№ 935
гр. Бургас, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от П. СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело №
20212100100700 по описа за 2021 година
Делото е образувано по повод исковата молба на И. Г. Г., М. Б. Г., Г. И. Г. и Л. Ж.
Т., четиримата от с. К., Община Айтос, с която претендират осъждане на „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да заплати на първите
двама ищци сума в размер от по 200 000 лева, на третия ищец – 50 000 лева, а на четвъртия
ищец – сума от 80 000 лева, представляващи застрахователни обезщетения за
неимуществени вреди (емоционално и психологическо страдание), които по отношение
първите трима ищци са последица от смъртта на O. И. Г., настъпила в резултат от ПТП на
21.06.2020 год. на път ІІІ кл.-539 (Айтос-Караново), км. 38, за което е образувана Щета №
0000-1000-01-20-7482, а по отношение четвъртия ищец представляват физически болки и
страдания, психически и емоционален дискомфорт, последица от същото ПТП, както и да
заплати на ищеца Л. Т. сума в размер от 9234 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди (за оперативна интервенция и свързаните с лечението му разходи),
последица от процесното ПТП, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху всяка главници, дължими на първите трима ищци, начиная от 17.08.2020 год., а за
четвъртия ищец – начиная от 07.12.2020 год., до окончателното им изплащане; ангажират
доказателства и претендират присъждане на деловодните разноски.
Правните основания на предявените субективно и обективно съединени осъдителни
искове са чл. 499, ал. 1, чл. 493, ал. 1, т. 1 и чл. 497, ал. 1, КЗ във вр. с чл. 86, ЗЗД.
Ответното АД оспорва исковете, вкл. поради съпричиняване на вредоносния
резултат; моли за отхвърлянето им и за присъждане на деловодните разноски; ангажира
доказателства.
1
По молба на ответника, по делото е конституирано трето лице помагач – Агенция
„Пътна инфраструктура“.
Третото лице помагач оспорва исковете; не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на участниците в процеса, при съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от доказателствата по делото, около 23.20 ч. на 21.06.2020 год., на път ІІІ кл.-
539 (Айтос-Караново), км. 38, е възникнало ПТП, при което л. а. „Опел Астра“, рег. №
А1976НС, управляван от Т. Г. К., при движение с несъобразена скорост, след излизане от
десен завой е напуснал пътното платно и се е блъснал с лявата си страна в растящо край
пътя дърво. Пътници в колата са били O. Г., род. на **.**.**** год. (с. на ищците И. и М.
Г.и, б. на ищеца Г. Г.), на предна лява седалка, тъй като автомобилът е бил с десен волан, и
ищецът Л. Т., на задната седалка. В резултат от произшествието водачът Т. К. и пътникът O.
Г. са починали.
За произшествието е бил съставен констативен протокол от 21.06.2020 год.;
издадено е постановление за прекратяване на наказателно производство от 08.10.2020 год.
на Окръжна прокуратура – Бургас по ДП № 159/2020 год.
Ищците М., И. и Г. Г.и твърдят, че смъртта на O. е засегнала в изключително висока
степен живота им, като им е причина неимуществени вреди (емоционални и психологически
страдания), а това налага присъждане на претендираните парични обезщетения. В подкрепа
на тези твърдения са ангажирани показанията на свидетели, разкриващи тежкото
емоционално състояние на тримата ищци след смъртта на 20-годишния O..
Вследствие от описаното произшествие ищецът Л. Т. твърди, че е претърпял
неимуществени вреди – болки и страдания, психически и емоционален дискомфорт,
последица от контузии, представляващи средна телесна повреда (счупване на 6-и и 9-и
гръбначни прешлени, счупване на девето ребро), наложили оперативно лечение на гръбнака
му, с поставяне на стабилизация, и продължително възстановяване, като неблагоприятните
последици от травмите не са отшумели и до настоящия момент.
Безспорен по делото факт е, че към момента на процесното ПТП за управлявания от
Т. К. лек автомобил е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответника-застраховател.
С писмо, получено от ответника на 14.08.2020 год., ищците М., И. и Г. Г.и са
претендирали заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени
вреди – вж. представената писмена претенция на л. 26 по описа на делото. По това искане
ответникът е съставил Щета № 0000-1000-01-20-7482 и е отговорил с две писма от
01.09.2020 год., с които е дал указание на адресатите за представяне на документи по чл.
106, ал. 3, КЗ. С писмено заявление, получено от ответника на 07.12.2020 год., посочените
трима ищци са представили всички искани от застрахователя документи. В писмо от
2
13.05.2021 год. застрахователят е посочил, че е определил обезщетения от по 100 000 лева за
М. Г. и И. Г.; няма данни тези суми да са платени в хода на настоящото дело.
Претенцията си по чл. 380, КЗ до застрахователя ищецът Л. Т. е отправил на
07.12.2020 год. До датата на постановяване на настоящото решение няма данни ответникът
да е обективирал воля по чл. 493, КЗ по претенциите на ищците Г. Г. и Л. Т..
По делото е прието комплексно експертно заключение, което съдът цени като
обективно и безпристрастно; в него е посочено, че възникването на процесното ПТП е пряка
последица от противоправното поведение на водача Т. К., управлявал автомобила с
изключително висока скорост, несъобразена с пътната обстановка, с пътното платно и с
лошото състояние на гумите на автомобила. Според вещото лице от медицинската част на
комплексното заключение, травмата в гръбнака на ищеца Л. Т. е причинила трайно
затрудняване движенията на снагата, а счупването на реброто – временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Вещото лице от втората медицинска експертиза сочи, че и към настоящия момент Л.
Т. изпитва болка при движение на тялото напред, това движение е ограничено, а за ищеца
пожизнено остават ограничението за избягване на тежки физически усилия и неминуема
инвалидизация до 50 %.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главния иск за
неимуществени вреди на всеки от четиримата ищци за доказан по основание. Нормата на чл.
493, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 477, ал. 1, КЗ ангажира отговорността на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, за репариране на имуществените и
неимуществените вреди, нанесени на трети лица при използване на застрахованото МПС. В
настоящия казус е безспорно установен фактът на застраховане при ответника на
отговорността на Т. К., в качеството му на водач на л. а. „Опел Астра“, рег. № А1976НС.
Настъпването на процесното ПТП на 21.06.2020 год. е последица единствено от неспазване
правилата на чл. 20 и сл., ЗДвП от водача Т. К. (основно за поддържаната скорост при
навлизане в завоя). Виновното поведение на водача се установява от съставения
констативен протокол, постановлението за прекратяване на наказателно производство и от
приетото по настоящото дело експертно автотехническо заключение. Ответникът не е
провел насрещно доказване на твърдението си за други причини за настъпване на
инцидента, съгласно носената доказателствена тежест, поради което не е налице
опровергаване на ангажираните от ищците доказателства.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за различен механизъм
за настъпване на процесното ПТП – в тази насока не са изложени конкретни факти,
подкрепени с доказателства, поради което не е проведено необходимото главно и пълно
доказване по см. на чл. 154, ал. 1, ГПК.
При определяне размера на дължимите обезщетения за неимуществени вреди на
всеки от четиримата ищци, последица от ПТП от 21.06.2020 год., съдът се ръководи от
разпоредбите на чл. 52, ЗЗД и чл. 162, ГПК, въвеждащи критерия на справедливостта
3
(Решение № 11/08.06.2022 год. по т. д. № 2338/2020 год. на I ТО; 213-2000-ВКС). По
отношение ищците М., И. и Г. Г.и вредите се състоят в изживения тежък емоционален стрес
от смъртта на с.а им O. (б. на Г. Г.). Необратимата и неочаквана загуба на младия и здрав 20-
годишен O. е нанесла изключително тежък и траен отпечатък върху психологическото
равновесие на двамата родители и б.а на починалия, променила е трайно живота на
семейството, при това изцяло в изключително негативна насока („…съсипани са, … мъката
им е голяма, не знам как ще се възстановят. Тъгата им става все по-голяма“ – свид. Н.; „.. не
искат да имат контакт с други хора, .. сънуват кошмари, не искат да живеят..“ – свид. Р. Н.а).
Непоправимото събитие е белязало живота на родителите, за които няма данни да са
възстановени психически дори отчасти след сполетялото ги необратимо нещастие.
Обстоятелството, че в миналото двамата родители са живели и работили в Гърция без
децата си, не може да обоснове извод за отчуждение между тях, а е резултат от вродения
стремеж на всеки родител да се грижи и осигури бъдещето на децата си.
Обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде присъдено и в полза на ищеца
Г. Г. – по-голям б. на починалия O.. Отношенията между двамата са били изключително
близки, те са били неразделни (Г. „му беше като баща.... Баткото го гледаше“ – свид. Н.).
Съдът приема, че тази трайна и дълбока емоционална връзка обосновава материално-
правната легитимация на Г. Г. като лице, търпящо от смъртта на O. продължителни
страдания и имащо право на парично обезщетение, съгл. т. 1 от Тълкувателно решение №
1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. При съобразяване с критериите
на чл. 52, ЗЗД, предвид трайното и изключително дълбоко засягането на емоционалния и
психологически дискомфорт на тримата ищци в резултат от смъртта на O. Г. (вж. 248-2018-І
ТО на ВКС и 227-2018-ІІ ТО на ВКС, постановени по чл. 290, ГПК; 104-2014-І ТО, 88-2014-
ІІ ТО на ВКС), следва да бъдат присъдени обезщетение от по 150 000 лева за всеки от
двамата родители на починалия, както и 30 000 лева за б. му Г.. За горницата до
претендираните главници от, съотв., 200 000 лева и 50 000 лева, исковете са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени, ведно с акцесорните претенции за обезщетение за забава върху
тези горници.
Съдът намира за доказан по основание и иска за обезщетение за неимуществени
вреди на Л. Т.. От представената медицинска документация, от приетите заключения по
медицинските експертизи и от показанията на свидетеля Н. Н. съдът установява, че този
ищец е претърпял болки и страдания вследствие травматичните увреждания – средна
телесна повреда, състояща се в счупване на 2 гръбначни прешлена, контузия на гръдния кош
– счупване на девето ребро. Съдът счита, че физическите травми, наложили и оперативното
лечение за поставяне на рамкова стабилизация, са пряка и непосредствена последица от
процесното ПТП (предвид липсата на данни за по-ранно травматично увреждане на ищеца),
те са повлияли негативно върху нормалното му ежедневие на млад, физически и психически
здрав човек; в резултат от произшествието е възникнал и видим гибус (гърбица на
гръбнака), а възможността за натоварена физическа активност и пълна трудоспособност на
Л. Т. са ограничени – в тази насока е устното пояснение на експертизата от вещото лице Г.
4
К. в откритото съдебно заседание на 14.09.2022 год. Изпитваните от ищеца Т. болки са
продължили през дълъг период от време, той не е можел да се движи и обслужва сам;
болките му в гръбнака не са отшумели изцяло и понастоящем, т. е. последиците не могат да
бъдат приети за незначителни и с краткотраен ефект. След травмата животът на ищеца Т. не
е възстановен в предишния му нормален обхват, налице е и нежелание да шофира заради
изживения стрес (показания на свид. Н. Н.). При съвкупното разглеждане на тези
обстоятелства съдът приема, че травмите от процесното ПТП са рефлектирали в осезателен
физически и емоционален дискомфорт, които са засегнали нормалното физическо и
психическо състояние на Л. Т.. Изложеното мотивира съда да приеме, че справедливото по
размер обезщетение, съобразено с изложените по-горе фактори, вкл. с възрастта на ищеца,
намалената му трудоспособност и с инфлационния процес в страната към момента на
настъпване на вредите (вж. Решение № 21/07.03.2022 г. по т. д. № 89/2021 г. и Решение №
22/11.03.2022 г. по т. д. № 117/2021 г., двете на II ТО на ВКС, постановени по чл. 290, ГПК),
възлиза на 60 000 лева, то представлява адекватен паричен еквивалент на претърпените
болки и страдания, на причинените му за изминало време и за в бъдеще психически и
физически дискомфорт. За посочената сума главният иск е основателен и следва да бъде
уважен, а отхвърлен за горницата до претендираното обезщетение от 20 000 лева, ведно със
законната лихва за забава върху горницата.
Съдът счита, че размерът на определеното обезщетение не следва да бъде
съобразяван с установеното според ищеца Т. в хода на съдебния процес ново увреждане –
нискостепенна сколиоза (вж. писмената му допълнителна молба от 29.03.2022 год.). Тази
претенция е свързана с обезвреда при ексцес, според поставената нова диагноза,
обосноваващ ново вземане, различно от вече предявеното (вж. Решение № 65/31.05.2022 г.
по гр. д. № 3185/2021 г. на І ГО на ВКС, постановено по чл. 290, ГПК).
Съдът намира за основателен и иска на Л. Т. за присъждане на обезщетение за
претърпените имуществени вреди. Видно от представените 2 фактури и медицинско
направление – л. л. 35-37 по описа на делото, заплатените от ищеца суми възлизат на общо
9234,53 лева, за потребителска такса, за придружител с болнично легло и за импланти и
гръбначна стабилизация. Извършените три плащания непосредствено следват по време
датата на процесния инцидент. Двете вещи лица по медицинските експертизи потвърждават
оперативното лечение на ищеца Т., поради което съдът намира, че описаните разходи са във
връзка с травмите от процесното ПТП. Ответникът не е провел насрещно доказване, за
опровергаване липсата на причинно-следствена връзка между травмите и реално направения
паричен разход, поради което съдът приема, че сумата от 9234 лева подлежи на
възстановяване от застрахователя, на основание чл. 497, ал. 1, т. 1, КЗ. Делото не съдържа
доказателства за извършено от ответника частично или пълно плащане на тази сума, т. е.
искът следва да бъде уважен в предявения размер от 9234 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на
вредата от ищеца Л. Т. – чл. 51, ал. 2, ЗЗД, който – според застрахователя – е пътувал в
лекия автомобил без поставен предпазен колан в момента на сблъсъка. За това твърдение не
5
е проведено главно и пълно доказване от ответника, черпещ изгодни за себе си права.
Твърдението на ответника е разколебано и от изцяло съвпадащите по съдържание
заключения на двете вещи лица по приетите медицински експертизи, установяващи
механизма на увреждането при ищеца Т. – форсирана флексия (в. л. С.) и екстремно свИ.е
на тялото напред, при свити крайници (в. л. К.). Според второто вещо лице, гръбначната
травма на Т. би настъпила и при поставен предпазен колан, поради което не е налице
проведено доказване на факта на съпричиняване на щетата от пострадалото лице.
Неоснователно е и възражението на ответника за настъпване на вредата от ПТП
поради неспазване нормативното изискване за 4-метрово отстояние между дървото, в което
се е блъснал автомобилът, и пътното платно. Вещото лице по СТЕ е установило, че
разстоянието между двата обекта е 4.30 м., поради което не е налице нарушение на
законовите изисквания за пътна безопасност.
Неоснователно е и възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат поради съгласие на пътниците в автомобила с управляването му от Т. К., без
достатъчно опит и по избрания от него начин. В тази насока няма доказателства, вкл. и за
липсата на опит у водача да управлява автомобил с десен волан, нито за обстоятелството, че
такава липса на опит е допринесла за сблъсъка, или че пътниците са имали възможност да
повлияят на водача по начин да бъде избегнато настъпването на пътното произшествие.
Съдът намира за недоказано и твърдението на ответника, че водачът на лекия
автомобил е бил неправоспособен. В протокола за ПТП е отразено възприетото от
актосъставителя свидетелство за правоуправление, издадено в Обединеното кралство
Великобритания (този извод се подкрепя и от писмото на ОД на МВР – Бургас от 07.04.2022
год., на л. 307 по описа), в което е посочено, че до 23.12.2019 год. Т. К. е притежавал
СУМПС, издадено в Република България, впоследствие подменено. Ищецът не е провел
насрещно доказване на твърдения отрицателен факт, който съдът приема за недоказан.
Върху дължимите обезщетения за неимуществени вреди на ищците М., И. и Г. Г.и
следва да бъде присъдено обезщетение за забава, чиято начална дата бъде определена по
реда на чл. 497, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 496, ал. 1, КЗ (вж. Решение № 167/30.01.2020 г. по т. д.
№ 2273/2018 г. на ІI ТО на ВКС, постановено по чл. 290, ГПК). Както бе посочено по-горе в
настоящото решение, на 07.12.2020 год. ищците са представили всички необходими и
притежавани от тях документи по чл. 106, ал. 3, КЗ, поради което забавата на ответника е
настъпила с изтичане на определения от законодателя 3-месечен срок за произнасяне. С
оглед бездействието на застрахователя да плати или да постанови отказ в
законоопределения срок, вземането по чл. 86, ЗЗД е възникнало на 08.03.2021 год., за
собствената забава на ответника (чл. 72, ал. 1, ЗЗД). За по-ранния процесен период –
17.08.2020-07.03.2021 год. – ответникът също дължи обезщетение за забавата на
застрахования делинквент, на основание чл. 429, ал. 2, т. 2 и ал. 2, КЗ, поради което
акцесорната претенция следва да бъде уважена, считано от претендираната дата – 17.08.2020
год.
По идентични съображения следва да бъде уважен и искът за законна лихва върху
6
главниците от 60 000 лева и 9234 лева на ищеца Л. Т., но считано от 07.12.2020 год., на
която дата е предявил претенцията си пред застрахователя-ответник.
Частичната основателност на предявените искове налага уважаване молбите на
страните за присъждане направените по делото разноски в съответен размер – 528,74 лева за
ищеца И. Г., 118,30 лева за ищеца Л. Т. и 462,14 лева за ответника-АД (чл. 78, ал. 1 и 3,
ГПК). По отношение другите двама ищци няма данни за направени разноски, поради което
за тях съдът не дължи произнасяне.
В полза на адв. Станислава Бояджиева, процесуален представител на ищеца Г. Ив.
Г., съдът следва да присъди адвокатско възнаграждение от 1430 лева, а в полза на адв. Янко
Калпакчиев, процесуален представител на другите трима ищци, съдът следва да присъди
възнаграждение в общ размер от 11 667 лева, платими от ответника, на основание чл. 38, ал.
2, изр. второ във вр. с ал. 1, т. 2, ЗАдв и чл. 7, ал. 2, т. т. 4 и 5 от Наредба № 1/09.07.2004 год.
В изпълнение разпоредбата на чл. 83, ал. 2 във вр. с чл. 78, ал. 6, ГПК, ответникът
следва да заплати на БсОС държавна такса от 15 969,36 лева върху уважените главници,
съгл. Определение № 251/27.04.2021 год. по настоящото дело.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, Район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на
основание чл. 493, ал. 1, т. 1 и чл. 497, ал. 1, т. 1, КЗ във вр. с чл. 86, ЗЗД, да заплати на М. Б.
Г., ЕГН **********, с адрес с. К., Община Айтос, сума в размер от 150 000 (сто и петдесет
хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания,
психически и емоционален дискомфорт), последица от смъртта на с.а й O. И. Г., настъпила
при ПТП от 21.06.2020 год. на път ІІІ кл.-539 (Айтос-Караново), км. 38, за което е
образувана Щета № 0000-1000-01-20-7482, ведно с обезщетение в размер на законната лихва
за забавено плащане на главницата от 150 000 лева, начиная от 17.08.2020 год. до
окончателното й изплащане, И ОТХВЪРЛЯ главния иск – за горницата му над 150 000 лева
до претендираните 200 000 лева, както и акцесорния иск за обезщетение за забава върху тази
горница, начиная от 17.08.2020 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, Район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на
основание чл. 493, ал. 1, т. 1 и чл. 497, ал. 1, т. 1, КЗ във вр. с чл. 86, ЗЗД, да заплати на И. Г.
Г., ЕГН **********, с адрес с. К., Община Айтос, сума в размер от 150 000 (сто и петдесет
хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания,
7
психически и емоционален дискомфорт), последица от смъртта на с.а му O. И. Г., настъпила
при ПТП от 21.06.2020 год. на път ІІІ кл.-539 (Айтос-Караново), км. 38, за което е
образувана Щета № 0000-1000-01-20-7482, ведно с обезщетение в размер на законната лихва
за забавено плащане на главницата от 150 000 лева, начиная от 17.08.2020 год. до
окончателното й изплащане, И ОТХВЪРЛЯ главния иск – за горницата му над 150 000 лева
до претендираните 200 000 лева, както и акцесорния иск за обезщетение за забава върху тази
горница, начиная от 17.08.2020 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, Район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на
основание чл. 493, ал. 1, т. 1 и чл. 497, ал. 1, т. 1, КЗ във вр. с чл. 86, ЗЗД, да заплати на Г. И.
Г., ЕГН **********, с адрес с. К., Община Айтос, сума в размер от 30 000 (тридесет хиляди)
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, психически и
емоционален дискомфорт), последица от смъртта на б. му O. И. Г., настъпила при ПТП от
21.06.2020 год. на път ІІІ кл.-539 (Айтос-Караново), км. 38, ведно с обезщетение в размер на
законната лихва за забавено плащане на главницата от 30 000 лева, начиная от 17.08.2020
год. до окончателното й изплащане, И ОТХВЪРЛЯ главния иск – за горницата му над 30 000
лева до претендираните 50 000 лева, както и акцесорния иск за обезщетение за забава върху
тази горница, начиная от 17.08.2020 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, Район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на
основание чл. 493, ал. 1, т. 1 и чл. 497, ал. 1, т. 1, КЗ във вр. с чл. 86, ЗЗД, да заплати на Л. Ж.
Т., ЕГН **********, с адрес с. К., Община Айтос, сума в размер от 60 000 (шестдесет
хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания,
психически и емоционален дискомфорт), последица от ПТП от 21.06.2020 год. на път ІІІ кл.-
539 (Айтос-Караново), км. 38, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено
плащане на главницата от 60 000 лева, начиная от 07.12.2020 год. до окончателното й
изплащане, И ОТХВЪРЛЯ главния иск – за горницата му над 60 000 лева до претендираните
80 000 лева, както и акцесорния иск за обезщетение за забава върху тази горница, начиная от
07.12.2020 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, Район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на
основание чл. 493, ал. 1, т. 1 и чл. 497, ал. 1, т. 1, КЗ във вр. с чл. 86, ЗЗД, да заплати на Л. Ж.
Т., ЕГН **********, с адрес с. К., Община Айтос, сума в размер от 9234 (девет хиляди
двеста тридесет и четири) лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
(направени разходи за лечение, по Фактура № 116759/24.06.2020 год., направление за
потребителска такса от 06.07.2020 год. и Фактура № 116978/06.07.2020 год.), последица от
ПТП от 21.06.2020 год. на път ІІІ кл.-539 (Айтос-Караново), км. 38, ведно с обезщетение в
8
размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 9234 лева, начиная от
07.12.2020 год. до окончателното й изплащане.
Решението е постановеното при участие на Агенция „Пътна инфраструктура“, със
седалище гр. София, в качеството на трето лице помагач.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, Район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на
основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на И. Г. Г., ЕГН **********, с адрес с. К., Община
Айтос, деловодни разноски в размер от 528,74 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, Район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на
основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Л. Ж. Т., ЕГН **********, с адрес с. К., Община
Айтос, деловодни разноски в размер от 118,30 лева.
ОСЪЖДА М. Б. Г., ЕГН **********, И. Г. Г., ЕГН **********, Г. И. Г., ЕГН
**********, и Л. Ж. Т., ЕГН **********, четиримата с адрес с. К., Община Айтос, на
основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплатят на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Студентски, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, деловодни разноски в размер от 462,14 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, Район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на
основание чл. 38, ал. 2, ЗАдв, да заплати на адв. Станислава Влаева Бояджиева, АК-Бургас, с
адрес гр. Бургас, ул. „Анушка Драгиева“ № 4 – партер, адвокатско възнаграждение в размер
от 1430 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, Район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на
основание чл. 38, ал. 2, ЗАдв, да заплати на адв. Янко Георгиев Калпакчиев, АК-Бургас, с
адрес гр. Бургас, ул. „Анушка Драгиева“ № 4 – партер, адвокатско възнаграждение в размер
от 11 667 лева.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, Район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на
основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на Бургаския окръжен съд държавна такса в размер
от 15 969,36 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните и третото лице помагач по въззивен
ред пред Апелативен съд – Бургас в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
9
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10