Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27.05.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет и седми
април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
Мл. съдия ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при секретаря
Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гражданско
дело № 9252 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 24.06.2020 г., постановено по гр. д.
№72673/2018 г., Софийски районен съд, I ГО,
31-ви състав е отхвърлил предявените по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК от „Делта Кредит“ АДСИЦ срещу Г.Д.Д. искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 443,06 лв. – главница по
споразумение от 28.01.2013 г. за признаване и разсрочване на задължение по
договор за кредитна карта BG Euroline от 19.06.2004 г., ведно със
законната лихва за периода от 17.11.2017 г. до окончателното погасяване на
вземането, и сумата от 135,26 лв. – законна лихва за забава върху главницата от
443,06 лв. за периода от 17.11.2014 г. до 17.11.2017 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.11.2017г.
по ч.гр.д.№ 81665/2017 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 31-ви състав.
Срещу така постановеното решение е подадена
въззивна жалба от „Делта Кредит“ АДСИЦ, в която решението се оспорва като
неправилно. Въззивникът се противопоставя на възприетия в обжалваното решение
извод, че сключеното между страните по делото споразумение от 28.01.2013 г.
няма характера на договор за спогодба, поради отсъствието на взаимни отстъпки,
като счита, че източник на претендираните вземания е именно това споразумение,
поради което намира, че изобщо не може да става въпрос за погасяването им по
давност преди неговото сключване. Моли решението да бъде отменено, като вместо
него бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени изцяло. Претендира
разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор
на въззивна жалба от Г.Д.Д., чрез назначения му особен представител – адв. М.Р.,
в който същата се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни съображения в
подкрепа на обжалваното решение, като се поддържа, че сключеното между страните
по делото споразумение от 28.01.2013 г. няма характера на договор за спогодба,
съответно източник на претендираните вземания е не то, а договорът за кредитна
карта, сключен с праводателя на ищеца. Независимо, че със сключване на
споразумението длъжникът е признал задълженията си към „Делта Кредит“ АДСИЦ,
това признаване не води до прекъсване на погасителната давност, доколкото е
направено едва след като същата е изтекла. Моли решението да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като съобрази доводите и
твърденията на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания във въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при преценка на
правилността на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав намира
следното:
Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове, предявени по реда на чл. 422 във вр. с чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ във
вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове при твърденията в исковата молба се обуславя
на първо място от наличието на валиден договор за кредитна карта, сключен между
ответника и праводателя на ищеца, по силата на който длъжникът е усвоил сума,
възлизаща в размер на претендираната по делото главница, задължението за чието
връщане е настъпил. На следващо място по делото следва да бъде установено
наличието на валиден договор, сключен между кредитора по договора за кредитна
карта и ищеца, с предмет прехвърляне на вземанията по договора за потребителски
кредит, както и надлежното уведомяване на ответника за извършеното прехвърляне
от страна на цедента.
Настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло
изводите на първоинстанционния съд в обжалваното решение относно наличието на
валидно възникнало облигационно отношение между ответника и „Юробанк България“
АД по договор за кредитна карта BG Euroline от 19.06.2004 г., като към
15.11.2007 г. изискуемите задължения на кредитополучателя възлизат в размер на
сумата от 443,06 лв.
Въз основа на представеното като писмено
доказателство споразумение от 28.01.2013 г., сключено между „Делта Кредит“
АДСИЦ и Г.Д.Д., в което е посочено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 443,06 лв., което вземане е придобито от последното по силата на
договор от 15.11.2007 г. за продажба на вземания, сключен с „Юробанк И Еф Джи България“
АД, по делото се установява, че вземането на банката, произтичащо от сключения
с ответника договор за кредитна карта BG Euroline от 19.06.2004 г., възлизащо
в размер на посочената в споразумението сума, е прехвърлено на „Делта Кредит“
АДСИЦ, за което ответникът е уведомен най-късно на 28.01.2013г., когато по
силата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето е произвело действие спрямо него. Подписването
на споразумението от Г.Д. в графа „за кредитора“, съответно от Светла Венкова в
графа за длъжника се дължи на техническа грешка, поради което не се отразява на
редовността на съдържащите се в споразумението волеизявления на страните. Съгласно
чл. 4 от споразумението страните са уговорили разсрочено погасяване на
дължимата сума от 443,06 лв. на девет ежемесечни вноски, считано от м. 02 2013
г. до м. 10.2013 г., като от наличните по делото доказателства, в това число от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, не се установяват извършени въз
основа на споразумението плащания в полза на „Делта Кредит“ АДСИЦ.
Възражението на въззивника, че претендираните
вземания произтичат пряко от сключеното между страните споразумение от
28.01.2013 г., поради което не можело да става въпрос за погасяването им по
давност преди тази дата, налага да бъде изяснен неговият характер. Настоящият
съдебен състав намира, че в случая не се касае обективна новация, в резултат на
която на мястото на задължението на Г.Д.Д., произтичащи от сключения от него
договор за кредитна карта BG Euroline от 19.06.2004 г., да е
възникнало ново задължение за същата сума. За наличието на обективна новация е
необходимо да е налице разлика между старото и новото задължение, отнасяща се
до някой от съществените му елементи. От обективираната в споразумението воля
на страните не се установява постигането на съгласие за погасяване на старото
задължение по договора за кредитна карта и поемане на негово място на ново
задължение на друго основание или с различен предмет, като в случая страните са
уговорили единствено разсрочване на дълга. Преструктурирането на дълга
посредством разсрочването му се отнася до несъществен негов елемент, какъвто е срокът,
поради което не внася съществено изменение в старото облигационно отношение.
От изложеното следва, че разсроченото с
процесното споразумение от 28.01.2013 задължение на Г.Д.Д. произтича от сключения
с праводателя на ищеца договор за кредитна карта BG Euroline от 19.06.2004 г. Въз
основа на представеното като писмено доказателство по делото извлечение от
сметка № 9502328099070000 за кредитополучателя Г.Д.Д., съдът намира, че падежът
на задълженията му по договора за кредитна карта е настъпил най-късно на
15.11.2007г. От тази дата по отношение на процесното вземане е започнал да тече
петгодишен срок за погасяването им по давност, в рамките на който по делото не
се установяват основания за неговото спиране или прекъсване, като същият е
изтекъл на 15.11.2012г. Обективираната в процесното споразумение от 28.01.2013г.
воля на длъжника действително е насочена към признаване на дълга, но същото е
сключено едва след изтичане на давностния срок, поради което е негодно да
прекъсне давността на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД. След изтичане на
погасителната давност правото на длъжника да се позове на нея отпада с
извършването на отказ от изтекла погасителна давност, който може да бъде
направен преди или по време на висящия процес. Отказът от изтеклата погасителна
давност представлява неформално волеизявление на длъжника, насочено към
отпадане на възникналата за него възможност за позоваване на изтеклия давностен
срок. Отказът може да бъде извършен както изрично, така и мълчаливо, но от
съдържанието му трябва да може да се направи несъмнен извод, че длъжникът е
наясно с възникналата за него възможност да откаже изпълнение, позовавайки се
на изтекла погасителна давност, като в същото време се отказва от нея. От
съдържанието на процесното споразумение от 28.01.2013 г. не може да се направи
категоричен извод за наличието на намерение у длъжника да се откаже от
последиците на изтеклия давностен срок, поради което съдът намира, че в случая
не е налице отказ от изтекла погасителна давност.
Поради
съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
съд въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
обжалваното с нея решение на СРС –потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора по въззивната жалба на
въззивника не се дължат разноски.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от
24.06.2020 г. на Софийски районен съд, I ГО, 31-ви състав,
постановено по гр. д. № 72673/2018 г.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.