Решение по дело №1342/2010 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                           25.06.2010г.                             град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,           наказателно отделение, І-ви състав

На трети май                                                                           година 2010

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ

Съдебни заседатели:

 

Секретар: Мария Милева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ГАЙДУРЛИЕВ

НАХ дело №1342 по описа за 2010 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от В.И.К., ЕГН **********,*** срещу наказателно постановление № 11011982/2009/15.02.2010 г. издадено от директор на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/ - София, с което за нарушение на чл. 3, ал. 2, вр. чл. 1, ал. 2 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки /НВМОП/, на основание чл. 65 от НВМОП, вр. чл. 32, ал. 1 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

С жалбата се изразява недоволство от горепосоченото наказателно постановление, като се поддържа, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон, и се излагат съображения в тази насока. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание пред настоящия съд, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Процесуалният представител на ответната страна – АДФИ - София, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление като законосъобразно.

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заповед № ФК-10-1354/29.10.2009г. на директора на АДФИ-София е било възложено на свидетелите М.Д.А. – държавен финансов инспектор и М.К.В. – старши финансов инспектор да извършат финансова инспекция на Община Бургас, със задачи проверка за законосъобразност при провеждане на различни процедури по НВМОП и ЗОП, една от които била с предмет в областта на обществените поръчки при извършване на разходи за доставки на канцеларски материали за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2008г.

В изпълнение на горепосочената заповед, на 02.11.2009 г. служителите на АДФИ започнали проверка в Община Бургас. След проверка на представените им от Община Бургас документи, длъжностните лица от финансовата инспекция констатирали, че за одитирания период не са налице документи, доказващи проведена процедура за възлагане на обществена поръчка във връзка с извършване на разходи за доставка на канцеларски материали за периода 01.01.2007г. до 31.12.2008г. Същевременно се констатирало, че през 2007г. изразходваните средства за доставка на канцеларски материали са в размер на 92 902,96 лв. без ДДС (111 483,55 лв. с ДДС). Предвид характера на доставките – повтарящи се и размера на изплатените разходи за доставка на канцеларски материали през 2007г., финансовите инспектори приели, че В.К., в качеството си на заместник-кмет на Община Бургас и възложител по смисъла на чл. 8, ал. 2 от ЗОП, упълномощен със заповед №162/07.02.2006г. на кмета на Община Бургас, в нарушение на разпоредбите на чл. 3, ал. 2, вр. чл. 1, ал. 2, т. 2 от НВМОП не е взел решение за откриване на процедура във връзка с доставката на канцеларски материали през 2007г., въпреки наличието на правно основание за това.

С оглед на тази констатация, на 03.12.2009г. св. М.А. съставила Акт за установяване на административно нарушение №11011982/03.12.2009г. срещу В.И.К., ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 3, ал. 2, вр. чл. 1, ал. 2, т. 2 от НВМОП. Актът бил съставен в присъствие на жалбоподателя, бил му връчен за запознаване и бил подписан от него, без да впише конкретни обяснения или възражения. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН също не били депозирани писмени възражения по съставения акт.

Въз основа на установеното с АУАН №11011982/03.12.2009г. впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление №11011982/2009/15.02.2010 г. на директор на АДФИ - София, с което за нарушение на чл. 3, ал. 2, вр. чл. 1, ал. 2 от НВМОП, на основание чл. 65 от НВМОП, вр. чл. 32, ал. 1 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, с фактическо описание на нарушението, съответстващо с описаното в акта.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите М.А. и Д.К., както и от приложените по делото писмени доказателствени средства.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира жалбата за неоснователна, а съображенията за това са следните:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Видно от приложените писмени доказателства АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

По съществото на спора, съдът намира следното:

Жалбоподателят е заместник – кмет на Община Бургас и възложител по смисъла на чл. 8, ал. 2 от ЗОП, упълномощен със заповед №162/07.02.2006г. на кмета на Община Бургас. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗОП, стойността на обществена поръчка се определя към датата на решението за откриване на процедурата за възлагане на обществена поръчка. Според ал. 2, т. 2, б. „а” и „б” на чл. 15 от ЗОП, за определяне на реда за възлагане на обществена поръчка нейната стойност се изчислява, както следва: при периодично повтарящи се договори за доставки и/или услуги - на база: а) действителната обща стойност на подобни договори, сключени през предходната финансова година и коригирани с предвидените промени в количеството или стойността на съответната доставка или услуга; или б) очакваната стойност на доставката и/или услугите през следващите 12 месеца след първата доставка или услуга или за срока на доставките и/или услугите, когато той е по-дълъг от 12 месеца. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 2 от НВМОП, малки обществени поръчки са обществени поръчки, които имат следните стойности без данък върху добавената стойност: за доставки - по-малка или равна на 150 000 лв. Според чл. 3, ал. 2 от НВМОП възложителите вземат решение за възлагане на малка обществена поръчка чрез открит конкурс. С оглед на това, че през 2007г. изразходваните средства за доставка на канцеларски материали са били в размер на 92 902,96 лв. без ДДС (111 483,55 лв. с ДДС) се налага изводът, че са били налице основанията за провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка във връзка с доставката на канцеларски материали през 2007г. По делото обаче се установи по категоричен и несъмнен начин, че в Община Бургас не е провеждана процедура за възлагане на обществена поръчка във връзка с извършването на разходи за доставка на канцеларски материали през 2007г.

С оглед на цитираните нормативни разпоредби и предвид установените по делото факти, съдът приема, че в случая жалбоподателят, в качеството си на възложител по смисъла на чл. 8, ал. 2 от ЗОП е нарушил разпоредбите на чл. 3, ал. 2, вр. чл. 1, ал. 2, т. 2 от НВМОП, тъй като не е изпълнил задължението си вменено му със същите разпоредби да вземе решение за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка във връзка с извършването на разходи за доставка на канцеларски материали през 2007г. в Община Бургас. Нарушението на горепосочените разпоредби е обявено за наказуемо със санкционната норма на чл. 65 от НВМОП, според която за нарушаване на наредбата виновните лица се наказват по чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания.

Съдът намира за неоснователно основното възражение, изложено в жалбата, че в случая АУАН е издаден след изтичане на 6-месечния срок по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 66, ал. 1 от НВМОП. Действително служителите на Сметната палата, по време на извършвания в Община Бургас одит са констатирали нарушения на процедури по ЗОП и НВМОП, включително и за непроведената процедура за доставка на канцеларски материали през 2007г., но в доклада не са посочили конкретен фактически състав и правна квалификация на процесното нарушение, както и не са посочили конкретно лице - субект на административнонаказателна отговорност за това нарушение, тъй като служителите на Сметната палата нямат такива правомощия. Ето защо действията на служителите на Сметната палата в никакъв случай не следва да се приравняват на установяване на процесното нарушение и откриване на нарушителя по смисъла на чл. 66, ал. 1 НВМОП, тъй като както вече бе посочено тези служители не са оправомощени да съставят АУАН и да индивидуализират конкретни нарушители. Това е станало едва след като контролните органи от АДФИ – София са узнали за приключилия одит и са започнали инспекция в Община Бургас на собствено основание. Компетентност да установят, да образуват административнонаказателно производство и да санкционират виновните лица в конкретния случай имат единствено и само служителите от финансовата инспекция. Именно последните в хода на извършената от тях инспекция в Община Бургас са констатирали извършеното от жалбоподателя нарушение и са пристъпили към съставяне на АУАН. Съдът счита, че административните нарушения могат да бъдат установявани само от органи, които са в състояние да ангажират административнонаказателната отговорност на лицата, сочени като нарушители и са овластени да правят това по силата на нарочен нормативен акт. Действително чл. 38, ал. 2 от ЗСП предвижда възможност да се уведомят компетентните органи, когато съществува опасност да изтекат срокове за образуване на административнонаказателното производство, но в конкретния случай - доколкото с действията на служителите на Сметната палата не са установени конкретният фактически състав на процесното административно нарушение и неговият извършител - единственият срок, който е започнал да тече, е този по втората алтернатива на чл. 66, ал. 1 НВМОП, а именно 3-годишният срок от извършване на твърдяното нарушение. 

Предвид относително високата степен на обществена опасност на извършеното от жалбоподателя административно нарушение, обусловена от вида и естеството на обществените отношения, засегнати с него – накърняване на принципите за прозрачност и публичност при провеждане на конкурси по възлагане на обществени поръчки, които принципи от една страна са гаранция за правата на всички участници в процедурата, а от друга страна – са и гаранция за обективност и безпристрастност на самия възложител на процедурата, съдът счита, че процесното нарушение на жалбоподателя не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН с последиците от това.

В конкретния случай наложеното административно наказание на жалбоподателя е в минималния, предвиден в закона – чл. 65 от НВМОП, вр. чл. 32, ал.1 от ЗАНН – размер и същото е съобразено с изискванията на чл. 27 от ЗАНН.

С оглед на гореизложеното, съдът направи крайният си извод, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №11011982/2009/15.02.2010 г. издадено от директор на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/ - София, с което за нарушение на чл. 3, ал. 2, вр. чл. 1, ал. 2 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки /НВМОП/, на основание чл. 65 от НВМОП, вр. чл. 32, ал. 1 от ЗАНН, на В.И.К., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Бургаския административен в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Вярно с оригинала: Илияна Георгиева