РЕШЕНИЕ
№ 805
гр. Пловдив, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20225300501192 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба от ЗАД “Армеец“ – гр.София, чрез юрк. Л. М.
– Л., против Разпореждане, за което дружеството е уведомено със Съобщение
с изх.№ 8969/01.04.2022г. по изп. № 20228210400335 по описа на ЧСИ Петко
Илиев, с рег.№ 821 на КЧСИ, с район на действие ОС-Пловдив, с което е
отказано намаляване на размера на адвокатското възнаграждение по
изпълнителното производство в размер на 2 718,00 лв. до сумата от 200 лв., на
размера на законната лихва, като не е намален и съответно размера на таксата
по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
В жалбата се твърди, че правната помощ на адвоката на
взискателя се е свела единствено до подаване на молба за образуване на
изпълнително дело, поради което следва да се намали до минималния размер
за образуване на изпълнително производство – 200 лв., не е изчислен
правилно и законосъобразно размерът на законната лихва, като не е взет
предвид текста на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, съгласно който за периода от 13.03.2020 г. до
09.04.2020 г. дружеството не дължи законна лихва, поради което и
1
неправилно е изчислена и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. По изложените
доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното разпореждане като
незаконосъобразно.
Постъпило е възражение от взискателя Х. М. Н., чрез адв. Г.Т., с
което счита жалбата за неоснователна. Изразява становище, че на няколко
пъти са направени опити за доброволно изплащане на сумата, както след
влизане на решението в сила, преди издаване на изпълнителния лист, така и
след издаването му, но поради липса на доброволно изпълнение е заведено и
изпълнително производство, а сумата е събрана в следствие на наложен
запор, а не е изплатена доброволно в срока за това. Сочи, че адвокатското
възнаграждение е определено в минимален размер, с оглед материалния
интерес. Относно възражението по отношение на начисления размер на
законната лихва счита, че цитираната разпоредба на чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение е приложима към
договорни правоотношения, а вземането, предмет на изпълнителното
производство, произхожда от деликт, освен това, доколкото решението, въз
основа на което е издаден изпълнителен лист, е постановено след влизане в
сила на посочената норма, то тя е била съобразена от съда, поради което е
начислена от ЧСИ в съответствие с постановените решения и издадения
изпълнителен лист.
Постъпили са мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК от ЧСИ
Петко Илиев, с рег. № 821 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив, в която
счита жалбата неоснователна. Счита претендираното от взискателя заплатено
адвокатско възнаграждение в минимален размер, съгласно чл. 10 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което не подлежи на намаляване. По отношение на
размера на законната лихва счита същият законосъобразно изчислен, като
излага съображения, подкрепени със съдебна практика, че сочената
разпоредба на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение е приложима към договорни правоотношения, с
оглед вложения от законодателя смисъл при приемането и, който се
установява от мотивите към законопроекта. Също сочи, че доколкото
решението, което се изпълнява, е постановено след приемане на посочената
норма, то не може да бъде ревизирано от жалбоподателя в настоящото
2
производство, доколкото спорът за материалното право е бил разрешен в
исковото. С оглед изложеното счита, че не се дължи редуциране на вземането
за адвокатско възнаграждение, на обезщетението за забава, което води и до
неоснователност за искането за намаляване на таксата по т. 26 от ТТР към
ЗЧСИ. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна в качеството на длъжник,
легитимирана да обжалва постановлението за разноски, на основание чл. 435,
ал.2, т.7 ГПК, подадена е в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, поради което като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Изпълнителното производство е образувано по молба на
взискателя ХР. М. Н., чрез адв. Г.Т., против ЗАД “Армеец“ АД – гр.София за
събиране на вземане по изпълнителен лист № 260123/08.10.2021 г., издаден
от АС – Пловдив, за сумата от 170 000 лв.- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 15.08.2018 г. до окончателното и изплащане.
С молбата са посочени способи за събиране на вземането,
включително възбрана върху недвижим имот и запор на банкови сметки. Към
молбата е приложено влязлото в сила решение на АС – Пловдив, покана за
доброволно изплащане на сума от 130 000 лв., както и пълномощно за
образуване и водене на изпълнително производство, ведно с договор за
правна защита и съдействие от 14.03.2022 г., вносна бележка и фактура, видно
от които е договорено и изплатено адвокатско възнаграждение от взискателя
в полза на адвокатското дружество в размер на 2718,00 лв. /с вкл. ДДС/. ЧСИ
Петко Илиев е извършил проучване на имущественото състояние на
длъжника, като е наложил запор на банкови сметки, възбрана на недвижим
имот в гр. Пловдив и е изпратил покана за доброволно изпълнение до
застрахователното дружество.
ПДИ е получена от длъжника на 22.03.2022 г.
Посочената в ПДИ и запорните съобщения сума е изцяло
заплатена с превод от ЦКБ АД на 22.03.2022 г., във връзка с изпратеното
запорно съобщение, за което по изпълнителното дело е постъпило писмо от
3
28.03.2022 г.
От длъжника е постъпило възражение на 25.03.2022 г. с което
възразява срещу размера на лихвата, изчислена от ЧСИ и разноските,
посочени в поканата за доброволно изпълнение, включително и таксата по т.
26 от ТТРЗЧСИ, като недължими и завишени, по изложени съображения, че
адв.възнаграждение е прекомерно, доколкото представителството се изразява
единствено в подаване на молба за образуване на изпълнителното
производство, поради което следва да се намали на 200 лв., какъвто е
минималния размер на адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнителното производство. Счита, че законната лихва е изчислена от ЧСИ
за период, в който не се дължи, на осн. чл. 6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, а с оглед на това е поискано
и намаляване на начислената такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ. Взискателят е
възразил срещу основателността на искането. С обжалваното разпореждане
ЧСИ е отказал редуцирането на приетите за събиране разноски в
изпълнителното дело за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение и
съответно редуциране на дължимата пропорционална такса по чл. 26 от
ТТРЗЧСИ, както и искането за преизчисляване на присъдената в полза на
взискателя законна лихва и съответно редуциране на дължимата
пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ. Разпореждането е съобщено на
длъжника на 04.04.2022 г.
Съдът намира искането за редуциране на разноските – заплатеното
адвокатско възнаграждение, за неоснователно. Съгласно нормата на чл. 78,
ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Преценката
за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се
извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по
делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални
действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност
на делото. Не се твърди от жалбоподателя да е постъпило изцяло доброволно
плащане на задължението по изпълнителния лист в срока на доброволно
4
изпълнение след получаване на ПДИ, с оглед на което и след изтичане на този
срок са създадени условия за предприемане на действия по принудително
изпълнение, както и условия за предприемане на процесуални действия по
процесуално представителство, с цел удовлетворяване на паричното вземане.
При неплащане в срока за доброволно изпълнение се създават условия за
предприемане и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното
вземане, поради което и основание за направа на разноски за процесуално
представителство за защита в тази насока по смисъла на чл. 10, т. 2 от
НМРАВ. Действително в случая е настъпило погасяване на задълженията по
изп. дело, като са заплатени 188 728,80 лв. на 22.03.2022г. Това обстоятелство
следва да се отчете като рефлектиращо на фактическата и правна сложност и
предпоставка за необходимост от адвокатска защита за водене на
изпълнителното производство, а не само за образуването му. Съгласно чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения, за образуване на изпълнително дело минималното
възнаграждение е в размер на 200 лв., а за действия по воденето му – ½ от
сумата по чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатски
възнаграждения, при отчитане и действието на §2 от ДР. Размерът на
адвокатското възнаграждение 2 718 лв. /с вкл. ДДС/ не се явява прекомерен,
както счита дружеството. С оглед на това жалбата и в тази й част се явява
неоснователна.
По отношение на възражението в настоящата жалба за начина на
изчисляване от ЧСИ на законната лихва, като е включен от 13.03. – 09.04.2020
г., в който законна лихва не се дължи от частно-правни субекти, съдът счита,
че съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗМДИВП, редакция към ДВ, бр.28 от
2020г., в сила от 13.03.2020г. „до отмяна на извънредното положение не се
прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни
субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните
последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на
вещи“. Съобразно тази редакция на разпоредбата се налага изводът, че към
посочения момент на действие до изменението й с ДВ, бр.34 от 2020 г., в сила
от 09.04.2020 г., не е била регламентирана диференциация на частноправните
субекти в качеството им на длъжници по определен вид задължения,
произтичащи от посочен вид конкретни облигационни правоотношения, а
само по вид задължения, от които относими към настоящия случай се явява
5
задължението за законни лихви. Независимо от това обаче, следва да се
отчете, че изпълняваното съдебно решение по т.дело 212/2021 г. на ПАС, с
което е присъдена законна лихва върху главницата от 170 000 лева, считано
от 15.08.2018 г. до окончателното им изплащане, действително е постановено
след влизане в сила на посочената норма, във връзка с обявяване на
извънредното положение от 13.03.2020 г. Видно също така от представеното
по делото Решение № 260209/ 03.08.2021г. постановено по т.д.№ 212 по описа
за 2021 г. на АС – Пловдив, не е оспорена дължимостта на обезщетението за
забава за този период във въззивното производство. Поради това настоящият
състав намира, че оспорения по начина им на начисляване от ЧСИ в ПДИ
размер на законната лихва, относно периода на начисляване, се явява в
съответствие с влязлото в сила съдебно решение, поради което не може да се
приеме за незаконосъобразно.
Поради изложеното не е налице и основание за редуциране на
размера на начислената пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ,
доколкото възражението на жалбоподателя е обусловено от твърдението, че е
начислена на база суми за разноски и законна лихва в завишен размер, което
съдът не намери за основателно.
По мотивите, Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с.
РЕШИ:
Оставя без уважение жалба на ЗАД “Армеец“, гр.София, чрез
юрисконсулт Л. М. – Л., против Разпореждане, за което дружеството е
уведомено със Съобщение с изх.№ 8969/01.04.2022г. по изп. №
20228210400335 по описа на ЧСИ Петко Илиев, с рег.№ 821 на КЧСИ, с район
на действие ОС-Пловдив, с което е отказано намаляване на размера на
адвокатското възнаграждение по изпълнителното производство в размер на 2
718,00 лв. до сумата от 200 лв., на размера на законната лихва, като не е
намален и съответно размера на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7