№ 2877
гр. С., 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110103604 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Т. С.“ ЕАД срещу М. Д. Х., с която
са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация
по чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца, както следва: сума от 2782,16 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и 511,49 лв. -
законна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 21.12.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане
на паричните задължения, както и сумата в размер на 29,19лв., представляваща цена за
извършване на услугата дялово разпределение за периода от м.12.2019 г. до м.04.2021 г. и
6,50 лв. - законна лихва за забава от 31.01.2020 г. до 21.12.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното
изплащане на паричните задължения.
Твърди се, че сумите са дължими за доставка на топлинна енергия и за извършване на
услугата дялово разпределение за процесния топлоснабден имот с адрес гр. С., ж.к. "М. *",
бл. ***, вх. *, ап. ** и за процесния период. Представени са писмени доказателства. Правят
се доказателствени искания за допускане на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа
експертиза по делото, прави се искане по чл. 219 ГПК за привличане на „Д.” ЕООД като
трето лице подпомагаща ищеца страна.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва претендираните от ищеца суми. Прави възражение за изтекла погасителна давност
за сумата от 697,67 лв. - главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
31.12.2019 г. Оспорва се ответникът да е потребител на ТЕ за процесния имот, като се
оспорва наследодателката му М. С. да е била собственик на описания имот. Оспорва се
дължимостта на лихви за забава, като се твърди, че ответникът не е изпаднал в забава за
плащане на главниците. Оспорва се дължимостта на сумата за дялово разпределение, тъй
като трето лице водело дяловото разпределение. Иска се отхвърляне на исковете.
Претендират се разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца представя доказателства.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
1
фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи
съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период с
предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди; че ответникът има качеството
клиент на топлинна енергия за битови нужди през исковия период за процесния
топлоснабден имот, в качеството му на негов собственик по силата на наследствено
правоприемство от М. З. С.; че до процесния имот, който е топлоснабден, е доставена
топлинна енергия на стойност претендираната сума; че през исковия период е извършвана
услугата дялово разпределение, както и че стойността й възлиза на претендираната сума. По
исковете за мораторна лихва в тежест на ищеца е да докаже съществуването на главен дълг,
изпадането на длъжника в забава и че дължимата мораторна лихва е в размер на
претендираната сума. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на
цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че
клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
От представения по делото от страна на Столична община, направление „Архитектура
и градоустройство“ Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117
ЗТСУ /л.175/ се установява, че на 10.04.1975 г. Главна дирекция за изграждане на С. е
продала на Д. М. Х. и М. З. С. новопостроено жилище № 50, находящо се в жилищна сграда-
блок ****, вх. * на * етаж, ж.к. М.. В представения по делото договор не са посочени
придобитите ид.ч. от всеки купувач, поради което и на основание чл. 30, ал. 2 ЗС /частите
на съсобствениците се считат равни до доказване на противното/, съдът достига до
извода, че лицата са притежавали по ½ от имота. Съгласно удостоверение, издадено от ГИС
С., изх. № 68-00-658/21.05.2014 г. /л.12/ стар адрес ж.к. М. *, бл. **** е идентичен с адрес
ж.к. М., бл. ***, вх. *, вх. *, вх. *, вх. *, вх. *. Видно от удостоверение за наследници на М. З.
С., починала на 18.01.2000 г. /л.47/, наследник на лицето е Д. М. Х., син, починал на
05.11.1999 г. и оставил за наследник - М. Х., син. От изложеното съдът достига до извода, че
ответникът на основание чл. 5, ал. 1 ЗН е наследил баща си Д. Х., част от наследството на
който е ½ от процесния имот. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗН низходящите на наследодателя, които
са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите
низходящи без ограничение на степените. В случая Д. Х. е починал преди наследодателя си
М. С., поради което и същата е наследена по право на заместване от настоящия ответник по
делото. Доколкото по делото е установено, че М. С. е била собственик на останалата ½ ид.ч.
от процесния имот, то същата е придобита от ответника по делото. С оглед изложеното
2
съдът достига до извода, че собственик на процесния имот е ответникът. Ето защо, в
качеството си на собственик на процесния имот, ответникът има качеството и на потребител
на топлинна енергия за исковия период на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, поради което е
легитимиран да отговаря по предявените искове.
Респ. между ответника и топлофикационното дружество през посочените периоди е
съществувало облигационно отношение с предмет продажба на топлинна енергия.
Съдържанието на това облигационно отношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на
топлопреносното предприятие, одобрени от КЕВР и действащи през процесния период.
Общите условия обвързват потребителите дори и без да са ги приели изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
По делото е отделено за безспорно обстоятелството, че сградата, в която се намира
процесният недвижим имот е била топлоснабдена.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, която съдът кредита като обективно и компетентно изготвена.
Съгласно заключението на вещото лице ФДР „Д.“ ЕООД е извършила дяловото
разпределение за имота за процесния период в съответствие с методиката за дялово
разпределение на ТЕ в СЕС, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12
март 2020 г. за топлоснабдяването, Обн. ДВ. бр.25 от 20.03.2020 г. Общият размер на
изчислената (ползвана) ТЕ за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. според експерта възлиза
на 2 782,19 лв. Съгласно заключението технологичните разходи в АС са отчислявани от
доставената в АС топлинна енергия, и тези технологични разходи са били за сметка на
ищеца „Т. С.” ЕАД, съгласно нормативната уредба. За процесния период, топломерът е
преминавал метрологични проверки на 12.09.2018 г. и 18.03.202022 г.
Изложеното обуславя извода за основателност на претенцията, доколкото се
установява, че сградата, в която се намира топлоснабденият имот е присъединена към
топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот е бил топлофициран, както и че
ищцовото дружество е доставило в имота топлинна енергия в количество и с качество
посочено в исковата молба.
По отношение претенцията за дялово разпределение: Съгласно разпоредбата на чл.
139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление
на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. Отделно от това, по делото не се доказа ответникът
да е възразил срещу извършеното дялово разпределение в установените срокове. По делото
се установи, че фирмата за дялово разпределение точно и в уговорените срокове е
извършвала услуга дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна
собственост, в която се намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за
цена на услугата дялово разпределение за процесния период се явява основателна.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която съдът също
кредитира като обективно и компетентно изготвена, общият размер на неплатените суми за
топлинна енергия за процесния период възлиза на сумата от 2 811,35 лв., от които 29,19 лв.
за дялово разпределение. Изложеното обуславя извод за основателност на претенциите,
поради което следва да се разгледа наведеното от ответника възражение за изтекла
3
погасителна давност.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б.
"В" ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР № 3 от
18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За
приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Съгласно нормата на
чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия от 2016 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата за изравнителните
сметки, в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят. Настоящият иск е предявен на
24.01.2023 г.
В периода на течене на погасителната давност обаче е приет специалният Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на НС от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от него (изм. - ДВ, бр. 34
от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. С Решение на Народното събрание на
Република България от 13.03.2020 г. /ДВ, бр. 22/2020г./ е обявено извънредно положение
върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020
г. С Решение на НС /ДВ, бр. 33/2020г./ срокът на обявеното с Решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. извънредно положение върху цялата територия на Република
България е удължен до 13 май 2020 г. След тази дата, срокът на извънредното положение не
е бил удължаван, от което следва, че същото е отпаднало. Възобновяването на течението на
спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона
за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, според който сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Законът е
обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено на
21.05.2020 г. По изложените съображения, следва да се приеме, че в периода от 13 март 2020
г. до 20 май 2020 г., вкл. /69 дни/, давностните срокове са спрени. Поради това, срокът на
погасителната давност за процесните вземания, които са в полза на частноправен субект
/търговско дружество/, следва да бъде удължен с периода, в който е спряла да тече
давността, равняващ се на 69 дни. Така към момента на подаване на иска – 24.01.2023 г. би
била изтекла давността за вземанията, станали изискуеми не преди 24.01.2020 г., а преди
16.11.2019 г. Респ. с оглед изложеното по-горе, непогасените по давност вземания обхващат
периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г., които са в размер на 2 347,42 лв. съгласно
заключението на вещото лице по СсЧе /след приспадане на главницата за дялово
разпределение/, до който размер искът следва да бъде уважен, а за горницата над него
подлежи на отхвърляне като неоснователен. Претенцията за главница дялово разпределение
с оглед заявения начален период (м.12.2019 г.) и датата на която е предявен искът, не е
погасена по давност, поради което искът следва да се уважи в пълния предявен размер от
29,19 лв.
По исковите претенции с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение режима на забавата за дължими се суми за топлинна енергия, както се
изложи по-горе, приложение намират Общите условия от 2016 г. одобрени с Решение № ОУ-
1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Доколкото част от главницата за ТЕ е погасена по давност, то
4
погасена се явява и част от акцесорната претенция. Размерът на мораторната лихва върху
непогасената по давност главница за ТЕ в размер от 2347,42 лв., за периода от 15.09.2020 г.
до 21.12.2022 г., определен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на онлайн лихвен
калкулатор, възлиза на сумата от 404,08 лв., до който размер искът следва да се уважи, а за
горницата над него подлежи на отхвърляне.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение, поради което акцесорната
претенция за лихва следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски.
Ищецът претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК за държавна
такса в размер на 70,00 лв., като сторените такива обаче са в размер на 50,00 лв.; депозит за
СТЕ 330,00 лв. и депозит за СсЧе 280,00 лв. Страната е заявила и претенция за присъждане
на юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.
8 от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100,00
лева.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от общо 634,76 лева – разноски в исковото производство съобразно уважената част
от исковете.
Ответникът е защитаван в производството безплатно от адв. С. К. К. на основание чл.
38, ал. 1 ЗАдв /л.67/, поради което на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на адвоката следва
да се присъди хонорар, който съдът определя в размер на 200,00 лв., като с оглед
отхвърлената част на исковете, на адвоката се дължат 32,96 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Д. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Г. Г." № *, ап. *, да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Я. " № ** *,
на основание чл. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както
следва: 2347,42 лева главница за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в гр.
С., ж.к. "М. *", бл. ***, вх. *, ап. **, абонатен № ******, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 24.01.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, 404,08 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2020 г. до 21.12.2022 г., 29,19 лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за
периода от м.12.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 24.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата над 2347,42 лева до пълния предявен размер от
2782,16 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от м.05.2019 г. до м. 09.2019 г. за топлоснабден имот находящ се в гр. С., ж.к. "М.
5
*", бл. ***, вх. *, ап. **, абонатен № ******, като неоснователен, иска за мораторна лихва
за сумата над 404,08 лева до пълния предявен размер от 511,49 лв. като неоснователен и
иска за сумата от 6,50 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 31.01.2020 г. до 21.12.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Д. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Г. Г." № *, ап. *, да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Я. " № ** *,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 634,76 лева – сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА Т. С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „Я. " № ** *, да заплати на адв. С. К. К., САК, с адрес гр. С., ул. „В." № **, ет. *. офис *,
на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 32,96 лв.,
представляваща възнаграждение за процесуално представителство на М. Д. Х..
Решението е постановено при участието на „Д.“ ЕООД, ЕИК ******** като трето
лице помагач на страната на „Т. С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6