 кв. м., като са
владели същата явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано в продължение на 5
години, считано от датата на твърдяното придобиване и установяване на фактическа
власт върху имота през 1961 г.
Съгласно отразеното в мотивите по т. 4 от ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС
определението, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, следва да се тълкува не изолирано, а
във връзка с цитираните разпоредби (чл. 2, ал. 5 и чл. 51 ЗКИР), в смисъл че
установяването, както на спорното право на собственост, така и на неточното
отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска,
респективно към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по
същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната
карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или
погасяване на правото. В този случай съдът следва да установи на кого принадлежи
правото на собственост върху частта от имота, засегната от несъответно отразените
граници и да установи действителните граници на имотите към момента на
изработването на кадастралната карта, като подлежи на изследване положението на
имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се
съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило
трансформиране на регулационните граници в имотни, както и всички други факти,
водещи до промяна на границите. Пространственият обхват на правото на собственост
се определя от регулационните линии, които очертават границите на парцела и в тези
граници то следва да бъде защитавано с иска за собственост (в този смисъл е
практиката на ВКС - решение № 1957 от 01.11.1995 г. по гр. д. № 2423/1993 г., решение
№ 417 от 18.06.2009 г. по гр. д. № 1292/2008 г., решение № 442 от 09.09.2009 г. по гр. д.
№ 1003/2008 г.).
Следва да се разграничава момента на влизане в сила на кадастралната карта,
респ. последния кадастрален план или картата на възстановената собственост,
послужили като основа на подробния устройствен план и моментът, към който се
доказва правото на собственост. Моментът, към който се доказва правото на
собственост е този, когато е допусната грешката или непълнотата или е възникнал
спорът за материално право, а не е задължително моментът на приемане на
кадастралната карта.
Предвид изложеното по-горе съдът намира следното:
От представените по делото писмени доказателства може да се обоснове
несъмнен извод, че ищецът се легитимира като собственик на поземлен имот с *****
по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-29/27.05.2010 г. на изпълнителния директор
на АГКК с последно изменение, засягащо имота, от 22.03.2011 г. и номер по предходен
план: 52, кв. 10, парцел VII. Имотът първоначално е бил придобит от Р И Б. въз основа
на извършена делба, след което последният го е дарил на ищеца. В този смисъл от
заключението на допълнителната СТЕ се установи, че имотът, описан в т. 30 от дял 3,
р. ІІІ от Протокол по частно гражданско дело № 81 за делба на наследството на Иванчо
Б. Стойков с пл. № 38 е идентичен по отношение на границите му във описаните
кадастрални планове, използвани за основа на регулационните планове от 1930 до 1989
г.
В конкретния случай при анализ на доказателствената съвкупност и от
неоспореното първоначално заключение на СТЕ се установи, че границата между УПИ
VI-49 и УПИ VII-52, кв. 10 по действащия регулационен план на с. Горни Богров,
одобрен със Заповед № 2329/15.08.1969 г. е идентична с тази между съседните имоти с
6
идентификатори 16448.7721.192 и 16448.7721.197, съобразно одобрената кадастрална
карта и регистри със Заповед № РД-18-29/27.05.2010 г. Имотната граница е идентична
и съобразно предходните планове, съответно: кадастрален и регулационен план за
уличната регулация на с. Горни Богров, одобрени със Заповед № 3945 от 1930 г.;
Поправка –изменение на плана на уличната регулация, утвърден със Заповед №
6291/16.11.1939 г., който е на база кадастрален и регулационен план за уличната
регулация на село Горни Богров, приет със Заповед № 3945/1930 г. и Заповед №
536/1930 г. за дворищната регулация; Изменение на плана за регулация за УПИ ІІІ-38,
ІХ-37 и ІV-37, кв. 10 на село Горни Богров, одобрен със Заповед № 10277 от 16.09.1942
г. и е на база кадастрален и регулационен план, одобрен със Заповед № 3945/1930 и
Заповед № 536/1930 г.; и Изменение на регулационния план на село Горни Богров за
УПИ І-38, ІІ-38 и ІІІ-38, кв. 10, одобрено със Заповед № 2329 от 15.08.1969 г. на база
кадастрален план и регулационен план на уличната регулация на село Долни Богров,
приет със Заповед № 3945/1930 г. и Заповед № 536/1930 г.
Несъответствие между границите между двата имота е налице единствено,
съобразно регулационния план на село Горни Богров, одобрен със Заповед № РД-09-
178/22.08.1989 г. на Председателя на ИК на ОбНС – Кремиковци.
При тези данни съдът съобрази, че от първия благоустройствен закон от 1898 г.
до влизане в сила на изменението на ЗТСУ от ДВ бр. 34/2000 г. на 1.01.2001 г.
дворищно-регулационните планове имат непосредствено отчуждително действие.
Съгласно чл. 39, ал. 3 ЗПИНМ и чл. 110 ЗТСУ - в момента на влизането в сила на
дворищната регулация частите от дворни места, придадени към съседен парцел се
считат за собственост на лицето, на което е принадлежал имотът, за който е отреден
парцелът. Така с изменението на дворищната регулация най-често части от имот,
които са собственост на едни лица се отреждат за друг имот, който е собственост на
трети лица, и това отреждане става кадастрална основа за имота, към който са
придадени съответните части. Предвиденото заплащане на обезщетение не е елемент
от фактическия състав на отчуждаването и съответно не рефлектира върху момента на
преминаване на собствеността, който настъпва от влизане в сила на заповедта, с която
регулационният план е одобрен. Определеното обезщетение поражда само
облигационни правоотношения между собственика на имота, от който се отчуждава
част и този, притежаващ съседния имот, към който тази част се придава. В това именно
се състои непосредственото отчуждително действие на дворищнорегулационния план
относно придаваемото се място. При този режим след влизане в сила на регулационния
план правото на собственост върху имотите, послужили за кадастрална основа, се
преобразува в право на собственост върху парцелите, които са отредени за тези имоти,
но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е
приложена, тъй като до тогава при евентуалното й изменение или създаване на
цялостна нова регулация се изхожда от първоначалното положение на имотите. Това
означава, че отчужденията по дотогавашната регулация отпадат с обратна сила и се
счита, че към парцела не се е придавал имот на друго лице, т.е. действието й е
подчинено на условие от прекратителен характер. Последното е относимо именно за
последното изменение на регулационния план, одобрено със Заповед № РД-09-
178/22.08.1989 г. на Председателя на ИК на ОбНС – Кремиковци, когато е изменена
имотната граница между УПИ VІ-49 и УПИ VІІ-52, кв. 10. В този смисъл от
заключението на СТЕ се установи, че имотната граница съгласно регулационния план,
одобрен със Заповед № РД-09-178/22.08.1989 г. на Председателя на ИК на ОбНС –
Кремиковци и видно от изготвените комбинирани скица № 1-1 и № 1-2 се изменя, като
част от поземлен имот VІ-49, заключена между т. 1,2,3, 4 и 9 и между точки 4,5,6,7,8 се
придават към поземления имот на ищеца VІІ-52, която част, според заключението е с
площ от 10 кв.м.
Както беше посоченото по-горе, от заключените на СТЕ се установи, че
имотната граница преди изменението на регулацията през 1989, назад във времето до
най-стария наличен план, приет със Заповед № 3945/1930 г. не е изменяна, с
изключение на малките разлики, поради чупката на границата между имотите. Съдът
съобрази също така, че в приложения по делото Нотариален акт за продажба на дворно
място № 161, том ІІІ, дело № 182/1961 г., с който наследодателя на ответниците
7
придобива парцел ІV-37, кв. 10 е посочено, че регулационните сметки не са уредени и
остават да бъдат уредени от купувача. Същевременно от заключението на СТЕ се
установи, че с изменението на регулацията през 1942 г. (действалата преди
придобиването на имота от наследодателя на ответниците) имотната граница спрямо
кадастралната карта е била изместена към имота на ищеца, но с приемането на плана
от 1969 г. е налице пълно съвпадение с кадастралната карта и е върнато старото
положение. Следователно в плана от 1969 г. парцелните граници на двата имота са
съвпадали с имотните граници. Предвид това следва да се приеме, че действителната
имотна граница, респективно вярната кадастрална основа е тази от приетия
регулационен план от 1969 г.
Следващото изменение на регулационния план е през 1989 г., с който видно от
комбинираните скици, изготвени от вещото лице по СТЕ е налице измествана на
границата между имотите на страните към имота на ответниците, в резултат на което
от имота на ответниците се придава част към имота на ищците. При това положение
съдът следва да извърши преценка дали този план е приложен. Преценката дали е
приложен заварен от ЗУТ действащ дворищнорегулационен план се извършва само на
две основания – платено обезщетение за придаваемите части или завладяването им и
изтекли към 1.01.2001 г. десет години. В конкретния случая по отношение на
регулационния план, приет през 1989 г., по делото не бяха събрани доказателства,
които да установят уреждане на сметки между собствениците на двата имота. До
същото заключение е стигнало и вещото лице по първоначалната СТЕ, което при
извършените проверки не е открило договори или други документи, удостоверяващи
разплащане на обезщетение.
Не е налице и другата хипотеза, която може да обоснове извод за приложение на
плана, а именно, че върху придадената част е била упражнявана фактическа власт
повече от 10 години. Тъкмо обратното, от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели се установи, че оградата между двата имота съществува от 1900 – 1930 г. и
същата не е премахвана или измествана. Този факт беше потвърден и от заключението
на СТЕ, вещото лице по която след извършен оглед е констатирало, че няма данни
оградата да е премествана и същата на вид изглежда много стара. Следователно
придаваемата въз основа на регулационния план от 1989 г. част никога не е била
завладявана от ищеца, а същата е владяна единствено от ответниците. Следователно
регулационния план от 1989 г. не е приложен в сроковете по §6, ал.2 и ал.4 ПЗР на ЗУТ,
поради което и по силата на §8, ал.2 ПЗР на ЗУТ отчуждителното му действие отпада.
Предвид изложеното в случая не се касае за грешка при кадастралното
заснемане и отразяване на имотите, доколкото същите правилно са заснети и отразени,
съобразно последния приложен регулационен план от 1969 г.
След като не е доказано правото на собственост на ищеца върху спорната реална
част, съдът не следва да разглежда възражението на ответниците за придобиване на
процесната реална част, а от друга страна и при положение, че регулационния план
1989 г. не е бил приложен, не е настъпил транслативния ефект и придаваемата част е
останала част от имота на ответниците и същите се легитимират като собственици на
основание наследствено правоприемство.
Въз основа на всичко изложено съдът намира, че предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и предвид своевременното направено искане в тази
насока, ответниците имат право на сторените от тях разноски. Ответникът Л. И. С. е
претендирал разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. Ответникът Е. И. С. е претендирал
разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК за платен депозит за СТЕ в
размер на 400 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца К. Р. Б., ЕГН **********, срещу
ответниците Л. И. С., ЕГН ********** и Е. И. С., ЕГН **********, положителен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл.54, ал.2 ЗКИР, за
признаване за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на основание
договор за дарение на реална част с площ 14,00 кв. м., а според заключението на СТЕ
10 кв.м. от поземлен имот с ***** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
29/27.05.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК с последно изменение, засягащо
имота, от 22.03.2011 г., номер по предходен план: 52, кв. 10, парцел VII, която част е
разположена по север-североизточната му граница и заключена между цифри
1,2,3,4,5,6,7,8 и 9 на комбинирана скица № 1 към допълнителната СТЕ, и е заснета
погрешно като част от съседния собствен на ответниците поземлен имот с ***** по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 29/27.05.2010 г., номер по предходен план 49,
кв. 10, парцел VI.
ОСЪЖДА К. Р. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Л. И. С., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 450 лв. – разноски в
производството.
ОСЪЖДА К. Р. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Е. И. С., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 850 лв. – разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9