№ 11469
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:****
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110109583 по
описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
следните лица да заплатят на „*****“ ЕАД сумите, както следва:
В. Б. И.: сумата от 583.70 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 85, находящ
се в гр. София, ж.к. „****“, бл. 434, вх. А, ет. 13, сумата от 120.56 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2020г. до 15.02.2023г., сумата от 18.15 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 01.2020г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 4.39
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 05.03.2020г. до 15.02.2023г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 23.02.2023г., до
окончателно изплащане на задължението;
В. Б. В.: сумата от 583.70 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 85, находящ
се в гр. София, ж.к. „****“, бл. 434, вх. А, ет. 13, сумата от 120.56 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2020г. до 15.02.2023г., сумата от 18.15 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 01.2020г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 4.39
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 05.03.2020г. до 15.02.2023г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 23.02.2023г., до
окончателно изплащане на задължението.
Ищецът „*****“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответниците, респ. техния праводател, като собственици на гореописания
недвижим имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до
1
процесния имот топлинна енергия, като потребителят не изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга
дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най-
старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от
2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в
45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение
за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след
изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или
годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му
задължения потребителят изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на
чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните
вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК от името на ответника В. Б. В., с който предявените срещу него искове се оспорват
с довод за недоказаност през исковия период в процесния имот да е доставяна топлинна
енергия, като в тази връзка се оспорва доказателствената стойност на всички представени с
исковата молба документи. Наред с това, ответникът счита за необосновано топлинната
енергия за имота да бъде начислявана прогнозно, доколкото отговорността на потребителя
можело да бъде ангажирана единствено за цената на реално потребена топлинна енергия.
Като самостоятелно основание за недължимост на цената на услугата дялово разпределение
сочи обстоятелството, че дружеството за дялово разпределение на практика не извършва
дейност в полза на потребителите на топлинна енергия. В условията на евентуалност
релевира възражение за погасяване на процесните задължения по давност.
В проведеното на 19.03.2025г. първо по делото открито съдебно заседание лично
явилият се ответник В. В. оспорва предявените срещу него искове и с довод, че не е живял в
процесния имот.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил
отговор на исковата молба от ответницата В. Б. И., а с молба от 10.02.2025г. същата е
изложила твърдения, че е погасила изцяло припадащата й се част от дълга, за което към
молбата са представени доказателства. С молба от 27.02.2025г. ищецът, от своя страна, е
потвърдил извършеното плащане, както и погасителния ефект на същото, като е заявил, че
претендира единствено юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство,
поддържайки, че ответницата е станала повод за образуване на делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и
ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до
процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на ответника в качеството му на
потребител на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/
реално изпълнение на задължението на „*****“ ЕАД да предостави съответното количество
топлоенергия до имота; 3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочените от ищеца
части от общия дълг.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
2
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Установява се от надлежно приобщения като писмено доказателство и неоспорен от
името на ответниците Договор от 08.03.1991г. за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти, че на посочената дата **** е придобила правото на
собственост върху процесния имот, представляващ апартамент № 85, находящ се в гр.
София, ж.к. „****“, бл. 434, вх. А, ет. 13, а въз основа на представеното с исковата молба
нейно удостоверение за наследници- че след смъртта й на 29.10.1996г. наследственото й
имущество, вкл. правото на собственост върху процесното жилище, е преминало към
правната сфера на наследника й по закон- нейния син В. Б. П.. Последният е починал на
15.07.2021г. съгласно представеното от Столична община по искане на ищеца удостоверение
за наследници изх. № СОА23-ВУ51-709/25.09.2023г. и е оставил като свои наследници по
закон своите еднокръвни брат и сестра- ответниците В. Б. И. и В. Б. В.. Така, до смъртта си
в качеството си на единствен собственик на жилището В. П. е бил клиент на топлинна
енергия, потребена във връзка с процесния имот, съобразно дефинитивната норма на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, а след смъртта му в качеството им на собственици на имота при равни квоти-
арг. чл. 8, ал. 1 ЗН, като такива са се легитимирали ответниците, към чиито правни сфери-
също при равни части по аргумент от същата норма, са преминали и формираните за
исковия период до смъртта на В. П. негови парични задължения за цената на потребената
топлинна енергия и на услугата по нейното отчитане и разпределение.
За пълнота и прецизност и във връзка с наведения от ответниците в проведеното на
19.03.2025г. открито съдебно заседание довод, че никой от тях фактически не е живял в
имота през исковия период, следва да се изясни, че по изложените вече правни съображения
относно източника на задължението на всеки от тях да заплаща цената на потребената в
имота топлинна енергия- притежавано върху същия право на собственост първоначално от
техния наследодател, а впоследствие- от тях в лично качество, правно ирелевантно за
основателността на процесните претенции е кой е бил фактическият обитател на жилището,
спрямо когото по правило собствениците, които не са ползвали жилището, респ. доставяната
до него топлинна енергия, биха имали вземане за неоснователно обогатяване.
Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените писмени доказателства-
договор между подпомагащата ищеца страна и етажните собственици в сградата, в която се
намира процесният имот, за извършване на услугата дялово разпределение, протокол от
проведено общо събрание на етажните собственици в тази сграда, списък на етажните
собственици към него, представените от третото лице- помагач документи, касаещи
дяловото разпределение в имота, както и от неоспореното заключение на съдебно-
техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за
компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на
поставените задачи, че обектът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания,
се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била
топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
3
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая, индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода през процесния период е извършвано от подпомагащата ищеца страна „***“
ЕООД.
Реално потребеното през исковия период в имота количество топлинна енергия се
установява от представения от подпомагащата ищеца страна документ за главен отчет,
носещ подпис за потребител и поради това съдържащ признание на неизгодно за страната
обстоятелство с правно значение- че имотът е бил топлоснабден и че в него е потребено
посоченото в отчета количество топлинна енергия. А признанието на неизгодни за страната
факти с правно значение е едно от най- достоверните и надеждни доказателствени средства
в българския граждански процес, което, преценено по реда на чл. 175 ГПК- с оглед на
всички данни по делото, в случая се подкрепя от същите, в частност от изводите в
заключението на съдебно- техническата експертиза.
Така, съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението през исковия
период в процесния имот е имало два броя радиатори с ИРРО (индивидуален разпределител
на разходите за отопление), както и една щранг- лира в банята без ИРРО, за която
дружеството за дялово разпределение е начислявало служебно топлинна енергия по МСРС
(максимален специфичен разход на сградата). В имота е ползвана и топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване, начислявана по показанията на два водомера за топла вода,
по отношение на които, както и на монтираните на радиаторите ИРРО са извършвани
реални отчети в края на всеки от включените в процесния период отоплителни сезони, които
отчети съгласно констатациите и на вещото лице в писменото му заключение носят подписи
за потребител. Наред с това, на абоната е начислявана и топлинна енергия, отдавана от
сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между абонатите,
пропорционално на отопляемите обеми на имотите им. Съгласно изводите на вещото лице,
обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово
разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с
действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача.
Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото
количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на
ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът
е установил, че през исковия период общите топломери, последователно монтирани в
абонатната станция, са преминавали периодични метрологични проверки, при които са
установени изправността и техническата им експлоатационна годност, поради което е приел,
че през този период същите са били годни средства за търговско измерване. В заключение,
вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна
енергия на сумата от 1167.33 лева, като е съобразило и издаваните през последния
изравнителни сметки.
Ответниците не са оспорили реалното извършване на услугата дялово разпределение,
като това правнорелевантно обстоятелство се установява и от представените от третото
лице- помагач писмени доказателства, както и от заключението на съдебно- техническата
експертиза. Неоснователен е заявеният от името на ответника В. В. довод за недължимост
на цената на тази услуга от потребителите на топлинната енергия, доколкото, противно на
поддържаното от негово име, надлежното отчитане и разпределение на потребената във
връзка с всеки конкретен имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост,
топлинна енергия е в интерес на всеки потребител и е от значение за размера на собственото
му задължение.
4
Поради това и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и
стойността на предоставената услуга дялово разпределение съдът намира за установено
възникването на задължението за заплащане на стойността на услугата, предоставена в
периода от м. 01.2020г. до м. 04.2021г., именно в претендирания от ищеца размер от общо
36.30 лева.
Така, в правната сфера на ищеца са възникнали вземания от ответниците за цената на
предоставените през исковия период топлинна енергия и услуга дялово разпределение, като
стойността на вземането от всеки ответник възлиза на половината от приетите за дължими
суми.
Установява се от представения от ответницата В. И. и неоспорен от ищеца фискален
бон от 23.11.2023г., че в хода на процеса същата е заплатила в полза на топлофикационното
дружество сумата от общо 807.99 лева, с която изцяло е погасила претендираните от нея
суми, представляващи припадащата й се част от общия дълг- обстоятелство, изрично
потвърдено от ищеца в молбата му от 27.02.2025г., както и в проведеното на 19.03.2025г.
открито съдебно заседание, поради което и само на това основание, при съобразяване на
настъпилото в хода на процеса обстоятелство от значение за правния спор съобразно
нормата на чл. 253, ал. 3 ГПК, предявените срещу нея искове следа да бъдат изцяло
отхвърлени.
По претенциите срещу ответника В. Б. В. на разглеждане по същество подлежи
своевременно заявеното от негово име възражение за погасяване на вземанията на
топлофикационното дружество по давност.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК „периодично“
по смисъла на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД е това плащане, което не е еднократно и не
се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за
трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на
определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество
престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им
настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане
нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той
да е предварително определен или определяем… Изискуемостта, забавата и давността за
всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения,
имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт
/прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие.
Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено…В обобщение следва да се приеме, че винаги когато едно плащане притежава
посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като
периодично по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.“ При така изложеното по отношение на вземанията на ищеца „*****“ ЕАД
приложима се явява специалната тригодишна давност, предвидена в нормата на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, като началният момент, от който започва течението на този давностен срок е
изискуемостта на всяко месечно задължение за заплащане стойността на потребената
топлинна енергия и на цената за предоставената услуга „топлинно счетоводство“.
В разглеждания случай ищецът претендира заплащане на цената на топлинна енергия
за периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г., както и на услугата дялово разпределение- за
периода от м. 01.2020г. до м. 04.2021г., през които периоди отношенията между страните по
5
продажбеното правоотношение са били регламентирани съобразно общите условия за
продажба на топлинна енергия от „*****“ ЕАД на потребители за битови нужди, в сила от
м. 07.2016г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно
начислено количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално определеното количество
топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а
съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32,
ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период (месечен по
ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като обезщетение за забава се начислява единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в този срок. Следователно, съгласно коментираните общи условия
обезщетение за забава се дължи единствено върху месечните суми, когато се извършва
месечен реален отчет на потребеното количество топлинна енергия, или върху сумата по
изравнителната сметка, когато месечните суми са начислявани прогнозно, а реален отчет е
извършен в края на отоплителния сезон.
Съгласно нормата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. А съгласно § 13 от ЗИД на Закона за здравето,
обн. в бр. 44/2020г. на ДВ, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
Така, при съобразяване на периодите, за които се претендира заплащане стойността на
предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение, на приложимите в случая
общи условия на топлофикационното дружество, както и на цитираните разпоредби от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, и на § 13 от ЗИД
на Закона за здравето, предвиждащи специална хипотеза на спиране течението на
давностните срокове за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., съдът намира, че вземанията
на ищеца от ответника В. за времето от м. 05.2019г. до м. 10.2019г. са погасени по давност,
по отношение на тях е погасено правото на иск (в материалния смисъл на понятието) на
ищеца. Така, за последното включено в посочения интервал от време месечно задължение-
това за м. 10.2019г., погасителната давност е изтекла на 22.02.2023г.- три години два месеца
и седем дни (през които два месеца и седем дни съгласно разясненията по- горе е спряло
течението на давността) след настъпване на изискуемостта му съобразно правилата на
приложимите в случая общи условия на ищеца от 2016г., т. е. ден преди подаване на
исковата молба в съда.
По делото не са ангажирани доказателства, а не са и наведени твърдения за
осъществяване междувременно на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на
давността.
Следователно, непогасени по давност и поради това подлежащи на съдебно
установяване и принудително изпълнение са вземанията на търговеца от В. В. за цената на
топлинната енергия, доставена за периода от м. 11.2019г. до м. 04.2021г., чиято обща
стойност съгласно неоспореното и в тази му част заключение на съдебно- техническата
експертиза възлиза на сумата от 960.89 лева, както и стойността на услугата дялово
разпределение, предоставена през целия исков период- от м. 01.2020г. до м. 04.2021г.,
доколкото началният момент на същия следва във времето периода, за който по изложените
6
вече съображения бе прието, че е погасено правото на иск на ищеца.
При тези мотиви и при съобразяване на припадащата се на В. В. част от общия дълг
съобразно дела му в съсобствеността предявеният срещу него иск за цената на топлинната
енергия следва да бъде уважен за сумата от 480.45 лева за периода от м. 11.2019г. до м.
04.2021г., а за разликите до пълните предявени размер и период следва да бъде отхвърлен, а
претенцията за цената на услугата дялово разпределение следва да бъде уважена за пълните
предявени срещу него размер и период.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Както бе изяснено, съгласно клаузите на приложимите през процесния период общи
условия на ищеца, в сила от м. 07.2016г., обезщетение за забава се дължи единствено върху
месечните суми, когато се извършва месечен реален отчет на потребеното количество
топлинна енергия, или върху сумата по изравнителната сметка, когато месечните суми са
начислявани прогнозно, а реален отчет е извършен в края на отоплителния сезон, като това е
така, в случай че клиентът не заплати начислената цена в 45- дневен срок след изтичане на
съответния отчетен период. С оглед на това следва да се приеме, че съобразно действалите
между страните по договора за покупко- продажба на топлинна енергия уговорки релевантно
за настъпване на забавата е единствено изтичането на посочения срок, не и издаването на
фактура за отчетния месечен, респ. едногодишен отчетен период. По изложените
съображения, при съобразяване, че в случая началната дата, от която ищецът претендира
обезщетение за забава следва във времето настъпването на забавата, вкл. за заплащане на
тази част от процените вземания за цената на топлинната енергия, по отношение на която
правото на иск на кредитора не е погасено по давност (по арг. от нормата на чл. 119 ЗЗД
вземането за лихва върху погасените по давност вземания е също погасено по давност), че
по делото не се установява, а не се и твърди ответникът В. да е заплатил задълженията си в
срок, следва да се приеме, че същият дължи законна мораторна лихва върху сумата от 480.45
лева за периода от 15.09.2020г. до 15.02.2023г., чийто размер, определен от съда по реда на
чл. 162 ГПК, възлиза на сумата от 99.23 лева, до която искът с правно основание чл. 86, ал. 1
ГПК следва да бъде уважен срещу този ответник, а за разликата до пълния предявен размер
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на цената на услугата дялово разпределение в приложимите към
процесното договорно правоотношение общи условия липсва предвиден срок за плащане от
страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след
покана- арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото липсват представени доказателства за отправена и
получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което и
предявената срещу ответника В. В. претенция за обезщетение за забава върху цената на
услугата дялово разпределение следва да бъде изцяло отхвърлена.
При този изход на спора пред настоящата инстанция по правило разноски се следват и
на двете страни.
На основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът В. В. следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от общо 653.27 лева, представляваща част от сторените във връзка
с претенциите срещу него разноски за държавна такса, депозити за възнаграждения на
вещото лице и назначения му особен представител, както и от определеното от съда на
основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото, която част е
съответна на уважената част от исковете срещу посочения ответник.
7
Ответницата В. И., платила в хода на процеса, следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца единствено припадащата й се част от общо определеното от съда юрисконсултско
възнаграждение, а именно сумата от 50.00 лева, доколкото към датата на подаване на
исковата молба в съда същата е била носител на изискуеми задължения към
топлофикацинното дружество, които като не е заплатила в срок, е дала повод за образуване
на производство срещу нея. Същевременно, съгласно изричните твърдения от името на
ищеца, а и представените от ответницата доказателства същата е погасила частта от общо
заплатената от ищеца държавна такса, съответна на предявените срещу нея претенции.
В случая, в полза на ответниците разноски не следва да бъдат присъждани, доколкото
не е заявявана претенция такива да са извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД В. Б. В., ЕГН **********, да заплати на „*****“ ЕАД, ЕИК ****: сумата от
480.45 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 11.2019г. до м. 04.2021г.
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 85, находящ се в гр. София, ж.к.
„****“, бл. 434, вх. А, ет. 13, сумата от 99.23 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до 15.02.2023г.,
сумата от 18.15 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 01.2020г. до м.
04.2021г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главните вземания,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 23.02.2023г., до окончателно
изплащане на задължението, а на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 653.27
лева, представляваща разноски за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ иска за
цената на топлинната енергия за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер
от 583.70 лева, както и за периода от м. 05.2019г. до м. 10.2019г., иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху тази цена- за разликата над присъдената сума до
пълния предявен размер от 120.56 лева, както и изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на В. Б. В., ЕГН **********, да заплати на „*****“ ЕАД, ЕИК ****, сумата
от 4.39 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 05.03.2020г. до 15.02.2023г.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на В. Б. И., ЕГН **********, да заплати на „*****“ ЕАД, ЕИК
****, сумата от 583.70 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2019г. до
м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 85, находящ се в гр.
София, ж.к. „****“, бл. 434, вх. А, ет. 13, сумата от 120.56 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2020г. до 15.02.2023г., сумата от 18.15 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 01.2020г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 4.39
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 05.03.2020г. до 15.02.2023г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 23.02.2023г., до
окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА В. Б. И., ЕГН **********, да заплати на „*****“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от
50.00 лева- юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„***“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
8
срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9