Р Е Ш Е Н И Е
гр. Елин Пелин, 23.10.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА и при участието на прокурор МАРИЯ СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от председателя ЧНД № 270/2019 г.,
Р
Е Ш И :
НАСТАНЯВА на основание чл. 155 ЗЗ К.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***, на задължително лечение в „Център за психично здраве София“ ЕООД, гр. София 1202, бул. „Сливница” № 309, като ОПРЕДЕЛЯ срок на настаняването и лечението – ЕДИН МЕСЕЦ при СТАЦИОНАРНА ФОРМА на провеждане на лечението.
НАЗНАЧАВА Р.Б.Р., с адрес: ***, за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на нейния син К.И.В., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в седмодневен срок от днес пред Софийски окръжен съд.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението на основание чл. 163, ал. 2 ЗЗ, като обжалването на решението не спира изпълнението му.
ВЪЗЛАГА привеждането на решението в изпълнение на „Център за психично здраве София“ ЕООД, като при необходимост да се ползва съдействие на органите на МВР.
Препис от решението незабавно да се изпрати на „Център за психично здраве София“ ЕООД за сведение и изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОТИВИ
към решение от 23.10.2019 г. по ЧНД № 270/2019
по описа на РС Елин Пелин
Производството е по реда на чл. 155 и сл. от Закона за здравето (ЗЗ).
Образувано е по искане на прокурор от Районна прокуратура – гр. Елин Пелин за настаняване на задължително лечение в специализирано заведение на К.И.В., ЕГН **********, с адрес: ***. В искането се твърди, че К.И.В. има психично проблеми, като на 10.08.2019 г. преследвал с брадва майка си Р. и съпругата на брат си А.. При пристигането полицаите видели К.И.В. с брадва в ръце, като си говорил сам и се държал неадекватно.
В съдебно заседание прокурорът поддържа искането. В хода на съдебните прения прокурорът сочи, че са налице предпоставки за настаняване на К.И.В. в задължително лечение съобразно заключението на психиатъра.
Защитникът на освидетелствания – адв. П., намира депозираното искане от Районна прокуратура – гр. Елин Пелин за основателно, като счита, че с оглед заключението на вещото лице следва да се приложи стационарно лечение, което е в негов интерес и на околните.
В съдебно заседание освидетелстваният К.И.В. заявява, че нищо не знае. В последната си дума сочи, че иска да се прибере в къщи и да се лекува.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
К.И.В. е роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ:***, неженен, със средно образование, безработен, неосъждан и с ЕГН **********.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че през 2012 г. К.И.В. претърпял сърдечна операция – сложена му изкуствена клапа, след която се променил и станал нервен. Жената, с която живеел, го напуснал заедно с двете им деца. К.И.В. останал без работа и започнал да скита по улиците, като не се прибирал в с. Петково с месеци. През май 2019 г. К.И.В. се прибрал в дома си в с. Петково, след което говорил много трудно и неразбираемо, като правил мимики и жестове. Освен това според майка му Р.Б.Р. нищо не помнел. Когато К. пиел, ставал агресивен. На 10.08.2019 г. К.И.В. бил пиян, взел една брадва и започнал да гони майка си и сестрата на брат си – свидетелката А.М.. К.И.В. псувал майка си и я ударил, но „наблегнал“ на свидетелката А.М.. Извикали полиция, а К.И.В. бил неадекватен. Р.Б.Р. сочи, че К.И.В. хвърлял камъни по колите и чупил чинии, а веднъж сложил разклонител във вода, но майка му го спасила.
Видно от заключението на вещото лице д-р Ц.П. по назначената съдебно – психиатрична експертиза, че К.И.В. страда от „Органично разстройство на личността. Параноиден синдром. Начална деменция.“. По време на прегледа се установяват някои съществени нарушения в областта на емоциите, волята и най-вече в интелектуално-паметовокогнитивната сфера. Налице са психотични изживявания като халюцинации, налудности, конфабулации и делириозни епизоди. Напълно некритичен към поведенческите си нарушения, с поведение изводимо единствено от личните му потребности към момента. Под влияние на психопатологичната си продукция може да бъде опасен за своите и на околните здраве и живот. Налага се задължително стационарно лечение за срок от един месец в ЦПЗ София ЕАД. К.И.В. не може да дава информирано съгласие за лечението си, поради което е необходимо определянето на лице по чл. 162, ал. 3 ЗЗ – майка му Р.Б.Р..
Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на Р.Б.Р. и А.А.М., заключението на съдебно-психиатричната експертиза на вещото лице д-р Ц.Д.П..
Събраните по делото гласни доказателства са непротиворечиви, взаимно се допълват и напълно съответстват помежду си досежно фактите и обстоятелствата, релевантни за настоящото производство. Съдът намира, че заключението на съдебно-психиатричната експертиза на вещото лице д-р Ц.Д.П. следва да бъде кредитирана и възприето изцяло.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна.
Съгласно чл. 155 ЗЗ на задължително настаняване и лечение подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗ, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им. Лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЗ са психичноболни с установено сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване; както и тези с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция.
От приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-психиатрична експертиза безспорно се установи наличието на медицинския критерий за задължително настаняване и лечение на освидетелствания К.И.В., а именно че същият страда от заболяване по чл. 146, ал. 1, т. 1 ЗЗ.
От събрания по делото доказателствен материал се установи наличието и на юридическия критерий за задължително лечение, а именно поради заболяването си освидетелстваният К.И.В. може да извърши престъпление, което представлява опасност за близките му и застрашава сериозно здравето му .
С оглед изложеното по-горе, след придобиване на непосредствено впечатление за състоянието на освидетелствания К.И.В. и като взе предвид становището на вещото лице, съдът намира, че К.И.В. следва да бъде настанен на задължително лечение в „Център за психично здраве София“ ЕООД, гр. София 1202, бул. „Сливница” № 309, като се определи срок на настаняването и лечението от един месец при стационарна форма на провеждане на лечението.
Вещото лице е установило, че освидетелстваният К.И.В. не е способен да дава информирано съгласие за лечението си, поради което е необходимо определянето на лице по чл. 162, ал. 3 ЗЗ, а именно: майка му Р.Б.Р., с адрес: ***.
Съдът намира, че на основание чл.
163, ал. 2 ЗЗ следва да постанови, че обжалването на решението не спира
изпълнението му.
Направените в хода на производството разноски остават за сметка на бюджета на съда.
По тези съображения съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: